Gestalt Psychotherapy - Daniela Stoyanova

21/11/2025

За всеки човек е нужно да бъде намерена различна терапия (а не диагноза), отговаряща на неговите нужди, минало, уникалния му начин на усещане на света. 🌿🕊

16/10/2025

Знаци за ЕМОЦИОНАЛЕН МАЗОХОЗЪМ

- Постоянно извиняване, дори когато не съм виновен/а
- Търпение на обиди, изгарящо чувство на вина за всичко
- Връщане във връзки, които ни причиняват болка, невъзможност да се отпуснем
- Нужда да се погрижим за партньора, да му помогнем и да го спасим
- Страх, че съм казал/а нещо грешно и ще ми се разсърди
- Постоянно очакване да ми пише, звънне
- Основно успокоение ни носи контакта с партньора
- Угаждане, нуждата на другия е по важна от нашата
- Толериране на грубо отношение, незаинтересованост, чувство за собственост
- Невъзможност да поставим граници, липса на интереси
- Самообвинение, самосъжаление
- Самонараняване

Нужда е грижа. Скоро.

16/10/2025

Трудна за изписване дума...

"За нищо на света няма да ти по/кажа, че болиш"

Много често хората споделят, че са гневни, сърдити, обидени, уплашени, разочаровани, предадени...

И всеки път, когато усетим в себе си силна емоция, онова, което ни убягва е колко сме уязвими. И колко красива част от нашата личност може да бъде това. Дълбоко в себе си всички сме крехки и уязвими.

Често наблюдавам как усещането за собсвтената уязвимост носи погрешното послание на сякаш съм „слаб, жалък” – оценки, които сами си поставяме на нашата най-дълбока чувствителност. Учим се никога, за нищо на света да не показваме това. Истинска рецепта за нещастие. 🤦‍♀️

Имаме даже много декларации, свързани с криенето:
„Ако те боли – усмихвай се!
Ако си тъжен – смей се, нека мислят, че си добре!”
"Ако си наранен – нападай!”

Дори, когато искаме да покажем нежност и грижа също сме се научили да скриваме нашата уязвимост - омаловажавайки нежността, чувствайки се неудобно от това да покажем, колко обичаме някого наистина, колко нине наранил, разстроил. Вярваме, че е по-добре да не знаят, иначе може да ни наранят. ❗️❗️❗️

Нищо не свързва двама души така, както истина, идваща от сърцето. Уязвимостта е тази, която истински ни свързва с другия човек. Ако се съмнявате - представете си, как в момент на конфликт другия ви споделя, че е реагирал гневно, просто защото се е почувствал узявим пред теб...
Обзалагам се, че и най-упорития конфликт е склонен временно за заглъхне ако чуе това. Така безполезно замеряме един друг с обвинения, обиди и очаквания или най лошото -МЪЛЧАНИЯ, когато вътрешно сме толкова крехки...всички.

Да призная и изразя своята уязвимост е признак на израстване и огромна вътрешна сила. Само Великан в духовно отношение човек може да разкрие крехкостта си отвъд страха от отхърляне и нараняване. ❤️‍🩹

Именно за това да се научим да изразяваме чувствата си – особено гнева си, не означава да го скрием, нито да станем жертва, а да признаем тъгата, болката, обидата, страха си... първо пред себе си. Не е нужно да се мъчим да променим поведението на партньора (това зависи от другия) а да признаем истинските чувства зад реакциите ни като разберем причината за това (зависи от мен). Изисква hard work.

"Няма интимност без уязвимост." (Брене Браун)
❤️
🤲
П.С. Какво не би казал за нищо на света на човека, за когото мислиш?

03/10/2025

Как връзката с майката влияе на връзката с партньора ⏳️

01/10/2025

САМОСЪЖАЛЯВАМ (ли) СЕ...

Това е твърде личен въпрос.
Чувството за самосъжаление най-често е маскирано под формата на несигурност, отчаяние, обезвереност. Дълбока убеденост, че няма какво да харесат в мен, че не си струвам.
Често звучи подобно:

"Никой не ме иска.
Не съм важен и нужен за никого.
Знаех си, че няма да ми се получи.
Все така става.
Кой би ме обичал?!"..

Най голямата опасност е, че гласът на самосъжалението ни шепне
"Няма смисъл."ИЗОЛИРА ни от света. От близките ни, от семейството, от партньора. Чувства се обаче обратното - че света (хората в живота ни) не ни искат. И най-страшното, ние дълбоко в себе си смятаме, че са прави.
Сякаш сме прекършени. Заставаме на "страната на света" с омраза към себе си.
Случвало ли ви се е?

Самосъжалението не е 'първична' емоция. То е резултат на непрераборен срам, болка, гняв, вина. И много самота. 😔
Знак от душата ни, че сме в беда.
Първото нещо, което е важно да направим е да осъзнаем, че го правим.

❗️Това е програма за саморазрушение.
Под него може стоят чувството за отхърляне, ненужност, ниска самооценка, липса на подкрепа. Много "замаскиран" механизъм да ни държи в миналото. Това е опасно място и е път към сериозни състояния.
Осъзнаването му дава избор да се погрижим и потърсим подкрепа.
Изолирането е път към патология.

01/10/2023

05/10/2022

"Ембриологично и анатомично окото е продължение на мозъка. Почти може да се каже, че част от мозъка е изложена на показ."

Габор Мате, "Разпилян ум"

26/03/2022

"Изцелението се случва само, когато душата ни е истински докосната."
(Франс Руперт)

26/11/2021

"Страхът е просто вълнение без дишане."
Фриц Пърлс

12/09/2021

"В отношенията, доверието не е обещание, че никога няма да се нараним един друг. 💛
То е риска и вярата, че ако го направим
ще се съберем да го излекуваме заедно." 💙
Естер Перел

12/06/2021

Хората са склонни да вярват, че мъката се свива с времето.
🐚
Това, което реално се случва е, че израстваме около мъката си.

* * *

08/06/2021