Георги Добрев - клиничен психолог

24/02/2026

🐾 „Аз и моето куче“ – за връзката, която ни променя

Стартираме „Аз и моето куче“ – едно от първите междудисциплинарни изследвания в България, което обединява психологията и ветеринарната медицина. Проектът се осъществява съвместно с Ветеринарна клиника “Лозенец” и д-р Моника Стефанова. 🧠🩺

🦮Участието ви в изследването е ключово за събирането на реална информация за начина, по който си взаимодействат кучетата и техните стопани.

🏳️ Ако имате куче и имате навършени 18 години ще ви бъдем благодарни, ако решите да се включите.

👉 Включете се в изследването тук: https://forms.gle/aDFfvGbuo6mxBDyG6

🙏 Благодарим ви, че помагате да научим повече за тази специална връзка, която ни прави по-добри хора! 🐕❤️

19/02/2026

Мозъкът ни е устроен така, че обработва емоциите на другите само когато има активен фокус върху тях.

В дигиталния свят това се случва рядко. Чатовете и реакциите поддържат контакта, но не създават истинска психична близост.

Емоционалната наситеност на общуването е това, което ни кара да се чувстваме свързани. Когато присъстваме активно в диалога, дори кратките срещи успяват да заситят потребността ни от разбиране – нещо, което и най-интензивният онлайн контакт често не постига.

13/02/2026

💕 Любовта не винаги изглежда еднакво.

💗 За някои тя е „Обичам те“.
💗 За други – време заедно.
💗 За трети – прегръдка, помощ или малък подарък.

💖 Това са т.нар. пет езика на любовта – начините, по които хората най-лесно усещат, че са ценени и обичани.

💝 Разбирането на твоя език и този на партньора ти може да подобри комуникацията, близостта и разбирателството.

❕Но помни – това е ориентир, не правило. Всяка връзка е уникална.

✨ Кой език говориш ти най-често?

08/02/2026

Емоционалното хранене не е слабост. То е сигнал.

Понякога посягаме към храната не защото сме гладни, а защото сме уморени, притеснени или тъжни. Това е напълно човешко, но когато се превърне в навик, може да повлияе на здравето и самооценката ни.

Разпознаването на разликата между емоционален и физически глад е първата крачка към по-балансирана връзка с храната. Малките и осъзнати промени всеки ден имат по-голям ефект от строгите режими.

Тялото ни има нужда не само от храна, но и от грижа. 💛 Ако усещаш, че връзката ти с храната е нещо, което ти пречи или има нужда от подобрение, запази час за психологическа консултация. Защото е важно да се погрижим за себе си.

Допълнителна информация за емоционалното хранене ще откриете в първия коментар. 👇🏻

02/02/2026

Колко често отговаряме „Добре съм“, без дори да се замислим дали е вярно? Това е почти автоматичен рефлекс — социално приет, удобен и безопасен. Научени сме да подреждаме емоциите си така, че да не пречат, да не натоварват и да не изглеждат „твърде много“.

Истината е, че когато дълго време не даваме място на чувствата си, те не изчезват — те просто се натрупват. А натрупването им често се отразява на начина, по който общуваме, на нивата ни на стрес, на съня ни и дори на усещането ни за близост с другите.

Да разпознаеш какво чувстваш и да си позволиш да го изпиташ не означава да бъдеш слаб. Означава да бъдеш осъзнат.

Понякога една честна пауза преди отговора „Добре съм“ е най-малката, но и най-важната стъпка към себе си.

👇 Продължението е в първия коментар.

27/01/2026

Често използваме думата „травма“ като синоним на всяко трудно преживяване. Но в клиничен смисъл, разликата между стрес и травма е фундаментална.

В „Митът за нормалното“ д-р Габор Мате уточнява: едно събитие е травмиращо само ако ни налага трайни психически или физически ограничения. Животът ни поднася много стресори, които ни разстройват, без задължително да оставят след себе си „отворена рана“.

Настоящият стрес може да задейства старите ни травматични механизми, но това невинаги е нова травма. Режимите ни на оцеляване се включват дори когато реалната опасност е в миналото.

Как да разберем дали едно преживяване НЕ е оставило травматичен отпечатък?

Списъкът с опорните точки на д-р Мате е в първия коментар под поста. 👇

24/01/2026

В клиничната си практика често срещам модела на търсене на „допълващия“ партньор – идея, която често води до разочарование и емоционално изтощение. Истината е, че устойчивата връзка се гради от две автономни личности, които поемат отговорност за собствената си емоционална цялост.

Вместо да очакваме партньорът да запълни вътрешните ни празноти, е важно да го видим като съюзник, да му позволим да бъде наш партньор. Връзката изисква съзнателно поставяне на граници, активна грижа и най-вече висока степен на саморефлексия.

Когато спрем да проектираме нуждите си върху другия, освобождаваме пространство за истинско познание и близост. По този начин партньорът ще може да бъде онзи, който ще бъде до нас по личния ни път, който следва да извървим.

👉 Ако усещате, че цикълът от очаквания и разочарования във вашата връзка се повтаря, консултирането може да предложи инструментите за промяна. Запишете час за консултация на лично съобщение.

26/12/2025

Нека празниците ви бъдат изпълнени с внимание към себе си и близките, с малки радости, които оставят топли спомени. И всяка усмивка, прегръдка и топъл жест ви напомни за важността на свързаността и спокойствието.

19/12/2025

Всеки от нас носи потенциал, който чака да бъде открит. Понякога малко подкрепа е всичко, което ни трябва, за да пораснем. Малките стъпки днес могат да се превърнат в големи промени утре.

06/11/2025

28/10/2025

В основата на голяма част от консултативните сесии стои едно фундаментално признание: Имаш право да чувстваш.

Като клиничен психолог, често наблюдавам, че най-голямото страдание идва не от самата емоция, а от съпротивата срещу нея. Живеем в култура, която ни учи да етикетираме тъгата или гнева като “негативни” и да се стремим към постоянно “добро” настроение. Тази борба е изтощителна.

Истинската промяна започва, когато спрем да делим емоциите на “добри” и “лоши”. Те са като вътрешни компаси, които носят валидно послание за нашите нужди и граници. Нашата задача не е да контролираме какво чувстваме, а да разберем защо го чувстваме.

Това е процес на дълбока вътрешна валидация – акт на състрадание, при който признаваме: “В контекста на моята история и ситуация, това чувство е разбираемо.”

Когато си позволиш да почувстваш емоцията, без да я осъждаш и без да се опитваш да я промениш веднага, ти я лишаваш от нейната власт да те контролира. Дай ѝ пространство да съществува, и ще откриеш, че тя преминава. Това е пътят към емоционалната автентичност.

Ако си готов да опознаеш емоциите си, да започнеш ги назоваваш и да ги приемаш, да поемеш контрол върху реакциите си и да разшириш емоционалната си интелигентност, свържи се с мен, за да вървя до теб в този процес.

Въпрос към теб: Ако трябва да дадеш име на емоцията, която най-често игнорираш, коя би била тя? Сподели в коментарите.👇
___________________
#психолог #клиниченпсихолог #консултиране #емоционалнаинтелигентност #емоции #емоция #грижа #грижазасебеси #психичноздраве #психичноздравезавсички #опознайсебеси #себепознание #запазичас #научиповече #отделивремезасебеси #инсайт #автентичност #самосъстрадание #времезасебеси