13/05/2025
Смъртта е понятието за временен край на нещо. Тя се е превърнала в номинална отправна точка на живота, замествайки отправната точка на вечното съществуване. Дори тези, които вярват в постморталното съществуване или в някаква друга форма на живот след живота, изразяват възприятието си за него, абстрахирайки се от елементарната физика, т.е. действат според принципа на уробороса - хапят собствената си опашка.
Тя е символ на непримиримост, която поглъща човешкия дух. Или, ако щете, всички се поглъщат един друг, след като са издигнали състоянието на преживяване от него в ранг на ценност. В резултат на това човек не само няма шанс, но и представа да премине през полето, което ни дарява с качеството на самоунищожение, саморазрушение. В края на краищата е глупаво да се мисли, че ако някой унищожи някого, може да извлече полза от това. Той унищожава и самия себе си.
И какво всъщност може да бъде съвършено в полето на човешкото пребиваване, ако тялото е несъвършено, енергията е несъвършена и мозъкът е несъвършен?
Тук ще намерим един много интересен отговор: съвършено може да бъде съзнание, което е реално подготвено и е в състояние да взаимодейства не само с молекулата на въпроса, но и с атома на въпроса и дори с електронен минирезонатор. Тоест нашата цивилизация е идеално условие за култивиране на съзнание, което може да живее въпреки тялото.
