06/11/2025
От нас зависи, колко и какво ще си вземем от една констелация!
Ако сме пренавити, с амбиция и преследваме определена цел – пречим на резултата от констелацията.
Какво имам предвид?
Колкото повече сме в амбицията и желанието нещата да ни се случат по начина и в срока, който ние искаме, толкова повече сме в ума, в контрола – отдалечаваме се от промяната.
Лишени сме от емоции, от свързаност със същността ни, не си позволяваме да чувстваме.
Не чувстваме ли – стоим изолирани, „замръзнали“, откъснати от реалността – не израстваме.
В констелацията получаваме:
- като участници в констелационната група;
- като представители в констелацията;
- като клиент със собствена заявка.
Наблюдавам, че не са редки случаите, в които участници от констелационния кръг получават и то повече от тези със собствена констелация.
Откъде идва това?
Когато сме клиенти вниманието и погледите на всички са насочени към нас. Тогава сме по-притеснени, по-затворени, а когато сме извън този фокус сме по-отпуснати, по-спокойни и си позволяваме да получаваме без съпротива – несъзнателен акт.
Разбира се, това е част от процеса – да се срещнем с вътрешните си съпротиви и страхове: Как изглеждам в очите на другите?, Дали съм адекватен/а? ,Какво „трябва“ да направя?
Участниците, нерядко се фиксират в това: какво, как и защо се случва в констелацията? Когато прекарваме констелацията през “фунията„ на ума редуцираме въздействието й – мозъка действа като „цедка“.
И тогава започваме да се питаме, какво да направя, за да получа определен резултат?
И като не се случва започваме вътрешно да се самокритикуваме: не съм добър партньор, не съм добър родител, не съм добър колега, не съм добър приятел, не съм добър син/дъщеря.
Какво можем да направим?
1. Да не се опитваме да контролираме процеса!
2. Две седмици след констелации да се въздържаме от кардинални решения.
3. Да пием повече вода, разходки сред природата.
4. Да сме съзнателни, че са ни обострени сетивата и сме по-податливи на напрежения: в семейството, с приятелите, с колегите – да сме предпазливи.
5. Да имаме милост към себе си и да си дадем пространство, без да се натискаме със срокове и резултати.
6. Да наблюдаваме във времето, промените, които настъпват в нас. Понякога промените ги забелязваме, когато се обърнем назад. Това е като да наблюдаваш едно дърво, как расте? Ако го гледаме постоянно трудно забелязваме разликата в израстването.
Осъзнаванията идват при нас, когато не се натискаме, когато сме отворени да чустваме и тогава получаваме – отнема време „дървото да порасне“!
Какво пречи на вашето дърво да расте? Кое ви спира?
С покана да споделите в коментар!
Данислав Шейтанов
снимка: pixabay
