11/04/2024
Дълго, но важно!
ОСНОВНАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ПСИХОЛОГИЯТА И ПСЕВДОПСИХОЛОГИЯТА.
"Пазете се от тези, които искат да ви вменят чувство за вина, защото те жадуват за власт над вас."
Конфуций
От време на време интернет-океанът донася по някоя статия със съвети как да си изберем психолог или психотерапевт, с отчетливо определени и изброени критерии за “добър” и/или “лош” специалист.
Препоръките ни фокусират върху най-различни признаци: някои наистина съществени, други - малко (или много) изсмукани от пръстите.
Руският психолог и гещалт-терапевт Андрей Юдин (Andrei Yudin - https://www.facebook.com/yudin.andrei) предлага своя гледна точка по темата, обръщайки внимание на един базов, според него, отличителен белег.
Текстът не представлява инструкция "как да си изберем добър психолог/психотерапевт", а се явява по-скоро подтик към размисъл.
И така.
-----------------------------------------------------
(Адаптиран превод***)
Интересът към психологията и психотерапията е някак особено силен днес. Интернет изобилства със статии, видеа и постове на най-различни психологични теми. Много от тях са истински съдържателни и дълбоки. Но, уви, се срещат и такива, които поразяват с откровената си токсичност. Някои са направо безумни, което логично поражда у аудиторията редица съмнения в адекватността на различните източници. …
Има един признак, който практически безпогрешно позволява да се разпознае псевдопсихологът или психологът, който не притежава достатъчно подготовка и/или лична терапия. Този признак е обвинителното отношение към хората.
В самото начало на практическата психология подходите се отличаваха със силно провокативни тенденции - клиентите са били обвинявани в техните проблеми, осмивани, уличавани в това, че играят игри, заемат позицията на жертва. В ръцете на опитните и харизматични гении като Пърлс или, да кажем, Фарели подобни дозирани провокации, подкрепени от добронамереността на терапевта, често са давали добър и здравословен резултат. В ръцете на по-неопитните специалисти такива похвати често са се превръщали в мандат на всепозволеност и повод за проява на садизъм и психопатични наклонности.
Към 80-те години на миналия век се случи преориентация - хората разбраха, че истинското развитие на личността може да се случва само в екологични условия. Там, където се долавя заплаха от засрамване, осъждане, отхвърляне - развитието не може да се осъществи - може да се случи ретравматизация и затвърдяване на патологични модели. Затова професионалните психотерапевти, в процеса на обучението и личната терапия, инвестират огромни усилия в това да изработят вътрешна устойчивост, която позволява да се реагира с разбиране на всякакви прояви на човешката природа, без да се изпада в оценяване и лепене на етикети. С разбиране - не означава с одобряване, тук говорим за способността да съхраняваш контакт с онзи простичък факт, че във всеки момент от живота всеки човек прави най-доброто от това, което може, изхождайки от своята вътрешна и външна ситуация. В никакъв случай не говорим за това, че психолозите са светци, които обичат всички и ги галят по главата. Не! Ние говорим, че без това разбиране те не могат да изпълняват ефективно своите професионални задължения.
Въпреки всичко останаха огромно количество психолози, гурута, коучове, които по различни причини продължават да използват и разпространяват остарелите психопатични начини на работа и не притежават адекватна съвременна подготовка и лична терапия. Най-лесният начин да ги разпознаем - обвинителният и оценъчният тон. От сорта:
— “сам сте си виновен за вашите проблеми”,
— “няма защо да се оплаквате”,
— “избийте тази глупост от главата си”,
— “вижте се, целият сте в защити”,
— “ако не простите, още дълго ще се мъчите”,
— “вашето дете е супер, вие не сте”
— списъкът може да се продължи безкрайно. ***
Ако искате бързо да разберете намира ли се психологът в адекватна професионална позиция спрямо своите клиенти (читатели, слушатели), достатъчно е да си зададете три въпроса:
— Имам ли усещането, че психологът възприема хората, изпитващи трудности, като равни на себе си по ценност и права в живота?
— Имам ли усещането, че психологът вярва в способността на хората да решават каква помощ им е нужна, уважава автономността им и не се опитва да им наложи своите гледни точки и начини за разрешаване на ситуациите в качеството на единствено правилни?
— Имам ли усещането, че на психолога като цяло му е приятно да общува искрено с хората даже тогава, когато те не са съгласни с гледната му точка?
Отговорът “НЕ” поне на един от тези въпроси позволява с висока доза вероятност да се предположи, че сте срещнали не съвсем това, което би могло да бъде наречено професионална психология или психотерапия. Отговорът “не” и на трите въпроса 100%-во сочи, че имате работа с псевдо-психологията.
P.S.
Искам да направя уговорка.
Тези въпроси не са подходящи за оценка на професионалното ниво на специалиста. Те по-скоро са насочени към филтрацията на токсични личностни тенденции, които в някаква степен могат да присъстват при всеки човек, но които трябва да са сигнална лампичка за психолога, който изпълнява своите професионални задължения.
превод и адаптация: Ирина Янчева - Карагяур
Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур
