Мария Петкова - психолог

Мария Петкова - психолог Предстояща група: https://luma.com/aqokhnwl - Пътят на пеперудата: „Невидим за света" (Маската на бягащия) - онлайн психотерапевтична група с Инес и Мария

Здравей, читателю, цъкането ти из това пространство те доведе до мен 🙂

Казвам се Мария. Живея на тази Земя и следвам вътрешните си импулси и стремежи. Искам и копнея да оправдая огромната благодат, която изпитвам в Живота си.

Знам, че съм мъничка и крачеща по своята пътека, макар понякога да се чувствам много голяма и компетентна.

Насочила съм усилията и волята си в естествената психотерапия, з

ащото тук са впрегнати всичките ми умения и таланти, а и непрекъснато съм предизвиквана да прекрачвам собствените си граници; защото сякаш годините търсене и учене са ме градили да стигна точно до тук; защото искам да помагам на себе си и на другите по най-съзвучния на вътрешната ни човешка природа начин.

Доста роли на живота преоблякох. Някои сякаш изплуват от мен, други ми ги надява Животът - като например родителската.

Всеки един от нас е създаден и предварително проектиран да бъде уникално и неповторимо изразно средство на Живота. Когато влезеш в себе си по този начин, следствията са щастие, мир и благодарност - желание да служиш. Това искам.

Цял живот уча и прилагам наученото - така и ще продължа. Уча се от провала, от несгодите, от хубавото, от лошото, от хора, от преподаватели, от специалисти, от природата, от детето ми, от теб вероятно...

Аз съм жена в 30-те, семейна, майка, завършвам магистратура психология, уча за естествен психотерапевт, имам минало на актриса, в момента консултирам през капките на д-р Бах, правя ТЕС и Пренареждане на матрицата с ТЕС.

Обичам планините, музиката, красотата, добрата храна, хората. Понякога съм непоносима и за себе си, друг път се гордея от делата си, имам си много трески за дялкане, но винаги залагам на една изначална сърдечна добронамереност.
Когато нещата не зависят от мен, с доверие и почит оставям всичко в ръцете на Живота.
🙂
Благодаря ти, че ме срещна!

С уважение,
Мария Петкова
+359887631914
www.sazvuchie.bg

Нещо вечно актуално, само за припомняне. ОСНОВНИ ТЕЗИ В ПСИХОЛОГИЯ НА ТЪЛПИТЕКнигата "Психология на тълпите" (1895 г.) н...
29/04/2026

Нещо вечно актуално, само за припомняне.

ОСНОВНИ ТЕЗИ В ПСИХОЛОГИЯ НА ТЪЛПИТЕ

Книгата "Психология на тълпите" (1895 г.) на френския социолог и психолог Густав Лебон е един от най-влиятелните и основополагащи трудове в областта на социалната психология. Тя разглежда как поведението на хората се променя драстично, когато те станат част от голяма група или "тълпа".

Ето преглед на основните идеи в нея, последван от някои от най-запомнящите се цитати.

ЗАКОН ЗА ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО НА ТЪЛПИТЕ

Когато хората се съберат в тълпа, тяхната съзнателна индивидуалност изчезва. Формира се КОЛЕКТИВНА ДУША, която ги кара да чувстват, мислят и действат по начин, напълно различен от този, по който би действал всеки от тях поотделно.

СПАД НА ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО НИВО

В тълпата интелектуалните способности на хората се изравняват към най-ниския общ знаменател. Високообразованият човек и неграмотният действат с еднаква ирационалност, когато са погълнати от масата. В ТЪЛПИТЕ СЕ НАТРУПВА ГЛУПОСТ, А НЕ УМ, твърди Лебон.

ТРИТЕ МЕХАНИЗМА НА ТРАНСФОРМАЦИЯ

За да обясни как индивидът се променя в тълпата, Лебон посочва три основни фактора:

1. АНОНИМНОСТ И ЧУВСТВО ЗА БЕЗНАКАЗАНОСТ:
Поради числеността си, индивидът придобива усещане за непобедима мощ. Чувството за лична отговорност, което нормално възпира поведението му, напълно изчезва.

2. ПСИХИЧНО ЗАРАЗЯВАНЕ:
Емоциите и действията в тълпата са изключително заразни. Индивидът лесно жертва личния си интерес в полза на колективния.

3. ВНУШАЕМОСТ (ХИПНОТИЧНО СЪСТОЯНИЕ):
Човекът в тълпата изпада в състояние, подобно на хипноза. Разумът е парализиран, а действията се ръководят от подсъзнанието и външни внушения.

ЕМОЦИОНАЛНОСТ И ЛИПСА НА КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ

Тълпите не мислят рационално, те мислят в образи. Те са импулсивни, раздразнителни, склонни към крайности и лесно преминават от най-свирепа жестокост към абсолютен героизъм.

ТЪЛПАТА НЕ ПОЗНАВА СЪМНЕНИЕТО И НЕСИГУРНОСТТА.

НУЖДАТА ОТ ВОДАЧ

Тълпата е стадо, което не може да съществува без господар. Водачите обикновено не са мислители, а хора на действието. Те ръководят масите не чрез логични аргументи, а чрез три основни метода:

ТВЪРДЕНИЕ (без доказателства),

ПОВТОРЕНИЕ И

ЗАРАЗЯВАНЕ.

НАЙ-ВПЕЧАТЛЯВАЩИ И ЗНАЧИМИ ЦИТАТИ

"ТЪЛПИТЕ НИКОГА НЕ СА ЖАДУВАЛИ ЗА ИСТИНАТА. Те се отвръщат от очевидностите, които не им харесват, и предпочитат да боготворят заблудата, ако заблудата ги съблазнява. Който може да ги снабдява с илюзии, лесно става техен господар; който се опитва да разруши техните илюзии, винаги става тяхна жертва."

"В тълпата индивидът е песъчинка сред други песъчинки, които вятърът развява по своя воля."

"Масите уважават само силата, а ДОБРОТАТА ЗА ТЯХ Е ПОЧТИ ВИНАГИ СИНОНИМ НА СЛАБОСТ."

"Идеите не влияят на тълпите поради своята логическа стойност, а единствено когато са приели формата на образи и са предизвикали емоция."

"ИЗОЛИРАНИЯТ ИНДИВИД МОЖЕ ДА БЪДЕ КУЛТУРЕН ЧОВЕК; В ТЪЛПАТА ТОЙ Е ВАРВАРИН – тоест същество, управлявано от инстинктите."

"Познаването на психологията на тълпите днес е последното средство, останало на държавника, не за да ги управлява (това вече е станало твърде трудно), а за да не бъде напълно управляван от тях."

Книгата остава изключително актуална и днес, особено в контекста на социалните мрежи, политическия популизъм и масовите комуникации, които често действат като дигитални мултипликатори на същите тези психологически феномени.

Черпя ви с един цитат от книгата, която разгърнах току що:“Виктор Франкъл, отличен наблюдател на човешката природа, изсл...
28/04/2026

Черпя ви с един цитат от книгата, която разгърнах току що:

“Виктор Франкъл, отличен наблюдател на човешката природа, изследва усилено причината за феномена бърнаут.

Той е убеден, че най-голямата задача на човека е да води смислен живот, а това означава да може да утвърди цялостното си съществуване като добро, ефективно и удовлетворяващо.

Осъществяването на смисъла е положителна сфера, която прониква в ежедневието и поддържа душата дори при извършването на неприятни дейности и задачи.
То е сравнимо със здравето, което е неотлъчна част от живота на човека, но се забелязва най-вече при влошаването му.

В същото време следването и осъществяването на смисъла, отново подобно на здравето, е основно средство за профилактика и защита срещу безсмисленото претоварване от една страна и лишеното от смисъл безделие от друга, защото смисълът ни призовава към забавяне в случай на ненужна трескава работа и респективно към разумно запълване на времето в случай на непоносима скука.”

Елизабет Лукас
“Сбогом, бърнаут!”

Мария Петкова

Моделът на жертвата е защитен механизъм. Всеки защитен механизъм е стратегия за придобиване на усещане за контрол над си...
28/04/2026

Моделът на жертвата е защитен механизъм. Всеки защитен механизъм е стратегия за придобиване на усещане за контрол над ситуациите и хората.
Моделът на жертвата разчита на това да манипулира чрез показването на слабост, онеправданост, безсилие.
Това буди в другите съжаление, вина, спасителска роля или агресия и насилническа роля.

Моделът на жертвата функционира само при наличие на насилник. Насилникът може да е някой друг, обстоятелствата, съдбата, но задължително е нещо извън жертвата.

Човек влиза в този модел, когато многократно е “оцелявал” чрез него и го припознава като свой механизъм.
Това става несъзнателно, то е рефлекс.

Можете да разпознаете този модел в себе си по едно вътрешно маскирано усещане за превъзходство. По сподавения гняв, който се превръща в осъждане на другите и невъзможност да се види и вземе личната отговорност.

Тази тема е супер важна, защото много от нас носим този модел и да започнем съзнателно да го разпознаваме в себе си, е единствения път към реално благоденствие.

Може да се кажат още много неща, но имам импулс сега само да отворя темата и тук.

Оставям в коментар първата онлайн група от новия цикъл за петте травми, който започваме с Инес.

Мария Петкова

Ние, западните хора, сме свикнали да бягаме от трудното. Загубата, смъртта, скръбта и тъгуването са част от това трудно....
20/04/2026

Ние, западните хора, сме свикнали да бягаме от трудното.

Загубата, смъртта, скръбта и тъгуването са част от това трудно. Често чуваме или казваме: „Всичко е за добро, няма защо да плачеш, животът продължава“.
Но това може да заключи тъгата в нас и да не успеем да изтъгуваме това, с което се налага да се сбогуваме.

Истината е, че това, с което имаме да се срещаме в живота си, е поносимо.
Ние сме създадени така, че да можем да преживяваме дори и най-тежките загуби.

Това, което ни носи най-много страдание, е как умът ни се съпротивлява на това да си позволим да чувстваме и да стоим с дискомфорта.

Когато се случи загуба, ние преживяваме хаос, а човек има архетипен страх от хаоса, защото в него нищо не е предвидимо.
Опитваме се да контролираме скръбта, но когато контролираме нещо по-голямо от нас, изпадаме в жестока тревожност и спираме естествените процеси.

А скръбта е свързана с любовта, която също е по-голяма от нас.

Из групата ни за загубата с Инес

Наблюдавайки живота и всичко, което минава през мен и пред очите ми, си правя заключението, че всичко, от което в момент...
17/04/2026

Наблюдавайки живота и всичко, което минава през мен и пред очите ми, си правя заключението, че всичко, от което в момента най-болезнено имаме нужда, е търпение и нежност.

И колко прекрасно, че докато пишех това в движение и чаках на една пешеходна пътека да пресека, до мен едно малко синеокичко момче в количка, бутана от баба му, ме посочи, погледна ме, усмихна ми се и просто ми помаха. Какво прекрасно, благо и нежно потвърждение на мислите ми, течащи в този миг.

Мисля си за гнева, раздразнението и агресията и колко много те са свързани и вкоренени в нетърпението. Неумението на човек да бъде търпелив е една от най-големите слабости. Защото иска ми се да отбележа, че човешкото същество, човешкият род, човекът отделно и човекът като цяло, колективно същество, се облагородява много бавно, изключително бавно, и затова е необходимо много търпение, много нежност, много познание, много милост, благост, яснота. Когато е нужно мекота и когато е нужно твърдост и ясни граници.

И ми се иска да кажа също, че търпението е нещо различно от търпенето. Търпенето е продукт на страха. Поне аз така ги разграничавам в себе си. А търпението е продукт на любовта.

И докато пишех това, животът ми дава още едно потвърждение за думите ми, за това колко бавно се облагородява човешкото съзнание и сърце, и мисъл. Колко интересно да пише човек и да върви по улицата, да наблюдава и сякаш всичко наоколо става част от този поток на мисълта.

Минавайки край Народното събрание по жълтите павета, виждам едни политически фигури. И после някакви други хора, които ги подминават, и от тях - от другите хора, идва някакъв отклик, някакво подмятане, тип "ей ги тия бастуни" . И наречените "бастуни" се спират, обръщат се и обидено викват "моля?!". А аз подминавам, изпълнена с мисли за търпенето и търпението.

Търпенето е, когато понасяш неща, които те правят жертва. А търпението е, когато с почит стоиш край някое цвете и наблюдаваш бавния процес на разлистването му, но без да го насилваш, без да му се ядосваш, без да му се гневиш, без да го притискаш или да му викаш "хайде, хайде". Човек се отглежда с търпение. А чрез търпенето той се поробва. Не зная какви други термини да ползвам, за да направя тази разлика.
Търпенето подтиска. А търпението подхранва.

Но... да, нека мислим, да се питаме дали сме в търпение или в търпене.

Споделям в коментар групата ни с Ines Raycheva тази неделя, за който има интерес към това как се преодолява и минава наистина с нежност и търпение към себе си през загубата. Пътят на пеперудата: „Смъртта и загубата в живота ни“ - онлайн с Инес и Мария

Мария Петкова

За мен една от най-отличителните черти на човека, който би могъл да се нарече достоен човек, е неговият избор и нагласа ...
16/04/2026

За мен една от най-отличителните черти на човека, който би могъл да се нарече достоен човек, е неговият избор и нагласа за себеизграждане.

Днес това понятие изплува в една от сесиите и ми се иска да споделя и с вас тази магия на себеизграждането.

В мига, в който човек избере да бъде факторът на своето собствено израстване, той започва да гради себе си.
Първо осъзнава материала, с който си има работа.
Изследва този материал, изследва законите му, изследва начина, по който този материал се е оформил до момента.

Под материал имам предвид самия човек като структура, начин на мислене, начин на чувстване, вярвания, убеждения, възприятия, тяло, нагласи, характер.

И себеизграждането започва със себеопознаване и себеизследване.

След което на базата на това познание човек започва да осмисля осъзнатото и да създава в себе си идеята за това какъв всъщност би искал да бъде.
Особено виждайки какви положителни качества, черти, умения, дарби, таланти притежава, какво е могъл и какво не е могъл да развие.

Едно от най-хубавите неща относно себеизграждането е това, че човек, който е избрал да бъде своя фактор за развитие, като с магическа пръчица излиза и напуска ролята на жертва, ролята на жертва на обстоятелствата, на други хора и сам на себе си.

И изобщо себеизграждането е моментът, в който ние можем да бъдем наистина свободни.
Става дума за осъзнатата свобода, а не за свободията. Не да правим каквото си искаме, защото всяко нещо има последствия, а да изградим от себе си човека, който искаме да видим в този свят - достойния човек.
Такъв, какъвто ние го разбираме.
Онзи, който изгражда себе си и носи отговорност за себе си.
И за мен това започва да се очертава като едно от най-ценните качества на човека.
Качество, което ни отличава от другите същества по Земята.

Мария Петкова

Всеки един от нас е сбъднатата мечта и надеждата на своите предци.Представете си само живота на онези, живели преди нас,...
15/04/2026

Всеки един от нас е сбъднатата мечта и надеждата на своите предци.

Представете си само живота на онези, живели преди нас, всички техни предизвикателства, всички техни болки, всички техни мъки, загуби и страдания, през които са минавали.
Както и всички техни качества, сили, умения, дарби, устойчивости и вяра.
И ние носим всичко това в гените си и не само там. И в подсъзнанието си също.

Носим историята на всеки един от нашите предшественици.
Носим не само историята, за която се знае и се разказва, но и скритите в кътчетата на собственото несъзнавано съдържания.
Носим дори онова, което нашите предци не са си позволявали да признаят и пред себе си.

Всичко това го носим по закона на живота. Защото, за да стигне животът до нас, той е минал през тези съдби, през тези хора. През техните можения и неможения, през техните справяния и несправяния, през техните желания, копнежи, сбъднатости и несбъднатости. Животът е минал през техните сенки и през техните осветлености.

И такъв, какъвто е минал през всички тях и през всичко това, точно такъв, без грам изключение, той идва като дар за нас.
Ако ние започнем да се съпротивляваме по един или друг начин на онова, което се е случило преди нас, ние сякаш се опитваме да разнищим нишките на този живот.
И лишаваме себе си от неговата пълнота.

Само че животът е много по-могъщ и силен от нашите разбирания и възприятия. От нашите идеи за това кое е правилно, кое не е правилно и всичко, което ние искаме да отхвърлим, което осъждаме, което обвиняваме, което смятаме, че не е било редно да е такова, каквото е било.
Всичко това, то не изчезва, а остава в сянката на нашето подсъзнание и оттам се превръща в онези наши собствени житейски несгоди, които сякаш са извън наш контрол.

Истината е, че извън наш контрол е всичко онова, което ние отказваме да приемем и пред което отказваме да се смирим.
А след това не че го контролираме, но си връщаме властта върху себе си и начина, по който реагираме. А това е най-голямата власт и най-голямата свобода, която едно достойно човешко същество може да притежава.

Затова призовавам сърцата на всички вас, които четете, да се отворят за историите на миналото.

За да може да интегрираме тези истории чрез признаване, почит и по този начин да оставим миналото в миналото.
Да стъпим на него и да въплътим надеждата на своите предшественици, за да не е напразно всичко това, през което те са минали, за да е имала смисъл всяка тяхна борба и битка.

Пътят към свободата минава чрез истината, любовта и мъдрото разбиране на голямата картина, отпечатана във всеки един от нас.

Мария Петкова

Едно от нещата, които ни правят истински психически устойчиви на всякакъв стрес, на всякакви трудности, на всякакви пред...
14/04/2026

Едно от нещата, които ни правят истински психически устойчиви на всякакъв стрес, на всякакви трудности, на всякакви предизвикателства, е умението ни да бъдем достойни хора в тези ситуации. Достойнството на човека се състои в това той да бъде чист и искрен пред себе си и пред другите. Да предприема действия, продиктувани не от страх, а от човещина.

Страхът е основен фактор, който изкривява нашата психика. Страхът ни кара да правим неща, за които впоследствие или съжаляваме, или плащаме твърде висока цена, или ставаме роби на този страх. Затова едно от най-ценните неща, които можем да направим и да си дадем като равносметка, е къде в живота ми се водя повече от страх, отколкото от любов.

И може да се окаже, че тези области са дори работата, която вършим, нещата, които правим на ежедневна база и така нататък. И е добре да си дадем тази сметка. В яснотата, че може да не успеем да променим това веднага, но фактът, че ставаме съзнателни за него, вече започва да тласка към някакви вътрешни промени, а вътрешните промени винаги предшестват външните.

Така че си струва да се мисли, да се разсъждава, да се осмислят нещата, за да може човек да бъде съзнателен за своята посока, за своята стойност и за това в каква посока наистина насочва вниманието си.

Мария Петкова

Защо животът ни натиска?Докога ще ги учим тия уроци!Няма ли край мъчението?Понякога животът ни дава изпитания. Големи, т...
13/04/2026

Защо животът ни натиска?
Докога ще ги учим тия уроци!
Няма ли край мъчението?

Понякога животът ни дава изпитания. Големи, тежки, смазващи изпитания.
Понякога самият живот е изпитание. Натиска ни силно и то точно по най-слабите ни места.

И ние веднага започваме да питаме: „Защо аз? Какво съм съгрешил? Защо ме наказват?“ Искаме животът да е една спокойна идилия, в която просто сме се "пенсионирали" и всичко ни е уредено.

Но знаете ли какво? Такова нещо съществува само в илюзиите ни. Илюзията, че можем да се развиваме без съпротивление.

Наскоро в една сесия клиент ми каза: „Тежко ми е. Толкова ми е тежко.“
Отговорих му: „И на мен като отида във фитнеса ми тежат щангите. Ама ги вдигам.“
Ако отидеш в залата, не очакваш да ти е приятно. Отиваш, за да се напънеш, да се изпотиш, за да влезеш във форма.
Е, познайте, животът прави абсолютно същото с нас. Поддържа ни във форма.

Когато животът ни притиска, това е неговият начин да ни направи най-добрата възможна версия на това, което можем да бъдем. Той ни прекарва през огън, за да изгори в нас всичко, което не е огнеупорно.
Отнема ни онова, без което можем, за да ни покаже онова, което никога не може да ни бъде отнето.

Нека се сетим за Виктор Франкъл - психиатърът, оцелял в лагерите на смъртта. Той казва, че могат да ни отнемат всичко, семейството, свободата, дори живота, но никой не може да ни отнеме последната и единствена истинска човешка свобода - свободата да изберем какъв смисъл ще придадем на това, което ни се случва.
Може да изберем да умрем вътрешно преди края, оплаквайки се.
А може да изберем да останем достойни човеци.

Така че, ако в момента преминавате през ада, нормално е да не ви се усмихва. Нормално е да сте унили, умислени, събрани в себе си. Не се опитвайте да бъдете позитивни насила.
Позволете си да влезете в бокса, да поплачете, да се сринете за малко... и после избършете сълзите и се върнете на терена.

Като онзи осъден на смърт от старата притча, на когото казали, че ще го помилват, само ако пренесе пълна догоре стомна с мляко балансирайки я на главата си през целия град, без да разлее капка. Когато го питали после кой е бил на улицата и какво са му крещели хората, той казал: „Не видях никой. Внимавах само за млякото.“

Когато преминаваме през най-тъмната кал в живота си, не можем да гледаме настрани. Нито да слушаме кой какво говори и кой сочи с пръст.
За да оцелеем, е нужно да пазим своята капка истина. Да изберем съзнателно да не се пречупваме.
Защото това, което не изгаря в огъня, става злато.

Мария Петкова ✨

Оставям линк за месечната ни онлайн група с Ines Raycheva, която е на тема загубите и смъртта в живота ни. Как да почитаме процеса и да го осмислим и вместо източник на слабост, да бъде за нас източник на изцеление.

За онова, за което обикновено мълчимЖивеем в култура, която ни учи как да придобиваме, как да печелим, как да изграждаме...
11/04/2026

За онова, за което обикновено мълчим

Живеем в култура, която ни учи как да придобиваме, как да печелим, как да изграждаме, как да добавяме към живота си. Но рядко някой ни учи на най-важното умение: как да губим.

Загубата не винаги е физическа смърт. Понякога тя е раздяла с версия на самите нас, загуба на здраве, на илюзия, на мечтан път или на усещането за дом. А когато се случи най-тежкото - загубата на близък човек - често откриваме, че думите на околните „времето лекува“ или „бъди силен“ не носят утеха, а по-скоро самота.

Истината е, че скръбта не е проблем, който трябва да бъде „решен“. Тя е любов, която вече няма къде да отиде.
Когато се опитваме да я прескочим или да я „превъзмогнем“ твърде бързо, тя просто замръзва в нас. Парадоксът е, че едва когато се осмелим да погледнем към крайността и да признаем своята преходност, животът започва да изглежда по-истински. Смъртта е огледалото, в което виждаме какво наистина има значение за нас днес, тук и сега.

Да говорим за загубата е акт на освобождаване. Когато споделим тежестта, тя не изчезва, но става по-поносима, защото вече не я носим сами в тъмното.

С Инес избрахме следващата ни среща от цикъла „Пътят на пеперудата“ да бъде посветена именно на това пространство - между тъгата и смисъла.

Ако се намирате в период на лична загуба, ако носите стара болка или просто искате да изследвате темата за крайността като част от пътя към един по-осъзнат живот, каним ви да се присъедините към нас.

Пътят на пеперудата: „Смъртта и загубата в живота ни“ - онлайн с Инес и Мария

В тази среща ще дадем разбиране, притихване и начини да интегрираме преживяното, за да продължим напред - не въпреки загубата, а с всичко, на което тя ни е научила.

🌿 Повече информация и записване в линк в коментар.
📅 Кога: 19.04 неделя, 16:00
💻 Къде: Онлайн пространство на защитеност и подкрепа.

С грижа,
Мария Петкова

Скъпи хора, В тези времена на лудост е критично важно да си поговорим за това какво е човек да бъде центриран и стабилен...
26/02/2026

Скъпи хора,
В тези времена на лудост е критично важно да си поговорим за това какво е човек да бъде центриран и стабилен.

Без да сме предполагали колко ще е необходимо точно в този период, сме планирали онлайн групата ни за сигурния стил на привързаност.

Вижте в коментар.

Снимката е от едно ъгълче в кабинета. За вдъхновение. 💛

Мария Петкова

Колко е възнаграждаващо, когато след месеци влагане на ресурси от време, търпение, финанси, усилие, в един пореден опит,...
05/02/2026

Колко е възнаграждаващо, когато след месеци влагане на ресурси от време, търпение, финанси, усилие, в един пореден опит, се случи това, което наричаме "пробив".

Пробив в статуквото на "Аз съм такъв и на мен все така ми се случва".
Пробив в броните на тялото, с които то пази болката като реликва и гради около нея, наслоявайки още болка.

И когато тръгнат тия така благодатно пречистващи сълзи от това, че товарът, носен десетки години, вече може да бъде пуснат!

Това ми е повод за мини празник!

Това е постижение на вярата, на доверието, на свързаността и създаването на условия на пълна безопасност и приемане.

Докато обществото ни не установи подобно лечебно ниво на съзнателност и присъствие, терапевтите ще имат работа.

Защото отсъствието на любяща и разумна среда за развитие създава травмите ни. После ние бягайки от тях, несъзнателно ги пресъздаваме.

Изходът е привилегия на всеки един да си го изгради, прокопае и утъпче!

За който желае да работи и променя и има отклик, оставям покани за предстоящи събития в коментар.

Мария Петкова - психолог

Address

Улица Преспа 2
Sofia
1000

Opening Hours

Monday 09:30 - 17:30
Tuesday 09:30 - 17:30
Wednesday 09:30 - 17:30
Thursday 09:30 - 17:30
Friday 09:30 - 17:30

Telephone

+359 88 763 1914

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Мария Петкова - психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category