29/11/2025
“Обади се като стигнеш!” е не просто лошо послание към порасналите вече деца. То e форма на принуда. Насилие. А настояването това да се случи, сърденето, разочарованието и прочее негативни имоции, изразени към децата, когато не се е случило, е проявление на садистичното начало у родителя, обслужващо нуждата му/й да властва и да се разпорежда с живота на децата, да контролира и определя дневния им ред... Така, зад маската на загриженост, родителите понякога се превръщат в насилници и практикуват психическо насилие в най-чист вид!