Healthy mind and soul

13/04/2026

13/04/2026

05–07.06 | Ритрийт за жени
Истината за теб, която не си готова да видиш… още

Понякога не ти трябва още информация.
Трябва ти пространство… да се срещнеш със себе си.

Без шум.
Без роли.
Без бягство.

Само ти – и истината под всичко. ✨

🌿 Ще работим с:
– женската ти енергия
– връзките с мъжете
– майката и родовата линия
– сексуалността и блокажите
– повтарящите се модели
- 9 D дишане

👉 защо привличаш едни и същи мъже
👉 къде губиш себе си
👉 какво стои под всичко това

Дълбоки процеси. Тяло. Емоции. Енергия. ⚡

📍 Дом Ом, с. Долни Раковец
💶 300€
🎁 -15% до 15.04
⚠️ Местата са ограничени

Това не е за всяка жена.
Това е за тази, която е готова да види.

📩 Пиши ми или влез в https://t.me/+OilHwA-eCk02OWQ0

03/04/2026

✨ Всеки месец избирам една жена…
жена, която има нужда от подкрепа, но няма възможност да си я позволи.

Жена, която се бори сама.
Жена, която носи повече, отколкото показва.
Жена, която е на ръба… но все още не се е отказала.

Това е моят начин да върна, да дам, да бъда в служба. 🤍

Ако ти си тази жена…
или познаваш такава –
пиши ми.

Не е нужно да обясняваш перфектно.
Не е нужно да си „достатъчно зле“.
Не е нужно да се доказваш.

Просто направи първата крачка.

📩 Мястото за месец май е отворено.

С теб съм.
Станислава

03/04/2026

Важно!!! Родители в раздяла!
В предаването 4+ по телевизия 7/8 си говорихме на много теми, тази засяга всички родители, които обмислят такава или вече са в процес на раздяла.
#разделениродители #раздяла

28/03/2026

Има една истина, която малко хора искат да чуят…

Болката не си тръгва, когато я игнорираш.
Тя остава. Натрупва се. И започва да се повтаря – в различни ситуации, с различни хора, но със същото усещане.

Защо?

Защото болката не е враг.
Тя е сигнал.
Тя е врата.

И докато не си позволиш да я излъчиш отвътре навън…
докато не влезеш там, където най-много те боли…
ти всъщност оставаш в същия урок.

Трансформацията не е красива.
Тя не е удобна.
Тя изисква смелост да се срещнеш със себе си без маски.

Да усетиш.
Да признаеш.
Да преживееш.

И тогава… нещо се променя.

Болката спира да те преследва,
защото ти вече си я видяла.

И точно там започва свободата.

✨ Ако в живота ти има повтарящи се ситуации – спри за момент.
Не бягай.
Влез навътре.

Там е отговорът.
Там е и изходът.

#трансформация #вътрешнаработа #саморазвитие #осъзнатост #психология изцеление женскаенергия

22/03/2026

Равносметка

2018 беше моментът, в който животът ми реши да ме събуди… без да ме пита.

Всичко, което мислех за стабилно – започна да се разпада.
А аз съм зодия Телец… и за мен сигурността винаги е била всичко.

Тогава не знаех, че през моя знак преминава Уран.
Не знаех, че това не е разруха… а пробуждане.

Мислех, че губя контрол.
А всъщност… започвах да намирам себе си.

Истината е, че от 2018 до днес животът ми се преобърна три пъти.
Три различни живота.
Три различни версии на мен.

И всеки път мислех, че това е краят.
А всъщност беше ново начало.

През 2022 разбрах какво се случва.
Но не разбирах силата му.

Защото когато си вътре в бурята…
не я наричаш трансформация.
Наричаш я болка.

Аз съм жена, която дава.
Но станах жена, която се и затвори.

Имах проблем с доверието…
и точно в този период затворих сърцето си напълно.

Знаех какво е да ме обичат.
Но не знаех какво е да обичам… без защита.

Обичала съм.
Много.

Но през грижата.
През контрола.
През нуждата да държа всичко.

Така съм научена.
Още от детството.

Когато любовта не е свобода…
тя се превръща в отговорност.

А тялото… се затваря.

И да — сексуалността ми беше заключена.
Не защото не мога да усещам…
а защото не умеех да се отпусна.

Силната жена не е проблем.
Но е неудобна.

Тя не може да бъде контролирана.
Не може да бъде намалена.
И не може да бъде игнорирана.

И да… много мъже се страхуват от такава жена.
Не защото тя е твърде много…
а защото те не са готови.

Но има и други мъже.
Силните.

Те не се плашат от жена с присъствие.
Те я виждат.
Избират я.
И растат с нея.

Днес… аз знам разликата.

Знам и още нещо —
неудобната жена не е проблем.
Тя е истина.

Тя не мълчи.
Не се смалява.
И не се съгласява на по-малко, само за да не е сама.

Да, наричат я “твърде много”.
Но истината е, че тя просто не е за всеки.

И има още една истина, за която рядко се говори…

Жената, която има деца…
вече не е същата.

Тя не избира само за себе си.
Тя избира за бъдещето.

Сърцето ѝ обича.
Но умът ѝ мисли напред.

Тя може да бъде страстна, дива, свободна…
но винаги ще има една част в нея,
която поставя сигурността на децата си на първо място.

И това не е слабост.
Това е сила.

Жената с деца е по-свободна, отколкото си мислите.
Защото тя вече не избира от липса.
Тя избира от яснота.

Но ако един мъж не може да ѝ даде спокойствие…
той просто няма място в живота ѝ.

Днес съм спокойна.
Заземена.
В себе си.

Доверявам се на живота.
На процеса.
На себе си.

Знам стойността си.
Знам какво нося.
И знам, че всичко, което съм създала…
е минало през мен.

През моята енергия.
През моя ум.
През моята женственост.

И да…
Телецът в мен не се отказва.

Той създава.
Той материализира.

А аз вече знам…
че всичко е в моите ръце.

👉 И сега искам да те попитам нещо истинско:

Ти къде си в този път?
Още ли се държиш за старото…
още ли контролираш…
още ли се страхуваш да обичаш истински?

Или вече започваш да избираш себе си?

22/02/2026

Част 3

И тук идва моето осъзнаване.

Когато си правим татуировка, ние често:
• запечатваме любов, която тогава е била вселена
• запечатваме бунт
• запечатваме болка
• запечатваме „аз съм силна“
• запечатваме „няма да ме боли повече“
• запечатваме човек

Но времето минава.
Версията на нас се променя.
Енергията се променя.

И понякога татуировката започва да тежи.

Не защото е грешка.
А защото е спомен, който вече не живее в настоящето.

Важният въпрос не е „добре ли е да имам татуировка“.

А е:
• Коя част от мен беше, когато я направих?
• Какво запечатах тогава?
• Подхранва ли ме днес или ме държи в миналото?
• Носи ли сила или носи тежест?

Премахването не е отричане.
Понякога е освобождаване.
Понякога е обновяване на енергията.
Понякога е позволение да пуснеш старата версия на себе си.

⸻

Тялото помни.
Тялото разказва.
Тялото носи история.

Въпросът е – искаш ли още да я носиш?

22/02/2026

Част 2

Но има и още един пласт.

В енергийните и духовни школи татуировките се разглеждат като заредени символи – не просто мастило, а намерение, което остава в тялото.

В книгата Conscious Ink на Lisa Barretta татуировките се описват като талисмани, свързани с архетипи, намерение и фината енергийна система на човека.
Идеята е, че когато правиш татуировка, ти не само украсяваш тялото – ти „активираш“ определен символичен код.

В традиции като тайландските сак янт татуировки, символите се правят ритуално и се вярва, че носят защита, сила или духовна подкрепа. Те буквално се „зареждат“.

Някои съвременни енерготерапевти разглеждат и позицията на татуировката като значима – тялото се възприема като енергийна карта, където различните зони носят различни теми:
власт, сърце, сексуалност, идентичност, родова линия.

А ако добавим и по-общата идея от енергийната психология, че емоциите се съхраняват в тялото, картината става още по-дълбока.

22/02/2026

Премахвам своя татуировка.

И в този процес осъзнах нещо, което ме удари дълбоко:

Когато правим татуировка, ние много често не рисуваме просто символ.
Ние запечатваме период. Човек. Емоция. Версия на себе си.

Тялото става архив.

Татуировката като въплътена памет

В психологическите изследвания татуировките често се описват като „въплътени автобиографични спомени“ – физическо въплъщение на конкретен житейски етап, преживяване или трансформация.
Някои автори ги разглеждат като част от т.нар. наративна идентичност – начинът, по който разказваме историята си чрез тялото.

Има изследвания, които показват, че мнозинството татуировки са вдъхновени от:
• любовни връзки
• загуби
• лични кризи
• болести
• вътрешни обрати
• периоди на сила или бунт

Татуировката не е просто рисунка.
Тя е материализиран спомен.

Някои психиатри дори описват татуировките като „прозорец към психиката“ – като символи, които могат да разкрият важни теми в живота на човека и да бъдат използвани в терапевтичната работа.

И това напълно резонира с моето преживяване.