http://familyconstellations.bg/

Семейни Констелации с TOTKA ღ Family Constellations ღ, гр. София, бУлица Никола Мушанов 116, Sofia (2025)

12/01/2025

По-долу ще намерите два поста - първия - от преди година, втория - от преди две. И под тях ще драсна няколко реда как и къде съм сега. Ей така, само с намерение и без надежда за промяна. Ама наистина нямах надежда. С малки стъпки, като мишленце. И се случва.

"Преди два дни бях клиент и имах от онези констелации, с не ресурсните картини, за които винаги говоря на клиентите ми в началото на всяка група. Че действат като шут в задника, да не ги подценяват. Напротив.

Всички бяха на земята и на моят представител не му беше никак лесно да се съгласи с това.

Как да е лесно!?

Как да си позволя да ми е леко в моя живот с този погром зад гърба ми?

Как да си дам почивка, наслада, да се забавя, да се огледам, да се порадвам, като за никого от големите отзад това не е и не е било възможно?

И дори и в тази безнадеждна картина се усети една релаксация в дълбочина някак.

С нещо сякаш се съгласих, нещо в мен притихна.

Казах си “Ами добре, Тотке, каквото е възможно - това. Колкото - толкова.

Защо все да се натискам да е различно и да създавам още повече напрежение в системата си?

Ако Душата ми иска така да е свързана, за да си знае, че принадлежи към това Племе, ако така избира да ги обича, как аз да ѝ заповядам нещо друго?

Как очаквам да си почина, ако съм обявила война на собствената си Душа, за Бога?

Луда ли съм?

Точно по този начин няма абсолютно никакъв шанс да заимам нещо различно в живота си.”

Че даже намерих и позитив в цялата работа - поне ми е интересно, да скучая няма шанс за тоз живот, ще съм яхнала коня до край, ще се вихря и това е.

И, вчера си почивах! Ей така, спах до обяд, не влезнах в тренинга. А днес съм на Спа. Самичка. Всички са в залата. Работят. Аз си виря краката от сауна в сауна и си цъкам на телефончето.

Нашите учители точно на това ни учат:

“Нещо може да бъде различно само ако намерим съгласие с това, че никога няма да се промени.”

Само тогава се отварят и другите врати. Преди това няма други врати.

А това, което следва, е пост точно от преди една година. Случайно попадам на него. И ми е ценен, предвид горното. Дава ми друг разрез."

“Вчера отново бях в разтърсваща роля, резултатът от която видях, лично за себе си, още вечерта. Участвах в констелация, по тема, която дори не си спомням, а получих преживяване и осъзнаване за нещо гигантско и толкова ресурсно за моя живот, нещо, от което толкова много имам нужда точно в този момент.

Бях представител на жена, чиято майка е изгубила всичко, когато е била на две годинки. Моята лична майка има своите родители, но те, и двамата, са изгубили бащите си в първата година след раждането им.

Това, което преживях в тази роля, беше изключително силно и ми помогна да се придвижи нещо и за мен самата. Като дъщеря на майка си, в ролята, аз не я виждах изобщо и ПРЕЖИВЯВАХ ВСИЧКО, КОЕТО СЕ БЕШЕ СЛУЧИЛО НА НЕЯ, КАТО СВОЕ.

Това, в констелациите, ние наричаме идентификация, в случая беше сто процентова. Аз, в ролята, нямах съзнание за моя си живот, за това че аз имам моите родители, че те са останали с мен, за разлика от тези на майка ми.

Майка ми ме гледаше с огромна любов, дъщеря ми ме галеше и успокояваше. Аз не ги виждах, не знаех, че ги има въобще, бях изцяло погълната от реалността на своята майка, живеех нейния живот с нейните трудности.

Накрая се стигна до това да видя своите родители, да разбера, че тях ги е имало за мен, и бавно да се приближа към тях.

Тук беше огромната изненада, когато се осмелих да се отворя към тях и да ги прегърна, тази жена – майка ми, която, в моите очи, не беше получила нищо в живота си, която съжалявах, пазех и с чиято болка се бях нагърбила изцяло, беше силна като менгеме, здраво стъпила на краката си, изпълнена с такава мощ, която смени цялата ми вътрешна картина.

Реалността ми бе разбита на пух и прах и разменена с нова, съвсем различна.

Можах да си застана на мястото, видях дъщеря си като мое дете и я прегърнах като майка, чувствайки присъствието, любовта, подкрепата и СИЛАТА на родителите си и техните племена зад гърба си.

Разбира се, това преживяване не ми се падна случайно. Сега виждам и моята картина от детството на моята майка – майка й и баща й, гледащи към своите липсващи бащи и тя, сама, невидяна от никого, вероятно правеща всичко възможно за да им помогне на тях, за да се почувстват те добре и да могат да се погрижат за нея, да я видят. После идвам аз и виждам майка си, сама, с родители, обърнати назад. Какво да правя, много ясно, че първото нещо, което ми е дошло, е да се втурна да й помагам. За да може и тя да ме види мен, да се почувства по-добре, в състояние да ми даде това, от което аз имам нужда.

Усетих за пореден път как това се изразява в моя живот – как аз липсвам на моите деца, няма ме със седмици, независимо от причините – групи, семинари, обучения, нон стоп, година след година. Няма ме, и тяхната майка е липсваща, това излиза като теглим чертата.

И видях колко сигурно и аз съм се объркала, съжалявайки майка си и виждайки я като дете. Когато усетих силата на менгемето, което ме държеше в тази констелация.

И още вечерта моето лично отношение към моята дъщеря се беше сменило. Досега бях вкопчена в това да я предпазвам, спасявам, умирах от страх за нея. И да, пресирала съм я сигурно, исках, настоявах да ме чуе и да прави това, което аз виждам, че е правилно за нея.

Сега дойде усещането „Можеш да си строшиш главата, щом не искаш да ни чуеш. Ако трябва така да стане, давай. Ние сме тук и ще бъдем до теб. Ще се справим заедно. Ако това е начинът, ако трябва да се мине по дългия път, ако душата ти иска сама да си го извърви, да мине през тръните, вместо по магистралата, добре, имаш право.“

И нещо в мен релаксира.

Сякаш самата аз, както се случи в ролята в констелацията, си застанах на мястото по нов начин. И това ми даде нова увереност, сила, усещам се различно.

Толкова съм благодарна.

Тази работа е повече от вълшебна."

Къде съм сега?

Разбрала съм, че светът може и без мен.

Тренингите могат да си се случват чудесно и без Тотка. За новия си имаме феноменален асистентски екип, който преди три дни даже ме освободи и от последната ми останала длъжност да се оправям с регистрацията, настаняването, парите и хотела. Бях го докарала до това да съм тук, на модула, първите ден-два, докато си оправя нещата с хотела, че са много. В залата влизам само за танците и партитата. А този уикенд стана така, че дойдох само за сауната и празненствата за рождените дни, всичко друго поеха любимите ми приятели от екипа, за да си почивам. Без да се натискам, те просто си разпределиха моите функции и ги поеха изцяло.

Нямало да запомня имената на студентите. Ще оживеят и без да им знам имената на всички. Аз също.

Днес си отивам да си гледам къщата и децата. Те да си учат още три дни. Аз като учех, нямаше Тотка да ми свети и пак станах констелатор.

Нещо в мен сякаш ми позволи.

Да има повече за мен.

Спокойствие.

Пространство.

Почивка.

Има доста още какво да се желае, но и това не можех да си представя преди година-две.

Така че, доволна съм.

Пожелавам го и на вас!

И бързам за сауната.

PS. От няколко месеца екранът на телефона ми изглежда ей така 👇

😘

Тотка

09/01/2025

Всички сме получили достатъчно от родителите си.

Не се тревожете за това.

Тревожете се повече, че не си давате сметка, че всъщност сте получили абсолютно всичко.

И се фокусирайте не върху “Как да получа това, което ми спестиха родителите ми?”

По-напред работете в посока да осъзнаете, че вече отдавна си имате абсолютно всичко необходимо.

Тогава започваме да преливаме за партньора и децата.

Тогава няма да проектираме върху партньорите си по-добрите родители от тези, които имаме. Защото ще знаем, че си имаме най-добрите родители. Че нищо не ни липсва.

Тогава имаме за споделяне и даване и ние.

Когато осъзнаем, а не когато/ако дочакаме спестеното ни да дойде до нас.

❗️ВСЕКИ ЕДИН Е ПОЛУЧИЛ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ 100%❗️

Аз може да съм получила 30 единици. Вие - 40. Иван - 64, Петя - 25, Свилен - 80 и така, всеки е получил

КОЛКОТО Е БИЛО ВЪЗМОЖНО ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ.

Обърнете внимание на най-важния детайл:

100% ОТ ТОВА, КОЕТО Е БИЛО ВЪЗМОЖНО.

Ако родителите на Петя имаха още 5, тя щеше да е получила 30, вместо 25.

Кое помага?

Не си представям един бидон, пълен с 30мл. Получено.

Представям си едно красиво шишенце, пълно догоре. Шишенце с вместимост 30мл. Така разбирам

“А, да̀ли са ми пълно шише. Чудесно. Имам си всичко необходимо.”

И вървя напред пълна и преливам.

На Свилен шишенцето е с вместимост 80мл. И неговото е пълно догоре.

Коста може да има бутилка от един литър.

Това не е важното.

Важното е, че на всички бутилчиците са ни пълни догоре 😊

Щом ни има, значи Животът се е погрижил.

Всеки може да е сигурен, че родителите му нищо не са си спестили. Може така да му изглежда, но не е вярно.

Това, което искаме да направим за децата си и това, което реално е възможно са две коренно различни неща.

Никой не става родител с намерението да е лош родител.

Желанието на родителите ни е важно. Него да намерим. С него да се свържем. През него потича любовта. Като разбера “Милата ми майчица, тя толкова е искала да може да ми даде това и това, да бъде такава и такава, но нейните собствени липси, лоялности, травми и ограничения са позволили само част от това да бъде възможно.” И когато видя това, когато разбера, става много по-лесно да обичам майка си.

Нали знаете, скъпите парфюми са в мънички шишенца.

Тези с по-малките бутилчици са получили мнооооого скъп, ценен живот.

Много хора зад гърба им са платили висока цена за него. Да го запазят. Да го предадат напред. Понякога като по чудо.

Тези бутилчици са пълни с концентрат. Не забравяйте.

Много сила, огромно желание да се върви напред, да се оцелее, на всяка цена.

Ние си казваме “Получих малко. Почти нищо не ми дадоха моите родители. Бяха такива, такива, такива…”

И се фокусираме в липсата. И нищо друго не виждаме.

А не гледаме какви характери кове тази липса.

Колко сила възпроизвежда.

Тотка

08/01/2025

Сексът не е сред нещата, които гледаме, когато говорим за баланс във връзката.

Не е като че "Той ще ми дава пари, а аз нали правя с**с с него, така балансирам. Връзката си ни е ок."

Не, не ви е ок връзката.

Това е бизнес. Това работят момичетата, които продават с**с за пари, всички знаем за тях.

Ако не считате, че сте от тях, но си мислите, че е добър балансът ви по този начин, това говори, че сте в позиция на дете пред партньора.

Една истинска жена не дава с**с на мъжа си, защото той иска и има нужда.

Не прави компромис някакъв, правейки любов с партньора си.

Тя също иска и има нужда от с**с, точно колкото него.

Фразите, които даваме в констелация за разграничаване на функциите, когато искаме да се поставим наравно и начисто пред/с партньора, ние казваме:

"Ти си мъж, аз съм жена. Аз имам нещо, от което ти имаш нужда И КОЕТО РОДИТЕЛИТЕ ТИ НЕ МОГАТ ДА ТИ ДАДАТ. И ще ти го дам, защото те харесвам. Ти също имаш нещо, което моите родители не могат да ми дадат на мен, а аз имам нужда от него и ще се радвам да го получа от теб."

"Ти носиш парите, аз гледам децата." е различно от "Ти носиш парите, аз правя с**с с теб."

Схващате, нали?

Интимността, правенето на любов, това е фундаментът, върху който стъпва всичко останало, цялата връзка. То не е разменна монета.

Идвам при теб, защото ти имаш нещо, което наще вкъщи не могат да ми дадат, а вече съм голяма и имам нужда от това.

И в същото време, родителите ми вече са ми дали всичко, така че, аз съм пълна и преливам, имам какво да ти дам и аз на теб.

Имам за споделяне.

Не ми трябваш, за да ми пълниш празната чаша.

Чашата ми прелива, затова ми трябваш. Имам за даване.

А и защото аз имам нужда от това, което прелива от твоята чаша.

Майка и татко не могат да ми го дадат.

Всичко останало си го имам, само това от теб ми липсва, затова ще дойда при теб.

Преди време попаднах на едно безумно видео на една млада дама, която обясняваше как мъжете й дължали всичко, защото правела с**с с тях и се чудеше как си мислели, че на нея й се правело с**с също. Тя се занимавала с техните органи за да им достави на тях удоволствие и те били длъжни да си плащат за това.

Гледам я, тя крещи "ДЕТЕ! ДЕТЕ! ДЕТЕ!", ама се мисли за много голяма, важна, над нещата.

Над нещата си, когато те е страх да си вътре в тях, да участваш.

На кого не му се прави с**с?

На малките деца.

На малките момиченца.

Пре-ясно е.

Не си над нещата, просто придаваш прекалена важност на нещо, което за жените е съвсем естествено, като да дишат.

И с това показваш колко си далече от жената.

Защото за малкото момиченце е нещо огромно да си представи да прави с**с.

Много ясно, че ще го прави за много пари.

Плюс това тя поема огромен риск - да стане майка, което я ужасява, защото, отвъд представленията си, тя усеща, че е само едно малко момиченце в тяло на пораснала жена. Че не е готова.

За истинската жена, порасналата, възможността да стане майка е най-естественото нещо. Тя има какво да даде за партньора, има и за децата. И е спокойна, в удоволствието.

Тотка

07/01/2025

Ако не можем да обичаме родителите си, не можем да обичаме и децата си.

Ако не можем да видим родителите си, не можем да видим и децата си.

Хората, които нямат добра връзка или поне топлина в сърцето и благодарност към родителите си, ги изключват.

Никой от семейната система не може да бъде изключен без това да поражда негативни последици за най-малките, които идват в тази система.

Какво означава това?

Когато някой е изключен, това все едно "празно място", "дупка" в системата предизвиква вакуум, който буквално засмуква децата и на тях се пада задачата да намерят как да представляват, заместват изключения, да напомнят на останалите за него.

Това е първото, което е остовно качество на всяка система. Тя се грижи, следи за това всеки да си бъде на мястото, признат, уважен, видян, обичан.

Второто важно - когато изключваме един от родителите си, ние го търсим и наслагваме образа му във всеки, който се приближи по-близко до нас.

Редовно виждаме изключените си родители в интимните си партньори и в шефовете си. Проектираме образите им върху тях.

Това не е толкова страшно. Единствено няма да ни е лесно във връзките и в работата. Партньорите ни ще си тръгват един след друг от нас без да разбираме защо и във всеки офис или работно място ще ни се повтаря един и същ кошмар нон стоп.
Тези неща обаче си касаят нас. Не вредим на никого.

Става значително по-кофти когато се появи дете.

От ден първи, в който станем майка (ще дам този пример, защото го виждаме непрекъснато в констелациите, с бащите не е така фрапантно), ние виждаме в детето си своята майка, която не приемаме и с това я изключваме.

Представете си три жени. Баба, майка и внучка.

Майката, по някаква причина, абсолютно без значение каква и дали и колко основателна, не иска да гледа към своята майка. Сърдита й е.

Тя може да гледа само към дъщеря си. И дъщеря й й е много мила.

Започват едни приказки. "Много я обичам. Искам да й помогна, искам да я гушна."

И тръгва да се приближава към нея.

Аз питам "Как я виждаш? Като голяма или като дете? Знаеш ли кой е това?"

Питам без да имам нужда от нейния отговор, защото над 50% от случаите тя няма да ми каже истината.

Понякога е наясно поне - казва "Виждам я като по-голяма от мен. Не знам коя е, но съм силно привлечена от нея."

Друг път, когато лъже, казва "Да, знам, че това е дъщеря ми. Много искам да се приближа към нея, да я погаля, да я подкрепя."

Тук отговорите на дъщерята са също два: ядосана е и много раздразнена, иска да избяга от майка си и не й позволява да я доближи или е покорен роб и готова до гроб да мълчи, да седи там и да позволява на майка й да я манипулира и използва както си пожелае, не може да каже "Не".

Връщам се на майката.

Аз знам закона, който работи винаги. Без изключение. Без значение кой какво си говори и мисли или вярва, че чувства.

Ако майката не може да погледне към своята майка (1) и тръгва да прави крачки към дъщеря си (2), това означава, че в дъщеря си вижда майка си иска да се приближава към нея като дете, не като майка. Всичко, което говори няма нищо общо с истина.

То става автоматично. Нямаме много възможност да избираме и да го мислим. А става и несъзнателно. Още повече нямаме шанс да се противопоставим. Много по-силни от нас сили го режисират.

Ако майката изключва майка си, щом се пръкне на бял свят внучката, тя бива моментално засмукана от онзи вакуум, за който говорих по-горе. Той я телепортира на мястото на баба й. И това помага на майка й да спре да може да я вижда като своето дете, а вместо това да вижда в нея липсващата си майка. Тя така или иначе търси майка си във всеки, с който става близка в живота си, никого не може да види без филтър, на чисто.

Майка й, бабата, често си е там жената, грижила се е за нея, присъствала е в живота й, но дъщерята е намерила нещо, за което да е недоволна, без да обърне внимание на голямата картина и да се запита защо аджеба така се е случило, без да се постарае да разбере се е заключила за майка си. Защото е по-лесно да сме сърдити. И дори и като големи вече, пак ни е по-лесно да останем в сръднята си и да не поемаме отговорност за живота си.

Основното, което исках да кажа, надявам се да го обясних ясно, е че няма начин да показваме среден пръст на родителите си без да показваме среден пръст на децата си. Просто няма начин.

Ако не виждаме родителите си в добра светлина, дори да са били ужасни, наша отговорност е да намерим за какво да им благодарим от сърце.

Може един спомен само да имаме хубав от тях. Може нито един да нямаме.

Само за ЖИВОТА ще се настроим да благодарим и ще благодарим от цялата си душа.

Че какво повече от това да ни дължат? Всичко над Живота е БОНУС.

Ако са били лоши родители, това означава единствено, че те самите са били с поне толкова лошо детство също, затова са такива. Не от кеф. И не означава, че не са искали да са добри родители. Просто не е било възможно.

Ако не можем да намерим за какво да им благодарим, ако нямаме любящо сърце за тях, без значение дали е възможно да сме физически близки, ние обричаме децата си да ги заместват и да не могат да имат свой живот.

В това няма изключение, въпреки че знам как много от вас ще се припознаят и ще си кажат, че точно те са изключенито, за да се успокоят. Всяко правило има изключения. Знам, но това няма. И аз съжалявам.

Ако не можем да видим родителите си, не виждаме и децата си.

Ако не обичаме родителите си, не обичаме и децата си.

Каква любов е да ги държим закачени за нас, да висим на вратовете им и ние да чакаме от тях вместо да им даваме. Те откъде да вземат, за да ни дадат? Ние ли ги родихме тях или те нас?

Каква любов е да виждаме, че децата ни не могат да мръднат една крачка напред по своя път, нямат трайни връзки, нямат семейство, деца, не им се получават нещата лесно, но продължаваме да не можем да погледнем към нашата си майка, и за по-лесно я виждаме в тях?

И ако си казвате, че не правите това, но не обичате майка си, е, съжалявам ама ПРАВИТЕ ГО.

Абсолютно същият е сценарият и когато, вместо да изключваме родителите си, ги виждаме малки и се грижим за тях, преживявайки се като по-големи, знаещи и можещи от тях. С това реално пак ги изключваме, не ги виждаме адекватно.

Извинявам се ако съм ядосала някого, не ми е това целта.

Поздрави!

Тотка

06/01/2025

Когато един от партньорите във връзката задлъжнее много, той трябва да си тръгне.

Когато Балансът в отношенията се нарушава системно само в едната посока, връзката рано или късно ще спре да съществува, ще се скъса. Независимо от любовта, която може да е много.

Ако продължи да съществува, значи не е партньорска връзка, а съжителство между две деца в пораснали тела, които на първо място играят един за друг Мама и/или Тати, а на второ - си играят на семейство. Сигурно познавате много такива двойки.

Ако са пораснали хора, те ще внимават за баланса помежду им.

Когато единият системно дава повече ОТКОЛКОТО САМИЯТ ТОЙ Е ГОТОВ ДА ПОЛУЧИ (1) ИЛИ ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ДРУГИЯТ МОЖЕ ДА МУ ВЪРНЕ ОБРАТНО (2), последният трябва да си тръгне. Заради невъзможността да балансира.

Ако на единият му е по-лесно да дава, но му е трудно да се отвори да получи обратно, той обрича връзката си. Поставя се в позиция на по-голям от партньора и прави партньора си дете. Ако партньорът не иска да е в роля на дете (често обаче ние точно това искаме), той трябва да си тръгне.

Много хора се чудят как става така.

Аз му/й дадох всичко, и той/тя просто един ден си тръгна.

Къде сгреших?

Какво не направих?

Какво не дадох?

Не е там отговорът!

Прекалено много си давал. Толкова, че другият не е бил в състояние да го понесе без да може или без да му позволиш да ти върне обратно.

Вариантите са два.

Първо - даващият не позволява да му дават на него, не се отваря да получава. Защото може да бъде наранен, нали се сещате. Като се отворя, може да ме боднат тежко, да ме заболи. Така че избирам да не получавам, ама поне няма и да ме боли.

Второ - другият партньор няма капацитет да върне толкова, колкото получава от нас.

Много важно правило:

НЕ ДАВАМЕ ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ДРУГИЯ МОЖЕ ДА НИ ВЪРНЕ ОБРАТНО!

Само така можем да пазим достойнството на човека до нас и да не го унижаваме.

Ако ни устройва толкова обмен, добре. Ако не, ние си тръгваме, не допускаме човека да ни става длъжник до невъзможност да понася тази тежест.

Връзката може расте, обменът между партньорите да циркулира САМО ДО ТАМ, ДОКЪДЕТО СТИГА КАПАЦИТЕТЪТ НА ПО-МАЛКО НАЛИЧНИЯ! За да не задлъжнява той прекалено.

Във връзката говорим за общ обмен - на енергия, време, внимание, компромиси, правене за другия, финансов, наличието или не на деца от предишни отношения, каквото се сетите.

Единият може да изкарва повече пари или основните пари в семейството, това означава, че другият трябва да прави други неща за връзката и за партньора, който изкарва парите (да поддържа дома, децата или друго, за да балансира).

Може и двамата да изкарват поравно пари, но единият системно да прощава издънките/изневерите на втория. При тях прошката ще нарушава баланса и този, който се дъни или изневерява един ден ще трябва да си тръгне.

Друг пример - единият от двамата има деца от предшна връзка. Другият родител на децата не прави много за тях и новият партньор е изкушен да го замести. Може би има възможност, има желание и дава прекалено много на децата, плаща училища, курсове, дрехи, скъпи пътешествия. Изведнъж, съвсем изневиделица, този с децата си тръгва от връзката. Самият той не може да отговори защо. Толкова му е било добре, а не може да остане повече. Балансът е нарушен. С най-добри намерения.

Това, което става в подобна ситуация е, че децата задлъжняват към новия партньор. Това усеща родителят и ги маха от тази връзка, за да ги предпази. Несъзнателно знае, че нещо не е наред. Понякога, ако детето е момиче, когато достигне тийнейджърските години може да започне да изкушава и да се опитва да прелъсти партньора на майка си. Тя усеща, че му е длъжница за прекалените грижи през годините. Иска да си плати сметката преди да напусне този дом. Това са несъзнавани тласъци, детето не разбира защо прави това, което прави. Чувства се засрамено и много виновно пред майка си.

Варианти много.

Всеки, ако бъде честен със себе си, ще знае.

Баланс ви желая и усет!

Правилни.

Тотка

06/01/2025

За първите две местата са изчерпани

05/01/2025

Здравейте! Искам да направя нещо ясно, за онези от вас, които са нови за констелационната работа и имат желание да се възползват от възможностите ѝ. Може би съм го писала и друг път, ще го направя пак, защото е важно.

Ако искате да получите пълен пакет ползи от възможността, най-доброто, особено ско сте нов за констелациите, е да се включите най-първо в уикенд група.

Не е преувеличено, че за хората, които за пръв път се докосват до разкриване на дълбинните динамики в семейната система и откриват Полето на Знанието и Любовта, този уикенд ще промени живота им.

Ако иска това човек, какво е да се организира и отдели за себе си ден и половина?

Не търсете индивидуални констелации, няма нищо общо с това, което ще си вземете от работата в група, дори и без да поставяте лична тема.

Не е вярно, че първо е по-добре да отидете на индивидуална констелация, лъжат ви. Най-много това просто да ви попречи да вкусите истинския вкус на тази магична работа, да ви откаже.

Толкова много хора идват, които споделят в представянето “Аз имам голям опит, познавам метода. Правил съм си много индивидуални констелации.” Аз си мълча. На другия ден човекът казва “Не мога да повярвам в каква илюзия съм живял, като съм си мислел, че познавам констелациите.” Или нещо от сорта.

Не се тревожете, че ви е срам да говорите и споделяте пред хора. Всички сме еднакви. И този страх изчезва, когато усетите, че и другите са точно като вас притеснени, развълнувани. Всички сме в една лодка.

Близостта, която се създава между участниците в групата за толкова кратко време, изумява всички.

Цената (ден и половина) и цената в пари на една такава група са повече от нищожни, сравнени с това, с което си тръгва човек в неделя вечерта, ще интегрира в живота си завинаги и ще живее с близките и децата си.

Когато сме с констелациите два дни, за всеки един от нас се случват много неща, като личен процес, разбиране, разширяване, осъзнавания.

Виждаме съвсем ясно как всяко нещо, което ни се случва не е само по себе си, случайно сполетяло ни. Всичко е следствие от нещо в миналото, свързано. Понякога коренът е скрит много поколения назад и нямаме как да направим връзка между събитието от миналото и това, което живеем ние като трудност (последица от него), виждаме го в Полето.

Разбираме съвсем ясно как всяко нещо, което ние правим или имаме, като поведение, има своите последици в живота на нашите деца и внуци. Това е важно да имаме предвид с оглед непоемането ни на отговорност и склонността на много от нас да се държат по детски, жертва, изискващи, изключвайки другия родител на децата си, например.

Ние се правим на важни, НО децата ни плащат цената, това е задължително и добре е да го знаем.

Много ми харесва едно изречение на един приятел, който след първата си група каза "Тук получих отговори на въпроси, които не съм знаел, че имам."

Във всяка една констелация, която се случва пред очите ни, независимо от това дали сме "само" наблюдател, представител (участник вътре в полето) или самият клиент, ние получаваме яснота за динамики, които ги има и в нашето семейство и за които може би (най-често) никога не сме си давали сметка. Всяка една сесия слага парче от нашия личен пъзел, но дълбинния такъв, този, за когото не сме съзнателни. Защото всички сме различни, но всички сме и толкова еднакви, трудностите и проблемите ни са общи. Представете си, че участване или наблюдавате констелация, на тема, която вие лично не припознавате за себе си, но пък се оказва, че е темата на живота на нашата майка, например, нейна травма или каквото и да е друго. От там за нас има много последствия, които ние търпим като неудобства в нашия си живот, но никога не сме разбирали, че това идва от точно този проблем или ситуация в живота на майка ни. И когато го видим, нещо се отваря, нещо се наглася и след това нещо се променя за нас, в нашия живот, само от това, че сме направили връзката, че сме разбрали нещо ново.

Така работят констелациите - по едно и също време за много хора.

За ден и половина всеки (особено нов човек) има изцяло нова картина за повечето връзки и динамики в живота си, само защото е наблюдавал или е участвал в много различни констелации и всяка една му е дала по нещо.

Когато човек се докосне до ново разбиране и това стане много пъти, няма как да продължи живота си по стария начин след това. Колкото и да му се иска, няма как да се направи, че не е видял и осъзнал това, което е видял и разбрал. Така че, връщане назад няма. Промяната е неизбежна.

Нищо не може да даде повече от участие в констелационна група.

Сега ми идва, затова тренингът за констелатори променя животите на участниците изцяло - защото е три години системна, задълбочена, отдадена, фокусирана работа със себе си, изследване на дълбинните връзки и лоялности към миналото, които ни ограничават и пречат в живота и развитието ни напред. Не е целта да стане човек констелатор, целта е да работи със и за себе си. В един момент констелациите започват да се изливат сами от него.

Обръщам се към хората тук, които са били на групи при нас, споделете накратко, как беше за вас. Вашето преживяване е най-важното.

Прекрасен и усмихнат ден желая!

Тотка

05/01/2025

“В действителност една рана може да бъде облекчена, лекувана, дори да зарасне, докато остави след себе си само белег, но в случая на преживяно насилие, това, което бива наранено, е дълбокото усещане за себе си, собствените основи, ”доброто име”.

Тук не става дума за социалния имидж, за онази съвкупност от колективни оценки, които съставят външната представа за един човек, а за собствената, интимна репутация, за оценката на самия човек пред собствената му съвест.

В случаите на насилие намалява способността да се разпознаваш вътрешно, изкривява се онова вътрешно огледало, което ни позволява обикновено да се усещаме самите себе си, да усещаме близки тялото и мислите си - с една дума: лишени сме от чувството, че сме си у дома.”

Маурицио Ступиджа

04/01/2025

Не рядко имам клиенти, които, по време на интервюто преди констелацията, с голямо задоволство и гордост обясняват как са спасили живота на своите родители, обърнали света за лечението им, удължили живота им (или агонията) с едиколко си време или излекували ги в карйна сметка.

И когато им преведа какво означава това на констелационен език, на езика на душата, им е трудно да го вземат. После, разбира се, самата констелация им го показва същото. Кога стига до тях, кога не, аз не знам, но ми идва да го напиша и тук, пък може да е полезно за някого.

Когато правим всичко, за да спасим родителите си, това не е добра услуга, не е в служба на Живота.

Отдалечава ни от нашия собствен живот.

Имам предвид случаите когато човек игнорира изцяло своя живот, семейство, децата си, работата си, посвещава се само на това да запази живота на родителя.

Същото е и в случаите, когато, след като родителят в крайна сметка си отиде, години наред детето живее с огромно чувство за вина за това, че е могло още нещо да се направи, за да той остане жив още известно време.

❗️Като пораснали хора, взели всичко необходимо от родителите, ние трябва да можем да се справяме в живота и без тях.

Това означава да можем да ги пуснем и да се съгласим с техния избор в определен момент да си тръгнат и да отидат при своите близки, които им липсват (понякога от детството им).

❗️❗️Когато искаме на всяка цена те да останат още, ние им казваме:

"Не сте ми дали достатъчно. Не можете да си тръгвате. Аз имам нужда от още."

Това, изглеждащо на повърхността като грижа и любов, в дълбочина стига до душата на родетилите като голяма тежест.

Те усещат, че не са си свършили работата добре.

Нямат чувството на спокойствие и лекота, не достига до тях посланието за благодарност за добре свършена работа, не им го правим лесно, не ги освобождаваме, а точно обратното.

Те чуват, че не могат да следват своя път, защото още нещо трябва да дават тук.

Чуват, че не са се справили добре като родители.

Без значение какво им говорим с думи и какво си мислим, посланието в дълбочина, на нивото на душата е това - "Дължиш ми още и нямаш право да си тръгваш."

(Да не говорим, че такава нагласа ни оставя закачени за тях, понякога цял живот. Оставаме, зашити за полата и панталона им, чакайки за още, като малко, недоволно и сърдито дете. И нищо не ни се случва в живота, и нямаме идея защо.)

Ако са могли да ни дадат още, те щяха отдавна да са го сторили.

Ако ние сме си стояли на мястото като деца пред родителите си, сме щели да вземем всичко, което е идвало от тях към нас през всичките тези години, през които те са били с нас (а и да не са, пак).

И от разстояние всеки родител праща благословията си, любовта си, всичко, което е достигнало до него, към децата си.

Ако ние не се отваряме към всичко това, то не значи, че тази енергия я няма в пространството за нас.

Тя е изпращана ежедневно.

Ние просто не сме я приели.

Румен го казва прекрасно "Време е да отворим подаръците, които чакат някъде, покрити с прах, може би от десетилетия."

Ако някой от родителите на ваш родител е починал, когато родителят ви е бил дете, давали ли сте си сметка какво усилие и какъв подвиг е това вашият родител да е все още жив, ако вие вече сте пораснал човек?

Ако не сте били на констелации, може и да ви е трудно да си представите какво е желанието на дете, изгубило родител, да го последва в смъртта, да отиде и да се сгуши до него. Повече от всичко на света тези дечица искат да бъдат с липсващия им родител. И ако те останат в живота, пораснат и имат деца, това е огромно. А ако останат и докато децата им станат големи, това е повече от гигантско.

Мили хора, ако вашите родители са от тези родители, останали в живота и живяли дълги години с огромната липса, празнина и болка в сърцето си и в един момент решат да последват порива на душата си, който са спирали цял живот, и вие "обърнете света" за да не им позволите да се оттеглят, помислете, как е това?

Колко още искате?

Колко благодарни сте за това, че те са останали с вас до сега?

Ами давате ли си сметка, че можеше въобще да ви няма ако те бяха последвали любовта към липсващите им хора още преди да се родите?

Ами ако го бяха последвали докато бяхте деца?

Можете ли да видите чашата пълна най-накрая и да дадете на тези хора чувството за добре свършена работа и че имат и те право и вашето разрешение/съгласие да последват порива си, Душата си, да се слеят с всички, които им липсват, там горе.

Понякога идват хора, които са болни (често от рак). Млади хора, с малки дечица. Някои от тях в прав текст казват "Майка ми имаше същото заболяване. Обърнах света да я спася. После и аз се разболях." Аз питам какво е станало с майката, жива ли е? "О, да, разбира се. В ремисия е. Супер е сега." И, много ясно, констелацията показва, че клиентът е взел болестта от майка си, застанал е на пътя й към любимите й хора и той ще трябва да отиде там вместо нея.

Болестта на родителите (и на всеки) е врата, през която човек избира да премине, за да отиде при някого, който много му липсва.

Шокиращо е когато човек види как застава на пътя на душата на родителя си, игнорирайки своите собствени малки деца без да си дава сметка какво им причинява на тях с това, което прави.

Той не може да пусне своя родител, който е останал с него 30-40 години, а е готов да отнеме родителя на собствените си деца (убивайки себе си), докато те са на 3-4-5-10 годинки! Ето това правим без да ни мигне окото.

Винаги казвам, още в началото на всяка група, да се знае, че всички ние, всеки един от нас на първо място е свързан и обича най-много и несравнимо с нищо друго хората, довели живота до него.

Без значение дали си дава сметка за това или не.

Може да чувства, че ги мрази, все тая.

Колкото повече не сме съзнателни за тази любов, толкова повече тя ни работи подсъзнателно и правим все повече и повече неща, които да ни свързват с родителите ни, за да засвидетелстваме тази свързаност, която не признаваме.

И ги обичаме много повече от децата си, нищо че си мислим, че децата ни са ни най-важните в живота. Това не е така.

Хората често реагират. Аз ги моля да изчакат и да го видят и почувстват сами това.

И, разбира се, всеки път тази истина излиза, неизменно, все една и съща.

✿ ✿ ✿

Ще се радвам да съм ви дала една малко по-различна гледна точка.

Бъдете здрави и имайте светли и вълшебни дни!

Тоткa ✿

Семейни Констелации с TOTKA ღ Family Constellations ღ

12/01/2025

09/01/2025

08/01/2025

07/01/2025

06/01/2025

06/01/2025

05/01/2025

05/01/2025

04/01/2025

Address

Telephone

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category