Psychoanalytic Studio

23/03/2026

⚜️ Бела Фройд – правнучката на Зигмунд Фройд, и нейния подкаст "Fashion Neurosis", в който интервюира своите гости на кушетката! (линк в коментар ⬇)

Тя е моден дизайнер и дъщеря на един от най-изтъкнатите британски художници на 20-ти век – Лусиан Фройд (не по-малко скандален от знаменития си дядо!)

Човешките истории са абсолютно очарователни!

23/03/2026

Неудобни наблюдения: фрагмент от лекцията "Преживяването на пациента за физичността на терапевта (Сара Шоен, PhD)"

20/03/2026

⚫️ Преди броени дни, на 101 години, е починал Edgar Levenson (30.10.1924 - 7.03.2026), американски психиатър и психоаналитик, застъпник на междуличностната теория, революционизирал психоаналитичното мислене и практика, акцентирайки върху ключовата роля на субективността на аналитика, житейската реалност на пациента и терапевтичната връзка. Неговите книги „Заблудата на разбирането“ (1972) и „Двусмислието на промяната“ (1983) и „Откраднатият Аз“ (1991), заедно с множество статии, са стандарти в психоаналитичното обучение в целия свят. Той ще бъде запомнен с проницателния си ум, широтата на научния си обхват, креативността и остроумието си, с които е вдъхновявал поколения. Отиде си велик човек и приносът му към психоанализата ще бъде завинаги ценен.

Очаквайте на 16.05.2026 семинара на тема "Пренасяния – изоморфност между форма и съдържание в терапевтичната сесия", посветен на неговата работа! За регистрация: линк в коментар ⬇️

18/03/2026

17/03/2026

Имал съм много поводи да се възхищавам, че дори и да завиждам на моите колеги - социални работници за това, което правят, подкрепяйки най-уязвимите сред нас и което аз, през моята професия не съм в състояние на направя. С голямо уважение към работата им ги поздравявам с професионалния им празник!

16/03/2026

🔵 "През лятото на 2022 г. публикувах научна статия, в която показахме, че няма убедителни доказателства, че депресията се причинява от нарушение в синтеза на серотонин в мозъка. Статията представляваше систематичен преглед на основните изследвания в съответните области, а аз ръководех екипа, който извърши този анализ.

Теорията, че депресията се дължи на недостиг на серотонин, съществува от десетилетия и повечето хора вярваха, че тя е доказана. Нашият преглед обаче показа, че всъщност тази идея не се подкрепя от научните доказателства.

В научната общност това заключение се подозираше от години, но за широката публика новината беше шокираща и разтърсваща. Тя обърна с главата надолу всичко, което хората смятаха, че знаят за депресията. Това ме накара ясно да осъзная колко силно се е утвърдило виждането за депресията като мозъчно заболяване, като малцина признават нейния неясен произход и нестабилни научни основи.

Така десетилетия наред на хората се повтаря, че депресията е биологично състояние и че антидепресантите „действат“ и „спасяват животи“, сякаш това са неоспорими факти. Но това не е така. Както показвам в книгата, тези убеждения са част от мит — мит, който е създаден и поддържан в услуга на различни интереси и има малко общо с действителната научна картина."

— Joanna Moncrieff, психиатър и автор

14/03/2026

🔷 Преживяването на пациента за физичността на терапевта: само психичната реалност ли е важна?

❗️Изключително интересна статия на Сара Шоен, PhD

❗️Започваме след броени часове: 14.03, 16:00 ч. по Zoom

❗️Без такса, необходима е само регистрация - линк в коментар ⬇

08/03/2026

♦️ Знаете ли коя е Shere Hite? А знаете ли защо не знаете за нея? Трейлърът на документалния филм "Изчезването на Шер Хайт" (2023) ще ви загатне защо! (линк в коментар)

Нейната книга "The Hite Report: A Nationwide Study Of Female Sexuality" (1976) е в Топ 30 на бестселърите за всички времена, продадена в повече от 50 милиона копия по целия свят.

Но с какво една красива жена става толкова опасна за уж свободомислещия западен свят? На днешния ден сме длъжни да почетем най-ярката, осъдена на забрава, икона на феминизма Shere Hite (1942 - 2020).

06/03/2026

🟣 "Антидепресантите дават на хората фалшива надежда. Много хора може да се почувстват по-добре в началото, но често идва момент, в който осъзнават, че тези лекарства могат да ги поставят в още по-трудно положение.

До момента няма убедителни доказателства, че съществува конкретен биологичен процес, който причинява депресията. Една от биологичните теории, предложена преди десетилетия, е че депресията се дължи на недостиг на определени мозъчни химикали — като серотонина. Съществува широко разпространено предположение – както сред медицинските специалисти, така и сред пациентите – че антидепресантите действат, като коригират тази биологична аномалия. Но това никога не е било убедително доказано.

Има обаче друг начин, по който тези лекарства действат, който рядко се обяснява на пациентите и рядко се признава открито: те променят начина, по който се чувстваме. Антидепресантите са психоактивни вещества — подобно на алкохола или канабиса. Това не означава, че ефектите им са същите, а че действат по сходен механизъм: променят психичното ни състояние, макар и по-фино. Един от най-характерните ефекти, за който често се съобщава, е емоционалното притъпяване — наблюдението, че чувствата стават по-приглушени."

— Joanna Moncrieff, психиатър

(Видео в коментар ⬇)

02/03/2026

👁️‍🗨️ "Завистниците не се наслаждават на нищо друго, освен на мъчението си без покой. Никога няма дъно, насищане, окончателно удовлетворение за завистта. Дори смъртта на обекта не може да укроти завистливия импулс. Защо? Защото завистта никога не е завист „за нещо“ (за някакво притежание или качество на другия), а е завист за живота му, за жизнеността на другия. Това, което завистниците не понасят, е проявата на живот, различността на другия с неговата генеративна сила."

— Масимо Рекалкати, психоаналитик

L'invidioso non gode di qualcosa se non del suo tormento senza pace. Non c' è mai un fondo, una sazietà, un appagamento definitivo per l'invidia. Nemmeno la morte dell'invidiato può placare la spinta invidiosa. Perché? Perché l'invidia non è mai invidia "di qualcosa" (di una proprietà o di una qualità particolare dell'invidiato), ma della sua vita, della vitalità della vita dell'altro. Quello che l'invidioso non sopporta è la manifestazione della vita differente dell'altro nella sua forza generativa.

Dal mio "I tabù del mondo" (Einaudi, 2017)
[Cover: Théodore Géricault, Alienata con monomania dell’invidia]