ИЕФЕМ - БАН / IEFSEM - BAS

15/08/2025

Гл. ас. д-р Елена Водинчар за Успение на Пресвета Богородица в сутрешния блок на телевизия "Bulgaria On Air"
https://www.bgonair.bg/…/354905-uspenie-na-presveta…

Когато човек отива на църква, с мисълта си се докосва до Бог, каза Елена Водинчар

15/08/2025

На 15 август, с тържествена литургия, водосвет и въздигане на хляба, православната църква чества Успение Богородично – един от най-светлите християнски празници. Голяма Богородица или Голяма черква, както я наричат някъде, се радва на огромна почит сред народа. Навсякъде празникът е свързан със старата практика да се устройват курбани – общоселски или семейно-родови. „Всяка къща е длъжна да заколи курбан по едно агне, както на Гергьовден. Понеже свещеникът не може да отиде във всяка къща да благослови и очете туй агне, той зима една торба сол и я очита; от тая сол зима всяка къща и с нея солят агнето, когато ще го пекат.“ (Д. Маринов).

На 15 август, с тържествена литургия, водосвет и въздигане на хляба, православната църква чества Успение Богородично – един от най-светлите християнски празници. Голяма Богородица или Голяма черква, както я наричат някъде, се радва на огромна почит сред народа. Навсякъде празникът е свързан със старата практика да се устройват курбани – общоселски или семейно-родови. „Всяка къща е длъжна да заколи курбан по едно агне, както на Гергьовден. Понеже свещеникът не може да отиде във всяка къща да благослови и очете туй агне, той зима една торба сол и я очита; от тая сол зима всяка къща и с нея солят агнето, когато ще го пекат.“ (Д. Маринов).
Народът почита Богородица като покровителка на майчинството, брака и семейството, тя е защитница на бедни и онеправдани. Вярва се в нейните лечителски способности и в това, че помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, отиват на църква, палят голяма свещ за Божията майка, окичват цветя, богородички, на иконата и поставят специално изработени метални фигурки – вотиви – във формата на женска фигура, бебе или бебешка люлка. Правят това с молба и надежда, че скоро ще забременеят и ще родят или в знак на благодарност за вече сбъднатото желание.
Характерно за Голяма Богородица са и съборите и панаирите, организирани край всички по-големи църкви и манастири, които имат храмов празник.

На снимката: Молитва/благодарност за рожба. Вотив във формата на женска фигура. Ямболско, кр. на XIX в. Колекция на Националния етнографски музей, инв. № 1262. Изображението е публикувано в Каталог на изложбата „Вотиви“. С., 2016, с. 50.

14/08/2025

Поздравителен адрес до екипа по журиране и документиране на XIII Национален събор на българското народно творчество - Копривщица от ИЕФЕМ - БАН и ИИИ - БАН.

14/08/2025

Проведе се заключителната среща за ХIII Национален събор на българското народно творчество в Копривщица в хотел „Милениум“, на която присъстваха зам-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов, директорът на ИЕФЕМ – БАН доц. д-р Мила Маева, гл. ас. Милена Любенова и проф. Лозанка Пейчева от ИЕФЕМ – БАН, кметът на град Копривщица Мария Тороманова, зам.-министърът на културата Ашот Казарян, областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска и др.

Заключителна среща за ХIII събор на българското народно творчество в Копривщица се проведе в столичния хотел „Милениум“ днес. „Целта на днешното събрание е да не е...

12/08/2025

Учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей в партньорство с Института за изследване на изкуствата журиртат и документират програмата на събора

Заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов присъства на официалното откриване на 13-ото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Тазгодишното издание на събора се проведе под патронажа на министър-председателя Росен Желязков, който приветства участниците.
„Благодарение на работата на Българската академия на науките, сегашните млади изпълнители могат да чуят и видят своите баби и прадядовци – как са танцували преди 60 години. Трябва да направим всичко възможно да опазим тази традиция, въпреки трудностите и промяната на поколенията“, каза зам.-председателят на БАН пред медиите в Копривщица. „Съборът дължи своето съществуване на Райна Кацарова, родена в Копривщица, която е работила в Института по музика към БАН. Нейната визия, подкрепена от други видни личности в сферата, е била за национален фолклорен събор – дотогава са се провеждали само регионални събития“, обясни той и подчерта, че тази работа е създала безценен архив, който позволява на съвременната публика да се докосне до автентичния български фолклор от миналите десетилетия.
Проф. Емануел Мутафов подчерта, че фестивалът в Копривщица е нещо повече от музика и танци. Той включва възстановки на ритуали, разказване на истории, анекдоти и други елементи, които обогатяват преживяването и предлагат по-пълна картина на българското фолклорно наследство. „Въпреки предизвикателствата и промените в поколенията, тази традиция трябва да бъде запазена. Фестивалът е не само празник, но и жив архив – свидетелство за устойчивостта и адаптивността на българската култура“, каза зам.-председателят в изказването си.
Кметът на Копривщица Мария Тороманова, министърът на културата Мариан Бачев и областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска бяха сред официалните лица на събитието. Поздравителен адрес изпрати президентът Румен Радев.
Настоящото 13-о издание на Събора е юбилейно – навършват се 60 години от началото на инициативата. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) в партньорство с Института за изследване на изкуствата (ИИИзк – БАН) беше съорганизатор на Националния събор на народното творчество, който се проведе от 8 до 10 август на шест сцени в местността „Войводенец“. Екип от двата института журира и документира за пореден път програмата на събора. В трите съборни дни над 6000 души (близо 800 групи и индивидуални изпълнители) от всички области на България представиха своите локални културни традиции.
Националният събор на народното творчество – Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство (ЮНЕСКО) през 2016 г. В реализацията на събора ИЕФЕМ – БАН и ИИИзк – БАН си партнират с Министерството на културата на Република България, Община Копривщица и Областната администрация на Софийска област.
https://www.bas.bg/?p=58036
Снимки: https://www.facebook.com/Government.of.Bulgaria

11/08/2025

✅"От името на Министерството на културата и от свое име искам да изразя най-искрена и дълбока благодарност към съорганизаторите от Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките; към общините, областните администрации, научните и културни институции, към медийните партньори от Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио, и най-вече към участниците, които със сърце, всеотдайност и професионализъм правят възможно това уникално събитие да се случва и да се развива", каза Мариан Бачев.
✅Участниците и гостите на събора бяха приветствани и от кмета на Копривщица г-жа Мария Тороманова, а сред официалните лица бяха още областният управител на Софийска област г-жа Силвия Арнаутска, заместник-председателят на Българската академия на науките г-н Емануил Мутафов, заместник-министърът на културата г-н Ашот Казарян. Поздравителен адрес изпрати президентът Румен Радев.

09/08/2025

Проф. д-р Владимир Пенчев за Националният събор на народното творчество в Копривщица пред БТА -

Трябва да съхраним Националния събор на народното творчество в Копривщица именно като добра практика. Това каза пред БТА координаторът на журито на XIII Националния...

08/08/2025

Споделяме публикация от страницата на Национален етнографски музей - БАН/ National Ethnographic Museum - BAS:

🇧🇬 🎉 Националният събор на народното творчество в Копривщица се провежда на всеки пет години. Обикновено събитието започва в първия уикенд на август, но може да бъде преместено във втората седмица на месеца, ако обстоятелствата го изискват.
🏞️🌟 Съборът има своите корени от 1965 година. Копривщица е избрана заради своята уникална атмосфера и историческа значимост, както и в чест на видния възрожденец и фолклорист Любен Каравелов.
💎 Тази година се провежда 13-ото издание на събора, което ще се състои от 8 до 10 август. Организатори са Министерство на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ - БАН / IEFSEM - BAS ), а БТА / Bulgarian News Agency е медиен партньор на събитието.
#Копривщица2023 #КултурноНаследство #БългарскиТрадиции #БългарскиФолклор #ЛюбенКаравелов #БАН

Лого на Националния събор на народното творчество в Копривщица Снимка: Община Копривщица Националният събор на народното творчество в Копривщица се състои на все....

07/08/2025

Часове преди началото на XIII Национален събор на народното творчество - Копривщица, научете повече за събитието от интервюто с доц. д-р Веселка Тончева.

Тринадесетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица е различно дотолкова, доколкото то е огледало на съвременната картина на жизненос...

07/08/2025

На 6 август гл. aс. д-р Миглена Иванова и гл. aс. д-р Стамен Кънев представиха проекта „Диаспората в движение: културни, социално-икономически иреемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в.” в Регионален исторически музей - Варна.
Събитието се проведе с подкрепата на Учебен музей към РИМ - Варна, които бяха любезни домакини.

На 6 август гл. aс. д-р Миглена Иванова и гл. aс. д-р Стамен Кънев представиха проекта в Регионалния исторически музей – Варна. Събитието се проведе с подкрепата на Уче....

05/08/2025

В материал за БТА / Bulgarian News Agency гл. ас. д-р Радина Илиева и гл. ас. д-р Стамен Кънев представят първия съвместен проект между Националния етнографски музей и Национален природонаучен музей/National Museum of Natural History, Sofia. Той е озаглавен „Делници и празници - природата в българската традиционна култура“ и е финансиран от Столичната програма „Култура“ за 2025 г.
🌿 Инициативата цели да изследва и представи дълбоката връзка между природата и човешките дейности в българската култура, като акцентира върху ролята на природните елементи в ежедневния живот и празничните обреди на българите.
🔗 Повече за идеята, екипа, предстоящите изложби, образователните дейности и безплатните информационни материали ще разберете, ако последвате връзката.
#ДелнициИПразници #БългарскаКултура #Традиции #ПриродаВКултурата #НационаленЕтнографскиМузей #БАН #Изложби #Обичаи #Празници

Проектът „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“ е една чудесна инициатива на Национален етнографски музей–БАН и Национален природо...

05/08/2025

От 8 до 10 август 2025 г. над 6000 души (близо 800 групи и индивидуални изпълнители) от всички области на България ще се срещнат в гр. Копривщица. След броени дни започва XIII Национален събор на народното творчество.

ИЕФЕМ – БАН и Института за изследване на изкуствата – БАН, чиито екипи отново ще журират и прецизно ще документират програмата, ви канят на шестте сцени в местността „Войводенец“, за да се насладим заедно на фолклорни изпълнения от цялата страна. Тази година отбелязваме и 60 години от първото издание на събора – десетилетия на опазване на локалната традиционна култура в нейното многообразие, на съхранение, предаване и популяризиране на обичаи и обреди, словесен, музикален и танцов фолклор, традиционно облекло, диалекти.

Пълната програма на събора можете да видите на този линк:https://koprivshtitsa-bg.com/download/Programa-Koprivshtica-2025-FINAL-3.pdf

ИЕФЕМ – БАН, в партньорство с ИИИзк – БАН, е съорганизатор на събитието заедно с Министерството на културата на Република България, Община Копривщица и Областната администрация на Софийска област, медийни партньори са БНТ, БНР и БТА.
Заповядайте!