What are the opening hours?

Monday 09:00 - 17:00 Tuesday 09:00 - 17:00 Wednesday 09:00 - 17:00 Thursday 09:00 - 17:00 Friday 09:00 - 17:00

https://www.facebook.com/115663054476173/

Семира Димитрова - психолог/ Semira Dimitrova

18/03/2026

„Спри да плачеш.“
„Ако плачеш, ще ти се смеят.“
„Стига хленчи.“
„Какво ревеш?“
„Я се стегни и спри да плачеш.“
„Само слабаците плачат.“
„Само бебетата плачат.“
„Спри да плачеш, защото и на мен ми става мъчно.“
„Хайде спри да плачеш, нищо ти няма.“

Всички сме чували тези изрази. Дълго време се смяташе, че потискането на емоциите е признак на сила. Днес обаче знаем, че това убеждение може да има сериозни психологически последствия.

Самата дума „емоция“ произлиза от латинската дума emovere – „движа се отвътре навън“. Това подсказва нещо съществено: емоциите не са създадени, за да бъдат спирани, а за да бъдат разпознавани, преживявани и изразявани.

Децата не се раждат с умението да разбират и регулират вътрешния си свят. Те не могат сами да дефинират това, което чувстват, нито да го управляват. Именно затова ролята на осъзнатия родител не е да потиска емоцията, а да помогне на детето да я разбере и овладее.

Около 2-годишна възраст започва формирането на т.нар. фаза на „Аз-а“. Това е период, в който детето започва да заявява себе си, да отстоява граници и да изразява силни емоции, включително гняв и агресия. Тези реакции не са „лошо поведение“, а естествен етап от развитието.

Когато едно дете многократно чува, че чувствата му са „неприемливи“, „срамни“ или „излишни“, то започва да ги потиска. С времето това може да доведе до:

Затруднения в разпознаването и назоваването на емоции

Ниска самооценка и вътрешно усещане за срам

Повишена тревожност или депресивни състояния

Избухливост или, обратно, емоционална затвореност

Трудности в изграждането на пълноценни взаимоотношения

Потиснатите емоции не изчезват, те се натрупват и намират друг начин да се проявят.

Истинската сила не е в това да спрем сълзите, а в това да разберем какво стои зад тях и да научим детето да прави същото.

Родителството изисква време, търпение и внимание. Това е най-важната инвестиция в емоционално здрав и устойчив човек.

Ако усещате, че ви е трудно да се справяте с емоциите, своите или на детето, не сте сами. Потърсете подкрепа. Консултацията с психолог или терапевт може да ви помогне да изградите по-здравословни модели на разбиране, изразяване и регулиране на емоциите.

Емоциите не са слабост. Те са движение. Вътрешен свят, който има нужда да бъде чут.

15/03/2026

Познавате ли собствения си биоритъм?

В съвременното ежедневие често се стремим да бъдем продуктивни според външни изисквания, графици и социални очаквания, без да отчитаме един съществен фактор – индивидуалния биологичен ритъм на организма. Човешкото тяло функционира в рамките на естествени физиологични цикли, известни като циркаден ритъм – вътрешен биологичен механизъм, който регулира съня, нивата на енергия, концентрацията и редица когнитивни и хормонални процеси в рамките на денонощието.

Когато не познаваме собствените си енергийни и когнитивни пикове, често се опитваме да изпълняваме сложни задачи в периоди на естествен спад в концентрацията. Това може да доведе до психическа умора, намалена ефективност, раздразнителност и усещане за хронично претоварване.

От друга страна, когато започнем да наблюдаваме собствените си ритми, можем по-осъзнато да организираме ежедневието си. Проследяването на личния биоритъм подпомага саморегулацията, подобрява управлението на енергията и позволява по-ефективно планиране на дейностите.

Познаването на личния биоритъм може да подпомогне:
• по-ефективното разпределение на задачите според нивото на концентрация
• намаляване на психичното напрежение и когнитивната преумора
• подобряване на саморегулацията и психичното благополучие
• изграждане на по-устойчив и здравословен дневен ритъм

Как можем да започнем да разпознаваме собствения си биоритъм?

Един от най-ефективните начини е чрез кратко самонаблюдение в рамките на 2–3 седмици. Това позволява да се проследят естествените колебания в енергията, концентрацията и настроението през деня.

Примерна схема за проследяване:

1. Сутрешен запис
Веднага след събуждане отбележете:
• час на събуждане
• час на заспиване
• качество на съня (оценка от 1 до 10)
• ниво на енергия (1–10)
• настроение (1–10)

2. Кратки проверки през деня
Направете кратка самооценка в няколко часа от деня, например:
• 10:00
• 13:00
• 16:00
• 20:00

Отбележете:
• ниво на енергия (1–10)
• концентрация (1–10)
• емоционално състояние

3. Отчитане на фактори, които влияят на ритъма
Полезно е да се отбелязват и фактори като:
• прием на кофеин
• физическа активност
• стресови ситуации
• следобеден сън
• по-тежко хранене

След няколко седмици обикновено започват да се открояват ясни модели – периоди на висока концентрация, естествени спадове в енергията и моменти, в които организмът се нуждае от почивка.

Това знание позволява да планираме по-сложните задачи в периодите на най-висока когнитивна активност, а по-леките дейности – в моментите на естествен спад.

В този контекст продуктивността не се измерва единствено с количеството свършена работа, а със способността да синхронизираме дейностите си с естествените ритми на организма.

Понякога най-ефективният подход не е да правим повече, а да правим правилните неща в най-подходящия момент за нашето тяло и ум.

Разбирането на собствения биоритъм е важна стъпка към по-добро психично здраве, по-ясна концентрация и по-балансиран начин на живот.

12/03/2026

Властова Невроза
Какво представлява и как се проявява в ежедневието и във връзките.

Властова невроза е термин, използван в психологията, за да опише състояние, при което човек развива силна и често патологична нужда от контрол, доминиране и влияние над другите. Това не е официална медицинска диагноза, а по-скоро описание на поведенчески модел.

При такива хора усещането за сигурност и самочувствие често зависи от това дали имат власт над ситуацията или над хората около себе си. Когато тази власт бъде оспорена или ограничена, могат да се появят тревожност, агресия или силна защитна реакция.

Как да разпознаем човек с властова невроза в ежедневието.

Има няколко характерни поведения, които често се наблюдават:

👉 Постоянна нужда да командва
Такъв човек трудно приема равнопоставеност и се стреми той да взема решенията – дори в малки и незначителни ситуации.
👉 Налагане на мнението като единствено правилно
Разговорите рядко са диалог. По-често са опит да се докаже превъзходство.
👉 Обезценяване на другите
Често омаловажава чуждите идеи, способности или успехи, за да запази усещането за надмощие.
👉 Нетърпимост към несъгласие
Критиката или различното мнение могат да предизвикат гняв, сарказъм или опит за манипулация.
👉 Контрол чрез вина
Често се използват изрази като:
„Ако ме уважаваше, щеше да направиш това.“
„След всичко, което съм направил за теб…“
👉 Нужда да печели всеки спор
Конфликтът не се възприема като търсене на решение, а като борба за надмощие.

Как се отразява властовата невроза във връзките

В романтичните отношения този модел на поведение може да създаде силно неравновесие между партньорите.

⚠️ Опити за контрол върху партньора
Това може да включва влияние върху решения като:
с кого се среща партньорът, как се облича, как харчи пари или какви решения взема.
⚠️ Загуба на автономност
Постепенно партньорът може да започне да избягва конфликти, да се съобразява прекомерно и да потиска собственото си мнение.
⚠️ Емоционална манипулация
Понякога се използват техники като внушаване на вина, объркване на реалността или редуване на студено и топло отношение.
⚠️ Повишена ревност и подозрение
Независимостта на партньора може да се възприеме като заплаха за контрола.
⚠️ Емоционално изтощение
Другият човек често започва да се чувства постоянно под напрежение и сякаш трябва да внимава какво казва или прави.

Прилики с Нарцисизма

Някои от тези поведения могат да наподобяват черти, характерни за Narcissistic Personality Disorder.

И в двата случая може да се наблюдават:
- силна нужда от контрол и влияние
- чувствителност към критика
- обезценяване на чуждите мнения
- трудност да се приема равнопоставеност
- склонност към манипулация в конфликтни ситуации

⛔ Разликата е, че при нарцисизма тези модели са част от по-дълбока структура на личността, свързана със силна нужда от възхищение и усещане за собствена изключителност. При властовата невроза нуждата от контрол по-често е начин човек да компенсира вътрешна несигурност или страх от загуба на влияние.

Важно:
Не всяко доминиращо поведение означава властова невроза. За такъв модел се говори, когато нуждата от контрол е постоянна, силна и започва да вреди на отношенията и на хората около този човек.

#психология #невроза #терапия

11/03/2026

„Виж колко е болно това дете.“
„Чуваш ли как плаче бебето?“
„Виж как докторът бърза – някой е много зле.“
„Ако не се успокоиш, ей сега ще дойде докторката да ти бие една инжекция.“

Това са изречения, които често могат да се чуят в чакалнята на болница или пред лекарски кабинет. Обикновено намерението на родителя е детето да притихне, да стои спокойно и да не създава неудобство.

От гледна точка на клиничната психология обаче, за детския мозък това не е дисциплина – това е стресова ситуация.

Когато детето чуе подобни послания, мозъкът му не ги обработва рационално, както би го направил възрастният. Активира се системата за откриване на заплаха – амигдалата, която отговаря за реакцията „бий се, бягай или замръзни“.

В резултат тялото реагира физиологично:
• повишава се нивото на кортизол (хормонът на стреса)
• ускорява се сърдечният ритъм
• вниманието се фиксира върху потенциалната опасност

В този момент детето започва да търси сигурност. То се прилепя към родителя, става по-тихо или по-напрегнато. Това често се възприема като „успокояване“, но всъщност е поведение, насочено към търсене на защита.

❗Същевременно се изграждат силни асоциации:

лекар = опасност
болница = място на страдание
инжекция = наказание

Когато фрази като „ей сега ще дойде докторката да ти бие инжекция“ се използват като заплаха, медицинската фигура започва да се възприема като наказващ образ, а не като източник на помощ и грижа.

Така постепенно се формира и друг психологически модел. Когато детето се подчинява не защото разбира ситуацията, а защото се страхува от фигура на власт, се изгражда модел на поведение, основан на подчинение чрез страх.

С времето това може да се прояви като:
👉 конформизъм – склонност към подчинение с цел избягване на наказание
👉 страх от авторитети – лекари, учители, институции
👉 затруднение в задаването на въпроси или изразяването на несъгласие

Клиничната практика показва, че когато страхът се използва многократно като инструмент за контрол, могат да се формират устойчиви поведенчески модели.

Какво може да се случи, ако този подход се повтаря често?

⚠️ Детето започва да свързва болниците и лекарите със заплаха.
⚠️ Може да се развие силна тревожност при медицински прегледи.
⚠️ Повишава се базовото ниво на тревожност в ситуации, свързани със здраве и лечение.
⚠️ Детето започва да се фокусира върху негативните аспекти на реалността – болест, болка, опасност.
⚠️ Формира се модел на подчинение, основан на страх от авторитет.

От гледна точка на развитието на мозъка, детството е период, в който се изграждат емоционалните „карти“ за безопасност и опасност. Думите на родителя участват активно в този процес.

Дисциплината, основана на страх, може временно да спре дадено поведение.
Но именно усещането за сигурност е това, което реално регулира детската нервна система.

✅ Понякога е достатъчно друго послание:

„Тук идват хората, за да им помогнат да оздравеят.“
„Докторите са тук, за да помагат.“
„Аз съм до теб.“

Защото децата не се учат само как да се държат.
Те се учат какъв е светът.

08/03/2026

🌷 8 март – денят, в който си припомняме силата на женското начало

8 март често се свързва с цветя, усмивки и жестове на внимание. Но зад този ден стои много по-дълбок смисъл. Това е празник, който ни напомня за ролята на жената в обществото, за нейния принос към развитието на света и за онази особена сила, която от векове се свързва с женското начало.

Исторически празникът се появява в началото на XX век като символ на борбата за равни права, достойни условия на труд и обществено признание на жените. С времето 8 март се превръща не само в социален, но и в културен символ – ден, в който се отдава почит на женската сила, устойчивост и способност да създава живот и смисъл.

Но ако погледнем отвъд историята, ще открием, че женската същност винаги е заемала особено място в начина, по който хората разбират света.

В много култури Земята е наричана Майката природа. Това не е случайна метафора. Тя изразява древното усещане, че природата – както и жената – притежава способността да ражда, да поддържа и да възстановява живота. Циклите на природата – раждане, растеж, промяна и обновление – отразяват същата съзидателна енергия, която традиционно се свързва с женското начало.

В източната философия този принцип се описва чрез символа на Ин и Ян – две сили, които изграждат хармонията на света. Ин представлява мекотата, дълбочината, интуицията и вътрешната сила – качества, които често се асоциират с женската енергия. Ян, от своя страна, символизира активността, движението и външното действие.

Тези две начала не са противоположности, които се борят помежду си. Те са взаимно допълващи се сили. Хармонията възниква именно тогава, когато между тях съществува баланс.

От психологическа гледна точка женската психика често се отличава със силно развита емоционална интелигентност, емпатия и интуитивно разбиране на хората. Това не означава слабост – напротив. Тази чувствителност позволява изграждането на дълбоки връзки, създаването на общности и поддържането на човешката близост.

Затова в много семейства именно жената се превръща в своеобразен емоционален център – човекът, който пази връзките между поколенията, който създава чувство за дом и принадлежност.

Митологията също разказва за тази сила чрез различни архетипи – създателката, пазителката, лечителката и мъдрата жена. Тези образи показват, че женската природа винаги е била възприемана като дълбока, многопластова и трансформираща сила.

В този смисъл 8 март не е просто ден на поздравления. Това е повод да си припомним, че жената е не само социална роля, а и символ на живот, баланс и съзидание.

Женското начало – както в човека, така и в природата – е онази тиха, но мощна сила, която поддържа света в равновесие и непрекъснато го насочва към обновление и развитие.

05/03/2026

🥇 Живеем в общество, което има ясна „матрица“ за това как трябва да изглежда успешният живот: учи, работи, печели, купувай, изкачвай се, натрупвай. Повтаряй.

Този модел на материалното общество не е просто културна рамка. Постепенно той се превръща във вътрешен стандарт, по който започваме да измерваме собствената си стойност. Още от ранна възраст научаваме, че ценността ни се определя от резултати, статус, доход, продуктивност и социално одобрение.

Проблемът е, че човешката психика не е създадена да функционира единствено през продуктивност и външни показатели за успех. Тя има нужда от смисъл, автономия, принадлежност, творчество, игра, връзка с други хора и усещане за вътрешна автентичност.

Именно тук се появява първият сериозен конфликт. Между „това, което трябва да бъдем“ и „това, което реално ни носи смисъл“ често се отваря дълбока пропаст.

От психологическа гледна точка това състояние представлява вътрешен когнитивен и емоционален конфликт – моментът, в който личните ценности, желания и потребности влизат в противоречие с ролите и очакванията, които човек изпълнява в живота си.

Колкото по-дълго човек живее в тази вътрешна дисхармония, толкова повече психиката започва да сигнализира. Първо чрез умора, после чрез раздразнение, а след това чрез усещане за празнота.

От клинична гледна точка хроничното разминаване между вътрешните потребности и външните очаквания може да доведе до състояния като постоянна тревожност, емоционално изтощение, загуба на мотивация, усещане за безсмислие, депресивни симптоми и синдром на професионалното прегаряне.

Парадоксът е, че човек може да има „успешен“ живот според обществото – стабилна работа, статус и постигнати цели – и въпреки това да изпитва дълбоко вътрешно неудовлетворение.

Причината е, че психичното благополучие не се изгражда само върху постижения. То се изгражда върху съответствие между това, което правим, и това, което има смисъл за нас.

Когато това съответствие липсва, човек може да живее живот, който отвън изглежда успешен, но отвътре се усеща като чужд.

Много от кризите на 30-те, 40-те или 50-те години всъщност не са просто „кризи на възрастта“. Често те са кризи на автентичността – моментът, в който човек осъзнава, че години наред е следвал сценарий, който не е бил неговият собствен.

💡 Затова може би един от най-важните въпроси днес не е само „Как да бъда успешен?“, а „Какъв живот всъщност искам да живея?“

🏆Понякога най-голямото развитие не е в това да постигнем още. Понякога то започва в момента, в който се осмелим да живеем по-автентично.

Семира Димитрова - психолог/ Semira Dimitrova - psychologist

18/03/2026

15/03/2026

12/03/2026

11/03/2026

08/03/2026

05/03/2026

Address

Opening Hours

Telephone

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category

Monday	09:00 - 17:00
Tuesday	09:00 - 17:00
Wednesday	09:00 - 17:00
Thursday	09:00 - 17:00
Friday	09:00 - 17:00