26/09/2025
Размисли за българските логопеди
Не четете, ако не Ви допада да слушате и чувате истината.
Казвам се София Вълнеева и съм редови български логопед от 30 години. Логопед, минал в професионалния си път през позиции в държавни институции, в последните 12 години - логопед на частна практика.
Години наред мечтаех да мога някой ден с гордост да изрека словосъчетанието: "българска логопедична гилдия". Исках и вярвах, че ще дойде този ден. Ден, в който шепата логопеди в България, ще бъдем единни, обединени и силни, защото сме заедно. Защо пиша в минало време? Защото тази мечта вече я няма и защото знам, че такава гилдия няма да има. Докато логопедите в България продължават да се делят на:
❌ държавни и частни
❌ теоретици и практици
❌ логопеди от столицата и логопеди извън столицата
❌ клинични и училищни
❌ вярващи, че практикуват извънземни логопедични практики срещу практикуващи земни логопедични практики
❌ умеещи да ползват свръхмодерни технологии и неумеещи да ги ползват
❌ млади и стари и т.н., и т.н.,
гилдия няма да има.
Дали съм опитала да допринеса за създаването ѝ? Категорично, да! Дори не смятам да изреждам с какво точно, защото всички, които следите работата ми, не казвам страницата ми, много добре знаете с какво. Дали на някои това се харесва или не, това е истината. Вероятно не съм от най-удобните хора на света, но и не искам да съм удобна. Държа на истината, държа на откритата комуникация, не се включвам в подмолни игри и задкулисни интриги, не завиждам за чужди успехи, етична съм. Никога не злословя срещу колеги, наистина никога. Когато идват деца от други кабинети, дори не питам при кого са ходили преди това. Ако родител понечи да злослови по адрес на колега, го пресичам. Така го разбирам аз, но очевидно не важи за всички този мироглед. Затова ще отправя директно послание:
Колеги, ако нещо в мен, в моята работа, в моята страница Ви дразни, подминете! Не държа всички да ме харесват, още в детска възраст разбрах, че това нито е възможно, нито е нужно. Нито веднъж не съм си позволявала да пиша неадекватни коментари в страници на колеги, а е имало какво да коментирам, повярвайте. Защо тогава Вие си го позволявате? Разберете, независимо дали Ви харесвам или не, аз съществувам. По-млада няма да стана, да, но още по-знаеща и опитна, с абсолютна сигурност. Защото имам достатъчно самокритичност, защото имам критично мислене, защото имам желание да се развивам. Всичко, което имам като логопед, съм постигнала съвсем сама, с цената на огромни усилия и много, много труд. Всички тези 30 г. усилия доведоха до това графикът ми да е пълен. Рецептата? Просто следвам своя път и не гледам в чуждия. Опитайте и Вие!
Поздравявам Ви с тази скъпа за мен снимка от държавния логопедичен кабинет, в който работех преди наистина много години. 🙂
