Мария Петкова - психолог

Мария Петкова - психолог За нова и вълнуваща общност ви каня тук: https://www.skool.com/sazvuchie-6083/about?ref=912fadf85f224ce685a3e342a8d7f188

Здравей, читателю, цъкането ти из това пространство те доведе до мен 🙂

Казвам се Мария. Живея на тази Земя и следвам вътрешните си импулси и стремежи. Искам и копнея да оправдая огромната благодат, която изпитвам в Живота си.

Знам, че съм мъничка и крачеща по своята пътека, макар понякога да се чувствам много голяма и компетентна.

Насочила съм усилията и волята си в естествената психотерапия, защото тук са впрегнати всичките ми умения и таланти, а и непрекъснато съм предизвиквана да прекрачвам собствените си граници; защото сякаш годините търсене и учене са ме градили да стигна точно до тук; защото искам да помагам на себе си и на другите по най-съзвучния на вътрешната ни човешка природа начин.

Доста роли на живота преоблякох. Някои сякаш изплуват от мен, други ми ги надява Животът - като например родителската.

Всеки един от нас е създаден и предварително проектиран да бъде уникално и неповторимо изразно средство на Живота. Когато влезеш в себе си по този начин, следствията са щастие, мир и благодарност - желание да служиш. Това искам.

Цял живот уча и прилагам наученото - така и ще продължа. Уча се от провала, от несгодите, от хубавото, от лошото, от хора, от преподаватели, от специалисти, от природата, от детето ми, от теб вероятно...

Аз съм жена в 30-те, семейна, майка, завършвам магистратура психология, уча за естествен психотерапевт, имам минало на актриса, в момента консултирам през капките на д-р Бах, правя ТЕС и Пренареждане на матрицата с ТЕС.

Обичам планините, музиката, красотата, добрата храна, хората. Понякога съм непоносима и за себе си, друг път се гордея от делата си, имам си много трески за дялкане, но винаги залагам на една изначална сърдечна добронамереност.
Когато нещата не зависят от мен, с доверие и почит оставям всичко в ръцете на Живота.
🙂
Благодаря ти, че ме срещна!

С уважение,
Мария Петкова
+359887631914
www.sazvuchie.bg

Колко пъти сте си казвали "Разбирам защо правя това", но въпреки това продължавате да повтаряте същия модел във връзките...
11/02/2026

Колко пъти сте си казвали "Разбирам защо правя това", но въпреки това продължавате да повтаряте същия модел във връзките си?

Това е така, защото истинската промяна рядко се случва само през интелекта. Тя има нужда от преживяване. Има нужда тялото да се почувства сигурно, а нервната система - успокоена.

Този февруари избираме да излезем от клишето на празника и да влезем в дълбочината на Себе си. Подготвили сме два дни, в които ще съчетаем психологическото разбиране с:
- телесни практики, за да чуем какво ни казва интуицията,
- семейни констелации, за да подредим вътрешния си свят и да намерим правилното си място,
- дишане и йога, за да интегрираме наученото и да го превърнем в нов опит.

Връзките ни не са съвпадение или несполуки. Те са път към нашата автентичност. Когато променим начина, по който присъстваме вътре в себе си, светът около нас неизменно се променя.

Ще се радваме да извървим част от този път заедно.

📍 Подробности за логистиката и записването ще откриете в коментарите.

Защо връзките болят... и защо те са най-големият ни учител? ✨Често влизаме в партньорствата си с надеждата, че другият щ...
09/02/2026

Защо връзките болят... и защо те са най-големият ни учител? ✨

Често влизаме в партньорствата си с надеждата, че другият ще запълни празнотите ни или ще излекува старите ни рани. Но истината е, че взаимоотношенията са безпощадно точно огледало. Те ни показват не това, което искаме да видим, а това, което е вътре в нас - нашите страхове от изоставяне, нуждата ни от контрол или начина, по който се смаляваме, за да бъдем обичани.

На 14 и 15 февруари във Велико Търново ще изследваме тези огледала.

Първият ден ще посветим на тялото и привързаността. Нашето тяло помни много повече от ума ни. То знае кога се стягаме при близост и кога застиваме при дистанция. Когато осветим тези телесни модели, спираме да бъдем техни заложници.

Вторият ден ще погледнем още по-далеч - към нашия род. Понякога „неразбирателството“ с партньора не е наше. То е ехо от неразрешени истории на родителите ни, които несъзнателно носим. Да видиш партньора си такъв, какъвто е - без проекциите на миналото - е акт на огромна свобода.

Каним ви на едно защитено пространство за работа със себе си. Без значение дали сте обвързани или не, темата за свързването е темата за самия живот.

🌿 Повече за програмата, водещите и как да се присъедините, ще оставя в първия коментар под поста.

Последна възможност за следобедната среща: Пътят на пеперудата:"Губя се, разпилявам се"-дезорганизираната привързаност-о...
08/02/2026

Последна възможност за следобедната среща: Пътят на пеперудата:"Губя се, разпилявам се"-дезорганизираната привързаност-онлайн с Инес и Мария

Това е поредица от срещи, в които се ангажираме да дадем информация, разбиране и да осветлим темите за взаимоотношенията и привързаността. Днес е за несигурния стил, тревожно-избягващ - най-комплексния и най-сложен за преработване.

Когато близостта е търсена, желана и човек копнее за нея, но същевременно е и опасност, заплаха и бяга от нея.
Ако вие сте този човек или сте край такъв човек, днес следобед може да разберете повече за това защо е така, как се преработва, как да се отнесем към себе си или другия.

Оставям линк за записване в първия коментар. Групата е от 16 до 17:30 онлайн.

Колко е възнаграждаващо, когато след месеци влагане на ресурси от време, търпение, финанси, усилие, в един пореден опит,...
05/02/2026

Колко е възнаграждаващо, когато след месеци влагане на ресурси от време, търпение, финанси, усилие, в един пореден опит, се случи това, което наричаме "пробив".

Пробив в статуквото на "Аз съм такъв и на мен все така ми се случва".
Пробив в броните на тялото, с които то пази болката като реликва и гради около нея, наслоявайки още болка.

И когато тръгнат тия така благодатно пречистващи сълзи от това, че товарът, носен десетки години, вече може да бъде пуснат!

Това ми е повод за мини празник!

Това е постижение на вярата, на доверието, на свързаността и създаването на условия на пълна безопасност и приемане.

Докато обществото ни не установи подобно лечебно ниво на съзнателност и присъствие, терапевтите ще имат работа.

Защото отсъствието на любяща и разумна среда за развитие създава травмите ни. После ние бягайки от тях, несъзнателно ги пресъздаваме.

Изходът е привилегия на всеки един да си го изгради, прокопае и утъпче!

За който желае да работи и променя и има отклик, оставям покани за предстоящи събития в коментар.

Мария Петкова - психолог

Защо ставаме като родителите си точно там, където най-много ги съдим?Забелязали ли сте как в опита си да не бъдем като м...
03/02/2026

Защо ставаме като родителите си точно там, където най-много ги съдим?

Забелязали ли сте как в опита си да не бъдем като майка си или баща си, често се озоваваме в абсолютно същите емоционални ситуации?

Истината е, че осъждането не ни отделя, а ни свързва.

Когато осъждаме родителите си („Ти не се справи, ти беше слаб/несправедлив...“), ние несъзнателно казваме: „Аз ще го направя по-добре от теб. Аз ще поема този товар, за да ти покажа как се носи.“

Това наричаме сляпа лоялност. В опита си да избягаме, ние "загребваме" с пълни шепи това, което отричаме, и го прибираме в сянката си. И така започваме да плащаме цена за нещо, което вече е платено от предците ни.

Истинското отделяне и порастване не идва през бунта или поправянето на родителите. Те са просто хора, дали ни най-ценното - живота. Фактът, че сме тук, означава, че са се справили. Лечението е в смирението: да оставим товара там, където му е мястото, и да поемем отговорността (и вината) да бъдем щастливи по нашия собствен начин.

Темата за лоялността, моделите на привързаност и това как "носим" чужди товари в нашите връзки е огромна.

Ако усещаме, че във връзките си често бягаме, или пък отчаяно гоним любовта, само за да се разочароваме отново – може би е време да погледнем какъв "багаж" носим.

Каня ви на две събития, в които ще работим точно с това:

🗓️ Тази неделя: Онлайн група с Инес, посветена на тревожно-избягващия, дезорганизиран или несигурен стил на привързаност. Ще изследваме тази динамика на "ела близо - бягай далеч", която често е ехо от детството.

🗓️ 14 и 15 февруари: Терапевтичен уикенд семинар за взаимоотношенията във Велико Търново, заедно със Спасимир Иванов. Два дни на дълбока работа, констелации и преживелищни практики, за да освободим място за истинска близост.

За повече инфо или за да запазите място, вижте в първия коментар или ми пишете лично ❤️

Мария Петкова - психолог

Няма да се уморя да натяквам, че човек може да започне гри­жата за психиката си като стартира с това да се погрижи за тя...
30/01/2026

Няма да се уморя да натяквам, че човек може да започне гри­жата за психиката си като стартира с това да се погрижи за тялото си.

Наблюдавам, че винаги, когато ми се оплаче клиент, че се влошава психически, това неми­нуемо е свързано и със занемаряване на грижата за физическото си здраве.

Много научих от моя учител по Бахова терапия. Не само за капките, но и същест­вени принципи за здравето като качест­во на хармонията и съгласието между духа и тялото.

Тялото е домът ни. Един жив неръкотворен дом. Да се грижим за него така, както конникът, чийто живот зависи от коня, се грижи за коня си.

Ако духът ни, или душа­та ни, чувства, че тялото не е стабилно, то е все едно да обитаваме къща с клатещи се основи. Ще сме несигурни, уплашени и тревожни. Умът ни ще се опитва да интерпре­тира проблема, което ще ни вкарва в най-невероятни филми.
А всъщност може да се окаже, че просто сме имаме нужда от пра­вилното подхранване, движение и здрав сън.

Да, доста сме елементар­ни. Някои нужди са ни бебешки. Също толкова бебешко е и безсилието, което изживяваме, когато тези нужди си ги пренебрегнем.

Да обърнем внимание на нуждите на организма си, е възможност да дадем на себе си посланието, че вече
наистина сме порас­нали и можем да се грижим за себе си.
А ако съумеем да го направим за тялото си, то духът ни с кеф ще се засели това уютно и чисто жилище. И ще се усеща в под­крепа и безопасност.

Толкова всичко е свър­зано, че ако станем съзнателни за тези връзки, ще изпитаме най-голямо удивление, облекчение, смирение и благодарност.

Пиша това в края на един работен ден, изпъл­нен с болките в душите на хората. Представям си, че човеш­кото същество е ма­гично създание, което може - носи дарбата - да преобразува стра­ха и болката в лю­бов и светлина.
А тялото е основният инструмент, то е вълшебната пръчица.

Говоря с метафори, защото те са послания за въоб­ражението, а то е
пряк път до подсъз­нанието. Ако тялото е предавател, то съдържанието в подсъз­нанието е предаваната информация.

Всичко, което правим за тялото си, и което извършваме с него, носи много по-дълбоко и голямо значение и послание за вътрешните ни измерения, отколко­то предполагаме.

Свят храм е тялото.
Дом на живота.

Мария Петкова - психолог

Оставям в коментар предстоящи събития, и каня онези от вас, които си ги разпознаете като ваши.

Често хората се питат: „Има ли смисъл да отивам на група, ако няма да си правя лична констелация?“Отговорът ми е голямо,...
11/01/2026

Често хората се питат: „Има ли смисъл да отивам на група, ако няма да си правя лична констелация?“

Отговорът ми е голямо, категорично ДА.

Да бъде човек представител в чужда история е едно от най-мистичните и лечебни преживявания в този метод.

Ние никога не сме избрани случайно за роля.
Полето има своята интелигентност. То ни извиква да представляваме нечия майка, баща, дете, предшественик, точно когато нашата собствена душа има нужда да преживее тази динамика.

Влизайки в обувките на другия, ние разширяваме сърцето си. Виждаме гледна точка, която в собствения ни живот е била сляпо петно.

Изживяваме нечия история, която ни свързва с нашата собствена.
Изплакваме чужди сълзи, които измиват нашата собствена болка.

Много от моите лични теми са имали своите стъпки към разрешение предимно чрез участието ми като представител в констелациите на други хора. Когато през представителите минават процеси, роли, информация - цялото това преживяване не е само за клиента, но и за този, през когото то минава.

Полето винаги поставя нещата да бъдат win-win за всички. Има огромна полза човек да бъде представител, да си прави анализ на ролите, в които е бил, как са минали през него и какво значение влага в тях, с кого от неговата собствена система го свързват и каква трансформация е претърпяла самата роля вътре в него, и как това е част от собствения му път - това е възможност за интеграция на даровете от полето, дадени чрез ролята конкретно за самия представител.

На 17.01 (събота) се събираме за първата група за семейни констелации за годината в София.
Ако усещате, че имате нужда от свързване, от смисъл и от досег до нещо по-голямо от вас - заповядайте.

Остават последни места за представители - любим мой път за смирение и дълбоко учене.

Записване и детайли оставям в линк в коментар.

С обич,
Мария Петкова

Има хора, които се изключват, когато във връзката стане твърде емоционално. Или започне да се случва истинско сближаване...
10/01/2026

Има хора, които се изключват, когато във връзката стане твърде емоционално. Или започне да се случва истинско сближаване.

Може да се преживее като че партньорите винаги са твърде изискващи, а човек има нужда от пространство.

В различна степен на проявата, това е избягващия стил на привързаност.

Добрата новина е, че с подходящ подход и готовност за промяна стилът на привързаност може да се промени към сигурен.
Може да се изградят здрави основи, а старите механизми да станат добър пътеводител за лечение на раните, които избягващия стил пази.

Заповядайте в онлайн групата ни с Инес Райчева на тази тема.
Това е място за тези, които се учат да остават, както и за да разберете по-добре свои близки, за които това е начина да се съхраняват.

Линкът е в първия коментар.

С обич,
Мария Петкова

Препубликувам този пост, защото отново темата е актуална за мен и в кабинета ми
09/01/2026

Препубликувам този пост, защото отново темата е актуална за мен и в кабинета ми

Знаете ли какъв е парадоксът на избягващия човек?Той копнее за любов точно толкова силно, колкото и всеки друг. Но когат...
07/01/2026

Знаете ли какъв е парадоксът на избягващия човек?

Той копнее за любов точно толкова силно, колкото и всеки друг. Но когато любовта дойде, тя се усеща като задушаване. Като отнемане на въздуха.

И тогава се включва алармата: „Бягай! Спасявай се! Ще те погълнат!“

Тази реакция е биологична защита, не е лош характер или правене напук. Това е стратегия за оцеляване, която някога е работила перфектно.

Въпросът е - работи ли още? Или вече пречи да се достигне дълбочина и свързване, за които душата жадува?

Заедно с Ines Raycheva създаваме пространство, в което да разгледаме тези механизми с разбиране и приемане.

Групата е онлайн.
Кога: 11.01 неделя 16:00
Къде: Онлайн Google Meet
Записване: линк в първия коментар

С обич,
Мария Петкова

На това ме учи работата ми. Мария Петкова
06/01/2026

На това ме учи работата ми.

Мария Петкова

Address

Улица Преспа 2
Sofia
1000

Opening Hours

Monday 09:30 - 17:30
Tuesday 09:30 - 17:30
Wednesday 09:30 - 17:30
Thursday 09:30 - 17:30
Friday 09:30 - 17:30

Telephone

+359 88 763 1914

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Мария Петкова - психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

В съзвучие

Добре дошли в пространството за самопознание и лечение на ниво емоции и световъзприемане. Ще се радвам чрез цветята и енергийната психолгия (ТЕС) да бъда Ваш спътник към измеренията на здравето - щастието и радостта.

www.sazvuchie.bg