Логопед Вера Качулева/Vera Kachuleva Speech and language therapist

14/11/2025

❤️

13/11/2025

Когато крадеш от клип, не просто взимаш материал.
Вземаш труд, време, идея и уважение.
Нещо, което не ти принадлежи.
Аз не записвам “просто видео “.
Влагам смисъл, усилие и почтеност.
И очаквам същото насреща.
Копирането без източник не е комплимент – това е кражба.
А уважението започва там, където спира наглостта.
За постановка на звук “р”.
Логопед Вера Качулева

07/11/2025

“Всяка част от системата на челюстта ти е свързана с твоята стойка по начини, които повечето хора дори не осъзнават.

Когато позицията на челюстта ти се промени, главата и раменете следват. Тялото моментално компенсира, за да държи очите на едно ниво, което води до напрежение във врата, повдигане на раменете и изнесена напред глава.

Когато функцията на езика е нарушена, това директно засяга темпоромандибуларната става (TMJ) чрез начина, по който езикът оказва натиск върху зъбите и небцето.

Лошата позиция на езика дестабилизира челюстта, принуждавайки околните мускули да се стягат и дърпат неравномерно.

Зъбите и езикът работят заедно, за да направляват позицията на челюстта. Когато тази връзка е извън баланс, TMJ се измества и позицията на главата се променя заедно с него.

Това създава верижна реакция надолу по врата и гръбначния стълб, променяйки центъра на тежестта на тялото.

А когато имаш кръстосана захапка, този дисбаланс става структурен. Едната страна на челюстта се движи различно от другата, създавайки асиметрия, която останалата част от тялото трябва да компенсира — от челюстта до таза.

Истината е следната: ако имаш дори един от тези проблеми, стойката ти вече компенсира. Ако имаш два, три или четири, тялото ти живее в постоянно състояние на адаптация.

Тук не става дума за това да стоиш по-изправен или да се разтягаш повече. Става дума за осъзнаването, че захапката, езикът и механиката на челюстта ти определят как се подравнява цялото ти тяло.

Това е истинската причина, поради която не можеш да оправиш стойката си, докато не оправиш челюстта си.

Освен това, функционален активатор е чудесен инструмент, който може да се използва за подобряване на стойката на врата чрез коригиране на позицията на езика.”

Every part of your jaw system is connected to your posture in ways most people never realize.

When your jaw position shifts, your head and shoulders follow. The body instantly compensates to keep your eyes level, which leads to neck tension, shoulder elevation, and forward head posture.

When your tongue function is off, it directly affects the temporomandibular joint (TMJ) through the way it presses on the teeth and palate.

Poor tongue posture destabilizes the jaw, forcing the surrounding muscles to tighten and pull unevenly.

Your teeth and tongue work together to guide jaw position. When that relationship is off balance, the TMJ shifts, and the head posture changes with it.

This creates a ripple effect down the neck and spine, altering the body’s center of gravity.

And when you have a crossbite, that imbalance becomes structural. One side of the jaw moves differently than the other, creating asymmetry that the rest of the body must correct for from the jaw to the pelvis.

Here is the truth: if you have any one of these issues, your posture is already compensating. If you have two, three, or all four, your body is living in constant adaptation.

This is not about standing straighter or stretching more. It is about understanding that your bite, your tongue, and your jaw mechanics are dictating how your entire body aligns.

That is the real reason you cannot fix your posture until you fix your jaw.

In addition to this, a Functional Activator is a great tool that can be used to improve neck posture through tongue positioning.

Jaw and body connection, Link in bio ☝️




pic

07/11/2025

“Движението на езика играе голяма роля в храненето, говора и развитието на дихателните пътища — особено при малките деца.
Тези бързи проверки могат да ти дадат много информация само за няколко секунди.

Ето 3 прости признака, които наблюдавам:

🦋 Повдигане (Elevation): Може ли езикът да се вдигне към небцето без голямо движение на главата или челюстта?

🦋 Странично движение (Lateralization): Движи ли се плавно от едната към другата страна?

🦋 Изпъване (Protrusion): Може ли да се подаде извън долната устна без напрежение или извиване?

Тези малки движения могат да ни покажат много за това как функционира езикът — и дали има нужда от допълнителна подкрепа.”

Tongue movement plays a big role in feeding, speech, and airway development — especially in little ones. These quick checks can give you a lot of information in just a few seconds.

Here are 3 simple cues I look for:

🦋 Elevation: Can the tongue lift up toward the palate without a big head or jaw shift?
🦋 Lateralization: Is there smooth movement side to side?
🦋 Protrusion: Can it extend past the lower lip without straining or twisting?

These small movements can tell us a lot about how a tongue is functioning — and whether it might need extra support.

Follow for more practical tips, assessments, and therapy tools for little mouths and growing airways.

06/11/2025

Малко забава 😁
Из мемоарите на миофункционален терапевт:
1.Когато вече знаеш, че езикът има място горе, но лицето ти още не е разбрало…
2. Когато вече дишаш през носа, но лицето ти още помни старите навици…
3. Когато езикът вече не бута зъбите, но лицето още успява да бута търпението ти..
4. Дишането – през носа.
Езикът – горе.
Лицето – прави каквото си иска.

05/11/2025

В човешкото тяло има общо шест сливици (тонзили), които заедно образуват т.нар. лимфоиден пръстен на Валдейер (Waldeyer’s ring) — защитен „венец“ в гърлото, част от имунната система.

Ето ги подробно:

🧠 1–2. Небни сливици (tonsillae palatinae)
• Те са най-познатите — виждат се при отворена уста от двете страни на гърлото.
• Често се възпаляват (ангина, тонзилит).

👅 3. Езикова сливица (tonsilla lingualis)
• Намира се в основата на езика, зад вкусовите папили.
• Обикновено не се вижда при обикновен преглед, но може да се уголеми и да причинява усещане за „бучка в гърлото“.

👃 4. Гълтачна сливица (tonsilla pharyngea, аденоид)
• Намира се високо в носоглътката (зад носа).
• При уголемяване пречи на носното дишане и води до дишане през уста, хъркане и често възпаления.

🦠 5–6. Тръбни сливици (tonsillae tubariae)
• По една от всяка страна, около отворите на Евстахиевите тръби.
• Те защитават входа към средното ухо от инфекции.

05/11/2025

Ето 5-те най-чести научно обосновани причини защо децата отказват да ядат — подкрепени с изследвания и наблюдения от детската психология, нутрициология и сензорна интеграция:

🧠 1. Сензорна свръхчувствителност (особено при текстури, мирис и температура)

Обяснение:
Някои деца имат свръхактивна сензорна система – храната може да им се струва „слизеста“, „остра“, „мека“ или „миризлива“ по начин, който предизвиква отвращение. Това не е инат, а неврологична реакция.
Доказателства:
• Изследванията показват, че около 20–30% от децата със „селективно хранене“ имат сензорна хранителна чувствителност (Cermak et al., American Journal of Occupational Therapy, 2010).
• Сензорната интеграция се развива активно до 7–8 години; при незрялост детето може да откаже нови храни.

😖 2. Негативен опит с храната (страх, болка, повръщане, задавяне)

Обяснение:
Ако някога детето се е задавило или повърнало, мозъкът създава силна защитна асоциация: “Храната = опасност“. Това може да доведе до избягване на храни по консистенция или цвят.
Доказателства:
• Според Chatoor et al., 2012 (Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition), до 10% от децата с хранителни разстройства имат „посттравматично хранително поведение“ след епизод на задавяне или рефлукс.
• Това поведение често се проявява с отказ от лъжица, каши или определени текстури.

⚖️ 3. Натиск, контрол и стрес по време на хранене

Обяснение:
Когато родителите настояват или заплашват („Изяж още три хапки“), детето губи усещането за автономия и започва да контролира чрез отказ.
Доказателства:
• Изследвания на Birch & Fisher (2000) показват, че натискът при хранене намалява саморегулацията на апетита и увеличава отказите.
• Мозъкът на детето реагира със стресова реакция (повишен кортизол), която потиска апетита.

😮‍💨 4. Проблеми с дъвченето, гълтането или орофациалния тонус

Обяснение:
При деца с хипотонус, орална сензорна некоординираност или нарушен рефлекс на гълтане, яденето изисква огромно усилие. Те може да изглеждат „избирателни“, но всъщност избягват умората или неприятното усещане.
Доказателства:
• Изследванията на Reilly et al. (2005, Dysphagia Journal) сочат, че до 40% от децата с нарушения на оралната моторика имат „поведенчески отказ“ от храна, който реално е физиологичен.
• При тези деца често има и дишане през устата, слаб тонус на устни и език или хиперсаливация.

🧩 5. Психоемоционални фактори (тревожност, промени в средата, нужда от контрол)

Обяснение:
Апетитът е силно свързан с емоционалното състояние. Децата, които преживяват напрежение (нова детска градина, конфликти, раздяла), често проявяват отказ от храна като сигнал за тревожност или като начин да си върнат контрол.
Доказателства:
• Според Lumeng & Miller (2019, Pediatrics), хроничният стрес потиска грелина (хормона на апетита) и активира кортизола.
• При децата със „selective eating“ често се наблюдават по-високи нива на тревожност и нужда от предвидимост (Dovey et al., Appetite, 2008).

01/11/2025

5 чести причини за обилна саливация (слюноотделяне) при децата, накратко:
1. 🦷 Пробив на зъби (никнене)
• Много често при бебета и малки деца. Дразненето на венците стимулира слюнчените жлези.
2. 👅 Нарушен мускулен тонус или контрол на устата
• При хипотонус или хипертонус на орофациалната мускулатура детето не успява да задържа слюнката в устата, дори и количеството да е нормално.
• Среща се при деца с дизартрия, церебрална парализа, сензомоторни затруднения и др.
3. 🧠 Неправилни миофункционални навици
• Отворена уста, дишане през устата, неправилно позициониране на езика, липса на стабилна устна компетентност.
• Това води до „изтичане“ на слюнка и невъзможност за нейното преглъщане.
4. 🤒 Възпаления или инфекции в устата и гърлото
• Тонзилит, стоматит, фарингит или възпалени венци могат да причинят временна хиперсаливация.
5. 💊 Неврологични, гастроинтестинални или медикаментозни причини
• Някои лекарства (например антиепилептични), както и състояния като рефлукс, неврологични увреждания, могат да повишат секрецията или да нарушат рефлекса на преглъщане.
Снимка:интернет

01/11/2025

Честит Ден на народните будители! 🌿
На всички, които събуждат искри в детските очи,
които с търпение, любов и вяра градят мостове към словото и светлината .
Бъдете здрави, вдъхновени и неуморни в това тихо, но велико дело – да събуждате човека в човека. 💛

31/10/2025

Ето 5 основни вреди от смученето на палец, особено ако навикът продължи след 3–4-годишна възраст:

🦷 Деформация на захапката и зъбите
Продължителното смучене на палец води до отворена захапка (предните зъби не се допират) или изпъкнали горни резци.
Това може да изисква ортодонтско лечение по-късно.

👄 Нарушено развитие на челюстта и небцето
Палецът оказва постоянен натиск върху небцето, което го извива нагоре и го стеснява.
Така се нарушава правилното дишане и позицията на езика.

🗣️ Проблеми с говора
Често се появява межузъбно произнасяне на звуковете С, З, Ц, Т, Д, Н, Л (езикът минава между зъбите).

👃 Дишане през уста и лоша позиция на езика
Постоянното държане на палеца в устата затруднява носовото дишане, а езикът остава ниско.
Това променя и положението на челюстта и стойката на главата.

❤️Психологическа зависимост и социални последици
Смученето на палец е успокояващ навик, свързан с тревожност или нужда от сигурност.
При по-големи деца може да доведе до срам, подигравки и ниско самочувствие.

29/10/2025

!!! Опитвам се да насоча вниманието на учителите и бъдещите учители към нещо много специфично – способността за задържане на внимание. В епоха на непрекъснати дигитални стимули и информационно пренасищане, именно вниманието се превръща в най-ценния ресурс – както за учещите, така и за самите педагози.
Ако проследим тенденцията от изображението:
2000 г. - 12 секунди
2013 г. - 8 секунди
2019 г. - 6 секунди
Виждаме намаление от около 2 секунди на всеки 6 години.
Ако тази тенденция се запази, през 2025 г. средната продължителност на вниманието би могла да бъде около 4 секунди.
Но по-интересното е не само числото, а качеството на вниманието.
Изследванията от последните години показват няколко важни уточнения:
!!! Не става дума за по-малко внимание като капацитет, а за промяна във фокуса – хората преминават по-бързо между стимулите.
!!! Мозъкът се адаптира към дигиталната среда, развивайки реактивно внимание (бързо, но плитко), вместо дълбоко внимание (бавен, но задълбочен фокус).
!!! Когнитивното претоварване от многозадачността и постоянните нотификации съкращава „прозореца на присъствие“ – особено при подрастващите.
!!! Все пак се наблюдава обратна тенденция при практики като медитация, водене на дневник, арттерапия и аналогови активности – те възстановяват способността за поддържане на внимание над 10 минути в спокойна среда.
➡️ Средната продължителност на внимание през 2025 г. вероятно ще бъде между 4 и 5 секунди, но осъзнатото внимание при хора, които практикуват фокусиране и дигитален детокс, може да е над 20 секунди активен фокус . Разривът между „разпиляните“ и „осъзнатите“ хора ще става все по-голям.
Тези данни поставят важен акцент върху необходимостта педагогическите практики да се адаптират към новата реалност на краткотрайно и фрагментирано внимание, като насърчават активното участие, паузите за фокус и обучението чрез преживяване.
За нас, преподавателите, това означава да създаваме среди, в които вниманието не се изисква насила, а се поканва – чрез движение, емоционална ангажираност и смислено преживяване на съдържанието.
Колкото по-кратко става вниманието, толкова по-голяма става отговорността на учителя да събуди не просто интерес, а присъствие !

Проф. д-р Севджихан Еюбова, психолог