07/11/2025
Пак съм там, където не ми е никак добре.
Там, където всичко се усеща без изход, дере.
И сякаш просто няма повече накъде…
Нищо от досегашните методи не работи,
трябва да мина на по-ниски обороти.
Пускам музиката да върви и тръгвам с нея,
без да знам къде ще ме отведе.
Усещам, чувствам, рисувам, пея
и изведнъж ми става по-добре
отново да присъствам като дете.
Пристигам в онази съкровена част от мен,
която никой не е виждал и не познава
и от която аз самата бягам като от проказа.
“Здравей, липсваш ми.” - казва мило тя,
А аз мълча, потънала от срам и вина.
Не знам как да продължа.
“Само не ме оставяй пак сама.”
“Добре.” - казвам аз и притихвам с тъга.
Плачем двете заедно с болката в нощта
и бавно се отпускам тук и сега,
Спирам да се боря с не-себе си
и Пускам всичко което не съм.
Връщам се у дома, в себе си
и Чувам песента сякаш на сън:
“I forgive myself all over again
cause I am doing the best I can.
There are no mistakes, I learn every day
and the Universe is showing me the way.”
Via Fia - The Art of Letting Go
20.01.24,
София
