30/12/2021
Универсалиите време, пространство, реалност и космос в психодрамата
Според Морено, психодрамата има за цел да изгради терапевтична обстановка, която си служи с живота като модел, да интегрира в него всички модалности на живеенето, като започне с общите понятия - време, пространство, реалност и космос. За Морено времето има значение като терапевтично понятие. Това означава да търсим отговори на въпроса каква е динамиката на времето от гледна точка на настоящето, на Тук и Сега. Той се интересува от преживяванията в контекста на настоящето, с всичките му непосредствени лични, групови, социални и културални звучения. От позицията на Тук и Сега може да изледваме бъдещето, настоящето и миналото, важно е как ни вълнуват и какво преживяваме. Различните измерения на времето се сближават и сякаш имат еднакво значение. Пространството има значение като необходима част от процеса и взаимодействието в груповата работа и на сцена с протагонист. Пространството се преживява конкретно, то е много важно нещо, част от живота. За него непременно се говори. Пространството има хоризонтални и вертикални измерения, предмети, които съдържа, и разстояния между тези предмети и хората в него. Пространството непрекъснато бива преподреждано, то е динамично и това е свързано с динамиката на поеманите роли или позиции. Интеракциите и срещите между хората се случват в постранство, което неизбежно присъства. Според Морено, пространството загрява участниците в груповата работа да бъдат себе си и да преживяват собствения си жизнен модел. За Морено освен обективната релност, т.е. всичко, което е обективно и може да бъде възприето от сетивата, достъпно и разбираемо за науката, философията и различните видове анализ, същетвува и добавъчната реалност. Морено въвежда термина добавъчна реалност (surplus reality), с който обозначава всички невидими измерения на реалността и живота, неизпитани и неизяснени докрай. Това са реалността на фантазиите, на чувствата и мислите и т.н. Неговата идея е да излезе от кабинета на консултанта, където реалността, според него, е редуцирна, за да се срещне с реалността на живия живот и на ежедневието. Той цели да създаде такава терапевтична ситуация, коята да даде възможност на човека да се конфронтира със своето въображение, фантазии, страхове, мисли, чувства, за да достигне такова ниво на сруктуриране, което съставлява невидимите реалности на психичния живот. Според Морено, добавъчна реалност означава, че съществуващите невидими и непреживяни измерения на реалността и живота, които са недоизяснени докрай, могат да бъдат извадени и доизяснени в подходяща терапевтична среда и с подходящите интервенции. Така става възможно да се достигне до реалността на интрапсихичния и екстрапсихичния живот на човека. Един от основните инструменти за изграждане на психодраматичния свят на протагониста е помощният Аз, който въплъщава отсъстващи лица, илюзии, халюцинации, символи, идеали, животни и предмети. Тези образи правят реален, конкретен и осезаем света на протагониста, той може да види, да си поговори и дори да докосне и да пипне всички тези, иначе недостижими, скрити неща. Размяната на роли е често използвана техника на добавъчната реалност. Чрез нея участниците, поемайки ролята на другия, се опитват да намерят път към мислите, чуствата и поведението на другия. Морено твърди, че чрез размяна на роли може да се подобри човешкото общуване и такава размяна на роли и позиции е възможно да се случва спонтанно в бъдещето между хората. За него размяната на роли е нещо естествено. Другият като роля и позиция съществува у нас, но ние не я познаваме, защото е част от добавъчната ни реалност. „Това, което е от значение, е разгръщането на човека по отношение на потребностите и фантазиите, които има за себе си. Вместо слуга, той става господар и на анатомията, и на физиологията. В психодраматичния космос човек може да се превъплъти...“ (Морено, с. 40). Космическият човек на Морено е творец, който може да се ”превъплъти“, и е способен да размени ролята си със създателя на света, за да може да потърси отговор и да контролира явления като еволюция, раждане, смърт, сексуална ориентация. Освободен от оковите на фактите и релността, човек може да твори, като в същото това време си дава сметка и за фактите, и за реалността. Терапевтичната обстановка, според Морено, трябва да придобие житейска и екзистенциална стойност: „В психодраматичния свят диференциацията между половете незабелязано се пренебрегва и се отминава. В психодрамата няма пол... В психодрамата няма възраст. Реалността на раждането и смъртта се отминават. В психодрамата няма смърт. Нероденият и мъртвият биват извиквани за живот...“ (Морено, с. 40). Да въплътиш Бог в себе си не означава да напуснеш реалността, а по-скоро е вяра в творческата енергия и креативността, готовност да посрещнеш фрустрацията на реалността и да откриеш своята версия за смисъла, който има Вселената.
Библиография
Морено, Дж. Основи на психодрамата. Фондация Отворено общество. София, 1994.
