Психотерапевт - / София /

Психотерапевт - / София / Психотерапевт- София. В екипа на Мадлен Алгафари. Неора

Да живеем " Тук и сега " - днес!
Защото утре може да не настъпи,а вчера е минало,което не можем да върнем!
Аз знам, колко е трудно да не диктуваш бъдещето си, от всички онези минали неща...
Неща,които са ни наранили, обидили, променили...
Онази любов, която понякога не ни е стигала... Всички хубави мигове, които ни се ще да върнем...
Минах и все още вървя по този път, защото той е безкраен...
Но, вече е Слънчев!
Запазих Човешкото в себе си и то е водещото ме по общия ни път - ЗАЕДНО!
Пътят е твой, и единствено твой!
Други могат да го вървят с теб, но никой не може да го извърви вместо теб!

🍀
09/02/2026

🍀

Душата на детето ти те избра преди да се роди.Не е случайно, че си майка или баща. Това не е просто биологичен факт – то...
05/02/2026

Душата на детето ти те избра преди да се роди.

Не е случайно, че си майка или баща. Това не е просто биологичен факт – това е избор на ниво душа. Преди тялото да се оформи, душата на детето ти погледна в Безкрайността и каза: "Те са тези, които искам. Това е семейството, в което искам да дойда. С тях мога да се уча, да обичам и да живея всичко, което ми е нужно за този живот."

И този избор е най-голямото доказателство за доверие, което една душа може да даде на друга. Избран си да бъдеш водач, мост и храм за Божията искра. И дори понякога да чувстваш, че не си готов или че не си достатъчен, помни: щом душата на детето ти те е избрала, значи вече носиш всичко необходимо, за да го подкрепиш в изпълнението на неговата съдба.

Твоята кръв става негова храна, мислите ти се превръщат във вибрации, емоциите ти оформят картата, чрез която то се учи да върви, да обича и да прощава. Още от утробата то усеща твоето присъствие. И когато се роди, връзката не започва тогава – тя вече съществува.

Затова родителството не е задължение, а свещено призвание. Не само храни тялото, но и води душата. Не само поставя граници, но и отваря пътища. Не само възпитава, но и спомня. Защото всяко дете, което идва на земята, носи не само нуждата да порасне, но и дар за родителите: възможността да открият собствената си Същност.

Душата на детето ти те е избрала не защото си перфектен, а защото си точно това, което му е нужно, за да учи, расте и изпълни задачите си.

Ти не си просто негов родител – ти си храмът, в който се установява част от Божественото.

И може би това е най-голямата мисия в живота ти: да бъдеш мястото, където една душа е решила да се роди.

Ти беше избран за това. Ти си благословен. Ти си призван да бъдеш портата, през която Бог проявява човека отново.

✍🏻:: Răzvan Vasile
🖼️:: web
➖➖➖➖➖➖➖➖➖
#душа #дете #роди #майка #баща #кръв #вибрация

По повод хейтърската вълна... Не само срещу Дара... Публикувам тук едно писмо от новата ми книга "Писма и поезия против ...
03/02/2026

По повод хейтърската вълна... Не само срещу Дара... Публикувам тук едно писмо от новата ми книга "Писма и поезия против глупост и амнезия"
ПИСМО ДО ХЕЙТЪРИТЕ
Здравейте, незнаещи как да бъдете щастливи!
Колко трябва да сте били ранени, за да стане омразата ваша постоянна защита? Или да са били ранени предците ви?
Терапевт съм. Работя често с ранени хора. Травмата, която формира характера ни, след това ни кара да се държим по нездрав начин, който е опит да се справим с болката. Знаеш ли, читателю, колко пъти съм се питала къде е тънката граница, която кара един човек да избере да отмъщава за причинената му болка, а друг – да я надмогне, да я прости, да я ползва дори в живота си като поле, от което може да помага и спасява други от болка. Раната е някакъв шанс-тест какво ще изберем след нея – да ни облагороди или да ни озлоби. Срещам недоволни хора постоянно. Всичко ги дразни, но най-вече чуждата радост, чуждото спокойствие, чуждото добруване. Истината е, че постоянно щастливи хора няма. Но постоянно нещастни май има. Защото душата им не познава от първо лице преживяването на любов към себе си и към другите в зората на живота им. Като че ли тези хора залепват за травматичния момент и не могат да преминат отвъд. Докато ни боли, е нормално да реагираме инстинктивно враждебно защитно. Но някои хора остават закачени за момента на болката и не я пускат, дори я търсят сами несъзнавано. Нямат и идея, че могат да изпитат отново радост и блаженство. Цели животи остават в такъв случай посветени на несъзнаваното желание да си върнеш и да отмъстиш за причинената ти болка. Тези хора са в постоянен отбранителен режим, дори когато никой не ги напада. Или пък нападат постоянно. Виждат негативното предимно. Чашата им изглежда винаги наполовина празна. Ако им кажеш, че са нещастни, могат настървено да го отричат. Могат да не осъзнават нещастието си. Както със сигурност не осъзнават и че духовно изобщо не са пораснали, щом нападат с цел да наранят.
Познавам жена, която недоволстваше дори срещу това, че капачката на пастата за зъби не се отвинтва в обратната посока. Скоро пък пред един лекарски кабинет чакаха много хора, но вратата беше отворена. Доближих се да погледна. Човекът на пейката (вероятно редът беше негов) реши, че ще вляза преди него и поведе трета световна война против мен. Аз просто казах: „Спокойно, няма да Ви отнема реда!“, но около 20 минути се изливаше вулкан от очите му, от устата му. Гледах тези очи. Бяха пълни с ужас. Заекваше дори, търсейки обидните думи. Толкова отчаяние имаше в реакцията му. Див страх. Страх, който изобщо не произлизаше от конкретната ситуация. Толкова древен изглеждаше страхът му. Мъжът беше изтъкан от страх. Той всъщност беше ранено дете, изобщо не беше зрял мъж в този момент. Но ужасено дете в мъжко тяло може да бъде много опасна комбинация. Отвън реакцията му изглеждаше като гняв, но гневът в повечето случаи е страх под високо напрежение. Изригваше като от счупена язовирна стена защитната му реакция. Пред него не стоях аз. Вероятно стоеше стар враг, който е застрашил съществуването му. Стана ми много мъчно за този човек. Мислено забавих на каданс жестовете му и видях отчаяно размахващо ръце и крака бебче, плачещо от ужас. Бебче, което беше над 100 кг. на вид днес, но с душичка на няколко месеца – безпомощно, нечуто, невидяно или пък атакувано.
Хората, които виждат врагове навсякъде, са такива ранени бебчета. Всички големи диктатори в човешката история са били ранени бебета. Не е лесно да бъдат оправдани, но могат да бъдат разбрани. Такива хора биха могли да разберат и сами себе си, ако тръгнат на терапия, разбира се.
Но по улиците ходят толкова много ранени бебета, които не знаят защо се чувстват все зле, защо все им изглежда лош светът. Те не са виновни за някогашните си рани. Но могат да бъдат отговорни за сегашното си щастие. Но и това невинаги осъзнават.
Те са тези, които наричаме хейтъри. Търсят постоянно къде да извентилират болката си като се опитват да причинят болка другиму. Друг сценарий не познават. Социалните медии са пълни с коментари от такива хора. Доволният и щастливият човек никога не би написал осъдителен коментар. Той няма нужда да ранява и руши. Би могъл да е критичен, разбира се, но ще го направи с уважение и добронамереност. Щастливият човек не се стреми никога да прави другите нещастни. Но хейтърът се спасява от собствената си непоносима болка чрез съденето. Всяка точка във всемира е начало на координатна система. Всеки гледа от своята „камбанария“ на света. Хейтърът има само тази гледна точка – в следствие на миналото си. За него е трудно да разбере, че това, което чува е мнение, а не факт, че това, което вижда, е гледна точка, а не непременно истина. Жертвата на хейтъра също е добре да осъзнае това, че не е нападнат той/тя, а хейтърът напада субективната си представа и идея за човек или събитие, без да познава човека или да има обективно знание за събитието. И че поведението му често е следствие на негови лични вътрешни причини, с които обаче той не може да се справи и затова има нужда да напада друг.
Умишлено пиша за хейтъра в трето лице. Първо, защото не мисля, че такъв човек ще чете подобна книга. И второ, защото обръщението в първо лице би го подразнило и би прескочил това писмо. Надявам се, читателю, да си зададеш все пак въпроса: случва ли ти се да хейтиш? Кой в теб се нуждае от това? Ако отговорът е положителен, не обвинявай този свой аспект. Вините и без това вероятно са му в повече. А се опитай да го утешиш, прегърнеш, осиновиш и доотгледаш с любов, която би могла да стопи страха му. Това е нелек процес. Най-добре би било да тръгнеш на терапия, за да си съпроводен от компетентен водач.
Възможно е дори убиецът да се промени. Но не с наказание. А с любов.

Мадлен, която изпраща любов на раненото бебе в теб

Мадлен Алгафари

„Ако детето ти те сърди, това не значи, че си била лоша майка“Идва един много тих и болезнен момент,в който оценката на ...
01/02/2026

„Ако детето ти те сърди, това не значи, че си била лоша майка“
Идва един много тих и болезнен момент,
в който оценката на твоето пораснало дете може да обезсмисли всички твои саможертви,
върху които си изградила живота си.
Може би познаваш това усещане?
Ти си давала всичко, което си имала.
Понякога повече, отколкото си можела.
И днес стоиш пред един невидим съд,
в който присъдата звучи така:
„Ти беше лоша майка.“
Боли.
Не защото си безгрешна,
а защото знаеш колко много си се старала.
Карл Юнг говори за няколко дълбоки признака,
че една майка е била много по-добра,
отколкото порасналото ѝ дете е способно да види в този момент от живота си.
И когато ги погледнеш честно,
започваш да разбираш нещо важно:
осъждането на децата често говори повече за техния вътрешен мир,
отколкото за твоите провали.
Ето първата истина.
Тя е толкова очевидна, че често остава незабелязана.
Ти беше тази,
която удържа семейството, когато то беше на ръба на разпада.
Ти продължаваше да ставаш сутрин,
да действаш,
да се грижиш,
дори когато вътре в теб всичко се рушеше.
Спомняш ли си тези дни?
Дните, в които никой не те питаше как си.
Дните, в които нямаше опора,
освен собствената ти отговорност и любов.
Това не се вижда от дете.
Още по-малко – от пораснало дете,
което в момента търси отговори за собствената си болка.
И ако днес думите му, те нараняват,
не бързай да отменяш целия си живот.
Понякога обвинението е вик.
Понякога е търсене на смисъл.
А понякога – етап, който няма нищо общо с твоята стойност като майка.
Твоето дете е запомнило стоте ти „не“
и е забравило хилядите „да“, които са те изтощили.
Избирателната памет е защитна функция на ума.
Фактът, че днес детето ти има сили да те критикува,
е знак, че е имало достатъчно сигурно детство.
Звучи жестоко, но е истина.
Онзи, който е израснал в непрекъснати унижения,
няма психическа енергия да вижда несъвършенствата на майка си.
Още едно доказателство, че си била добра майка, е това,
че детето ти има възможности, които ти самата не си имала.
Обвинява те, че не си била искрена.
Да, вероятно е така.
Защото и ти си човек.
И когато си слагала маската на силна и уверена жена,
това е било, защото без нея си щяла да рухнеш.
А помниш ли мечтите си, преди да станеш майка?
Жената, която искаше да бъдеш.
Може би искаше да учиш, да пътуваш, да изградиш кариера,
да станеш художничка…
Може би имаше нужда от свобода и време?
И после дойде майчинството.
И всичко това трябваше да изчака.
Тази жертва е толкова естествена,
че стана невидима за всички.
Защото от жената се очакваше това –
сякаш тя няма избор.
А истината е, че това беше избор.
Макар и под натиск.
Икономически, социален, морален.
Майката избра да бъде на втори план.
Избра нуждите на детето пред своите.
Днес детето те съди,
без да знае тези жертви.
Сравнява те с психологическия идеал,
научен от книги и доказан от терапии –
идеал, който по времето, когато ти беше майка,
просто не съществуваше.
Юнг говори за жестоките стандарти,
които се налагат на майките –
стандарти, които никой човек не може да изпълни.
И така често се случва:
най-облагодетелстваните
да станат най-неблагодарните.
А благодарността изисква зрялост.
А зрелостта изисква време.
Майките не са безгрешни.
Но са истински.
И това е безценно.
Детето не се нуждае от съвършена майка,
а от обикновена –
такава, която греши,
за да опознае несъвършения свят.
Грешките, които днес критикува,
може да са били най-важните уроци,
които е научило.
Да, понякога си викала.
Понякога си наказвала,
знаейки, че това няма да помогне.
Била си на края на силите си.
И това те боли и до днес.
Но не беше ли вярно, че имаше финансови проблеми?
Че нямаше кой да погледне детето дори за половин час?
Че беше болна, уморена, безработна?
Ти беше човек в сложни обстоятелства
и правеше най-доброто, на което беше способна.
И понякога това най-добро не е било достатъчно.
Но това е било всичко, с което си разполагала.
Няма съвършени хора.
И въпреки това вината най-често пада върху майката.
Не върху системата.
Не върху обществото.
Не върху незрелия баща, който не е бил до нея.
Майката винаги е удобната фигура.
А Евангелието ни напомня:
„Извади първо гредата от своето око
и тогава извади сламката от окото на ближния.“
От каква позиция съди детето ти?
От позицията на съвършения ли?
Това е безчовечно.
И носи само болка.
Да бъдеш майка
често означава да си достъпна
за вечно емоционално разпятие.
Но това не означава
да приемаш всеки упрек и несправедливост.
Ти направи най-доброто, което можеше!
Ако можеше повече – щеше да го направиш.
Не съжалявай!
Погледни какво си постигнала.
Не какво е могло да бъде.
Ти си обичала.
Дори когато любовта ти
не е изглеждала така, както ти се е искало.
Можеш спокойно да кажеш:
„Да, направих грешки.
Но бях там.“
„Не бях всичко, което искаше.
Но бях всичко, което можах.“
Тези думи не са за детето.
Те са за теб.
Тук е спокойствието –
не в оправданието-
а в приемането.
Ти беше майка–
не богиня.
Носеше толкова,
колкото можеше да носиш.
Ако детето ти още не го вижда,
това не е заради твоите грешки,
а заради неговия път,
който все още не е завършен.
Не чакай повече
признание, прошка или разбиране отвън.
Дай си това сама.
Твоята задача е
да бъдеш в мир със себе си,
не да убеждаваш сина или дъщеря си.Можеш да предпазиш децата си от своите грешки, но не и от техните!

29/01/2026

Всяко детско поведение си има основателна причина.

Когато сме били малки в утробата на майка ни е имало връзка между нас и майка ни, наречена пъпна връв. Били сме свързани...
21/01/2026

Когато сме били малки в утробата на майка ни е имало връзка между нас и майка ни, наречена пъпна връв. Били сме свързани с майка ни. Били сме с нея нещо като едно цяло. Майка ни е дишала, и се е хранила заради нас, тревожела се е вместо нас, пиела за нас. Така че всичко, което е правела майка ни, правили сме го и ние, защото наистинасме били едно с майка ни. Когато сме се родили и сме излезли от утробата, пъпната ни връв е била прерязана и лека-полека сме си създали идеята, че майка ни е различна от нас. Но всъщност ние продължаваме да имаме тази много тясна връзка с майка ни. Ако майка ми я нямаше, как щях да бъда аз тук. Така че пъпната връв, въпреки че не я виждате, все още е там и ние трябва да се научим да виждаме пъпната връв, която винаги е там в нас и също нашата майка, и нашата баба, нашия дядо, нашите предци.

Можете да се докоснете до това сега. Тъй като вие сте тук, те също са тук, а не някъде другаде. Те са във вас и вие можете да ги докоснете, защото тази ръка е вашата ръка, но, разбира се, също и ръката на майка ви. Спомнете си, когато сте имали температура като дете, не сте искали да ядете нищо, да пиете нищо, страдали сте. И изведнъж майка ви идва и слага ръка на челото ви. Почувстваши сте се толкова добре и понякога ви се иска все още да имате тази ръка, тази прекрасна ръка със себе си, когато страдате. Но всъщност тази ръка все още е на разположение, защото вашата ръка е и нейната ръка. Ако просто вдишвате и издишвате осъзнавате, че това също е нейната ръка, защото вашата ръка е продължение на ръката на майка ви. Вдишвате и я слагате на челото си, след което тя е на ваше разположение. Така че пъпната връв винаги е тук, неизменно, както и преди.
Тик Нят Хан

Пуснете съдомиялната два пъти. Защо?Когато преживявах един от най-тежките си психически периоди, не можех да стана от ле...
18/01/2026

Пуснете съдомиялната два пъти. Защо?

Когато преживявах един от най-тежките си психически периоди, не можех да стана от леглото с дни. Нямах нито енергия, нито мотивация — едва се справях с най-основното.

Ходех на терапия веднъж седмично, но през онази седмица нямах почти нищо да кажа. Терапевтът ме попита как е минала седмицата ми, а аз просто… нямах отговор.

„С какво се бориш?“ — попита той.

Размахах ръце в безсилие и казах: „Не знам. Животът ме притиска.“

Той не остана доволен от този отговор.

„Добре, от какво точно се тревожиш? Когато се прибереш вкъщи, кой е първият проблем, който те чака?“

Знаех го, но ми се стори толкова дребно, че ми беше неудобно да го призная.

Искаше ми се да кажа нещо по-дълбоко, по-смислено. Но истината беше проста.

„Честно? Съдовете. Глупаво е, знам… но колкото повече ги гледам, толкова повече се напрягам. Трябва да ги търкам, преди да ги сложа в съдомиялната, защото машината е ужасна, а аз просто вече не мога да го понеса.“

Чувствах се като пълна глупачка, докато го казвах.

Как е възможно една възрастна жена да се разстройва заради съдове? Има хора с истински проблеми, а аз се оплаквам от съдомиялната?

Но терапевтът ми кимна спокойно и каза:

„Пусни съдомиялната два пъти.“

Започнах да възразявам, че това „не трябва да се прави“, но той ме прекъсна:

„Защо, по дяволите, не трябва? Ако не искаш да търкаш, а машината не се справя — пусни я два пъти. Пусни я три пъти, ако трябва. Кой го интересува? Няма правила. Спри да си измисляш ограничения сама.“

Това ме порази по начин, който трудно мога да обясня.

Същия ден се прибрах, натъпках вътре мръсните съдове и пуснах съдомиялната три пъти.

Чувствах се като човек, който току-що е победил дракон.

На следващия ден се изкъпах легнала във ваната.

Няколко дни по-късно сгънах прането и го прибрах там, където имаше място — без излишни правила и „трябва“.

Това, че премахнах сама наложените изисквания, ми даде сила и свобода да започна да изпълнявам задачите си — макар и малки.

Сега, когато съм на по-здравословно място, мия съдовете както трябва, къпя се права и сгъвам прането прилежно.

Но тогава, когато животът беше тежест, а не благословия, научих една изключително важна истина:

Правила не съществуват.

Пуснете съдомиялната два пъти.

Кейт Скот

ПСИХОСОМАТИКА НА ЖЕНСКИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ/ според Синелников/Ние сами създаваме собствените си болестиВ своята многогодишна ...
16/01/2026

ПСИХОСОМАТИКА НА ЖЕНСКИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
/ според Синелников/

Ние сами създаваме собствените си болести

В своята многогодишна практика не веднъж се убеждавах, че екологичната обстановка, храната или източниците на инфекция са само провокиращи фактори за развитието на женските заболявания. Истинската причина е много по-дълбока и няма значение дали тялото или душата страдат от това.

Психосоматични причини за женските заболявания

По-долу разглеждаме психосоматичните причини за женските заболявания и възможните начини да се освободим от тях.

БОЛЕСТИ НА МАТКАТА
Матката е най-нежното и най-уязвимото място в женското тяло и затова в моменти на обида, раздразнение или гняв именно този орган поглъща в себе си всеки негатив – черни мисли, болка и страдание. Не е изненадващо, че именно матката е засегната от най-тежки заболявания като ендометриоза, полипи, ерозия, миоми или фиброми.

МЛЕЧНИЦА (КАНДИДОЗА)
Колкото и да ви звучи нелогично, вагинална кандидоза, или млечница, се появява не заради безразборен с**с, а точно наобратно - заради нежеланието на партньора да прави любов с партньора си. И както показва практиката, болестта ще ви атакува дотогава, докато с**сът не започне да ви доставя взаимно удоволствие.

ЕРОЗИЯ НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА
Според статистиката това е една от най-разпространените женски болести, която днес се среща както при възрастни жени, така и при много млади момичета. Без съмнение, лошата хигиена, честата смяна на с**суалните партньори, както и генетичната предразположеност оказват голямо влияние върху развитието на болестта, но основната причина за заболяването е неспособността на представителките на нежния пол да реализират себе си в една връзка, неумението да бъдат женствени и чувство им за малоценност. В тази връзка, психолозите препоръчват допълване на медикаментозното лечение на ерозията с психологически практики. Такива жени трябва да се научат как да обичат собственото си тяло, да усетят своята привлекателност и значение за мъжете.

ПОЛИПИ
Появата на полипи показва, че жената изпитва съжаление към себе си. Такава жена се обижда на мъжете, но винаги при това акцентира вниманието на себе си, не разбирайки защо всичко е толкова зле в живота и́ и защо не е щастлива с мъжете. За да се справи с този проблем, тя трябва да разбере, че той не е някъде отвън, не е в мъжете, а е в самата нея. Тази млада дама привлича проблемите като се влюбва в онези, които я карат да страда. За нея е важно да се научи да поема отговорност за живота си и да отговаря за своите решения, тогава ще има по-малко негативни преживявания.

Между другото, когато ви открият ерозия или полипи, не бързайте да се съгласявате на обгаряне. Изхождайки от психологическите причини за болестта, с това просто вкарвате болестта дълбоко в душата си. Може би като отпуснете обидата и престанете да се самосъжалявате, ще можете да се справите с болестта.

ЕНДОМЕТРИОЗА
Това неприятно заболяване, характеризиращо се с възпаление на повърхностния слой на матката и болезнено кръвотечение, има и психологическа мотивация, а именно - постоянно напрежение и очакване на удар от мъжа. Жените с такова заболяване възприемат мъжете много критично, постоянно ги упрекват, изказват претенции и недоволство от поведението на партньора си, и всичко е заради това, че те се страхуват от предателството. Ясно е, че не може да се преодолее такава болест само с някакви лекарства. За да направите това, е важно да се научите да възприемате мъжа като личност, да разберете, че всички мъже са различни и сред тях има и лоялни и почтени хора, които не са способни на предателство. Когато една жена започне да се доверява на любимия си, ще спре постоянно да очаква удари в гърба, а проблемите в половите й органи незабавно ще изчезнат.

ФИБРОМИОМА НА МАТКАТА
Фибромиома – това е доброкачествен тумор в матката, който нерядко се появява при разкъсване на мускулни влакна в процеса на раждане. Въпреки това, специалисти, занимаващи се с психосоматични проблеми, казват, че за всичко това е виновно уязвеното женско самолюбие. С този проблем се сблъскват жени, които са натрупали обида към мъжете; които не са могли да простят изневяра или друго предателство. Какво е характерно? Колкото по-остра е обидата, която не дава покой на жената, толкова по-бързо се развива туморът, който в даден момент може да се превърне в злокачествена форма.

Трябва да се каже, че е трудно да се излекува фибромиома с лекарства. В начален етап лекарите правят опит за лечение на болестта с хормонални и хомеопатични лекарства, но в повечето случаи стигат до необходимостта от операция за отстраняване на матката. А тази стъпка е много болезнена за психиката на жените. Именно затова психолозите препоръчват да не се натрупват обиди, да се научат да ги пускат, за да има възможност за лечение на фибромиома с лекарства, ако е възможно, разбира се.

НАРУШЕНИЯ НА МЕНСТРУАЛНИЯ ЦИКЪЛ
Модерната медицина вярва, че основната причина за нарушенията в менструалния цикъл при жената е хормонална недостатъчност. Това е така, но психиката играе много по-важна роля. Проблемът идва от нежеланието на нежния пол да види в себе си жената и да бъде с**суално привлекателна, както подобава на представителка на нежния пол. В същото време се забелязва, че менструалният цикъл се нормализира, когато жената се присъедини към женски колектив, където намира подкрепа и разбиране от други жени. Започвайки да се грижи за външния си вид, насочвайки вниманието си към дамски теми, откривайки и приемайки своята женска природа, тя не забелязва как менструацията става по-малко болезнена, а след това цикълът се връща в норма.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА МЛЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ
Женските гърди са символ на майчинството, грижи, възпитание и контрол. С помощта на гърдите майката храни детето си, успокоява го, затова и всички патологии, свързани с гърдите, сигнализират за това, че вие чувствате много силна привързаност към детето си, а може би и към вашия съпруг. Болестта в гърдите се проявява на фона на прекомерна опека и грижа за близките, а също и от страх да не би случайно нещо да унищожи тази хармония. Жените с подобни преживявания могат да развият мастит, мастопатия и дори тумори в млечните жлези.

Как да предотвратите подобни усложнения или да се борите с вече съществуващите заболявания? Без лекарства или оперативна намеса проявени заболявания, разбира се, не могат да минат, но за подпомагане на лечението може да се говори.

За да направите това, спрете непрекъснато да наблюдавате и "задушавате" близките си с прекалената си грижа. Мъжът е силната половината от семейството ви, така че дайте му правото самостоятелно да взема важни решения, а детето от раждането си трябва да се учи на правилно изграждане на семейните отношения. Веднага щом осъзнаете проблема и предприемете стъпки за коригирането му, ще подпомогнете оздравяването си или ще получите допълнителна защита от появата на заболявания на гърдата.

БОЛЕСТИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ
Женските полови жлези, наречени яйчници, изпълняват в тялото две важни функции – репродуктивна и хормонална. От медицинска гледна точка, състоянието на яйчниците показва доколко една жена е готова да се реализира като продължител на рода и да износи здраво дете. Що се отнася до психосоматиката, тя свързва яйчниците с творческия потенциал на жената. В тази връзка, заболявания на половите жлези загатват, че не използвате съществуващия си творчески потенциал, загубили сте вяра в себе си и много се боите, че ще станете лоша майка. И докато не се отървете от тези психологически проблеми, ще ви мъчат тумори и кисти на яйчниците, както и възпалителни заболявания като салпингит и аднексит (възпалителни заболявания).

ФРИГИДНОСТ
Най-накрая, да кажем за отсъствието на с**суално желание у жената и невъзможността за достигане на оргазъм. Психологически тази болест говори за живот в постоянен страх. И този страх е предизвикан от с**суален контакт. Такава жена отрича всякакви плътски удоволствия, предпочитайки духовна близост. Доста вероятно е тази дама да е израснала в семейство на пуритани, може би нейните родители са я възпитали в строгост и са забранявали всякакви контакти с момчета. Характерно е, че фригидните жени избират за себе си с**суално непълноценни мъже, като по този начин оправдават своята безчувственост. Самостоятелно да се измъкне от такива психологически капани не е по силите на никого, защото този блок е много силен. Но за да се реши този проблем, може да помогне силен духом партньор, който с много внимание и търпение да открие колко с**суална и чувствителна е жената до него и че тя може да обича с**са и да изпитва оргазъм.

Вярно е, че за това човек трябва не само да бъде силен духом, но и много влюбен в своята жена.

Прекрасни дами! Време е да осъзнаете, че вашите заболявания в никакъв случай не са присъда, така че не е нужно да се страхувате, че те ще доведат до непоправими последици. Опитайте се да работите върху себе си, за да станете по-мили, по-нежни и по-женствени, научете се да прощавате, да обикнете себе си и хората около вас. Тогава ще станете наистина здрави и щастливи!

Валери Синелников

10/01/2026

Той зададе на пълна стая с мъже един прост въпрос: „Защо учите дъщерите си как да не бъдат изнасилени, вместо да учите синовете си да не изнасилват?“ Последвалата тишина промени всичко.
Джаксън Кац стоеше пред конферентна зала, изпълнена с мъже – университетски администратори, треньори и студентски лидери. Беше началото на 90-те години и той беше поканен да говори за предотвратяването на насилието над жени в кампусите.

Но Кац не беше там, за да изнесе обичайната реч за уважение към жените или за това да бъдеш „добро момче“. Той беше там, за да взриви целия разговор.

„Нека започна с нещо“, каза той. „Снощи една жена е била пребита от съпруга си. Сега ще ви задам няколко въпроса за това.“

Залата настръхна от интерес.

„Какво е носила тя? Пила ли е? Защо не го е напуснала? Защо е останала?“

Главите кимаха. Това бяха въпросите, които всички задаваха. Тогава Кац замълча.

„А сега нека ви попитам това: Защо Джон е пребил Мери? Какво не е наред с Джон? Къде Джон е научил, че насилието над жени е приемливо?“

В залата настъпи тишина.

В продължение на четиридесет години Джаксън Кац моли мъжете да спрат да задават грешните въпроси. Защото, когато питаме „защо тя не си е тръгнала?“, ние се фокусираме върху поведението на жертвата. Когато питаме „защо той я е пребил?“, се фокусираме върху поведението на извършителя.

И това променя всичко.

Кац израства, наблюдавайки как движението за превенция третира насилието над жени като „женски проблем“ – нещо, което жените трябва да решат с помощта на няколко добри мъже. Курсове по самозащита за жени. Съвети за безопасност за жени. Насоки как да не бъдат нападнати.

„Ние на практика казвахме на жените: ‘Ето как да избегнете да станете жертви’“, обяснява Кац. „Но не питахме мъжете: ‘Ето как да не бъдете насилници’.“

Цялата рамка беше обърната наопаки.

Така през 1993 г. Кац създава програмата „Ментори в превенцията на насилието“ (MVP) – първата мащабна програма, разработена специално за мъже. Той започва от съблекалните на колежите и военните казарми – места, където „мъжките приказки“ се смятат за безобидни, а „момчетата са си момчета“ е извинение за всичко.

Неговият подход беше радикален: спрете да третирате мъжете като потенциални насилници или защитници и започнете да ги третирате като овластени свидетели, които могат да променят културата на своята среда.

Той ги научи да разпознават моментите, в които започва насилието – не в самото нападение, а в шегата, която унижава жените, в коментара, който ги обективизира, в културата, която нормализира несигурността и неуважението.

„Ако е нужно цяло село, за да се отгледа дете“, казва Кац, „нужно е цяло село, за да се отгледа изнасилвач.“

Извършителите не се появяват от нищото. Те са създадени от система, която извинява, омаловажава и понякога празнува насилието над жени.

И ето какво разбра Кац, което другите пропуснаха: повечето мъже всъщност не се чувстват комфортно с поведението на своите връстници. В семинарите, когато Кац пита мъжете в личен разговор дали са били свидетели на неща, които други мъже казват или правят на жени и които са ги накарали да се чувстват неудобно, почти всяка ръка се вдига.

След това той пита: „Колко от вас проговориха?“

Почти нито една ръка.

„Защо не?“ – пита Кац.

Отговорите са винаги едни и същи: страх от загуба на социален статус, страх от подигравки, страх от отмъщение, страх да не бъдат възприети като слаби или „прекалено чувствителни“.

Затова Кац преформулира акта на говорене. Той не го нарече политическа коректност или „рицарство“. Нарече го лидерство. Сила. Да бъдеш добър приятел. Да бъдеш истински мъж – а не фалшивата версия, която изисква унижаването на другите.

„Мъжът, който се изправя, когато приятелят му разказва виц за изнасилване, не е слаб“, казва Кац на младите мъже. „Той е достатъчно силен, за да рискува социалния си статус в името на това, което е правилно. Това е истинска смелост.“

Това проработи. Програмата MVP се разпространи в стотици колежи и военни бази. Изследванията показаха, че участниците са по-склонни да се намесват, когато станат свидетели на неуважително поведение.

Но след това нещо в културата се промени. Кац наблюдаваше как интернет създаде пространства – форуми в Reddit, канали в YouTube – където мъже, които се чувстваха „засегнати“ от прогреса на жените, можеха да се намерят едни други. Където „активисти за правата на мъжете“ разпространяваха идеята, че феминизмът е враг.

„Свидетели сме на глобална реакция срещу прогреса на жените“, казва Кац. „Последните петдесет години видяха невероятни предизвикателства пред патриархалните норми. И има сегмент от мъже, които са ужасени от това, че вече не са в центъра.“

„Маносферата“ стана масова. Фигури като Андрю Тейт станаха идоли за тийнейджърите. Подкасти, прославящи мизогинията (омразата към жените), събраха милиони изтегляния.

Кац видя как културата, която се опитваше да промени в продължение на 40 години, започна да се плъзга назад. Но той не се е отказал.

„Ние от другата страна се нуждаем от по-силен микрофон“, казва той. „Нуждаем се от повече мъже, които да се изправят и да кажат: ‘Не и в мое име’.“

Защото Кац знае: бъдещето още не е решено. Всеки баща, който учи сина си, че жените са пълноценни човешки същества, се бори. Всеки треньор, който пресича грозните подмятания в съблекалнята, се бори. Всеки млад мъж, който казва на приятеля си „това не е готино“, когато той унижава жена, се бори.

„Не можем да казваме на момчетата, че тормозът е лош, и след това да възнаграждаваме насилниците с власт“, казва Кац. „Дължим го на следващото поколение.“

Продължението на историята ви очаква в първия коментар 👇 https://nieuws.travel2days.com/той-зададе-на-пълна-стая-с-мъже-един-про-huy6595/

Address

Улица Чумерна №3
Sofia
1000

Opening Hours

Monday 09:00 - 19:00
Tuesday 09:00 - 19:00
Wednesday 09:00 - 19:00
Thursday 09:00 - 19:00
Friday 09:00 - 19:00
Saturday 09:00 - 19:00
Sunday 09:00 - 17:00

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Психотерапевт - / София / posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

От мен за теб...

Здравей!

Аз съм Надежда

Така се казвам, вярвам, неслучайно!

Аз съм психолог, психотерапевт, жена, майка, приятел… Но преди всичко – Човек!