Поли Друмева - Психологията зад Шампионите

10/05/2026

ВИЗУАЛИЗАЦИЯТА В СПОРТА ЧЕСТО СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО НЕЩО МОТИВАЦИОННО.
Нещо между позитивно мислене, концентрация и въображение. Но невронауката отдавна показва, че когато един спортист визуализира движение достатъчно детайлно, мозъкът му не реагира така, сякаш просто си фантазира. Той започва да активира невронни мрежи, близки до тези при реалното изпълнение.

Именно това стои зад изображенията от този слайд от презентацията, която подготвям за тази седмица.

Горната схема проследява пътя на зрителната информация през ретината, зрителния нерв и зрителната кора. На пръв поглед това изглежда като чисто анатомична схема. Но в контекста на спортната визуализация тя обяснява нещо изключително важно. КОГАТО ЕДИН СПОРТИСТ СИ ПРЕДСТАВЯ ДВИЖЕНИЕ С ДОСТАТЪЧНО ЯСНОТА, МОЗЪКЪТ ЗАПОЧВА ДА ОБРАБОТВА ВЪТРЕШНИЯ ОБРАЗ ПО НАЧИН, СХОДЕН С РЕАЛНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ. ТОЕСТ ЗА НЕРВНАТА СИСТЕМА ДОБРЕ ИЗГРАДЕНАТА ВИЗУАЛИЗАЦИЯ НЕ Е ПРОСТО „МИСЪЛ“. ТЯ Е ПРЕЖИВЯВАНЕ.

Това е причината елитните атлети да визуализират не само крайния резултат, а целия процес. Начина, по който стъпват. Ъгъла на ръката. Дишането. Звука на паркета. Светлината в залата. Погледа към коша. Напрежението в тялото преди изпълнение. Материалът на топката върху върха на пръстите си. Защото мозъкът учи не само чрез движение, а и чрез вътрешно проиграване на движението.

Долните fMRI изображения показват още по-впечатляващ процес. Вижда се как след тренировка започват да се активират различни мозъчни области, свързани със слухова и визуална обработка. Това означава, че мозъкът изгражда невронна памет не само за самото действие, а и за усещането, ритъма, звука и емоцията около него. Именно затова толкова много спортисти казват, че вече са играли мача в главата си още преди да излязат на терена.

И тук се случва нещо изключително интересно.

Когато баскетболист визуализира наказателен удар, мозъкът му не активира само образ. Активира моторни зони, зрителна кора, слухови области, центрове за внимание и дори части от автономната нервна система. Тялото започва да се подготвя. Сякаш преживява ситуацията предварително.

Това е една от причините визуализацията да има толкова силен ефект върху увереността. МОЗЪКЪТ ОБИЧА ПОЗНАТОТО. А когато една ситуация е била многократно репетирана вътрешно, тя започва да се усеща по-малко заплашителна и по-позната за нервната система.

Именно тук се срещат спортната психология, невронауката и хипнозата. Защото в състояния на дълбока концентрация и фокус мозъкът започва да обработва вътрешните образи с много по-голяма сила. Външният шум намалява. Вниманието се стеснява. А нервната система става по-възприемчива към вътрешното преживяване.

Затова визуализацията не е просто техника за надъхване и мотивация. Тя е тренировка на мозъка.

А най-важното е, както съм споменавала многократно, че мозъкът не прави разлика между ярко преживяното и реално случилото се...ФАКТ!

Точно за това ще говорим много по-дълбоко в уъркшопа за визуализацията в спорта, където ще разгледаме как мозъкът изгражда двигателни модели, как визуализацията влияе върху представянето, увереността и тревожността, и как елитните спортисти използват тези механизми още преди състезанието да е започнало.

Записване за уъркшопа тук, местата са ограничени: https://fb.me/e/6VhpRuQNd

С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

Създадох нещо ново.
🎙️ Моят YouTube канал и подкаст, в който всяка седмица ще говорим за реалните предизвикателства в спорта, онези, за които рядко се говори на глас.
👉 Абонирай се и бъди част от това пространство:
https://youtu.be/rL7TQVgzFlY?si=MAjcMPJJyNP-lJy0

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия

08/05/2026

ЕДНО ОТ НАЙ-ПОГРЕШНО РАЗБРАНИТЕ НЕЩА в спорта е идеята, че ПСИХИЧЕСКИ СИЛНИЯТ СПОРТИСТ Е ТОЗИ, КОЙТО НЕ СЕ ВЛИЯЕ ОТ ГРЕШКИТЕ. Истината е почти обратната. Нервната система винаги реагира. Въпросът е какво се случва в секундите след това. Особено при подрастващите, при които мозъкът все още се развива, а усещането за собствена стойност е толкова крехко и зависимо от външния свят. Един пропуск на 14, 15 или 16 години рядко остава просто пропуск. Той много лесно се превръща във вътрешен разказ.

“Разочаровах ги.“ „Не ставам.“ „Ще ме сменят.“ “Каква излагация само..”

И точно тук невронауката започва да става изключително важна за начина, по който разбираме младите спортисти.

В продължение на десетилетия неврологът Wolfram Schultz и екипът му в Кеймбридж изследват допаминовата система чрез наблюдение на отделни допаминови неврони. Това, което откриват, променя цялото разбиране за ученето и мотивацията. Допаминът не се активира най-силно, когато всичко върви добре. Активира се, когато има разлика между очакваното и реалното. Когато мозъкът е предвидил едно, а се случи друго. Именно тази разлика мозъкът регистрира като информация за адаптация.

Това означава нещо много важно за спорта.

Когато един спортист изпусне стрелба, нервната система не просто реагира . Мозъкът всъщност получава шанс да обнови двигателната карта за следващото изпълнение. Да коригира сила, тайминг, позиция, усещане за тялото. С други думи, пропускът не е прекъсване на ученето. Пропускът е самото учене.

Проблемът е, че при много подрастващи секунди след грешката идва огромна емоционална вълна. Срам. Паника. Самообвинение. Погледът към треньора... Погледът към резервната скамейка. И в този момент организмът преминава от режим на адаптация към режим на защита. Кортизолът започва да доминира над процеса. Тялото се стяга. Дишането се променя. А допаминовият сигнал, който би помогнал на мозъка да обнови движението спокойно, започва да отслабва под натиска на стреса.

Точно затова толкова много талантливи деца изглеждат различно на тренировка и на мач. На тренировка нервната система е по-спокойна. Има пространство за игра, за грешка, за експеримент. На състезание обаче за много подрастващи вече не става дума само за баскетбол, футбол или гимнастика. Става дума за принадлежност. За одобрение. За любов. За страх да не разочароват. И тогава всяка грешка започва да тежи прекалено много.

Много родители и треньори дори не осъзнават колко силно нервната система на едно дете чете реакциите им. Понякога не е нужна критика. Подрастващият мозък е изключително чувствителен към оценка и отхвърляне, защото точно в тази възраст идентичността тепърва се изгражда. И когато детето започне да свързва стойността си единствено с представянето, спортът постепенно се превръща от място за развитие в място за постоянно доказване.

А това изтощава нервната система много повече, отколкото самите тренировки.

Най-интересното е, че изследванията върху елитни спортисти показват нещо, което отвън често остава невидимо. Най-успешните състезатели не са тези с най-малко грешки. Много често те са хората с най-много пропуски, най-много повторения, най-много опити. Разликата е, че психиката им не превръща всяка грешка в заплаха за собствената им идентичност. Те не остават вътре в пропуска толкова дълго. Мозъкът им обработва информацията и продължава нататък.

И може би точно това е едно от най-ценните неща, които можем да дадем на подрастващите в спорта. Не живот без грешки. А нервна система, която знае, че грешката не е опасност. Че пропускът не означава не ставам за тази игра. Че мозъкът понякога расте най-много именно в моментите, в които очакването и реалността не съвпаднат.

А тук, в моят ютуб канал може да научите повече за ролята на родителите, блокажите, ефектът на ореола при спортистите. Всяка седмица - нов подкаст.

👉 Абонирай се и бъди част от това пространство:
https://youtu.be/rL7TQVgzFlY?si=MAjcMPJJyNP-lJy0

С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия

06/05/2026

Днес ще си говорим именно за това какво представлява Хело ефектът, как се проявява в спорта, как влияе върху развитието на спортистите и защо понякога не виждаме реалните качества на човека, а историята, която сме си създали за него още в първите секунди. И най-важното как можем да станем малко по-осъзнати в начина, по който оценяваме другите… и себе си.

https://youtu.be/RYW7cGsMLvY?is=Q_3qm6Pw50fcCAG1

С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия

Хело ефектът — когнитивният капан, който подвежда треньори, спортисти и родители.Един спортист се представя добре веднъж и започваме да го виждаме като „тала...

04/05/2026

Тази система започва своята верига много по-бързо от съзнанието ни и затова толкова често ИРАЦИОНАЛНИЯТ СТРАХ изглежда необясним, сякаш идва от нищото, а всъщност следва една изключително ТОЧНА, БИОЛОГИЧНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ.
Всичко започва в АМИГДАЛАТА, онази малка структура, която не се интересува дали ситуацията е реално опасна или просто емоционално натоварена, а само разпознава сигнал за заплаха. Оттам сигналът се предава към ХИПОТАЛАМУС, който буквално задейства тялото и активира симпатиковата нервна система, сърцето ускорява, дишането се променя, мускулите се подготвят. В този момент МАЛКИЯТ МОЗЪК СЕ ВКЛЮЧВА не като източник на страха, а като изпълнител на реакцията, той координира движението и подготвя тялото за действие, за бягство, за замръзване, за онзи АВТОМАТИЧЕН ОТГОВОР, КОЙТО НЕ ИЗИСКВА МИСЛЕНЕ, А ОЦЕЛЯВАНЕ.

Ако го видим като вътрешна последователност, тя преминава през нас светкавично, амигдала разпознава опасност, хипоталамус активира системата, тялото се насища с адреналин и напрежение, малкият мозък организира движението и реакцията. Всичко това се случва за части от секундата, често преди детето, преди спортистът, преди дори възрастният човек да има шанс да разбере какво точно преживява. Именно затова толкова много от страховете ни изглеждат ирационални, не защото са измислени, а защото идват от система, която не прави разлика между хищник и пропуснат наказателен удар, между реална опасност и страх от оценка, от провал, от загуба на одобрение, всичко е информация.

Когато СПОРТИСТЪТ застане на игрището и усети, че тялото му не го слуша, че ръцете му се стягат, че дишането му се променя, то НЕ ПРЕЖИВЯВА СЛАБОСТ, А ПРЕЖИВЯВА ТАЗИ ВЕРИГА В ДЕЙСТВИЕ. За неговата нервна система това е момент на риск, не за живота в буквалния смисъл, а за принадлежността, за връзката, за мястото му в отбора, в очите на родителя, в погледа на треньора. И тук се ражда онова напрежение, което толкова често виждаме отвън като колебание или липса на увереност, а отвътре е буря от сигнали, които казват внимавай, пази се, не греши...

За родителите и треньорите, се надявам, това разбиране да промени всичко, защото ни позволява да видим ПОВЕДЕНИЕТО НЕ КАТО ИЗБОР, А КАТО РЕАКЦИЯ.
В момента, в който детето или спортистът е в тази вътрешна активация, той няма достъп до пълния си потенциал, до уменията, които е тренирало, до увереността, която знае, че има. И АКО В ТОЗИ МОМЕНТ СРЕЩНЕ НАТИСК, КРИТИКА ИЛИ РАЗОЧАРОВАНИЕ, РЕАКЦИЯТА НЕ СЕ ПРЕКЪСВА, ТЯ СЕ УСИЛВА.
А ако срещне присъствие, спокойствие и усещане за безопасност, тогава постепенно тази система започва да се успокоява и тялото си спомня, че може да играе, да диша, да бъде.

И може би най-ценното, което можем да дадем на спортистите, е не да премахнем страха, защото тази система винаги ще съществува, а да ги научим да го разпознават като процес, който преминава през тях и който може да бъде регулиран. В момента, в който страхът бъде разбран, той спира да бъде враг и започва да бъде сигнал, че нещо вътре търси безопасност, връзка и подкрепа.

Автоматичните реакции се забелязват, осъзнават и се променят през самонаблюдението. Опознайте себе си и аз ще ви помогна да промените тези патерни!

С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

Създадох нещо ново.
🎙️ Моят YouTube канал и подкаст, в който всяка седмица ще говорим за реалните предизвикателства в спорта, онези, за които рядко се говори на глас.
👉 Абонирай се и бъди част от това пространство:
https://youtu.be/rL7TQVgzFlY?si=MAjcMPJJyNP-lJy0

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия

02/05/2026

Парадоксален е начина, по който се случват травмите в спорта, защото най-често ги обясняваме с момент, а всъщност те са натрупване, от вътрешно напрежение, което постепенно започва да променя начина, по който един спортист усеща себе си в играта, докато в един момент тялото вече не реагира свободно, а защитно, не се движи, а се предпазва, не избира, а компенсира, и точно тогава, в този преход от спонтанност към контрол, рискът започва да расте, без никой отвън да го вижда достатъчно ясно. Въпрос на вътрешен процес!

Моделът на стрес и травми при спортисти всъщност не описва просто последователност от стъпки, а една вътрешна динамика, в която всяка следваща реакция е логично продължение на предходната, и ако я проследим внимателно, ще видим, че всичко започва от ситуация, която носи заряд и афекта. Ситуацията може да бъде преживяна като възможност или като заплаха, а разликата между двете не е в реалността, а в начина, по който тя преминава през вътрешния свят на спортиста, през неговите очаквания, през гласа, който носи в себе си, през опита, който е натрупал, и през усещането дали има право да греши или трябва да бъде перфектен субективизъм per se.

Когато тази вътрешна оценка наклони в посока на заплаха, тялото не чака, то реагира веднага, активира се, стяга се, ускорява се, вниманието се стеснява до една точка, която често няма нищо общо с играта, а с последствията от нея ( бъдеща проекция в хипотетичното), с това как ще изглеждаш, какво ще кажат, какво означава тази грешка за теб, и точно тук започва процесът , който отвън изглежда като малка промяна, но отвътре е огромна, защото движението губи своята лекота, а тялото започва да работи с усилие, вместо с усещане, излизаш от потока на играта…

В баскетбола това се вижда по болезнено ясен начин в ситуации, които всички сме наблюдавали, но рядко свързваме с този процес, например когато играч излиза сам срещу коша и вместо да завърши спокойно, забавя, колебае се, променя ритъма си, отклонява топката или стъпва по-твърдо, ръцете му стават по-напрегнати, погледът се фиксира не върху коша, а върху мисълта дали ще вкара, и точно в тази микро-секунда координацията се разпада, балансът се измества, а тялото поема натоварване, което не е разпределено, а концентрирано, и тогава една обикновена ситуация се превръща в риск.

Следващата стъпка в този модел, физиологичните и внимателните промени, не са просто следствие, а усилвател на всичко преди това, защото когато вниманието се свие точно по този начин, тялото губи информацията, която му е нужна, за да се движи адаптивно, губи периферията, губи усещането за пространство, губи способността да регулира силата и времето на движението, и в този момент всяко действие става неадекватно за ситуацията, а когато напрежението стане водещо, рискът от травма вече не е въпрос на случайност, а на вероятност.

И ако се върнем назад в модела, ще видим, че това никога не е било само заради ситуацията, а заради връзката между личността, историята и ресурсите, защото един спортист, който носи в себе си увереност и усещане за подкрепа, ще премине през същия натиск по различен начин, ще запази достъп до тялото си, ще остане в движение, докато друг, който е научен да се оценява през резултата, ще влезе в контрол, ще се опита да управлява всяко действие, и именно този контрол ще го изведе извън естествения ритъм на играта.

Затова интервенциите в този модел не са нещо външно и последващо, а част от самия процес, защото всяка дума на треньора, всяка реакция на родителя, всяка вътрешна мисъл на спортиста може да измести посоката, да отвори или да затвори пространството, в което тялото се движи, и ако това пространство е изпълнено със страх, контрол и очакване, движението ще стане ограничено, а ако е изпълнено с доверие, яснота и усещане за сигурност, тялото ще остане адаптивно и тук и сега..

Този модел не е просто теория за травмите, а карта на преживяването, която ни показва, че всяко движение носи в себе си не само физика, а психология, опит, история, и ако искаме да разберем защо се случват травмите, трябва да започнем да слушаме не само как се движи тялото, а какво преживява човекът не само в животът си извън корта, но и в себе си, само анализирайки и наблюдавайки, свързвайки мисъл с движение и емоция.

С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия

Мислите…враг, помощник или саботьор за ЗОНАТА?!

Цялото интервю тук: https://youtu.be/opk1oBuxCoc?is=7XbUJHMuqX3x2XL4

24/04/2026

Блокажът в спорта не се случва само на индивидуално ниво, той много често обхваща целия отбор, когато всички започват да се движат в един и същ отрицателен поток, в който мисленето се стеснява, увереността намалява и играта губи своята лекота и свързаност, и точно тук се открива онази фина, но решаваща роля както на треньора, така и на самите състезатели, защото треньорът може да разпознае този процес отвън и да направи смяна, която не е просто техническа реакция, а съзнателен избор да въведе различно състояние чрез играч или двама играчи, които по природа са обединители, носители на стабилност, оптимизъм и вътрешна яснота, онези скрити лидери, които не винаги се виждат в статистиката, но се усещат в начина, по който отборът започва да се събира около тях и да променя посоката си, а за самите състезатели това е напомняне, че всеки един от тях може да бъде част от обръщането на този поток, защото излизането от колективния блокаж не идва само от тактиката, а от способността на някой да внесе различна енергия и да я предаде нататък, докато отборът отново започне да функционира като свързано и живо цяло.

С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия

23/04/2026

Пирамидата на Абрахам Маслоу описва как човешките потребности се подреждат в йерархия. Тръгвайки от базови към по-висши. В спорта този модел помага да се разбере какво движи мотивацията и представянето на атлета. Отбелязвам, че вътрешната мотивация се движи от долу на горе…

Кратко резюме в спортен контекст:

💪Физиологични нужди -сън, храна, възстановяване. Без тях тялото не може да функционира оптимално.
💪Сигурност- стабилна среда, ясни правила, доверие в треньора и отбора. Това намалява тревожността и позволява фокус.
💪Принадлежност- чувство за отбор, подкрепа и свързаност. Атлетът играе по-добре, когато се чувства приет.
💪Признание (самооценка)- успехи, похвала, увереност в собствените способности. Това изгражда психическа устойчивост.
💪Самоактуализация- реализиране на пълния потенциал: не просто победа, а развитие, смисъл и лично израстване чрез спорта.

В практиката: ако по-ниските нива не са удовлетворени (например умора или липса на сигурност), е трудно атлетът да достигне върхова форма и вътрешна мотивация независимо дали говорим за подрастващи или професионален атлет.

Целият уъркшоп за родители “Да отгледаш спортист” тук:
https://sportenpsiholog.eu/изминали-уъркшопи/

С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия

Мислите…враг, помощник или саботьор за ЗОНАТА?!

Цялото интервю тук: https://youtu.be/opk1oBuxCoc?is=7XbUJHMuqX3x2XL4

22/04/2026

Свободното време на един спортист не е просто почивка, то е част от представянето. В него се случва не само възстановяването, но и изграждането на идентичност извън спорта, там е безопасната зона, където бори негативните когниции и се учи да бъде любопитен. Там атлетът учи кой е, когато не се състезава.

Начинът, по който спортистът преживява свободното си време, е пряко свързан с това как се справя под напрежение и на корта!

Има право да бъде себе си! Има право да експериментира търсейки забравени ресурси!

Целият уъркшоп за родители тук: https://sportenpsiholog.eu/изминали-уъркшопи/

С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия

Мислите…враг, помощник или саботьор за ЗОНАТА?!

Цялото интервю тук: https://youtu.be/opk1oBuxCoc?is=7XbUJHMuqX3x2XL4

22/04/2026

Таня Гатева отчете това, че отново се говори за женския баскетбол в България. Селекционерът българския национален отбор за жени сподели, че това е и целта. Представ....

22/04/2026

Блокажът е патерицата, от която имаме нужда, за да не се изправим срещу нещо, за което все още нямаме вътрешна опора, той ни забавя точно толкова, колкото психиката ни може да понесе, докато съберем ресурса да продължим без него. Е да, помощник е!

Цялото интервю тук: https://youtu.be/opk1oBuxCoc?is=7XbUJHMuqX3x2XL4
С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия

22/04/2026

Негативните когниции са автоматични мисли, които се прокрадват незабележимо, но силно влияят на начина, по който усещаме себе си и света! “Не съм достатъчно добър“, „ще се проваля“, „няма смисъл да опитвам“. Те често са изкривени отражения на реалността, изградени от предишен опит, страх или несигурност, и имат склонността да се самоподдържат, ако не бъдат осъзнати. Когато човек започне да ги разпознава през метафорите в хипноза и поставя под въпрос, се отваря пространство за по-балансирано мислене и по-стабилно емоционално състояние и не чрез насиленото позитивно мислене, за което често няма почва в нашия ум, а чрез по-точен и честен вътрешен диалог, случващ се в несъзнаваното.

Обучител съм към БАХХ и съвсем скоро започва курс, в които може да усвоите всички методи и да ги внедрите не само в работата ви със спортисти, но и в терапевтичните процеси. Остават две места, може би едното е ваше :) Запиши се сега и нека се видим в залата https://www.facebook.com/share/18YjJXDpQK/

Цялото интервю тук: https://youtu.be/opk1oBuxCoc?is=7XbUJHMuqX3x2XL4
С уважение,
Полина Друмева
Психиката също тренира. Всеки ден.
https://sportenpsiholog.eu/

#психолог #психология #спортнапсихология #спортенпсихолог #менталентренинг #менталнаподготовка #фокус #увереност #мотивация #стрес #тревожност #емоционалноздраве #самооценка #личноразвитие #самопознание #подсъзнание #хипноза #хипнотерапия