Психологическо консултиране и психотерапия

27/09/2025

"Ако някой е направил нещо грешно, най-добре е да му простиш.
Ако го е направил, защото не е знаел – вече знае.
Ако го е направил неволно – следващия път ще бъде по-внимателен.
Ако го е направил, защото му е трудно да свикне – ще се постарае.
Ако го е направил под натиск – вече няма да се поддаде."

Януш Корчак (1878–1942)

20/09/2025

"Казвате: “Трябва да се казва истината”. Истината никога не показва слабостите на хората. Истината се занимава с хубавите неща, показва на човека красотата, не му показва грозотата.
Всяка истина, която не освобождава човека, всяка истина, при която изгубваш мира си, не е истина. Истината най-първо носи мир, тя носи свобода. Истината носи мощ в човека. Истината носи чувства, добри мисли.”
Петър Дънов

24/08/2025

Never let the sadness of your past and the fear of your future destroy the beauty of the present.

13/08/2025

Желая ти
Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш ненавист.
Желая ти да имаш приятели,
включително лоши и непоследователни,
но да има поне един, на когото да се довериш,
без да се съмняваш.
И понеже в живота е така –
желая ти да имаш и неприятели –
нито много – нито малко – точно по средата,
за да можеш понякога да поставяш под съмнение
собствената си увереност.
И нека между тях да има поне един,
който да е справедлив,
за да не се чувстваш достатъчно сигурен.
Желая ти да си полезен, дори незаменим.
И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,
тази твоя полезност да е достатъчна,
за да се задържиш прав.
Желая ти също така да бъдеш толерантен
не с тези, които рядко грешат – това е лесно,
а с онези, които грешат много
и непоправимо,
и използвайки тази толерантност,
да бъдеш пример за другите.
Желая ти да не съзряваш бързо
и когато вече си съзрял,
да не искаш да се подмладяваш,
и бидейки вече стар
да не се посвещаваш на безнадеждността.
Защото всяка възраст има своята радост
и своята болка,
и трябва да ги оставим да струят между нас.
Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.
Не през цялата година, не дори един ден.
Тогава ще откриеш,
че ежедневната усмивка е красива,
че обичайната усмивка е блудкава,
а постоянната усмивка е развращаваща.
Желая ти да откриеш максимално бързо,
въпреки и над всичко,
че те заобикалят близки, понякога потиснати,
които общуват с несправедливостта
и с хора нещастни.
Желая ти да милваш куче, да храниш птиче
и да слушаш песента на кадънката,
да извисяваш своето утринно пеене,
понеже по този начин ще усетиш щастието
повече от всякога.
Желая ти също да посееш семе –
възможно най-мъничкото
и да му правиш компания, докато расте,
за да откриеш колко живота са нужни,
за да се превърне в дърво.
Желая ти също така да имаш пари,
защото трябва да си практичен
и поне веднъж в годината
да сложиш парите пред себе си и да кажеш:
„Това е мое.”, за да стане ясно
кой на кого е господар.
Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва
и ако с някое от тях се случи това,
да можеш да плачеш, без да съжаляваш
и страдаш, без да се чувстваш виновен.
Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена
и ако си жена – да имаш добър мъж –
утре и на следващия ден,
и когато сте вглъбени и усмихнати,
да говорите отново и отново за любов.
Ако тези неща ти се случат –
няма друго какво да ти желая.
Виктор Юго

14/06/2025

“Детето има нужда да бъде през цялото време в сигурните ръце на надежден човек и да знае, че майка ми си е майка, а другият е заместител, назначен и упълномощен от нея. Независимо дали е на петнадесет дни, на три месеца или на две години, важното е да кажем истината на детето за това, което се случва и се отнася за него: “Оставям те на еди кой си, връщам се след малко.” По-добре да допуснем да се разплаче от раздялата, отколкото да излезем скришом от страх да не го натъжим.” - Франсоаз Долто

19/05/2025

Това, което днес със сигурност знаем:

🙄Изследванията в областта на имунологията днес доказват това, което психоанализата твърди от дълго време: травмата може да отключи заболяване, което се смята за генетично.

🙄Психичната болка идва от загуба, от траур или от нещо вътрешно, което надхвърля психичния апарат. А след като той бъде претоварен, може да се появи и соматична, телесна болка.

🙄Болката е излишък от възбуда. Психоанализата ни показва, че тялото и психиката са неразделни

🙄Съвременните невронауки доказаха, че използвайки невропластичността си, нашият мозък може да изгражда нови невронни връзки, постедством които да се “научи” да елиминира хроничната болка.

🙄На езика на психоаналитичната психосоматика бихме казали, че добрата психична преработка, базирана на добро ментализиране и добро символизиране, може да елиминира отичането на възбудата в тялото.

10/05/2025

Грижете се за малките неща и големите неща ще си дойдат на мястото.

29/03/2025

,,Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората. А и на животните, защото и те сънуват“.
Марио Вергас Льоса

17/03/2025

Толкова е важно

"За да запълним отсъствието на бащата, не трябва да се държим така, сякаш е починал или никога не е съществувал, тъй като е от съществено значение да избегнем вероятността детето да реши, че е заместител на бащата в живота на майка си. Ако след загубата на съпруга си майката се утешава със сина или дъщеря си като с някаква кукла или плюшено мече, тогава развращава своето дете. Напротив, тя не трябва да се срамува да признае липсата на мъж в живота си и без колебание да изтъква, че детето не може да запълни тази липса. За жалост под претекст, че са без мъж, някои жени престават да излизат, не оставят никога детето си при други хора и не водят никакъв социален живот. Майка, която няма мъж, трябва все пак да има приятелски семейства, любими занимания, спорт, забавления и изобщо неща, които прави за удоволствие, а не само за да си изкарва прехраната. Тя трябва да оставя детето, за да отдели време за себе си. По този начин то ще расте така, сякаш в известен смисъл има баща, тъй като е създадена ситуацията, която нарекох „триадична“. Освен детето съществуват удоволствието и социалният живот на майката. Би било пагубно тя да му се отдаде изцяло, а после да му казва: „Аз се пожертвах за теб.“ От този момент нататък нещата тръгват наопаки за две поколения."

Франсоаз Долто, "Основни етапи на детството"

08/03/2025

Честит празник на жената 🌷🌸🌷

24/01/2025

Life will break you. Nobody can protect you from that, and being alone won't either, for solitude will also break you with its yearning. You have to love. You have to feel. It is the reason you are here on earth. You have to risk your heart. You are here to be swallowed up. And when it happens that you are broken, or betrayed, or left, or hurt, or death brushes too near, let yourself sit by an apple tree and listen to the apples falling all around you in heaps, wasting their sweetness. Tell yourself that you tasted as many as you could.
~Louise Erdrich
https://eliteraturenotes.blogspot.com

04/01/2025

"Ранните стадии на емоционалното развитие са изпълнени с потенциални конфликти и разрушение. Връзката с външната реалност все още не е стабилно изградена, личността все още не е добре интегрирана, примитивната любов има деструктивна цел, а малкото дете все още не се е научило да толерира и овладява нагоните. То може да се научи да се справя с тези неща, а и много повече, тогава, когато неговото обкръжение е стабилно и лично. В началото то абсолютно се нуждае да живее в една среда на любов и сила (а оттам и толерантност), ако не искаме да е прекалено уплашено от собствените си мисли и фантазии, за да направи какъвто и да е прогрес в емоционалното си развитие.

Но тогава какво се случва, ако домът „изостави“ детето преди то да е достигнало до представата за една рамка, която е част от собствената му природа? Популярната представа е, че веднъж озовало се „свободно“, то започва да се наслаждава на своята свобода. Това е далеч от истината. Когато открие, че рамката на живота му е нарушена, детето не може повече да се чувства свободно. То става тревожно и, ако има някаква надежда, започва да търси рамката някъде другаде, извън дома. Детето, чийто дом не успява да му създаде чувство за сигурност, започва да търси същите тези четири стени извън пределите на дома си; то все още храни надежда и отправя погледа си към бабите и дядовците, към чичовците и лелите, към приятелите на семейството или към училището. То търси някаква външна стабилност, без която би могло да полудее. Ако бъде осигурена навреме, тази стабилност ще израсне в детето както костите в тялото му, така че постепенно, с течение на първите месеци и години от живота му, то ще премине от зависимост и нужда от обгрижване към независимост. Но, често пъти, детето получава от взаимоотношенията с другите и от училището онова, което му е липсвало в неговия собствен дом.

Доналд Уиникът, "Някои психологически аспекти на детската престъпност"