19/06/2025
Какво мислите?
🤖 “ИИ-терапия: плюсове, минуси, подводни камъни”
Случвало ли ви се е да започнете разговор с ChatGPT просто защото няма с кого да поговорите? Изкуственият интелект отговаря меко и, изглежда, прозорливо – задава въпроси и изразява подкрепа. И такъв диалог наистина може да донесе облекчение – за час или за няколко дни. Изглежда така, сякаш ИИ ни разбира. Винаги е на линия, не прекъсва, не върти очи, не напада и не ни засрамва. Той изобщо не чувства нищо – и именно в това понякога има нещо странно утешително. Понякога много ни се иска разговорът с истински хора да бъде също толкова подкрепящ и безпроблемен, нали?
✅Нека разгледаме: какво всъщност получаваме, когато говорим с ИИ – и какво рискуваме да загубим, ако започнем да бъркаме този диалог с психотерапия.
Някои сравняват разговора с изкуствен интелект с „разговор с много търпелив приятел“, други – с дневник, който изведнъж е започнал да отговаря. И този диалог наистина работи. Но не защото ИИ има някакъв специален терапевтичен ефект, а защото по време на този процес вие сте въвлечени в собствените си преживявания. Формулирате чувства, намирате думи, структурирате вътрешния хаос. Понякога ИИ може да помогне да погледнете на ситуацията от друг ъгъл, което разширява полето за размисъл. Но е важно да не се заблуждаваме: това не е терапия. Това е контакт със собственото мислене, облечен във формата на диалог. И ако в момента сте самотни – това може да бъде временна опора. Но ако сте в уязвимо, травматично или кризисно състояние – такъв разговор не само че няма да помогне, но може и да навреди.
✅ Каква е разликата?
ИИ ще ви предложи логично тълкуване на ситуацията, ще ви зададе въпроси, ще препоръча дихателни практики, ще ви изпрати сърчице и ще каже, че чувствата ви са важни. Диалогът с ИИ е незабавен, без неудобство, без страх от неразбиране. Терапевтът обаче не просто ви помага да формулирате мисли. Той наблюдава как влизате в контакт, забелязва къде се препъвате, кога се отдръпвате, кога се появява напрежение; чува не само думите, но и мълчанието, вниква в интонациите, отчита езика на тялото.
Терапията не започва с отговори и тълкувания, а с взаимоотношение. Затова в нея има неудобство, недоразумения, раздразнение – и възстановяване на връзката. Терапевтичният процес е бавен, понякога неловък и често страшен. Нашето поведение, реакции, защити – всичко това се е формирало във взаимоотношения с други хора (първо с родителите, после с приятели, учители, партньори). Затова само чрез взаимоотношения могат да се лекуват дълбинните травми, които с времето са станали основа на личността.
➡️Американският аналитик Томас Огдън нарича това „аналитичната трета“ – особено пространство между двама души, в което може да се появи ново разбиране, нова версия на себе си. Това поле не съществува предварително – то се ражда в процеса на срещата. Ето защо ключовата разлика между ИИ и терапията е следната: ИИ е алгоритъм, психологът е Другият. Алгоритъмът систематизира чувствата в съществуваща парадигма, присъствието на Другия води до качествена промяна.
✅ ИИ като начин за избягване на промяната:
Човек често се стреми да избегне емоционална болка – особено болката от чувство за несъвършенство, вина, срам, зависимост. Терапевтът обаче забелязва тази болка и нежно я въвежда в диалога: той помага на клиента да издържи фрустрацията, да се сблъска с реалността, да приеме, че не е всемогъщ, че не винаги е прав или успешен. Истинската терапия не е само подкрепа и съчувствие – тя е и конфронтация. Само чрез преживяване на трудни чувства човек се учи да бъде искрен със себе си и с другите.Но такъв процес трудно може да се нарече приятен.
Чатботът е създаден така, че да не противоречи на потребителя. Той потвърждава всяко чувство като „валидно“, избягва трудните емоционални ситуации, в които е нужен реален контакт. Това създава илюзия за диалог, в който човек се чувства разбран – но само при собствените си условия. ИИ няма да каже: „Струва ми се, че в момента обесценявате важна част от ситуацията“ – той ще утеши и подкрепи. В резултат на това ИИ не разрушава защитите, а ги укрепва. Вместо движение към осъзнаване и преживяване на болката – човек се оттегля в удобна, но затворена зона на самоподдръжка.
ИИ става опасен, когато човек започне да вижда в него заместител на човешките отношения – особено когато става дума за болка, травма или повтарящи се разрушителни модели. Задачата на чатбота е да успокои бързо, да подкрепи, да нормализира състоянието. Но реалната психика не е алгоритъм. Едни и същи думи, казани на различни хора, могат да дадат на един надежда, а на друг – да го наранят. Колкото по-остра е ситуацията, в която се намира човек, толкова по-голям е рискът от неволна вреда.
✅ Основни рискови групи:
📍Хора в състояние на тежка депресия:
Когато човек няма сили да живее, празните думи на подкрепа могат да станат последната капка – доказателство за невъзможността за близост и безсмислието на общуването.
📍Хора с травматичен опит:
По време на флешбеци и телесни реакции не са важни утешителни думи, а присъствие. Някой трябва да помогне за „заземяване“, да създаде усещане за сигурност тук и сега.ИИ не разпознава физическото състояние и продължава да дава съвети. Това може да засили дисоциацията или дори да ретравматизира.
📍 Хора с нарушени граници и зависимости:
ИИ, който отговаря мигновено и винаги доброжелателно, може да стане обект на зависимост – човек започва да се обръща към него, за да избяга от тишината и самотата.Това затвърждава деструктивните модели.
📍 Хора с разстройства на идентичността:
Хора с нестабилно чувство за себе си (напр. при гранични черти) имат нужда не просто от отговор, а от изясняване на отношенията: кой си ти за мен, кой съм аз за теб, какво чувстваш към мен. Но привързаност от страна на ИИ няма – има само имитация. Това е особено травматично за онези, които вече имат опит с емоционално отхвърляне.
✅ А къде са плюсовете?
ИИ не е терапевт. Но това не означава, че е безполезен. ИИ е инструмент за самопомощ, който може да бъде полезен, когато чувствате нужда от минимален контакт, опора, фокус или саморефлексия.
Примери:
* заплели сте се в мислите и искате просто да „чуете себе си“;
* искате да съставите списък със стъпки, план, приоритети и търсите събеседник за структуриране;
* изпитвате лека тревожност и ви помага да сте в контакт поне с нещо/някого;
* скарали сте се с някого и искате да разберете защо;
* търсите съвет за житейска ситуация;
* нуждаете се от подкрепа в ежедневна трудност – като конфликт с колега или притеснение преди изява.
❤️ В обобщение:
ИИ инструментите могат да бъдат полезни в етапа на самопомощ: да осигурят емоционално облекчение, да структурират мисли, да облекчат остра тревожност. Могат да помогнат човек за първи път да признае, че има трудности – и да го насочат към терапия или да я допълнят. Но ИИ не работи с личностна динамика, не разпознава съпротива, не поддържа рамка. Не чувства, не се обижда, не се тревожи. А това означава, че в работата с ИИ човек не се сблъсква с истинската емоционална реалност на човешкия контакт – и съответно няма шанс да се научи да общува с нея по нов начин.
