Психотерапевт - / София /

Психотерапевт - / София / Психотерапевт- София. В екипа на Мадлен Алгафари. Неора

Да живеем " Тук и сега " - днес!
Защото утре може да не настъпи,а вчера е минало,което не можем да върнем!
Аз знам, колко е трудно да не диктуваш бъдещето си, от всички онези минали неща...
Неща,които са ни наранили, обидили, променили...
Онази любов, която понякога не ни е стигала... Всички хубави мигове, които ни се ще да върнем...
Минах и все още вървя по този път, защото той е безкраен...
Н

о, вече е Слънчев!
Запазих Човешкото в себе си и то е водещото ме по общия ни път - ЗАЕДНО!
Пътят е твой, и единствено твой!
Други могат да го вървят с теб, но никой не може да го извърви вместо теб!

09/05/2026

Понякога най-тежките семейства не са онези, в които постоянно има скандали, чупене и крясъци.
Понякога най-тежко е точно там, където „всичко уж е нормално“.
Където няма директна агресия, но човек цял живот живее с усещането, че нещо не е наред с него.
Майката казва: „Обичам те.“
Но когато детето плаче, му се цупи.
Когато се ядоса — го наказва.
Когато се опита да каже как се чувства — го нарича неблагодарно.
И детето започва да се обърква.
„Ако това е любов… защо ме боли толкова?“
Точно тук започва едно от най-тежките неща в психиката — двойното послание.
В психологията Грегъри Бейтсън описва това като ситуация, в която каквото и да направиш — пак е грешно.
А за едно дете това е кошмар.
Защото възрастният може да си тръгне от токсичен разговор.
Детето — не може.
То зависи от тези хора за оцеляването си.
И започва да се настройва не към себе си, а към чуждите настроения.
Такъв човек още от малък се научава: да следи лицата, тона, стъпките, вратата, тишината в кухнята, начина, по който някой оставя чашата на масата.
Не живее себе си.
Живее в постоянно сканиране на опасността.
И после същият този човек пораства и казва: „Не знам защо съм толкова тревожен.“ „Не знам защо постоянно мисля.“ „Не знам защо анализирам всяко съобщение.“ „Не знам защо се страхувам, че ще ме изоставят.“
А всъщност нервната му система никога не е живяла в безопасност.
Тялото помни.
И това не е просто „характер“.
Не е „много чувствителен човек“.
Не е „слабост“.
Това е психика, която години наред е живяла в противоречие.
Едно се говори.
Друго се усеща.
Трето се наказва.
И в един момент човек започва да не вярва дори на собствените си усещания.
Точно оттук тръгва и неврозата.
Не като диагноза.
А като начин да оцелееш в среда, в която никога не си знаел какво ще последва.
Затова такива хора често стават хиперконтролиращи.
Контролират разговорите.
Контролират реакциите си.
Контролират тялото си.
Контролират как изглеждат.
Контролират какво казват.
Контролират дали не са „прекалили“.
А отвътре живее едно дете, което просто се страхува да не бъде отхвърлено.
И колкото повече човек се опитва да контролира всичко — толкова повече тревожността расте.
Защото проблемът никога не е бил в това, че „не се старае достатъчно“.
Проблемът е, че вътре има конфликт, който никой не е помогнал да бъде разрешен.
И после започват психосоматиките.
Безсъние.
Паник атаки.
Стягане в гърдите.
Бучка в гърлото.
Проблеми със стомаха.
Хронична умора.
Прегаряне.
Тялото започва да говори онова, което психиката вече не може да носи.
И най-болезненото е, че много от тези хора продължават да търсят спасение точно там, където са били наранени.
Особено когато останат сами.
Без връзка.
Без работа.
Без среда.
Тогава майката отново става „убежище“.
Но заедно с това се връщат вината, контролът и старата болка.
„Ти от дете си такъв.“
„Цял живот те търпя.“
„Всичко за теб направих.“
„Приличаш на баща си.“
И човекът пак се свива отвътре като малко дете.
С огромно чувство за вина.
Срам.
Омраза към себе си.
И усещането, че с всички други животът се случва, а само той е „счупен“.
Точно това стои в основата на много тревожно-депресивни състояния.
Не мързел.
Не липса на воля.
А години вътрешно разкъсване.
И да, медикаментите понякога помагат.
Понякога дори са нужни.
Но ако човек не започне да изгражда себе си извън старата система, симптомите често се връщат под друга форма.
Защото тревожността не е просто химия.
Тя често е живот, прекаран в постоянно вътрешно напрежение.
Първата истинска крачка започва със сепарацията.
Не с омраза към родителите.
А с разбирането, че вече не си онова дете, което трябва да оцелява чрез тях.
След това идва изграждането на възрастното „Аз“.
Човек започва да се учи: да издържа стрес, да казва „не“, да не се разпада от чуждо неодобрение, да влиза в отношения без паника, да спре да живее само през страха от отхвърляне.
Това не става за седмица.
Понякога отнема месеци.
Понякога години.
Но истината е, че докато човек не види ясно системата, в която е живял, той продължава да се обвинява за последствията от нея.
А това е най-жестокият капан.
Да си мислиш, че си проблемът…
докато всъщност цял живот просто си се опитвал да оцелееш.

С любов и разбиране
Надежда Димитрова

20 дълбоки цитата за връзките от водещи в света психотерапевти ❤️ 1. Карл Роджърс „Когато някой наистина те чуе без ос...
07/05/2026

20 дълбоки цитата за връзките от водещи в света психотерапевти ❤️

1. Карл Роджърс
„Когато някой наистина те чуе без осъждане, без да се опитва да те променя, това създава пространство, в което човек може да започне да расте.“

2. Ерих Фром
„Любовта не е чувство, което просто ни се случва. Тя е практика, изкуство и избор, който изисква дисциплина, внимание и смелост.“

3. Вирджиния Сатир
„Ние не можем да променим миналото, но можем да променим начина, по който присъстваме един за друг в настоящето.“

4. Джон Боулби
„Всички ние — от люлката до гроба — сме най-щастливи, когато животът ни е организиран около сигурни емоционални връзки.“

5. Сю Джонсън
„Най-дълбокият въпрос във всяка връзка е: ‘Ще бъдеш ли до мен, когато имам нужда?’“

6. Ървин Ялом
„Взаимоотношенията лекуват не защото са съвършени, а защото в тях се осмеляваме да бъдем истински.“

7. Хари Стак Съливан
„Личността почти не съществува извън отношенията с другите хора.“

8. Естер Перел
„Любовта търси близост, а желанието се нуждае от пространство. Зрелите връзки се учат да пазят и двете.“

9. Фриц Пърлс
„Истинската среща се случва, когато двама души могат да бъдат себе си без страх от загуба.“

10. Мъри Боуен
„Колкото по-зрял е човек емоционално, толкова повече може да остане свързан с другите, без да губи себе си.“

11. Питър Левин
„Безопасната връзка не успокоява само ума — тя регулира нервната система.“

12. Доналд Уиникът
„Именно в преживяването да бъдем държани емоционално започваме да чувстваме, че сме реални.“

13. Алис Милър
„Това, което не е било чуто в детството, често се повтаря във връзките на възрастния.“

14. Стивън Порджес
„Нервната система непрекъснато задава един въпрос: безопасно ли е да обичам и да бъда свързан?“

15. Роло Мей
„Интимността изисква кураж — куража да бъдеш видян такъв, какъвто си.“

16. Бел Хукс
„Любовта и доминацията не могат да съществуват едновременно.“

17. Алфред Адлер
„Истинската мярка за психично здраве е способността да сътрудничим и да обичаме.“

18. Жак Лакан
„Да обичаш означава да даваш това, което нямаш, на някой, който не е това, което мислиш.“

19. Брене Браун
„Връзката е причината да сме тук. Тя дава смисъл и дълбочина на живота.“

20. Габор Мате
„Травмата не е само раната; тя е и това, което се случва във взаимоотношенията ни след нея.“

04/05/2026

1. Най-тихото дете е виждало най-много хаос и е научило, че тишината е безопасност.

2. „Силният“ в семейството никога не е бил силен, просто не е имал друг избор.

3. Родителите, които казват „Аз жертвах всичко за теб“, отглеждат деца, които живеят с вина, а не с любов.

4. Този, който се дистанцира от всички, обикновено е израстнал като емоционална гъба на семейството.

5. Братя и сестри, които се шегуват с травми, са тези, които все още се лекуват от тях.

6. Когато родителят игнорира емоциите на детето, то се научава да поставя под въпрос и да се съмнява в собствените си чувства.

7. Детето, което се грижи за всички, някога е било детето, за което никой не се е грижил.

8. Тези, които са израснали в хаос, жадуват за мир, но се чувстват неспокойни, когато най-накрая го намерят.

30/04/2026

Думите, с които нараняваме децата си… без да го осъзнаваме

Нека продължим с думите които сме казвали на нашите деца, а те вече ги повтарят на своите.
Не е за вярване, но много пъти съм се усещала как говоря с тона на моята майка и казвам същите думи.
Кои са изразите които сме казвали , разбира се без да съзнаваме че много пъти сме оставяли трайни рани в нашите деца, защото техния неукрепнал мозък който вярва на всяка наша дума и когато ние отхвърляме нашето дете, той се затваря и мисли че не е достатъчно добъро.
Първата фраза е:"Бъди пример за по-малкия си брат.!"
какво му е пък на това изречение!?
Голямото дете си го превежда така:
'Значи моите чувства не са важни, аз съм на втори планЧесто пъти когато това дете порасне не може да казва НЕ и се чувства виновно, заради грешки на близки хора Голямото дете не е възпитател, то има право да се ядосва или плаче.
По-голямото дете не е длъжно да отстъпва, няма значение дали си се родил първи или втори имат равни права , а дразгите между децата са лабораторията, я която се изграждат като личности.
Втората фраза, която носи тежка травма на нашите деца, е:
„Виж, Мария е отличничка, бъди като нея, учи се така!“
Това е най-разпространената и най-унищожителна реплика, която може да чуе едно дете.
Детето не чува „Мария е добра“, то чува „Ти си лош и може би не само сега, а въобще!
Аз съм проблем! Аз не съм достатъчен!“
И детето има два избора: да започне да се състезава, може да го прави цял живот, това го води до хронично безпокойство и неспособност да се радва на собствените си достижения, защото винаги има по-добър.
Вторият избор е: „Така или иначе не съм като Мария, защо да се старая?“
И двата варианта са катастрофа.
Нека сравняваме децата си само със самите тях:
„Предния път не ти се получи, но сега стана, видя ли разликата?"
Това е реална мотивация.
Трета фраза: „Ти ще ме вкараш в гроба! Заради теб ме боли сърцето!“
Това не е само неудачна фраза, това е емоционален шантаж. Знам, че много родители са уморени и често на ръба на силите си и това е човешко, без да има зла мисъл, но резултатите са чудовищни.
Детето чува: „Твоето поведение ме убива! Ти носиш отговорност за моето здраве и щастие.“
Когато това дете порасне, ще се страхува да вземе решение за каквото и да било, защото може това решение да убие някой. Мили приятели, това може да са сега, нашите 40-годишни синове или дъщери.
Четвърта фраза: „Ти по-добре мълчи, още си малък!“
Това е най-прекият път, който можем да намерим за детето си, когато порасне да не знае и да не може да сподели как се чувства и какви потребности има, защото буквално той е чул: „Твоето мнение няма значение!“
Когато ние отхвърляме мнението на детето, ние отхвърляме самия него/нея.
То започва да живее живот, през който слага маска, за да е удобно.
То не може да каже „Това не ми харесва“ или „Аз мисля така!“
Може мнението на детето да е наивно, затова е дете, но то е истинско и е важно да го чуем.

Какво да направим? Да го слушаме.
Не е нужно да се съгласяваме, но винаги да го изслушаме, да го попитаме: „Защо мислиш така?“
Тогава то чува: „Аз съществувам, аз съм важен, аз съм човек!“

Петата фраза е: „Аз правя всичко заради теб! Живота си дадох за теб!“
И може наистина да е така.
Родителят да се е отказал от кариера или престижен университет или от личен живот, това е болка.
Как се чувства детето обаче, когато чува тези думи?
То се чувства виновно, че съществува, защото неговото съществуване е струвало живота на друг човек.
Това е тежко за детето, защото то не може да даде това, от което се е отказал неговият родител, и се чувства цял живот длъжник.
Какво става с тези деца, когато пораснат?
Те отхвърлят всяка грижа, за да не са длъжници, а и в отношения с близките си те отблъскват любовта, защото за тях тя е свързана с дълг, има цена, която е невъзможно да се плати.

Ако някой от вас се познава като мен в тези редове, пишете в коментар „АЗ“ и може да поговорим.
Защото виждам как моите грешки се повтарят и чувам същите думи към моите внуци.
Това не е любов, това е предаване на травма.
Любовта към децата е да бъдем себе си – уморени, радостни, някой път викащи, но винаги разкайващи се за това.
Винаги търсещи мост към сърцето на детето и нашето, да бъдем хора, а не жертви.
Децата не се учат от това, което казваме, а от това как живеем.

Шеста фраза: когато нашето дете е разстроено заради нещо и ние му казваме: „Хайде, какво толкова, нищо не е станало!“
То чува: „Твоята реалност не е истинска, не е важна.“
Вера плаче, че най-добрата ѝ приятелка не я е поканила на рождения си ден. Майка ѝ казва:
„Няма страшно, ще си намериш друга приятелка.“
Какво чува Вера? „Не се доверявай на своите чувства и възприемане на света, те са грешни!“
И така тя се учи да не се доверява на своите чувства.
Когато порасне, тя ще се съмнява непрекъснато в собствените си преценки и ще слуша другите хора да ѝ обясняват как се чувства.
Много вероятно е да не знае какво иска, да не знае какво ѝ харесва.
Какво можем да кажем?
„Разбирам, много е неприятно това, което е станало, нека го обсъдим заедно.
Виждам, че ти се страхуваш и това е нормално.“
Така детето се чувства разбрано.
Седма фраза: „Като пораснеш, ще разбереш, все още не разбираш живота.“
Това убива диалога за една секунда.
Детето чува: „Това, което става с теб сега, не е истинско, твоите проблеми не са проблеми.“
Да, и сигурно знаем много повече от едно дете, но неговата загубена играчка е толкова голяма загуба, каквато би била за нас да си загубим работата.
Така му казваме: „Изчакай, животът ти ще започне после, сега не се зачита!“
Така детето престава да споделя своите проблеми, не защото ги няма, а защото ще го отпратят отново в бъдещето, където всичко ще се разбере.
Тогава той отива с проблемите си при приятели, инфлуенсъри, интернет, който и да е, само не при нас.
Нека избегнем този капан и да разговаряме с нашите деца така, както можем, само да не ги отхвърляме и да видим тяхната реалност.
Осма фраза: „Ако се беше постарал, можеше да си по-добър!“ Най-коварната фраза, прилича на мотивация, но е голямо обезценяване на детето.
Така ние не вярваме в неговия потенциал, че не е направил достатъчно.
Когато говорим така, ние атакуваме неговата личност, защото може да е положил усилия, но по независещи причини да няма резултат.
Нима на нас с вас винаги ни се получава и имаме резултат?
Но за съжаление, ако ние сме казвали така на децата си, то и нашите родители са ни го казвали и т.н.
Ако кажем: „Виждам колко много се стараеш!“, ние укрепваме чувството му за собствена ценност.
Дете, което обезценяват през живота му, когато порасне или става перфекционист, който никога не е доволен от себе си или човек, който престава да пробва, защото опитите му винаги са срещали критика.
Ето и последната фраза - Аз така те обичам, че не мога да живея без теб!
Може би сега си мислите: Какво лошо има тук, това е нежност! Какво чува детето обаче - ако сега си отида, майка няма да преживее!
Това не е любов, това е тежест, която не може да се носи от детето. То расте и се подготвя да заживее само да не убие един ден, човешки същество, това е нещото на което ние сме го възпиталиИ какво става когато тива са нашите пораснали деца на 30-40 г. Те си мислят :
"Не мога да отида в друг град, мама няма да го понесе!
Не могат да изберат любимата си професия, защото родителите са намекнали - Ти ще ни предадеш.
Това става когато няма граници между родител и дете и детето не се възприема като отделен човек, а като част от родителя.
Тогава детето чувства, че неговата свобода ще струва животът на някой и то се отказва от нея.
Какво можем да кажем тогава ;
:Аз те обиам толкова много че искам твоя живот да бъде пълен и аз ще бъда до теб където и да си и ще те подкрепя - свободно да избирай!" Това е истинската любов, която освобождава, а не привързва.

И така завършихме и аз съм напълно наясно, че тези изрази дори и да не сме ги казали възпитанието е трудно и сложно, защото ние самите сме били възпитавани така.
Но вълшебната дума се казва -ОСЪЗНАТОСТ.
Когато го правим от тази позиция вече не е травма.
Нека не бъдем идеални родители.
Нашето дете има нужда от реални родители.
Това важи за родителите на 30, 40 или на 60 г вече с пораснали деца.
Нашите деца имат нужда от родители, които грешат и които признават своите грешки.
Нека кажем :
'Не бях прав/а! Сгреших!
Този пример детето ще носи цял живот със себе си - че е нормално да грешиш и да молиш за прошка.
То ще научи, че това е сила, а не слабост.
Нека се опитаме да чуем нашите деца, не случйано има два глагола чувам и слушам.
Нека не оценяваме, да не даваме съвети - просто да слушаме.
И може и да стане чудо - децата ни да дойдат при нас и да споделят или да ни попитат за съвет.
Детето не е проект, то не е продължение на нашето нарцистично разбиране за себе си.
То не е само продължение на рода , то е отделен човек със своя вътрешем мир, с право на чувства, грешки, на глас и на живот.
Нашата задача на родители не е да направим от него това, което бихме искали. Нашата задача е да създадем условия, които ще му помогнат да развие себе си.
И сега идваме до най-важното. Какво разбирате под думата "Любов", зщото всяка от горните фрази е казана от любов.
Не от злоба, не от жестокост, а от неправилно разбрана любов.
Истинската любов е неудобна.
Тя позволява на детето да плаче, да се гневи, позволява на детето да има собстено мнение, дори на нас да ни се струва неправилно Позволява му да си отиде, позволява му да бъде такъв, какъвто може би ние не го харесваме.
Това изисква работа над нас самите, защото е сложно, когато не одобряваме да си мълчим.
Сложно е когато всичко в нас крещи :"Задръж го! Не бива да си тръгва!" да не изискваме
Сложно е да обичаме истински, без да сме жертва и без да има контрол.
Ако това, което споделих с вас е докоснало вашата душа, ще се радвам да се срещнем. Линк в коментар

по материали от психолога Михайл Лабковски
#родителство #осъзнатородителство #деца #емоции #връзка #осъзнатост #вътрешендиалог #семейство

Хората, които не са за теб, си тръгват.И това е един от малкото моменти, в които животът подрежда нещата вместо теб.Ната...
30/04/2026

Хората, които не са за теб, си тръгват.
И това е един от малкото моменти, в които животът подрежда нещата вместо теб.
Наталия Грейс събира такива наблюдения в книгата си „Закона на Грейс“.
Ето как изглеждат те в реалния живот – без много сложни думи.
1. Законът за дребните неща
Човек се вижда в малките неща.
Не в това какво обещава, а как се държи всеки ден.
Как говори с теб, когато е напрегнат.
Дали ти връща обаждането.
Дали те уважава, когато никой не гледа.
Там е истината. Не в големите сцени.
2. Законът за неизбежните загуби
Ще губиш хора.
Това е част от живота.
И не, не винаги е защото ти не си бил достатъчен.
Понякога просто не е било твоето място.
Колкото по-бързо го приемеш, толкова по-малко ще се мъчиш да връщаш нещо, което си тръгва.
3. По-добре малко по-рано, отколкото твърде късно
Стоиш, търпиш, обясняваш, надяваш се.
И вътре в теб вече знаеш – това не е твоето.
По-добре да си тръгнеш малко по-рано,
отколкото да останеш, докато започнеш да се губиш.
4. Законът за общата посока
С правилния човек нещата вървят.
С грешния – всичко се влачи.
Едно просто нещо става сложно.
Един разговор става напрежение.
Не защото ти не можеш,
а защото не сте в една посока.
5. Законът за конкретността
„Ще се чуем“ не значи нищо.
„Ще ти звънна утре в 10“ вече значи нещо.
Разликата е огромна.
Хората, които искат, са конкретни.
Имат време, действие, яснота.
Всичко друго е разтеглено обещание, в което ти стоиш и чакаш.
6. Законът за обнулението
Има моменти, в които просто не можеш.
Сядаш, гледаш в една точка и нямаш сили за нищо.
Това не е мързел.
Това е претоварване.
Мозъкът ти има нужда да спре, да подреди, да изчисти.
Ако не му го дадеш, той сам ще те спре.
7. Законът за липсата на идеални условия
Няма да дойде моментът, в който всичко е наред.
Няма да си напълно готов.
Животът не започва, когато си готов.
Започва, когато тръгнеш, въпреки че не си.
8. Законът за компенсацията
Няма човек, който да е всичко.
Някой е стабилен, но студен.
Друг е топъл, но непостоянен.
Трети е силен, но труден за близост.
Въпросът е прост –
това, което му липсва, ще можеш ли да го понесеш.
9. Законът за средата
С едни хора ставаш по-добър.
С други започваш да се съмняваш в себе си.
И ако дълго стоиш там, където не си добре,
започваш да мислиш, че проблемът е в теб.
Не е.
10. Законът за реакцията към силните хора
Ако си истински, няма да се харесаш на всички.
Ще има хора, които ще те оценят.
И такива, които ще се дразнят от теб.
И това е нормално.
11. Законът за паметта
Хората помнят как са се чувствали с теб.
Не толкова какво си казал,
а дали са били спокойни, важни, видени.
Това остава.
12. Законът „ Хората, които не са твои“
Хората, които не са за теб, си тръгват.
Можеш да се стараеш още.
Можеш да чакаш още.
Можеш да даваш още.
Но ако не е твоето – няма да стане.
Само ще се проточи.
И ще боли повече.
Понякога не губиш човек.
Просто спираш да губиш себе си.

С любов и разбиране
Надежда Димитрова

ЧРЕЗ ПРОФЕСИИТЕ ПОПРАВЯМЕ ЕМОЦИОНАЛНИТЕ КОНФЛИКТИ НА РОДА Начинът, по който най-често поправяме подсъзнателните емоциона...
16/04/2026

ЧРЕЗ ПРОФЕСИИТЕ ПОПРАВЯМЕ ЕМОЦИОНАЛНИТЕ КОНФЛИКТИ НА РОДА

Начинът, по който най-често поправяме подсъзнателните емоционални конфликти на нашето семейство, е именно чрез професиите, които "избираме" и най-често унаследяваме.

Когато говорим за поправяне, нямаме в предвид пълното решаване на проблема, а го свързваме по-скоро с правенето на нещо, което резонира с историята на нашия клан.

Било то и чрез това да се ожениш (омъжиш) за някой, който практикува определена професия, чрез която се повтарят ситуации на предшественици или заболявания от определена област.

В тази статия се съсредоточаваме върху начина, по който поправяме историите на клана чрез нашите професии.

Всички хора, когато са неосъзнати, не избират свободно професята си, тъй като вече знаем, че всички живеят по програми и съответно за професиите не може да бъде по-различно.

Всъщност, ако разгледаме задълбочено семейната ни история, щяхме да намерим смисъл във всяка наша професия, на всеки един член от семейството.

В повечето случаи "избираме" подсъзнателно професия, която ремонтира семейните и нашите емоционални конфликти.

Когато сме доволни и щастливи от професията си, я практикуваме с желание и любов, изкарваме хубави доходи и се справяме добре, тогава това е индикация, че не поправяме семейни конфликти чрез тази професия.

Но когато това, което поправяме, е семейна драма, ние сме склонни да се посветим на професия, която изобщо не ни харесва, не изкарваме достатъчно пари от нея, ангажираме се прекалено много и постоянно живеем с девиз, който нашето подсъзнание непрекъснато ни повтаря, а именно „не се наслаждавай".

Това „не се наслаждавай“ може да се проявява по различни начини, като например да не печелиш достатъчно пари.

В семейства, в които една професия се повтаря от поколение на поколение, става въпрос за семейна лоялност и доказване (да бъда оценен) пред съответния родител със същата професия.

За да се разбере по-добре как поправяме семейните конфликти на рода чрез професията си, ето няколко примера:

При запитване на жена по време на консултация - "Какво работиш?", тя отговаря, че е шивачка. При следващия въпрос - "Харесваш ли си работата?", тя казва „да“, но също така и че й се налага да ходи и на друга работа. Питам я - "Защо?", тя казва, че като шивачка не печели достатъчно пари и въпреки, че е опитвала да работи други професии, рано или късно отново се връща към шиенето. Веднага следва въпроса - "Имало ли е много раздели във вашия семеен клан (в рода)?" и става ясно, че баща й забременява майка й, и после бяга със сестра й (лелята на консултираната жена). Никога повече не са ги виждали и се разбира, че има раздяла в семейството. Съответно я попитах, дали разбира, че чрез професията си като шивачка тя "съшива" и съединява разделеното семейство, от което произлиза? Нейното подсъзнание обединява семейството и то не прави разлика между телата и платовете, затова тя винаги желае да работи именно тази професия, която не й дава достатъчно доходи, докато не оСъЗнае, ЗА КАКВО точно работи тази професия.

В този случай, тази жена носи несъзнателната вина на майка си заради ситуацията, в която е заченала и чувството на изоставяне от бащата.

Тогава тя ме попита: Искаш да кажеш, че когато разбера, че професията ми е свързана с отработване на програмите в рода, трябва да спра да я работя и да се посветя на друга? Не, не е нужно да е така. Има случаи, в които човек, който е осъзнал това, има нужда да промени професията си, а друг човек може да продължи със същата професия, но след това вече да започне да си позволява да се наслаждава на нея.

Друг пример:
Двойка, при която любопитното е, че и двамата са изучавали право, но нито един от тях не го е упражнявал, нито е възнамерявал да го направи.
Жената ми каза: „Не знам защо съм учила право, никога не съм си го обяснявала и когато завърших, казах на майка ми, че не искам да се посветя на тази професия, а тя ми каза: Не мога да повярвам, винаги съм искала да уча право и не съм могла да го направя, а ти, която вече имаш диплома, не искаш да го практикуваш!".

Тя ми призна, че за първи път майка й споменава това, нещо което преди никога не е казвала на дъщеря си. Също така става ясно, че в историята на живота й има налични правни проблеми, свързани със загубени активи и от там идва желанието на майката и дъщерята да учат право.

Тук ще поместим някои видове професии, чрез които се поправят конфликти в семейството:

* Професии, с които се търси отсъстващ (липсващ) баща в Рода:

Полицай, Военен, Моряк, Охрана, Програмист, Математик, Портиер, Стражар, Електротехник, Дърводелец и Зидар.

* Професии, с които търсим любовта на майката:

Диетолог, Ветеринарен лекар, Треньор на животни, Психолог (поправят се семейни психо-емоционални проблеми и има връзка с ролята на майката в живота), Химик.

* Професии, чрез които се поправя несправедливостта в рода, са:

Адвокат, Съдия, Прокурор и Преводач.

* Професии, чрез които се стремим да получим признание на лидери в рода:

Политик (поправя се липса на внимание и разпознаване на индивида в семейството. Обезценки на дълбоки нива, някой да бъде забелязан най-накрая).

* Професии, чрез които се стремим да излекуваме Рода или да предотвратим смъртта:

Лекар, Медицинска сестра, Терапевт...

* Професии, чрез които се стремим да подобрим общуването (комуникацията) в Рода:

Телевизионен оператор, Журналист, Телефонен оператор, Публицист, Графичен дизайнер, Посланик и Преводач.

* Професии, чрез които обединяваме рода с Любов:

Готвач (поправят се караници в семейството, както и единението в семейството, за да седнат всички на една маса), Хлебар, Сервитьор, Фермер (поправят се гладни и драматични години в Рода) и Лекар.

* Професии, чрез които се стремим да се образова Рода ни:

Учител (Поправя се личното образование и това на децата. Например, деца назад в рода, които не са могли да ходят на училище).

* Професии, чрез които защитаваме децата в Рода ни:

Педагог, Социален работник, Педиатър, Бавачка (поправя се изоставянето на деца от майката).

* Професии, чрез които се предотвратяват раздели в Рода:

Шивач, Крояч.

* Професии, чрез които се стремим да спасим, намерим или съживим липсващи и починали хора в Рода:

Спасител, Шофьор на линейка, Спасителен водолаз, Бърза помощ, Детектив, Планински спасител.

* Професии, чрез които даваме радост на Рода ни:

Музикант, Певец, Комик, Клоун, Цветар.

* Професии, чрез които се възстановява психичното здраве на Рода:

Психиатър, Психолог, Невролог, Треньор, Терапевт.

* Професии, чрез които даваме дом на Рода ни:

Архитект, Строителен инженер, Строител, Декоратор, Бояджия.

* Професии, чрез които изчистваме греховете и злото:

Свещеник, Монахиня, Мисионер, Социален доброволец.

* Професии, чрез които се цели да се възстановят загубени пари и имущество:

Счетоводител, Застраховател, Нотариус, Банкер (поправят се финансови фалити, бедност и несправедливости при разпределението на наследство).

* Професии, с които поправяме самочувствието в Рода, поправяме скритите и грозни неща:

Моден дизайнер, Стилист, Фризьор, Маникюристка, Дерматолог, Бижутер и всичко, свързано с естетика.

* Професии, чрез които се почистват и прикриват мръсотиите в Рода:

Чистач, Химическо чистене, Мияч, Тапицер.

* Професии, чрез които искаме да избягаме от Рода си:

Туристически агент, Хотелиер (поправят се проблеми, свързани с дома, глада и семейното разединение), Морски персонал, Пилот, Капитан на кораб, Шофьор на камион.

* Професии, чрез които искаме да открием тайните на Рода:

Лаборант, Антрополог, Историк, Детектив, Следовател, Библиотекар, Социолог, Архивист, Секретар.

* Професии, които ремонтират Рода като цяло:

Стоматолог, Механик, Поправка и боядисване на коли, Ремонт на уреди и машини.

Всички правим тези Поправки (отработвания на емоционалните конфликти на клана) по един или друг начин и осъзнаването им ни помага да израстваме и да поемем пълната отговорност за себе си и живота си.

Източник: БиоНевроЕмоция - България

Петте рани на душата 🌸Откъс със съкращения от книгата „Лечението на петте рани“ на Лиз Бурбо✨Ето обобщение на характерис...
03/04/2026

Петте рани на душата 🌸
Откъс със съкращения от книгата „Лечението на петте рани“ на Лиз Бурбо✨

Ето обобщение на характеристиките на всяка рана и съответната ù маска. Спомни си, че започваме да носим маска, след като дадена рана е активирана – от нас самите или от друг човек. Целта на маската е да се защитим. Егото ни играе номера, като ни кара да вярваме, че нямаме рана. То смята, че като я отрича, ни помага да изпитваме по-малко болка. Правим всичко възможно, за да игнорираме раната и да не я усещаме.

1. РАНА ОТ ОТХВЪРЛЯНЕ
Пробуждане на раната: От зачеването до първата година. Дете, което се е почувствало отхвърлено от родителя от същия пол и не вярва в правото си да съществува.
Маска: Бягащ
Най-големият му страх: Паниката
Поведение при тази рана и съответната маска: Бягащият дълбоко в себе си вярва, че е нищожен или най-малкото, че не е особено ценен. Той е постоянно неудовлетворен от това, което е. Възприема се като едно нищо и смята, че няма стойност. Почти не уважава себе си.
Често използва следните думи: нищожен, нищо, изчезвам, несъществуващ, няма място, без стойност и т.н.
Описание на физическото тяло: Дребно, много слабо тяло. Свито в горната част, сякаш е превито. Малък торс. Като че ли някаква част липсва (например задни части, гърди и т.н.). Вдлъбнатина в областта на гърдите, гърба, корема и т.н. Асиметрични части на тялото. Малки очи, избягва да гледа другите. Маска около очите (големи тъмни кръгове). Слаб, тих глас. Кожни проблеми (най-вече по лицето). Предпочита да носи черни дрехи.

2. РАНА ОТ ИЗОСТАВЯНЕ
Пробуждане на раната: Между едно- и тригодишна възраст с родителя от противоположния пол.
Дете, което е страдало, защото не се е чувствало достатъчно подкрепяно от родителя от противоположния пол. Липса на емоционална храна.
Маска: Зависим
Най-големият му страх: Самотата
Поведение при тази рана и съответната маска: Зависимият търси присъствието и вниманието на другите. Има голяма нужда да бъде подкрепян. Несъзнателно предизвиква драми или болести, за да получи съжаление и внимание. Трудно му е да направи или да реши нещо сам. Люшка се в емоциите си.
Често използва следните думи: сам, отсъстващ, не понасям, не ме оставят, пропуснах и т.н.
Описание на физическото тяло: Издължено, слабо тяло, на което му липсва тонус. Недобре развити мускули. Ръцете изглеждат твърде дълги и сякаш висят около тялото. Увиснали рамене. Превит напред гръб. Някоя част от тялото е увиснала или плоска. Някоя част от тялото е разположена по-ниско от нормалното. Големи тъжни очи, погледът е сведен надолу. Слаб глас – плачлив, като детски. Често се опира на нещо или някого. Обича широки и свободни дрехи.

3. РАНА ОТ УНИЖЕНИЕ
Пробуждане на раната: На възраст между 1 и 3 години с родителя, който е потиснал всяка форма на физическо удоволствие. Дете, което се е чувствало унизено заради това, че е изпитало сетивно удоволствие. Свободата му е била ограничавана чрез наказания или презрително отношение. Изпитвало е срам пред въпросния родител.
Маска: Мазохист
Най-големият му страх: Свободата
Поведение при тази рана и съответната маска: Вярва, че Бог (или пазителят на морала в семейството) го наблюдава и го съди непрекъснато. Прави всичко, за да е достоен в очите на Бог и на тези, които обича. Мисли, че за да бъде духовен и достоен човек, трябва да облекчи страданието на човечеството. Ето защо смята за свой дълг да служи на всички, които обича, като ги поставя преди себе си. Мазохистът трудно позволява да бъде обгрижван. Не си позволява да изживява наслада, тъй като се страхува да не изпита срам. Компенсира и се възнаграждава с храна, като си мисли, че ù се наслаждава, но вината и срамът му пречат наистина да є се наслаждава.
Често използва следните думи: достоен, недостоен, малък, голям, мръсен, обзет съм, нечист, мръсник и т.н.
Описание на физическото тяло: Наднормено тегло. Нисък ръст. Кръгло, открито лице. Големи кръгли очи, наивни като на дете. Дебел врат. Биволска гърбица в горната част на гърба. Част от тялото е обла или закръглена. Облича се в тесни дрехи, които подчертават закръглените му форми. Често цапа дрехите си. Меден глас.

4. РАНА ОТ ПРЕДАТЕЛСТВО
Пробуждане на раната: На възраст между две и четири години с родителя от противоположния пол.
Разочаровано дете, което не е получило желаното внимание от родителя от противоположния пол. Почувствало се е предадено или манипулирано. Изгубило е доверие във въпросния родител, след като е станало свидетел на неспазени обещания, лъжи или прояви на слабост.
Маска: Контролиращ
Най-големият му страх: Разпадане, раздяла, отказ
Поведение при тази рана и съответната маска: Контролиращият прави всичко, за да убеди другите, че е силна личност. Използва качествата си на ръководител, за да налага волята си. Не е в контакт със своята уязвимост и се опитва да се покаже силен. Държи другите да знаят на какво е способен.
Често използва следните изрази: способен съм, довери ми се, нямам му доверие, знаех си, имах право, разбра ли, слушай ме, както и следните думи: свързан, разпаднат, разделен, напуснат, истина е, честно и т.н.
Описание на физическото тяло: Мъжът е силен и мощен в горната част на тялото. Раменете му са по-широки от ханша. При жената ханшът е по-широк и изразен от раменете. Тазът показва сила. Доминиращи мускули в някои части на тялото. Силен глас. Изпъкнали гърди. С наднормено тегло, но не изглежда дебел, а по-скоро силен. Коремът се отпуска с възрастта. Големи съблазнителни очи, настойчив поглед. Обича да носи дрехи в ярки цветове.

5. РАНА ОТ НЕСПРАВЕДЛИВОСТ
Пробуждане на раната: На възраст между четири и шест години с родителя от същия пол.
Дете, което е страдало от студенината на родителя от същия пол. Не е могло да изрази себе си и да бъде такова, каквото е, в отношенията си с този родител. В резултат то се е отделило от своята чувствителност, налагало си е да е изпълнително и перфектно във всичко. Блокирало е собствената си индивидуалност.
Маска: Скован
Най-големият му страх: Студенината
Поведение при тази рана и съответната маска: Скованият се опитва да се покаже жизнен дори когато е уморен. Рядко признава, че има проблеми или че нещо го притеснява. Голям оптимист, който винаги иска да се покаже такъв. Когато премине границите си, става остър, саркастичен, упорит и непримирим.
Често използва изразите: няма проблем, точно така, определено, сигурно, винаги, никога, правилен, предполагаем, трябва, аз ще трябва, необикновен, фантастичен, както и суперлативи като: супердобър, специален, твърде хубав и т.н.
Описание на физическото тяло: Пропорционално тяло, възможно най-близко до съвършеното. Изправена стойка. Квадратни рамене. Сковани части на тялото (например крака, врат, гръб и т.н.). Резки движения. Добре поддържана външност, съблазнителен. Малка талия, пристегната от дреха или колан. Стисната челюст. Плосък корем, който се опитва да глътне. Закръглени, издути задни части. Светъл тен. Блестящ, жив поглед. Рязък глас, говори бързо.

Address

Улица Чумерна №3
Sofia
1000

Opening Hours

Monday 09:00 - 19:00
Tuesday 09:00 - 19:00
Wednesday 09:00 - 19:00
Thursday 09:00 - 19:00
Friday 09:00 - 19:00
Saturday 09:00 - 19:00
Sunday 09:00 - 17:00

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Психотерапевт - / София / posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category