22/10/2019
ЗНАНИЕТО СЕ ПОСТИГА В ПРОЦЕСА НА ПОЗНАНИЕ
Страстта да познаем, се заражда в разбирането и осъзнаването, че не знаем. Знанието не е набор от информация, а способността да приложим на практика информацията, тоест да я превърнем в умение, иначе тя става безполезна. За какво ни е нещо, което не ни служи и на което не служим? За какво ни е да знаем, ако не умеем да се ползваме от това, което знаем и да сме му полезни. Истинното знание се постига чрез пребиваване в процеса на познание. По този начин се посвещаваме на знанието, тоест започваме да му служим и то само намира път към нас.
Има разлика между „аз знам“ , „ имам знание“ и аз „узнавам“ ,„опознавам“. Когато кажем „аз знам“, обозначаваме край, предел, тъй като така заявяваме, че няма какво повече да научим по дадения въпрос. Когато твърдим, че имаме знание заявяваме същото, но по различен начин. Пример може да е, отговарът „не благодаря“ (защото имаме още в чашата), на предложението да ни налеят още вино. Чрез тези два израза може да изразяваме превъзходство, нежелание и/или неспособност да научим нещо ново, неосъзнат или прикрит отказ да поемем още информация, а също може да са израз на защитна реакция, ако въобще не разбираме за какво става върос и предпочитаме да пренасочим информацията, идваща към нас. Използването на двата израза може да означава и неспособност да направим разлика между разбиране и осъзнаване, които се явяват двата основни, взаимосвързани процеса в познанието. Разбирането е интелектуален процес, тоест ние може да разбираме нещо с ума си, на теория. Осъзнаването е преживяване, когато не просто разбираме дадено явление, а придобиваме или сме придобили практически опит с него, преминало е през сърцето, ума ни, тялото, през цялото ни същество. Разбирането може да предшества осъзнаването или обратното, но едното не може да замени другото. Може да сравним разбирането с теорията, която изучаваме по даден учебен предмет, а осъзнаването с практиката (прилагане на теорията). Теория без практика е форма без същина и обратното. Преживяване без разбиране е като да вървим, без да знаем накъде сме тръгнали, което може да се явява потребност в някаква етап по пътя на самопознанието.
Страстта към познанието ни спомага непрекъснато да обновяваме разбиранията, убежденията, нагласите, вярванията си. В определен смисъл, те се явяват своеобразна илюзия, по отношение на обективно случващото се в света, защото ни отдалечават от възможността да го видим такова, каквото е. От друга страна, може да ги представим като съвкупност от страните на една геометрична фигура (тетраедърът има 4 стени, кубът – 6, октаедърът – 8, а икосаедърът – 20). Съответно, колкото повече гледни точки интегрират (включват) нашите убеждения, толкова по обективно (широкообхватно) и по близко до истнното е нашето разбиране за света. Също така обаче, бидейки субекти, е важно да помним, че все пак ние формираме свои убеждения и вярвания или се водим по вече съществуващи. Без тях бихме се разпаднали, те са основа за съществуването ни като отделни личности. Ето защо, друг вид илюзия е да кажем например „аз нямам убеждения и вярвания“. В този случай ние вярваме, убедение сме, че нямаме вярвания, което е същото като да заявим, че имаме такива.
Светът константно се променя и ако искаме да сме в синхрон с него, е важно и ние своевременно да актуализираме знанията си. Знанието не е статично, не е нещо завършено. То се постига в процеса на познание. Свидетелство за това намираме в науката и не само, където непрекъснато възникват нови идеи и теории, някои основани, а други опровергаващи предшестващите. Ето защо, само човек който безспирно актуализира знанията си, променя убежденията си, разширява разбиранията си и чрез осъзнаване (чрез преживяване), може да върви по пътя на себереализацията. Такъв човек е готов с радост да изслуша споделянето на друг и/или да препрочете една книга, дори и информацията да му е вече позната.Такъв човек живее, съзнавайки, че винаги има още какво да учи и това е единственото, което наистина знае.
Знам само, че нищо не знам.
Но знам това, което другите не знаят, че аз зная.
Сократ
Из семинар "Жената е майка и дете" (28/09/2019)
