Психологическо консултиране и психотерапия

14/06/2025

“Детето има нужда да бъде през цялото време в сигурните ръце на надежден човек и да знае, че майка ми си е майка, а другият е заместител, назначен и упълномощен от нея. Независимо дали е на петнадесет дни, на три месеца или на две години, важното е да кажем истината на детето за това, което се случва и се отнася за него: “Оставям те на еди кой си, връщам се след малко.” По-добре да допуснем да се разплаче от раздялата, отколкото да излезем скришом от страх да не го натъжим.” - Франсоаз Долто

19/05/2025

Това, което днес със сигурност знаем:

🙄Изследванията в областта на имунологията днес доказват това, което психоанализата твърди от дълго време: травмата може да отключи заболяване, което се смята за генетично.

🙄Психичната болка идва от загуба, от траур или от нещо вътрешно, което надхвърля психичния апарат. А след като той бъде претоварен, може да се появи и соматична, телесна болка.

🙄Болката е излишък от възбуда. Психоанализата ни показва, че тялото и психиката са неразделни

🙄Съвременните невронауки доказаха, че използвайки невропластичността си, нашият мозък може да изгражда нови невронни връзки, постедством които да се “научи” да елиминира хроничната болка.

🙄На езика на психоаналитичната психосоматика бихме казали, че добрата психична преработка, базирана на добро ментализиране и добро символизиране, може да елиминира отичането на възбудата в тялото.

10/05/2025

Грижете се за малките неща и големите неща ще си дойдат на мястото.

29/03/2025

,,Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората. А и на животните, защото и те сънуват“.
Марио Вергас Льоса

17/03/2025

Толкова е важно

"За да запълним отсъствието на бащата, не трябва да се държим така, сякаш е починал или никога не е съществувал, тъй като е от съществено значение да избегнем вероятността детето да реши, че е заместител на бащата в живота на майка си. Ако след загубата на съпруга си майката се утешава със сина или дъщеря си като с някаква кукла или плюшено мече, тогава развращава своето дете. Напротив, тя не трябва да се срамува да признае липсата на мъж в живота си и без колебание да изтъква, че детето не може да запълни тази липса. За жалост под претекст, че са без мъж, някои жени престават да излизат, не оставят никога детето си при други хора и не водят никакъв социален живот. Майка, която няма мъж, трябва все пак да има приятелски семейства, любими занимания, спорт, забавления и изобщо неща, които прави за удоволствие, а не само за да си изкарва прехраната. Тя трябва да оставя детето, за да отдели време за себе си. По този начин то ще расте така, сякаш в известен смисъл има баща, тъй като е създадена ситуацията, която нарекох „триадична“. Освен детето съществуват удоволствието и социалният живот на майката. Би било пагубно тя да му се отдаде изцяло, а после да му казва: „Аз се пожертвах за теб.“ От този момент нататък нещата тръгват наопаки за две поколения."

Франсоаз Долто, "Основни етапи на детството"

08/03/2025

Честит празник на жената 🌷🌸🌷

24/01/2025

Life will break you. Nobody can protect you from that, and being alone won't either, for solitude will also break you with its yearning. You have to love. You have to feel. It is the reason you are here on earth. You have to risk your heart. You are here to be swallowed up. And when it happens that you are broken, or betrayed, or left, or hurt, or death brushes too near, let yourself sit by an apple tree and listen to the apples falling all around you in heaps, wasting their sweetness. Tell yourself that you tasted as many as you could.
~Louise Erdrich
https://eliteraturenotes.blogspot.com

04/01/2025

"Ранните стадии на емоционалното развитие са изпълнени с потенциални конфликти и разрушение. Връзката с външната реалност все още не е стабилно изградена, личността все още не е добре интегрирана, примитивната любов има деструктивна цел, а малкото дете все още не се е научило да толерира и овладява нагоните. То може да се научи да се справя с тези неща, а и много повече, тогава, когато неговото обкръжение е стабилно и лично. В началото то абсолютно се нуждае да живее в една среда на любов и сила (а оттам и толерантност), ако не искаме да е прекалено уплашено от собствените си мисли и фантазии, за да направи какъвто и да е прогрес в емоционалното си развитие.

Но тогава какво се случва, ако домът „изостави“ детето преди то да е достигнало до представата за една рамка, която е част от собствената му природа? Популярната представа е, че веднъж озовало се „свободно“, то започва да се наслаждава на своята свобода. Това е далеч от истината. Когато открие, че рамката на живота му е нарушена, детето не може повече да се чувства свободно. То става тревожно и, ако има някаква надежда, започва да търси рамката някъде другаде, извън дома. Детето, чийто дом не успява да му създаде чувство за сигурност, започва да търси същите тези четири стени извън пределите на дома си; то все още храни надежда и отправя погледа си към бабите и дядовците, към чичовците и лелите, към приятелите на семейството или към училището. То търси някаква външна стабилност, без която би могло да полудее. Ако бъде осигурена навреме, тази стабилност ще израсне в детето както костите в тялото му, така че постепенно, с течение на първите месеци и години от живота му, то ще премине от зависимост и нужда от обгрижване към независимост. Но, често пъти, детето получава от взаимоотношенията с другите и от училището онова, което му е липсвало в неговия собствен дом.

Доналд Уиникът, "Някои психологически аспекти на детската престъпност"

15/12/2024

"Капанът в отношението между родители и деца е невъзможността да се признаят истинските потребности на детето, една от които е свободата. Дали си е изяло всичко, дали се е изакало — семейството се занимава с тези неща, но по-важното е да се даде сигурност и самостоятелност на детето възможно най-рано. То има нужда да се чувства „обичано, докато става“ все по-уверено в пространството, от ден на ден все по-свободно, да бъде оставено да изследва чрез своя личен опит и взаимоотношения с връстниците си. Много отрано днес вече няма кой да предпазва детето в обществото, затова то трябва да се научава чрез собствен опит да разбира своите потребности и да се предпазва от опасностите, като ги опознава. Трябва да съумее да бъде „майка на себе си“ от две-тригодишна възраст, а от шестгодишно вече да стане и „баща на себе си“, което значи — да може да участва, у дома и в обществото, във всичко, което се отнася за него. Доверието между родители и деца трябва да бъде взаимно и пълно. Всяко дете има доверие на своите родители, но обратното е рядкост."

Франсоаз Долто, "Основни етапи на детството"

09/12/2024

За новите предизвикателства пред психоанализата.

Уважаеми колеги,

Напомняме, че от 12 до 15 декември 2024 г. в Париж ще се проведе четиридневен международен конгрес на мрежата на Еспас Аналитик под надслов – "Новите предизвикателства пред психоанализата" : „Les nouveaux enjeux de la psychanalyse“ („The New Stakes for Psychoanalysis“). Форумът е посветен и на тридесетата годишнина от създаването на Еспас Аналитик, като участие в него са заявили психоаналитичните асоциации на Франция, Белгия, Мароко, Ирландия, Ливан, Бразилия, Грузия, както и Българско психоаналитично пространство.

Замисълът е Конгресът да се проведе хибридно (на живо и в ЗУУМ), на френски и на английски език. В момента е в ход обсъждане на работната програма, за която ще ви осведомяваме поетапно.

Кратка информация за събитието вече е достъпна на сайта на ЕА: Congrès international du réseau d’Espace analytique (espace-analytique.org)

https://www.espace-analytique.org/Evenements/7984

АНОНС:

Век след раждането си психоанализата е изправена пред много предизвикателства. Ако практиката ѝ изисква толкова чакане, ако резултатите ѝ са чувствителни, ако лудостта по тази професия продължава да расте, то нейното мислене е в криза. Тази криза е неизбежна и очаквана, ето защо всеки аналитик е „принуден да преоткрие психоанализата“. Това преоткриването се налага от критиките, които тя получава, и които се чуват, точно толкова, колкото от неразбирането на нейните достижения. Това неразбиране се отнася и до специфичните трудности на нейното предаване, както и до съвременното културно объркване – цифровата революция, както и едновременния възход на един нов сциентизъм заедно със завръщане на религията – но също и геополитиката – с връщането на доскоро отдалеченото насилие, упражнявано далеч от мекото спокойствие на западния свят: имаше много проблеми в далечината, но ежедневното бързо предявяваше правата си, още повече поради убеждението, че сме на път към прогрес. Днес обаче преживяваме внезапна промяна на света, което ни води към запитване по отношение на това, което ни носи нови предизвикателства.

Психоаналитици от множество места и страни ще дойдат в Париж или ще се включат във видеоконференция, от 12 до 15 декември, за да участват в обмен и да говорят за състоянието на тяхната работа.

*Преведен аргумент и информация на български език можете да откриете на страницата на АБПП: https://espacepsy-bg.org/events/congress-of-the-net-of-espace-analytique-2024/

**Информация на френски език, списък с имената на участниците и регистрация за събитието от сайта на Espace analytique-Paris: https://www.espace-analytique.org/Evenements/7984

05/12/2024

„(О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето“ е сборник с текстове на д-р Андре Мишелс.

"Никой не знае какво ще представлява психоанализата в бъдеще, но това, което знаем с положителност, е, че тя ще се променя с ритъма на предизвикателствата, пред които ще ѝ се налага да се изправя. Те са многобройни в свят на вихрещи се стихии и в общество, чиито преобразувания не знаят спиране; неговият ход като че ли се ускорява и се стига и до нещата, които изглеждат най-стабилно установени. Всичко това засяга индивида, нещо повече – дестабилизира го, разклащайки както семейните и социалните, така и професионалните му устои. Основанието за съществуване на психоанализата е придаването на субективното измерение на цялото му дължимо внимание.

Текстовете, събрани в това издание, свидетелстват, всеки по свой начин, за практика на психоанализата, вписваща се в продължението на Фройд, Лакан и неколцина други; даваща сметка за клиника, която не е в покой, в съзвучие с новите искания, отправяни към нея. Все предизвикателства за психоанализата, без изначално тя да е уверена, че е на висотата на положението, на залога, който във всички възможни хипотези е субективността на епохата."

- д-р Андре Мишелс

04/12/2024

"Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях."
Херман Хесе