Д-р Владимир Сотиров - психиатър

08/05/2026

"Аз съм част от генерацията, която е отровена от лъжи и на която е отнета възможността да изгради една здравословна идентификация, а това е възможността да стигнеш до себе си. А лъжата е тази, която ти пречи точно на това - да си наясно с това, което си, с това, което е била страната, от която произхождаш, с това, каква е историята на тази общност. А нашата история е абсолютно манипулирана от много десетилетия и ни е отнета възможността да разберем кои са истинските герои. ... Живяхме в едно общество, което издигаше на пиедестал убийците. Етичният е един от големите погроми в една личност и трябваше да се възхищаваме на разрушителите на демокрацията и на свободата и да ненавиждаме борците за демокрация и свобода. Така беше обърнато всичко. Точно това е много опасно за съзнанието на един човек, защото съзнанието съществува само като отношение към другия, ако я няма връзката с другия, няма съзнание. Всички тези авторитарни режими разрушават точно тази връзка. Т.е. те ни обричат на нечовечност, ако го кажем радикално. Защото нашата човечност е тази връзка с другия, а основата на връзката с другия е справедливостта. А всички тези неща са разрушени от тези авторитарни режими... Няма терапевти за един народ. Терапията за един народ е истината."

Авторитарните режими ни обричат на нечовечност. Това каза в интервю за предаването "Събота 150" Димитър Динев, автор на романа "Време на смелите", който беше удосто....

03/05/2026

"Българинът не признава диалога. Тази форма отсъства от всички сфери на живота му. Нескончаеми монолози, последвани от бурни ръкопляскания. И обесване на противната страна.
Това е българският диалог.
Той въобще не дава думата на другия.
Не го и изслушва.
Слуша го, но не го чува.
През това време му крои мярката.
Той нито за миг не допуска, че и някой друг може да е прав. Българският диалог са всъщност два огромни монолога, които завършват с прочутата фраза :"Като не щеш мира, на ти секира!" И със самата секира.
Ние въобще не можем да си представим, че възможно да се води спокойно разговор, в който да се отстояват три или четири гледни точки и разговорът да свърши нормално. Тоест само със средни телесни повреди. Ако някой се опита да отстоява своето, а не нашето мнение, ние пием вино от черепа му.
Това ни е диалогът. Монологичната форма е единствената форма, която властва на Балканите. Неслучайно големите драматурзи тук са рядкост.
А Шекспир просто няма.
И няма и да има.
Затова, ако има нещо гнило, то е в Дания.
А тук всичко е свежо и прясно. Затова и крал Лир полудява там, а тук властва щастливо и носи кърпените си чорапи до дълбока старост.
Затова Хамлет там се съмнява, а тук вярва безрезервно.
Затова и Ричард там дава кралството за един кон, а тука даваме кон за кокошка.
По същата причина тука удушаваме всичко - без разлика дали е Дездемона, или не, стига да е прекрасно и различно от нас."
Станислав Стратиев 🖊️, "Мотиви за кларинет", 1997 г.

📷: Станислав Беловски

03/05/2026

Дами и господа, Stanislav Belovski!

02/05/2026

Телевизията майка се връща към корените си. Дано не ни покажат пак обезгл@вяв@nе.

02/05/2026

- Тууу-туууут! Тууу-туууут....

През 1960 г. от болницата за психично болни „Ал-Абасия“, поради небрежност на охранителите, се случва масово бягство на пациентите.
243 пациенти избяли по улиците на квартал „Ал-Абасия“, което води до сериозен проблем. 243 луди на свобода...

Директорът незабавно се обажда на болничния лекар д-р Джамал за спешно разрешаване на ситуацията.
Д-р Джамал бързо намира оригинално решение: взема свирка, събира няколко служители, подрежда ги, казва им да се държат един за друг и излиза на улицата, преструвайки се на влак. Върви отпред, подсвирква силно и вика:
- Тууу-туууут! Тууу-туууут!

Служителите, които го следват, играят ролята на вагони, държащи се един за друг. И това, което лекарят очаква, се случва: всеки избягал пациент, виждайки „влака“, се присъединява към него, а д-р Джамал успява да върне всички вагончета обратно в болницата. Охраната брои върналите се, дали не е останал някой на улицата. Броят и О, ужас! От 243 избягали, обратно в болницата се върнали 305!

02/05/2026

Kalina Ivanova: Ние живеем във възможно най-скапаната и перверзна държава на света, в която бием с маркучи, връзваме със синджири и държим гладни най-уязвимите. После констатираме,че престъпление няма, просто пропуски... Разбирате ли? Да те пребият, когато си под опеката на държавата е просто шибан пропуск, какво толкова?!?
И за това продължаваме...продължаваме да бием и връзваме. Без да пропускаме. Гади ми се.
В по-широк контекст, тази история и всички подобни на нея, за мен са отражение на факта, че нито една реформа не може да се случи, ако в ядрото си тя не е организирана около много ясни и дефинирани, споделени ценности, свързани с човешкото достойнство и права. Но ние такива неща не споделяме. Ние като общество нищо не споделяме. И това не е просто пропуск в съвместното ни функциониране, а пропаст, гигантска бездна, която най-накрая ще погълне всички ни. Място за оптимизъм нямам: също като хората, настанени в Русокастро

29/04/2026

Преди малко повече от седмица се наложи да насоча за стационарно лечение един млад мъж, който развиваше остра параноидна психоза със суицидни тенденции, които не беше възможно да се овладеят в домашни условия и носеха твърде висок риск от увреждане на него самия или на околните. Беше своевременно приет в отделението с висока степен на сигурност в Центъра за психично здраве “Проф. Н. Шипковенски”. Поисках да имам лични впечатления от състоянието му и напредъка в лечението му, по молба на разтревожените му родители. Получих своевременно разрешение за това от директора на центъра, д-р Ана Попова (на снимката) и днес проведох среща с моя пациент, получавайки съдействие от колегите в центъра, които осигуриха подходящи условия за тази среща. С облекчение и задоволство установих, че лечението, проведено до момента е изключително успешно и моят пациент получава адекватна психиатрична грижа в безопасна и сигурна среда. Убедих се, че информираното съгласие за продължаване на лечението е дадено без какъвто и да било натиск и след обсъждане с него на подходящите и възможни алтернативи. Беше предложена ориентировъчна дата за изписване, която изглеждаше разумна и съобразена с динамиката на неговото възстановяване. Използвам случая да споделя своето задоволство от този много конкретен пример за добра лекарска (и колегиална) практика и да благодаря на колегите си от ЦПЗ “Проф. Н. Шипковенски” за дружелюбното и професионално отношение! ❤️

29/04/2026

Ех, значи, колко разочароващо силно си личи, когато човек цял живот е бил чиновник и няма никаква визия за развитието на психиатричната помощ в България, но пък иска да е министър и да управлява (да съучаства в)... продължаващия разпад на системата за психиатрична помощ!

(Отговор на министъра на здравеопазването, доц. Михаил Околийски, за проблема с недостатъчните грижи към хората с психични разстройства, 04 март 2026 г.)

Относно: проблема с недостатъчните грижи към хората с психични разстройства