Психотерапевт - / София /

20/09/2025

През 1977 г. Amanda Scarpinati е само на три месеца, когато трагичен инцидент я оставя с тежки изгаряния от трета степен, след като пада върху парен овлажнител. Тя е откарана по спешност в Медицински център „Albany“ в Ню Йорк, където започва дългото ѝ болезнено възстановяване. Сред стерилната болнична обстановка и травмата от нараняванията ѝ, млада медицинска сестра на име Susan Berger – само на 21 години по това време – предлага повече от медицински грижи. Тя прегръща Amanda с нежност и състрадание, осигурявайки ѝ утеха в момент на невъобразима болка.
Снимки от престоя на Amanda в болницата запечатват Susan нежно да люлее превързаното бебе, а топлата ѝ усмивка е в ярък контраст с клиничната обстановка. За Amanda тези образи се превръщат в източник на емоционална сила. Докато расте, изправена пред тормоз и погледи заради белезите си, тя се връща към тези снимки като доказателство, че някой някога се е грижил прекомерно за нея, дори в най-уязвимото ѝ състояние.
Десетилетия по-късно, през 2015 г., Amanda се обръща към социалните медии в търсене на медицинската сестра, която я е утешавала преди всички тези години. Тя публикува снимките във Facebook, молейки за помощ за идентифициране на жената, която е проявила такава доброта към нея. Публикацията бързо става известна и благодарение на пенсионирана медицинска сестра, която я разпознава, Susan Berger – сега на 59 години – беше намерена. Тя беше дълбоко развълнувана да научи, че Аманда никога не я е забравила.
Срещата им в Медицинският център „Albany“ беше изпълнена с емоции – сълзи, благодарност и силно чувство за връзка. Историята на Amanda и Susan е повече от физическо изцеление. Тя е свидетелство за трайното въздействие на състраданието, силата на паметта и как един-единствен акт на доброта може да отекне през целият живот.
ПП За Тома Невярващите слагам два линка от видео, където срещата на двете жени е “запечатана” от американски тв канали.

https://www.facebook.com/share/v/19vFbhFA72/?mibextid=wwXIfr

https://www.facebook.com/share/v/16x6J1NMhE/?mibextid=wwXIfr

Превод: Мария Тотова

18/09/2025

Жена с висок кортизол не може да обича, дори и да опитва. Това е физиология

1. Тя няма сложна личност. Тя има физиология в режим на оцеляване. Когато тялото има висок кортизол, се изключва всичко, което не е критично за оцеляването: съпричастност, нежност, сексуалност, топлина. Защото тялото мисли: сега не е моментът да обича - сега е моментът да оцелее. " Това е биохимия, в която любовта е невъзможна.

2. Тя има плитко дишане, нарушен сън, схваната челюст, болки в гърдите и гърба - и ще си помислите, че е "изморена. " Но всъщност тя вече не поддържа контакт със себе си. Високият кортизол е хормонът на вина. И докато доминира, мозъкът живее в режим "опасност във всеки момент". Тялото дава сигнал: интимност = риск.

3. Тя няма ресурс за чувствата си, докато не й осигурите безопасността. И не чрез думи, а чрез действия, атмосфера, ритъм. Нервната й система няма да повярва на „Тук съм“, когато винаги сте на телефона си, игнорирайте тревожността ѝ, смеете се, когато е стискана. Тя няма да бъде излагана на договорите - само от усещането, че човек вече не бива да държи защитата. Когато кортизолът падне, се събужда нежност. Преди това само контрол и дистанция.

4. Жена с висок кортизол не може да почувства оргазъм. Защото тялото блокира допамина и окситоцин - хормоните на радостта и обичта. Вместо да желаеш, има умора. Вместо фантазия е раздразнение. Вместо кеф, ми се иска "скоро да свърши. " Можеш да бъдеш всеки, но докато притеснението я доминира, ще й изглеждаш ненужен.

5. Най-страшното е, че може да си мислиш, че тя вече не те обича. Но всъщност тя просто не чувства нищо. Кортизолът е хормон на емоционалната изтръпване. И като не сте го чували, държали или усещали дълго време - тялото само дърпа жицата. Не от гняв. От претоварването. И ти можеш да си последния, който да даде нещо в замяна.
Или първият, който го изключи за постоянно.

М. Севереннюк

06/09/2025

И ОТНОВО НЕЩО В ОТГОВОР НА ЕДИН МНОГО ЧЕСТО ЗАДАВАН МИ НА ПОСЛЕДЪК ВЪПРОС ...

И ТОЙ Е ; ЗАЩОТО ДУШИТЕ, КОИТО ВИБРИРАТ ВИСОКО, ИМАТ ТРУДНОСТИ ДА НАМЕРЯТ СТАБИЛНА ВРЪЗКА“

И така Мили Приятели ....
ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ , Старите души не искат връзка само за да имат партньор; те се нуждаят от любов, за да растат заедно.

Те са души, които са преживели много предишни преживявания и затова искат да използват това въплъщение на Земята, за да еволюират; И не обичат да губят време.

ТЕ ИМАТ ПО-ВИСОКА ЖИТЕЙСКА ЦЕЛ

Старите души идват на този свят с цел, мисия и често вярват, че любовта може да ги разсее от изпълнението на тази задача. Преди да потърсят любовта на партньор, те дават приоритет на личната си еволюция и разбирането на житейската си мисия.

Тъй като любовта изисква много внимание и отдаденост, те в крайна сметка пренебрегват по-обикновените романтични връзки, освен ако не са идеалният спътник, допълващ се и съобразен с целта, която се опитват да постигнат. В този случай срещата се случва чрез Божествена Алхимия.

ТЕ НЕ СЕ РАЗБИРАТ СЪС СЪВРЕМЕННИТЕ СРЕЩИ

Старите души не се адаптират добре към конвенционалните срещи.
За тях всичко това е много повърхностно. Те харесват истински срещи, хора, които се познават дълбоко, разкриват се, свързват се с душите си и имат сходни енергии.

А и Те гледат на секса като на свещен акт.
И За съжаление, този тип срещи са рядкост днес. Хората често говорят чрез приложения и платформи за запознанства и това не им харесва и увеличава трудността да намерят любов, въпреки че знаят, че каквото ще бъде, ще бъде.

ТЕ НЕ ОБИЧАТ ДА „ИГРАЯТ“ ПОВЪРХНОСТНО.

И за Тях , Старата история на егото: „Ще чакам да ми се обади, няма да му се обадя“ или „Ще се преструвам, че не се интересувам“ е нещо, което Старите души наистина не харесват. Те не понасят да въплъщават личности. Те са много чувствителни и честни. Не обичат да позират или да бъдат очарователни с желанието да угодят. Те са прозрачни, директни, с разголени души и това плаши много хора.

ТЕ СА МНОГО ВЗИСКАТЕЛНИ , ПЪРВО КЪМ СЕБЕ СИ И ПОСЛЕ, КЪМ ДРУГИТЕ...

Старите души не се събират с когото и да било, само за компания или за да запълнят празнини. Ако смятат, че човекът не си заслужава, те дори не си правят труда. Много хора в крайна сметка казват, че са „твърде взискателни“, но истината е, че Старите души искат някой, с когото Наистина да споделят живота си.

Те се отдават и в баланс, от любов към себе си, очакват синергията от същата отдаденост в замяна.И Затова , Решават да заложат на някой много специален, когото да имат до себе си; или в противен случай предпочитат да бъдат сами.

ТЕ ИМАТ МНОГО СТАРИ ЕМОЦИОНАЛНИ РАНИ

Старите души имат емоционални рани от този и други животи. Тези души обикновено стават по-силни с и от опита които имат , но не намират живота за лесен в това въплъщение. Те имат много предизвикателства за преодоляване, някои от които са много болезнени. Ето защо те са много внимателни, тъй като не искат да страдат отново и ценят взаимната подкрепа на тези, които знаят през какво преминава всеки от тях и какво означава Това , като Внимание ...

И За да имат връзка с някого, те трябва да чувстват, че човекът е достатъчно зрял, за да разбере пътя на еволюцията им.
Както и Те са Внимателни и уважителни към мегавата ....

И ДА , ТЕ ИСКАТ ОТДАДЕН ПАРТНЬОР ...

Старите души се нуждаят от партньор, който иска да бъде до тях, който ги уважава и разбира. И Те не могат да бъдат с хора, които ги МАМЯТ , ПРИТЕЖАВАТ , ОБРЕМЕНЯВАТ или ОГРАНИЧАВАТ.
Те разбират връзките само от позицията на СВОБОДАТА и ЛЮБОВТА ...

И Естествено , Те знаят, че една връзка може да продължи напред само ако има истинска комуникация от и Със СЪРЦЕТО и чисто разбиране между тях, като ОТДАДЕНОСТ и ЧЕСТНОСТ .
И затова , Ако партньорът им не е в крак или не РЕЗОНИРА със СОБСТВЕНАТА им ВИБРАЦИОННА ЧЕСТОТА , след като се е опитал да стимулира растежа на другия, ТЕ усещат кога ОБЩУВАНЕТО , Вече е БЕЗПЛОДНО ИЗТОЩАВАЩО и решават да се впуснат в ПОЛЕТ САМИ , пускайки се и почитайки връзката на всичко, което са споделили .... , като същевременно уважават личния си ЕВОЛЮЦИОНЕН МОМЕНТ И НЕ ПРЕЧАТ НА ДРУГИЯ .....

Е ТОВА Е ТО И НАИСТИНА ВЯРВАМ , ЧЕ ТЕЗИ МОИ ПИСАНИЯ ВСЕ ЩЕ БЪДАТ ОТ ПОЛЗА ЗА НЯКОГО ......
И ПАК ВИ ПОЖЕЛАВАМ , ДА СЕ ИЗПЪЛНИТЕ С ДУШЕВЕН МИР , КОЙТО ДА НАДСКОЧИ РАМКИТЕ НА ВАШИЯТ РАЗУМ .....
ЗАЩОТО ТАМ , ОТВЪД НЕЩАТА СА МНОГО ПО ИСТИНСКИ .....

И ПАК БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ПРАВЕДНИ И ДОБРОТВОРНИ НАЧИНАНИЯ .....
И ОТНОВО ВИ ОСТАВЯМ С МНОГО ЛЮБОВ ОТ МЕН КЪМ ВСИЧКИ ВАС .....
Боби АУМАКУА ....
🌏🌿

02/09/2025

Един орел даде съвет на една жена за най-добрия начин да отглежда децата си.

— Добре ли си, човешка майко? — попита орелът.

Жената, изненадана, го погледна втренчено.

— Страх ме е. Бебето ми скоро ще се роди, а имам толкова много съмнения. Искам да му дам най-доброто, искам животът му да е лек и красив… Но как ще знам дали го отглеждам правилно?

Орелът я наблюдаваше и кацна близо до нея.

— Да отглеждаш дете не е лесно. Не става дума за това всичко да му бъде удобно. Всъщност е точно обратното. Когато моите орлета се излюпят, гнездото е пълно с пера и меки треви. Там те почиват и се чувстват в безопасност. Но когато дойде моментът да се научат да се справят сами, аз махам всичко това. Оставям само тръните.

Жената се намръщи, объркана.

— Тръни? Защо да правиш живота им толкова труден?

Орелът я погледна сериозно.

— Защото тръните създават неудобство. А това неудобство е необходимо. То ги кара да не стоят на едно място и да чакат всичко наготово. Тръните ги подтикват да търсят по-добро място, да растат. Удобството не учи на нищо.

Жената замислено слушаше думите на орела, но все още имаше съмнения.
— А какво правиш, когато паднат? — попита тя.

Орелът отвърна:

— Хвърлям ги във въздуха. В началото падат, защото вятърът ги надвива, но аз ги спасявам. Хващам ги с ноктите си и отново ги издигам нагоре. И пак ги пускам. Отново и отново — докато се научат да летят сами. Знаеш ли какво правя след това? Оставям ги. Вече не им помагам.

Жената го гледаше с широко отворени очи, все още неразбираща напълно.

— Не подхранвам зависимост — продължи орелът. — Моите деца трябва да се научат да летят, да бъдат силни сами. Животът не е вечно меко и сигурно гнездо. Ако ги пазя прекалено, ако ги държа завинаги под крилото си, няма да ги науча на нищо. Те трябва да намерят собствения си път — и аз знам, че ще го направят.

Жената въздъхна дълбоко.

— Значи трябва да позволя на детето си малко да страда? — каза тя с несигурност.

Орелът кимна.

— Не е страдание. Това е учене. И макар да те боли, човешка майко, най-доброто, което можеш да му дадеш, е да го научиш да бъде силен. Не го задържай, не го глези постоянно. Накарай го да полети.

Жената погали корема си, погледна орела дълго и после с усмивка му се сбогува.

— Благодаря ти, майко орлице — прошепна тя. — Съветите ти са безценни.

И тя пое по пътя си, готова да бъде майка, каквато детето ѝ имаше нужда: твърда, смела, майка, която ще го научи да лети.

Ако искаш детето ти да полети високо… Не прави всичко вместо него. Не го оставяй завинаги в гнездо на удобство. Орлите бутат малките си извън гнездото, оставят ги да се изправят срещу тръните, защото знаят, че само така ще се научат да летят.

Не се страхувай да ги видиш да падат. Ти, като орела, ще бъдеш там, за да ги издигнеш отново, но не ги дръж под крилото си завинаги. Остави ги да срещнат вятъра. Остави ги да се научат да бъдат силни.

Истинската любов не е да ги пазиш от всичко, а да ги научиш да летят — дори ако това означава да ги оставиш да паднат. Остави ги да намерят своя път, дори и ако се спъват по него.

02/09/2025

23/08/2025

Някой ден нашите деца ще седнат срещу някого – може би приятел, може би срещу партньор, може би срещу терапевт – и ще разкажат какво е било да растат с родители като нас.

Не само какво сме направили за тях, а как сме ги карали да се чувстват.

Дали са се чувствали в безопасност, когато са влизали в стаята си?

Дали са били чути дори, когато са избрали тишината?

Дали са се чувствали обичани, когато са грешали, когато са се сривали или разпадали?

Дали са усещали защита или пък пренебрежение?

Защото това, което ще запомнят най-силно, е не какво сме правили, а как сме ги карали да се чувстват и това ще носят в сърцата си цял живот!

То ще оформи начина, по който ТЕ ще обичат другите.
Ще бъде котвата на тяхното чувство за сигурност в света.
Ще се превърне в гласа, който чуват в главата си, когато се провалят или не успеят.

И тази история, която ще носят в себе си – историята за това какво е било да бъдат около родители като нас – ще стане чертежът на тяхната собствена самооценка.

Това е, което изграждаме.
Не просто спомени. Не просто етапи.
А наследство, изтъкано от присъствие, баланс, сигурност и истина.

Това е истинското богатство, което се предава през поколенията.
И започва точно тук. С нас.✨

21/08/2025

КАКВО Е ТЕРАПИЯ НА ПЕТТЕ ДВИЖЕНИЯ?
Накратко - една от модалностите на психотелесната психотерапия, онази, която не отделя тялото от душата и духа. Метод, който ни помага "да се задвижим", там, където сме "спрели" във връзката с потребностите ни и осъществяването им.
И да, възможно е, проверете лично, през чуждите очи ще видим чуждата истина. А нашата можем да открием само лично.
Надълго - информацията е в сайта на БНПД и БИНАП.
Тук публикувам част от предговора на "Терапия на петте движения" на В. Бернаскони:
В. А. Бернаскони
„ТЕРАПИЯ НА ПЕТТЕ ДВИЖЕНИЯ”
Представяне от проф. д-р Умберто Лонгони
Превод: Мадлен Алгафари
Когато за пръв път срещнах Валдо А. Бернаскони бях половин терапевт. Не че сега се чувствам “завършен”: смятам, че формирането на онзи, който работи с Човека трае цял живот. Бях обаче половин терапевт както по отношение на дидактико-културното си израстване, така и в смисъл на натрупания опит. Вече практикувах психотерапия под ръководството на един психиатър, бях публикувал редица книги по “редова” психология и сътрудничех по психологически въпроси на много списания, в които завеждах и рубрики, където давах умни отговори на глупави въпроси; и глупави отговори на умни въпроси.

Носех със себе си любов към Фройд и психоанализата, независимо от това, че ме очароваше и психоанализата на Асаджоли. Бях в нелоша хармония с тялото си и вярвах на латинската максима “Здрав дух в здраво тяло”. Въпреки това, не без връзка и с моите проучвания, разглеждах все повече тялото като пасивен изпълнител на ума. Да, общо взето, като един вид вместилище на мозъка, на когото именно приписвах по-голямо достойнство.

Още първите лекции, интензивни семинари и упражнения, водени от Валдо Бернаскони, ме накараха сериозно да се усъмня в теориите си за рязкото разграничение между тяло и психика - теории, които по-късно, лека-полека, захвърлих на бунището. Благодарение на Бернаскони се заинтересувах от невербалната реч, от значението на позите, жестовете, от понятието биоенергетика.

11/08/2025

НАУЧЕТЕ ДЪЩЕРИТЕ СИ…

Научете дъщерите си, че тяхната стойност не се измерва с това колко дълго са останали във връзка, а с това колко пъти са избрали себе си, когато е било най-трудно.

Кажете им, че понякога добрата жена не е тази, която търпи всичко, а тази, която има куража да си тръгне, когато сърцето ѝ вече не бие в мир. Че никоя врата не е окончателна, когато свободата зове от другата страна.

Научете ги, че провал не е да кажеш „Стига“, а да заглушиш собствения си глас в името на чуждо удобство. Че не е срамно да се прибереш у дома без бурен аплодисмент, но с чиста съвест и очи, които отново се усмихват.

Научете ги, че да започнеш отначало не е загуба, а втори шанс. Че счупеното може да бъде красиво, когато бъде сглобено с любов към себе си. Че всяка сълза, която капе от осъзнаване, е капка мъдрост.

Кажете им, че тялото им не е бойно поле, а храм. Че душата им не е затворник на страхове, а пътешественик към светлина. Че когато една жена се изправи след падане, земята се разтреперва от силата ѝ.

Научете ги да не се срамуват от думата „не“ – защото това „не“ често спасява бъдещето им. Да вярват на инстинктите си, да не омаловажават първите знаци. Насилието не започва с юмруци – започва с тон, с изолация, с унижение, с контрол.

Кажете им, че мечтите им не се събират в чужди граници. Че никой няма право да подрязва криле в името на „любов“. Че сърцето, което се обича, лети по-смело.

Нека знаят, че винаги могат да се върнат – не като молителки, а като героини. Нека ги посрещаме не с въпроси „Защо?“ – а с отворени обятия и думите: „Добре дошла у дома. Гордея се с теб.“

Научете ги, че любовта към себе си не е егоизъм, а основа на всичко. Че няма как да обичаш някого здравословно, ако първо не си прегърнал себе си с разбиране и уважение.

Научете ги, че те не са само нечия съпруга, майка или дъщеря – те са свят, пълен с възможности, глас, идея, сила, и дух. Че имат право да съществуват със своите избори, болки, решения и мечти.

И когато този свят се опита да ги пречупи, нека знаят: в сърцата им живеят жени, които винаги ще се изправят. И това е достатъчно.
От Нета