02/07/2020
* Социалната тревожност представлява преживяване на глождещо опасение, че ще бъдем разкритикувани, оценени негативно или отхвърлени, в дадена междуличностна ситуация.
💡 Сведенията сочат, че когато преживяваме социална тревожност, фокусът на вниманието ни се насочва към нас самите – какво преживяваме вътрешно и как изглеждаме в очите на другите. В частност, започваме да се притесняваме, че предстои да бъдем оценени негативно от хората, намиращи се около нас [1, 2, 3]. Съответно, колкото по-вторачени сме в себе си, толкова по-неспособни сме да се ангажираме пълноценно със събеседника си, което е вероятно да доведе до незадоволителни реакции от наша страна [4, 5].
💡 Когато преживяваме социална тревожност, и сме концентрирани върху нея, е възможно неволно да комуникираме на събеседниците си, че се чувстваме дискомфортно. Типични такива прояви са: шаване и нервничене; мръщене и чумерене; редуцирано количество усмивки или форсирани и изкуствени такива; свиване на телесната стойка; отклоняване на очен контакт; и други. Има изследвания, които сочат, че сме по-малко склонни да поддържаме разговори и връзки с хора, които не се усмихват толкова [6, 7]; които не комуникират положителни емоции [8]; и които не комуникират по плавен и координиран начин [9].
‼️ С други думи, социалната ни тревожност, водейки до промени в начина, по който присъстваме в комуникацията си с други хора, неволно предизвиква негативните реакции, които толкова много желаем да избегнем!
👉 И все пак, ситуацията не е толкова мрачна, колкото може да ви се струва. От една страна, социалната тревожност и фобия се третират много успешно с когнитивно-поведенческа терапия [10, 11]. От друга, независимо какви са поведенческите ви навици в социални ситуации, винаги можете да се научите да им противодействате, като тренирате по-просоциално сигнализиране (напр. поддържане на очен контакт; повдигане на вежди; усмивки със затворена уста; и т.н.)
➡️ Ако имате близък човек, когото намирате за надежден и добронамерен, можете да проведете т.нар. „Огледално интервю“ с него или нея, за да научите повече за начина, по който въздействате на събеседниците си. Това ще ви помогне да се ориентирате какво (ако изобщо нещо) е необходимо да промените в поведението си, за да се наслаждавате на по-пълноценни социални взаимодействия. В тази наша статия ще откриете повече информация за провеждането на Огледалното интервю: https://www.rootingrobin.com/ogledalno-intervu-2-vzaimootnosheniya/
📘 Библиография
[1] https://psycnet.apa.org/record/1995-98887-004
[2] https://psycnet.apa.org/record/2000-05669-005
[3] https://www.research.manchester.ac.uk/portal/en/publications/social-phobia-effects-of-external-attention-on-anxiety-negative-beliefs-and-perspective-taking(fdd54fa5-805a-409a-ad6b-d947dea938eb)/export.html
[4] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11801234
[5] https://psycnet.apa.org/record/2002-02634-002
[6] https://psycnet.apa.org/record/1999-04108-002
[7] https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/j.1468-2958.1995.tb00364.x
[8] https://psycnet.apa.org/record/1996-06401-014
[9] https://psycnet.apa.org/record/1997-02176-010
[10] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11801235
[11] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5992015/
