11/03/2026
Няма да ви разказвам история за „пробуждане“. Защото при мен нямаше такъв момент, нямаше гръм, нямаше срив, нямаше внезапно осъзнаване.
Имаше години, в които бях силна - работех, водех, носех, справях се. И го правех добре.
Но някъде вътре усещах, че нещо в мен стои по-тихо, отколкото трябва.
Не бях изгубена. Не бях счупена. Просто не винаги бях в центъра си.
Връщането беше бавно. Понякога неудобно. Понякога самотно.
Но с всяка малка крачка усещах едно нещо - че ставам по-цялостна, не по-силна, а по-цялостна.
И днес не говоря от позицията на „аз съм стигнала“. Говоря от мястото на жена, която продължава да се връща към себе си.
Ако и ти усещаш, че си уморена, може би е време да опиташ друг начин, по-дълбок.
Линк в стори и био:
https://az-svetlina.com/courses/probuzhdane-na-zhenskata-sila
Гергана Танчева
En Di Vera Svetu Ra