Ароматика

27/01/2026

От миналото лято ритуал за slow living се оформи - пием сутрин кафе навън, на 5 минути от нас. У дома сме поели обет да се въздържаме от техника за приготвяне на напитката. Така тя се превръща в преживяване - сякаш сме в чужд град и го гледаме с широко отворени очи. Разбира се, има в дни, в които пропускаме, но вече си говорим като френдове с баристите. Познаваме и редовните посетители. Именно реплика на един от тях ме вдъхнови да хвана перото :)

Жената е около 60, надута претенциозна лелка-парвеню, която не дава на посетителите да говорят високо. Самата тя, обаче, обича да води по телефона лични разговори на висок глас. А аз обикновено, когато съм сама, си взимам любима книга и чета. Може и да е страница, но ми сетва филтъра. Нямаше я напоследък (пие кафе по същото време, когато и ние) и рекохме, че явно е на екзотична ваканция.

Днес беше отново там. Кафенето е малко, редовните посетители си имат места. Моето бе свободно, отворих си книгата и игнорирах присъствието й. След няколко страници й звънна телефона. След обичайните бла-бла в духа на 'за много години' се започна с полюциите. Уви, слушам и аз.

- Е как да сме?! От средата на декември сме болни (кашля демонстративно, докато говори)... Да, да, обичайната дупка. Зима е все пак...

Дотук с медитацията. Хвърлих й кос поглед да излезе навън да си води разговора, но знаех, че е време да си ходя. Но тази реплика ми заседна и започнах да процесвам, крачейки под дъжда.

- Какво прави ти, Деси, последните 45 дни?

- Ангажименти по излизането на книгата, стресец - обичаен за коледната времева компресия, но после януари се гмурнах във вана от техники за възстановяване на енергията. Една от тях е срещата наживо със soul mates, или надишване :D Вадя iTOVi, картите, бутилките и гоним слънчевите зайци.

Или иначе казано, животът е следствие от нашите избори (клише е, зная, ама е истина). Онези малки действия, зад които е личната отговорност. Има значение кой ще изчисти къщата, кой ще избере средствата за подръжка на физическото тяло. Защото за да имат ефект, е нужен ангажимент, който да започва с Аз.

Аз се грижа за себе си.
Аз поемам отговорност за себе си.
Аз. Не наемниците на заплата.

И вече съм повече от убедена, че тази кратка мантра прави зимата ми различна. Slow mornings, slow living с мокрите покриви, с притихналите голи клони и ранните нощи.

25/01/2026

Свали старите дрехи.
Остави миналото зад себе си.

Огненият Кон иде.

Подготви се, за да използваш силата му

22/01/2026

Преди и сега е популярен метод да се покаже разлика в кръвна картина, номер на дънките и какви ли още не други апетитни промени в жизнените маркери с цел продажба на продукт. Днес Гугъл ми показа моя версия от февруари 2018 г. Чак се стреснах в първия миг и после се сетих, че това съм аз 🙂

Именно жената от 2018 г. създаде тази страница, едноименното ароматно пространство, започна да пише книгите за приложенията на етеричните масла и блендове (апропо, 18 000 броя продаде Русокоска, както галено я наричам), завърши няколко сертификационни обучения на английски език. Междувременно списваше и издаваше Йога за всички - списание с национално разпространение, лидер в пазарната ниша в продължение на 9 години. Списъкът е дълъг и докато я гледам, изпитвам възхищение! Но също така зная, че нещо e off около нея. Нарича се СЛАБИ ГРАНИЦИ.

Това е разликата с последната ми версия. Днес телефонът ми е без нотификации, позволявам си да казвам Не, да оставам в тишина. Всъщност, пиша това, вдъхновена от реплика по телефона на жена, с която си партнираме: "Ама писах ти във вайбър преди час и още не си ми отговорила?!?"

Отработих спокойно и категорично да отговарям: “Да, така е! Проверявам вайбър, когато имам отклик и на който му трябвам наистина, зная, че ще се обади" 🙂 (Друг е въпросът, че ако някой непознат реши да ми звъни, безапелационно защитавам правото да не бъда безпокоена с глупости.)

Сигурно вече се питаш как "продавам" - подобно поведение отблъсква клиенти, свикнали на 24/7 дундурене. В моя свят това са жертви, а прохождайки за втори път поех ангажимент към себе си да ги държа надалеч. Каквото и да ми струва това разграничаване от зомбитата, лесно поддаващи се на доене и манипулация.

Струва ти се невъзможно, а? Пиша ти от състояние на духа и тялото, което доказва, че може. И тук идва tricky part - налага се да отработиш моделите на предците, на стадото. Затова и повечето са в миналия век - било то и с опъната от ботокса кожа и облечени по последна мода.

Жената, която наричам своя "майка" в дотера, преди 10 години ми каза: "Излекувай себе си, а после помогни на другите." Супер клише, което аз последвах и продължавам да следвам. Ако чувстваш, че границите са слабото ти място, но ти е трудно да минеш на следващо ниво, МОГА и ЗНАЯ как да помогна. Освен личен опит, имам знания и инструмент.

Остава по-малко от месец да си поръчаш нови дрехи. Дойде ли Коня, всичко старо, ще те държи на старото място. Готов ли си не на думи, а с действия да встъпиш в новата си версия? Ако отговорът е ДА, пиши ми по човешки, а не с ключови думи. Те няма да отключат вратата, която води напред.

😀

20/01/2026

Гледам го цветето, неподвластно на минусовите температури, защото се грижа за него и му осигурявам топлина и вода. Питам се, ако средата не бе предизвикателна, щях ли да полагам тези усилия то да се чувства #добре…

Ако ме познаваш, знаеш колко обичам да мисля за живота и да търся нодалните точки. От вчера разсъждавам за холестерола си - оказа се висок. Това е първото подобно за мен изследване, рекох си - на 53 дай да се видя. Процесвам още защо е 6,55. Уж се грижа за себе си. Явно нещо съм изпуснала, забравила. Имам инструментите, чакам вътрешния #водач да се включи с насоки.

Междувременно правя аналогия с цветето. Ако не беше тази цифра, щях ли да се замисля защо спрях да пия цитрусови етерични масла, да ги поканя отново? Нима именно отклоненията не са двигателят на добруването ни? Онзи #стимул да се върнем към живота - макар и с ясното съзнание за преходността на тялото и неизбежното износване на плътта.

Споко, добре съм! Чета любима книжка на #Кафка отпреди 30 години и перото, ах, през какъв филтър описва делника.

17/01/2026

Подарих си пръстен да ми спомня, че съм добра стопанка на тялото си. Събрах воля и смелост и днес бях на профилактичен преглед при ендокринолог. За мен това е гигантски скок с оглед на личната ми история с лекари и здравеопазване.

Снимката показва, че на 53 имам здрава и красива щитовидна жлеза. Лекарката ме поздрави за старанието и разностранните практики, които комбинирам, за да живея по-добре.

Да видим кръвните тестове какво ще покажат. Живяла съм в доста крайности и се надявам балансът, който практикувам от последните 5-6 години да е компенсирал щетите на предните ми версии.

Благодаря, Деси! Има значение, че говориш истината и спестяваш на щитовидката отровата на премълчаните думи. И лекарката потвърди, че е важно.

14/01/2026

Докато вчера бодро крача, за да си взема ароматния абонамент от близките кутии на Спиди, погледът ми се спря на малко цветно петно на сивия тротоар. Късче премръзнала любов. Спрях, наведох се и я положих в дланта си. Розовото й настроение оцвети деня и мен самата. Прибрах я на топло в джоба си и полетях.

Вселената оставя знаци навсякъде. Знаци, които да ни спомнят пътя; знаци за кураж и сила. Оставя за всеки, в това число и за теб. Ако не ги виждаш, не е защото ги няма. Просто взорът ти е загубил способността да вижда малките чудеса в сивия делник.

Мога да ти помогна да възстановиш това умение, присъщо за децата, но низвергнато от сериозните възрастни. Да си сериозен не те прави щастлив, успял, уважаван.

Хайде 🙂

(Специалистите по дигитален маркетинг налагат правилото да изисквам специфичен коментар от аудиторията, за да предизвикам реакция. Ако си на подобен автопилот, едва ли ще си прочел повече от първото изречение. Напук на фуниите продължавам да пиша без помощта на ИИ , игнорирайки насоките за успяващи онлайн търговци. Оставям сърцето да води ръката - за онези, които все още четат човешка реч и реагират спонтанно.)

07/01/2026

Искаш ли тази година да спазиш поетите обещания за по-добър живот? Опитай ароматната смес под формата на спрей, с който да третираш пространството, което обитаваш. Подходящ е и преди да работиш с дневника си или с всяко занимание за личностно развитие.

Звучи ти сложно?

Пиши ми и ще те въведа плавно и според нуждите ти в необятния свят на ароматерапията.

Нашият репортер Бояна Топчийска ще ни срещне с ароматерапевта Десислава Ел Хаким, която ще ни припомни, че балансът не е само в музиката, а и в аромат...

29/12/2025

Демаскирането е процес на #спомняне - коя съм преди обуславянето, преди да бъда версията, която искат околните.

През 2025 г. с помощта на ароматното #таро, създадено от Висшия ми Аз, се доближих до себе си - дори и това да означава неодобрение, нехаресване, отхвърляне от другите.

Готов ли си да тръгнеш по Пътя?

Със съюзниците на Силата, чистите етерични масла, пътуването към себе си е възможно.

Благодаря!

28/12/2025

Насити ли се на коледните ароматни смеси? Значи е време да опиташ тази 🎄

Честито Рождество Христово ⭐️

Нека край празничната елха цари мир и веселие, а в сърцата блика радост.

И дифузерът разказва ароматни приказки 🥳

20/12/2025

От днес сме във владенията на Ин - притихване, пускане и тишина. Време за ретроспекция.

Когато през април си поставих за цел да пусна четвърто издание на любимата книга, представях си всичко друго, но не и къртовски труд цяло лято, че и есента. Оказа се, че за 3 години така съм се развила, че са ми отеснели собствените ми книги. И ги пренаписах - без помощта на ИИ, а с двете си ръце. Освен това:

👩‍⚕️Наех за консултант млада лекарка да провери терминологията и разделението по системи за нуждите на индекса.

💅Изчистих книжното тяло от излишни графични елементи и паразитни думи.

🧚Върнах синхроничните съчетания на етеричните масла.

🌸Синтезирах емоционалното декодиране.

✅Добавих 20 нови етерични масла.

💄Допълних приложението на етеричните масла в трето издание.

🧜‍♂️Включих любими теми от "Светът на етеричните масла" - първата ми книга, части от която вече живеят нов живот.

Но най-вече - приех предизвикателството да мина през всички изпитания, които октомври и ноември ми предложиха. Бях оставила шейсетина страници за финал с идеята, че все за един месец да ги напиша. Вече зная, че това бе тест за level up. Успях да отпечатам и раздам преди Коледа четвърто издание - отражение на това какво е за мен грамотно писане, професионален графичен дизайн и задълбочено познание.

Мястото, което достигнах означава и по-малко разпознаване. Или иначе казано - самота. Най-накрая назовах състоянието, което ме кара години наред да предавам себе си - само, за да има с кой да общувам.

Да си различен е благословия, но и проклятие. В лична година 3, годината на inner child, се изправих пред самотата на малката Деси. Преживях отново тъгата на онова будно момиченце, което се бе отказало от силата си, за да бъде като другите. Само, за да си играе някой с нея.

Пожелавам си да бъда силна като морски фар в бурно море, за да живея истина си. Дори и с цената на самота поради липса на други на това ниво.

Корицата е с иланг-иланг, за да почета детето в мен. Онова тъжно и крехко създание, което ме доведе днес тук. Благодаря ти! Обичам те