Lekbook

09/09/2025

НОВИНИ
08 септември 2025 г.
„Невероятен подвиг“: Американец е все още жив шест месеца след трансплантация на свински бъбрек
Първите шест месеца след трансплантация на органи са най-рискови за реципиентите.
От Рейчъл Фийлдхаус
Туитър Фейсбук Имейл
Тим Андрюс и съпругата му Карън се усмихват, докато напускат болницата в Масачузетс в събота, 1 февруари 2025 г.
Тим Андрюс напуска болницата през януари, след като е получил генетично модифициран свински бъбрек. Снимка: Кейт Флок/Обща болница в Масачузетс

67-годишения американец Тим Андрюс е все още жив повече от шест месеца, след като е получил бъбрек от генетично модифицирано прасе. Това е най-дългото преживяване, през което свински орган е оцелял в жив човек. Изследователите казват, че резултатът е знакова успешна ксенотрансплантация - процесът на трансплантация на органи от животни на хора.

Тим Андрюс, е имал терминално бъбречно заболяване и е бил на диализа повече от две години, преди да се подложи на операцията през януари. Той не е на диализа, откакто е получил бъбрека. Андрюс е един от тримата пациенти, получили генетично модифицирани свински бъбреци, доставени от биотехнологичната компания eGenesis в Кеймбридж, Масачузетс.

Първите шест месеца са периодът на най-висок риск за пациента, а също и за трансплантацията. Възможните усложнения включват анемия и отхвърляне на присадката, когато имунната система атакува новия орган. Шестмесечният период показва, че нещата са протекли изключително добре. Достигането на 12 месеца би било още един важен етап и фантастичен дългосрочен резултат.

08/08/2025

Бъбрекът е растял и се е развивал в продължение на много месеци и е претърпял процеси, подобни на тези по време на бременност, което прави възможно разработването на иновативни лечения в областта на регенеративната медицина, тестването на токсичността на лекарства по време на бременност върху фетални бъбреци и хвърлянето на нова светлина върху вродените дефекти.

Изследователи от медицинския център „Шиба“ в Тел Хашомер и университета в Тел Авив за първи път в света отгледаха компоненти на човешки фетален бъбрек от тъканни ...

08/02/2025

Хирурзи в Бостън успешно трансплантираха бъбрек на генетично модифицирано прасе на 66-годишен мъж с бъбречна недостатъчност миналия месец, съобщиха от Масачузетската болница. Това е четвъртата трансплантация на бъбрек на прасе в Съединените щати.

Двама от предишните пациенти починаха малко след процедурата, като единия беше критично болен още преди трансплантацията.

Тим Андрюс от Конкорд, Ню Йорк е претърпял операция на 25 януари и е достатъчно добре, за да бъде изписан седмица по-късно.

„Когато излязох от стаята за възстановяване и отидох в интензивното отделение и всъщност танцувах степ между масата и леглото си“, каза г-н Андрюс в интервю в четвъртък. „Толкова съм щастлив, не е за вярване.“

Андрюс е бил на диализа повече от две години, подлагайки се на лечение всеки вторник, четвъртък и събота. Той получава сърдечен удар малко след като започва диализа, а миналия август, когато започна да обсъжда възможността за трансплантация с лекари от Mass General, той използва инвалидна количка.

В момента има още един жив реципиент на трансплантиран орган от прасе. Това е жена от Алабама, кято стана и най-дълго живелият човек след трансплантиран орган от прасе. Тя получи бъбрек на на 25 ноември 2024 г и той не показва признаци на забавяне.

„Аз съм супержена“, казва 53-годишната Тована Лууни пред Асошиейтед прес, когато отбеляза 61-ия ден.

Лууни започва бъбречна диализа 2016 г, а няколко месеца по-късно е поставена в списъка за бъбречна трансплантация. Нейната кандидатура за човешки бъбрек беше ограничена от голямата вероятност, в нейния случай, имунната й система да отхвърли донорен орган. За това, тя се класира за програмата за „състрадателна употреба“ на програмата за „разширен достъп“ на Администрацията по храните и лекарствата на САЩ, която включва експериментална употреба на свински бъбреци.

04/11/2021

Ваксината срещу човешкия папиломен вирус, или HPV, намалява случаите на рак на маточната шийка с близо 90%, показват първите данни. Британската благотворителната организация „Кенсър рисърч Ю Кей“ определи констатациите като „исторически“ и каза, че те показват, че ваксината спасява животи. Ракът на маточната шийка е четвъртият най-често срещан рак при жените по света, убиващ повече от 300 000 жени всяка година.

25/09/2021

В България около 18% са ваксинирани. За вчерашния ден Министерството на здравеопазването обяви, че 213 от новозаразените с COVID-19 за денонощието са със завършен цикъл на ваксинация - това прави 11.19%. От 635 новопостъпили в болница, само 50 са ваксинирани - 7.87%. От починалите 73 души, само един е ваксиниран - 1.37%.
Това означава, че ваксините работят.

21/08/2021

Наблюдавайки данните в Израел на заболелите от COVID-19, все повече хора смятат, че ваксините не работят особено срещу новия Делта вариант. Цитират се данни, че 60% от хоспитализираните в Израел са ваксинирани.

По този повод Jeffrey Morris е направил задълбочени изчисления да покаже реално каква е ефикасността на ваксините срещу тежки заболявания/хоспитализация, което е ключов фактор за общественото здраве. Той прави момента снимка на тежките случаи от COVID-19 към 15 август 2021 г.

Морис обяснява, че не може да се ползват необработени данни без да се отчитат нивата на ваксинация в дадената държава. Например при ниски нива на ваксинация както са в България използването на необработени данни може да преувеличи ефикасността на ваксината. И обратно когато ваксинацията е висока както в Израел, използването на необработени данни може да покаже по-ниска ефикасността на ваксината отколкото е тя в действителност.

Голяма част (близо 80%) от всички израелци над 12 години са ваксинирани. За това той прави изчисленията си на база 100 000 души. Когато прави изчисленията на тази база за всички израелци без да ги разделя по възраст и получава следните резултати. На 100 000 души тежките случаи са 16,4 души, а при ваксинираните на 100 000 души тежките случаи са 5,3. Процентът на тежките случаи е 16,4/5,3 = 3,1 пъти по-висок при неваксинираните хора, отколкото при напълно ваксинираните (това е 67.5% защита от тежко заболяване). Това предполага, че ваксините потискат тежкото заболяване.

Той обаче обяснява, че и това изчисление също е подвеждащо поради разликите за тежко заболяване при различните възрасти и степента на ваксинация при тях.

По -голямата част от възрастните хора над 90% са били ваксинирани , докато само 73% от по-младите хора са били ваксинирани. За това той проследява ефикасност на ваксините срещу тежко заболяване по възрастови групи.

Обобщени данни за тежки случаи на 100 000 души по възраст

невакс. напълно процент
вакс. защита
12-15 години - 0,30 - 0,00 100 %
16-19 години - 1,60 - 0,00 100 %
20-29 години - 1,50 - 0,00 100 %
30-39 години - 6,20 - 0,20 96,8%
40-49 години - 16,50 - 1,00 93,9%
50-59 години - 40,20 - 2,90 92,8%
60-69 години - 76,60 - 8,70 88,7%
70-79 години -190,1 -19,80 89,6%
80-89 години -252,3 -47,90 81,1%
90+ години -510,9 -38,60 92,4%

От изчисленията е видно, че при неваксинираните лица между 16-29 години имат по-голям риск за тежко заболяване от ваксинираните лица между 30-49 години. Тоест един 16 годишен неваксиниран младеж има по-голяма вероятност да прекара тежко COVID-19 от един 49 годишен ваксиниран човек.

Може да прегледате целия анализ на този линк

A surge involving the rapidly-transmitting Delta variant in heavily vaccinated countries has led to much hand-wringing that the vaccines are not effective against Delta, or vaccine efficacy wanes after 4-6 months. This has fueled anti-vaccine sentiment suggesting the vaccines are not working, and ca...