31/08/2024
Кои водоразтворими витамини оказват благоприятен ефект при захарен диабет тип 2(ЗД2)?
Редица проучвания посочват връзка между недостатъчния витаминен внос, гликемичния контрол и прогресията на ЗД2. Различните витамини се намесват на различни етапи в метаболитните процеси при захарен диабет.
1.Витамини от група В:
- вит.B1(тиамин)-дефицитът на този витамин може да започне с умора, депресия, раздразнителност, нарушения на съня, стомашно-чревни нарушения, периферна невропатия.
Храни, богати на вит.В1 са: бобовите растения, морски дарове, ядки, пълнозърнести храни, пресни и сушени плодове, семената и зеленчуците, кафявият ориз.
Установено е, че недостигът на вит.В1 има значение за развитието на различни усложнения на диабета.
- вит.В2(рибофлавин)-участва в междинния метаболизъм на въглехидрати, аминокиселини и липиди. Приеман профилактично, заедно с вит.В6, намалява риска от развитие на гестационен диабет при бременни, а според някои проучвания и общия риск от развитие на ЗД2.
- вит.В3(ниацин)-води до покачване на HDL-холестерола и понижаване на LDL-холестерола и триглицеридите. Трябва да се има предвид, че ниацинът може да се предозира. Максималната безопасна дневна доза е 35 мг. При доза, по-голяма от 2гр. дневно може да се увреди черния дроб.
Безопасни и богати на вит.В3 храни са пуешкото и пилешкото месо, гъбите, фъстъците, грах, авокадо, сьомга.
-вит. В5(пантотенова киселина)-съдържа се в много растителни и животински продукти-зърнени храни, мляко, яйца, бобови растения. Установено е, че при дефицит на вит.D намаляват и нивата на В5. При хора с хронично бъбречно увреждане приемът на пантотенова киселина, както и на калий, калций и фосфор, трябва да бъде под внимание, тъй като свръхприемът може да доведе до калцификати в коронарните артерии.
-вит.В6(пиридоксин)-той е кофактор за редица ензими, участващи в метаболизма на аминокиселините, глюкозата и липидите. Участва и в синтеза на допамин. Дефицитът му води и до намалена продукция на серотонин.
В редица проучвания е установено, че вит.В6 забавя прогресията на диабетната нефропатия и подобрява чувствителността на периферните клетки към инсулин. Забавя и прогресията на непролиферативната ретинопатия, както и намалява риска от развитие на злокачествени заболявания.
- вит.В7(биотин)-участва в разграждането на въглехидратите и мазнините от храната и в регулирането на холестерола и глюкозата в кръвта.
Дефицит на вит.В7 рядко се наблюдава при нормално хранене, защото се съдържа в достъчно количество в растителните и животинските храни. Средният прием е между 35 и 70 микрограма дневно. При диабетно болните се установяват по-ниски нива на биотин в сравнение със здрави хора. Затова при пациенти със ЗД2 се препоръчва дневен прием между 5 и 15 мг дневно. Допринася за по-добър контрол на кръвната захар. Препоръчва се и прием на хром-пиколинат.
-вит.В9(фолиева киселина)-съдържа се в ядките, бобовите храни, листни зеленчуци, животинска храна. За да бъде активна фолиевата киселина трябва да се трансформира в 5-метилтетрахидрофолат.Това се случва при преминаването й в лигавицата на червата и хепатоцитите. При около 10% от хората има мутация в гена, отговорен за образуването на ензима, участващ в този процес.
Недостигът на фолати води до магалобластна анемия, дефекти на невралната тръба, сърдечно-съдови заболявания, рак и старческа деменция.
При болните от диабет фолатите подобряват гликемичния контрол, намаляват гликирания хемоглобин, намаляват инсулиновата резистентност, имат положителен ефект върху диабетната ретинопатия. Препоръчва се и допълнителен прием на вит.В6 и В12, особено при пациенти на дългосрочно лечение с метформин.
-вит.В12(кобаламин)-в човешкия организъм постъпва от животинските хранителни продукти. За усвояването му е необходим кисел стомашен сок и пепсин. В старческа възраст дефицитът на вит.В12 се среща често, тъй като се наблюдава ахлорхидрия на стомашния сок. Дефицитът на вит.В12 се изразява с пернициозна анемия, умора, слабост, психически разстройства, увреждания на ЦНС.
Дефицитът на вит.В12 е самостоятелен рисков фактор за развитие на хипертония и атеросклероза.
2. Вит.С(аскорбинова киселина)-участва като кофактор в редица биохимични процеси. Необходим им е за синтеза на колаген, невропептиди, карнитин, подпомага усвояването на желязото, инхибира освобождаването на хистамин, стимулира имунната система. При ЗД2 нуждите от вит.С са завишени, заради по-високия оксидативен стрес, причинен от хипергликемията. При недостиг на вит.С се наблюдава слабост, умора, бавно заздравяващи рани. Вит.С и вит.Е намаляват тревожността при диабетиците.
Голяма част от болните със ЗД2 имат дефицити на водоразтворими витамини. Затова трябва да се проследят и при установена липса, да бъдат лекувани.
Литература: сп. НАУКА КАРДИОЛОГИЯ
