По пътя към себе си с Петя Костуркова - психолог

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • По пътя към себе си с Петя Костуркова - психолог

По пътя към себе си с Петя Костуркова - психолог +359889336838 Петя Костуркова

В трудни моменти, когато не можем сами да намерим решение, обръщането за помощ към психолог е проява на будно съзнание и отношение към себе си. Психологическото консултиране е процес, в който двама души, се ангажират и чрез сътрудничество се променят. Това е процес, протичащ на три нива - мисловно, емоционално и поведенческо, и включва намиране на нови възможности и решения на проблема. Това сътр

удничество изследва механизмите на поведение на клиента - за да бъде емоционално стабилен, да съумее най-ефективно да се справи с гнева, тъгата, самотата, тревожността. Онзи, който иска да намери щастието, здравето и истината се опитва... За да поеме човек към нещо, независимо какво е то, той следва да има мотивация, да вижда смисъл. За тези, които смисълът се изразява в свободата, щастието и обичта - психологическото консултиране може да помогне да ги превърне в движеща сила на живота им.
Предлагаме на Вашето внимание, сферите на психологическо консултиране, предлагани от психолога Петя Костуркова
- Индивидуални консултации, семейна терапия, работа с група.
- Сертифицирани обучения
- Сертифицирано обучение по Мотивационно интервюиране
- Когнитивно-поведенческа терапия - личен опит и персонален анализ, базови и специализирани умения, приложение на арт терапия при тревожни състояния при деца и възрастни, използване на арт терапия, съчетано с приказки при деца, приложна арт терапия.

Грижата за средата, в която живеем, е отражение на грижата, която носим вътре в себе си.Когато децата се учат да пазят и...
22/04/2026

Грижата за средата, в която живеем, е отражение на грижата, която носим вътре в себе си.
Когато децата се учат да пазят и създават, те развиват не само навици, а и усещане за стойност, принадлежност и смисъл.
Днес почистихме и засадихме дръвчета.

Когато светът воюваНовото напрежение между Иран, САЩ и Израел отново ни напомня нещо болезнено:Войните не започват с рак...
28/02/2026

Когато светът воюва

Новото напрежение между Иран, САЩ и Израел отново ни напомня нещо болезнено:

Войните не започват с ракети.
Започват със страх.

Със страх от унищожение.
Със страх от загуба на контрол и власт.
Със страх, че ако не нападнем първи — ще бъдем унищожени.

И всяка страна вярва, че се защитава.

Но това не е само геополитика.
Това е човешка психика.

Същият механизъм се случва и в нас:
Когато се почувстваме застрашени — ставаме твърди.
Когато не сме чути — повишаваме тон.
Когато ни боли — нападаме.

Страхът ражда агресия.
А агресията ражда още страх.

Мирът не започва между държави.
Започва в момента, в който успеем да разпознаем страха си —
и да не го превърнем в оръжие.

Може ли светът да стане по-мирен, ако ние станем по-осъзнати?

Предразсъдъците – когато решаваме вместо да опознаемПонякога гледаме човек и още преди да е казал дума, вече сме решили ...
23/01/2026

Предразсъдъците – когато решаваме вместо да опознаем

Понякога гледаме човек и още преди да е казал дума, вече сме решили кой е.
По външния му вид.
По начина, по който говори.
По миналото му.
По етикет, който някой друг му е залепил.

И без да го осъзнаем, затваряме врата.

Предразсъдъците са бързи заключения, които ни дават усещане за контрол и сигурност. Те ни спестяват усилието да опознаем, да слушаме, да бъдем отворени. Но цената им често е висока – пропуснати връзки, неразбрани хора, самота от двете страни.

Много от нашите предразсъдъци не са „наши“.
Те са научени.
Предадени.
Изградени от страх, болка или лош опит.

Когато отхвърляме някого, без да го познаваме, често защитаваме себе си.
От разочарование.
От повторение на стара рана.
От среща с нещо различно, което ни плаши.

Но понякога зад образа, който отхвърляме, стои човек, който просто иска да бъде видян.

Въпросът не е дали имаме предразсъдъци – всички имаме.
Въпросът е: осмеляваме ли се да ги забележим?

Защото пътят към себе си минава и през това да се запитаме:
• Какво виждам в другия – него или собствения си страх?
• От какво се защитавам, когато отхвърлям?
• Какво бих открил, ако си позволя да опозная, вместо да съдя?

Понякога една истинска среща започва там, където свършва предразсъдъкът.

Базовите убеждения – тихите режисьори на нашия вътрешен свят⸻Понякога живеем с усещането, че „нещо в нас“ постоянно ни с...
15/10/2025

Базовите убеждения – тихите режисьори на нашия вътрешен свят

⸻

Понякога живеем с усещането, че „нещо в нас“ постоянно ни спъва – колебание, страх от отхвърляне, нужда от контрол или непрекъснато доказване.
Зад тези повтарящи се модели често стоят базовите убеждения – дълбоки представи за себе си и света, които сме формирали още като деца.

„Не съм достатъчно добър.“
„Не заслужавам любов.“
„Ако не контролирам, ще загубя всичко.“
„Светът е опасен.“

Тези вътрешни истини са се родили някога, за да ни пазят – от болка, от отхвърляне, от хаос.
Но с времето те започват да ни ограничават, защото не отразяват настоящата реалност, а миналия ни страх.

В терапевтичния процес човек постепенно се научава да чуе гласа на тези убеждения, да разбере кога и защо са се появили, и най-важното – да ги преосмисли.
Промяната не идва с едно ново изречение, а с нов опит – с преживяването, че вече можем да бъдем обичани, без да сме перфектни; че имаме стойност просто защото съществуваме.

Работата с базовите убеждения е път – бавен, дълбок и истински.
Път към себе си.

Когато думите тежат повече от двойкатаПонякога не наказанието, а тонът, с който е изречено, оставя следа в детето за год...
09/10/2025

Когато думите тежат повече от двойката

Понякога не наказанието, а тонът, с който е изречено, оставя следа в детето за години напред.
Една забележка пред целия клас, една иронична усмивка, едно „така ли не можеш да се справиш“ — и в сърцето на детето се ражда срам.
Не защото е направило нещо лошо, а защото се е почувствало лошо самото то.

Публичното унижение не възпитава. То вгражда убеждението, че любовта и приемането са условни – че трябва да си „добър“ и „безгрешен“, за да заслужиш уважение.
Много възрастни, които днес се страхуват от грешки и се самоосъждат при всеки провал, носят в себе си гласа на онзи учител, който някога е викал пред всички.

Децата не се учат чрез срам. Те се учат чрез разбиране, граници и уважение.
Когато възрастният може да запази спокойствие и достойнство дори в напрежението, детето се научава да прави същото.

Най-ценното, което един учител може да даде, е не само знание — а усещане за сигурност.
Тогава децата не се страхуват да питат, да опитват, да грешат.
Тогава учението става път, а не бойно поле.

Когато децата поемат ролята на родителитеЧесто като деца ние поемаме роли, които не ни принадлежат.Да бъдеш „силният син...
01/10/2025

Когато децата поемат ролята на родителите

Често като деца ние поемаме роли, които не ни принадлежат.
Да бъдеш „силният син/дъщеря“, „успокояващият родител“ или „грижовният помощник“ може да се е наложило, за да оцелеем в семейната среда.

Но какво се случва, когато тези роли останат вътре в нас и като възрастни?
• Чувстваме вина, ако поискаме помощ.
• Страхуваме се да покажем уязвимост.
• Лесно се потапяме в зависимост или жертвена позиция.
• Трудно ни е да се свържем с истинските си желания и емоции.
Важно е да знаем: Поемането на чужди роли като дете не ни прави „слаби“. То е било стратегия за оцеляване.

Как можем да започнем да възстановяваме себе си:
1. Да осъзнаем ролите, които сме поели – „Аз, който винаги дава“, „Аз, който винаги спазва правилата“.
2. Да дадем глас на детето в нас – да изразим емоциите, които някога сме потискали.
3. Да започнем малки стъпки на баланс – да взимаме, когато имаме нужда, без да се чувстваме виновни.
4. Да интегрираме миналото и настоящето – „Аз, който съм бил“, „Аз, който съм сега“.

Всеки път, когато позволяваме на себе си да бъдем както даващи, така и взимащи, ние се доближаваме до своя автентичен Аз.

26/09/2025

Насилието в училище – защо се случва?

Да гледаш как едно дете бива унижено, а другите се забавляват – е сцена, която разтърсва.
Но зад това поведение винаги стоят по-дълбоки причини:
• ❌ Липса на емоционална зрялост – детето не умее да изрази гняв и болка по друг начин.
• ❌ Търсене на сила и контрол – чрез унижение прикрива вътрешната си несигурност.
• ❌ Отражение на семейната среда – когато вкъщи има критика, агресия или пренебрежение, това се повтаря в училище.
• ❌ Натиск от групата – страхът „да не си различен“ кара децата да стават съучастници.
• ❌ Липса на емпатия и позитивни модели – ако никой не учи на уважение и доброта, децата не знаят как да ги прилагат.

⸻

Какво можем да направим?

- Да говорим с децата си – за емоциите, за границите, за смелостта да кажеш „не“ на насилието.
- Да възпитаваме емпатия – не със сухи поуки, а с личния си пример.
- Да реагираме, когато видим или чуем за насилие – мълчанието е съучастие.
- Да подкрепяме жертвите – не със съжаление, а с разбиране, сигурност и уважение.
- Да работим с децата-агресори – не с наказание само, а с помощ да разберат собствената си болка и начините да я изразят здравословно.

⸻

Насилието не е „период“. То е симптом.
И колкото по-рано го разпознаем и прекъснем, толкова по-голям шанс имаме да изградим поколение, което знае:
Истинската сила не е в унижението.
Истинската сила е в съпричастието и подкрепата.

Защо хората мечтаят за слава и риалити сцена?Зад желанието за известност често се крият не само амбиции, но и дълбоки чо...
16/09/2025

Защо хората мечтаят за слава и риалити сцена?

Зад желанието за известност често се крият не само амбиции, но и дълбоки човешки нужди:
• Признание – „виждат ме, значи имам стойност“.
• Компенсация на ниско самочувствие – външното внимание лекува вътрешни рани.
• Бърз успех – обещанието за слава без дълъг труд.
• Нова идентичност – сцена, на която можеш да се „пренапишеш“.
• Културен модел – днес славата често се свързва със щастие.

Понякога стремежът към прожекторите е зов за любов, разбиране и принадлежност.

Химия на липсата Замисляли ли сте се защо понякога ни привличат най-много именно хората, които са недостъпни или се държ...
10/09/2025

Химия на липсата

Замисляли ли сте се защо понякога ни привличат най-много именно хората, които са недостъпни или се държат непоследователно?
Това явление често се нарича „химия на липсата“.

Когато някой ни дава внимание „на порции“ – ту е близо, ту изчезва – в мозъка ни се включва система за награда.
• Допаминът (хормонът на очакването) се покачва не когато получаваме сигурна любов, а когато не знаем дали ще я получим.
• Окситоцинът (хормонът на привързаността) се отделя в малки дози, след периоди на липса – и това засилва усещането за връзка.
• Адреналинът и кортизолът (хормоните на стреса) създават напрежение, което често бъркаме с „страст“.

Психологически, за много хора това е познат модел от детството – любовта се свързва с борба, несигурност или страх от изоставяне.

✨ Истинската, здрава любов обаче не е игра на липса и напрежение.
Тя е постоянна, спокойна и сигурна – дори да изглежда по-тиха от бурната „химия“.

Когато неуважението е зов за сигурностПонякога срещаме хора – особено млади мъже – които изглеждат арогантни, държат се ...
01/08/2025

Когато неуважението е зов за сигурност

Понякога срещаме хора – особено млади мъже – които изглеждат арогантни, държат се предизвикателно или отхвърлят всеки авторитет. Казват:
„Никой няма да ми казва какво да правя.“
„Знам по-добре от всички.“

На пръв поглед – гняв, бунт, его.
Но зад тази броня често се крие нещо друго: несигурност.
А още по-дълбоко – болка от ранни разочарования, страх от отхвърляне, несподелен копнеж за утвърждение.

- Когато авторитетът в детството е бил непоследователен – ту строг, ту отсъстващ
- Когато нуждата от приемане е била посрещната с критика или безразличие
- Когато си се чувствал „малък“ пред очите на тези, които би трябвало да те подкрепят

… се научаваш да се пазиш.
Да се предпазиш от ново унижение, като отхвърлиш първи.
Да си „силен“, като не уважаваш никого.

Но това не е сила. Това е защита.
Зад неуважението често стои не човек, който не иска връзка – а такъв, който не вярва, че може да му бъде безопасно в нея.

🔸 Уважението към другите започва със сигурността в себе си.
🔸 А сигурността се ражда в отношения, където си видян, чут и не си наказан за уязвимостта си.

🛤️ Пътят назад към себе си понякога започва с приемането, че дори гневът ни е бил опит да се свържем – макар и по единствения начин, който сме познавали.

🌱 Можем ли да се научим да бъдем сами, без да се чувстваме самотни?Да.Това е умение, което се развива. Като мускул. Като...
09/07/2025

🌱 Можем ли да се научим да бъдем сами, без да се чувстваме самотни?

Да.
Това е умение, което се развива. Като мускул. Като меко, но стабилно присъствие вътре в нас, което казва:

„Тук съм с теб. И в тишината има живот.“
Ако се учиш да си със себе си, без страх, ти изграждаш най-дълбоката връзка – тази с вътрешния си свят.

Самотата не е враг. Тя е врата.

Address

Улица Хайдушка гора 28-32
Sofia

Opening Hours

Monday 08:00 - 20:00
Tuesday 08:00 - 20:00
Wednesday 08:00 - 20:00
Thursday 08:00 - 20:00
Friday 08:00 - 20:00

Telephone

+359889336838

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when По пътя към себе си с Петя Костуркова - психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to По пътя към себе си с Петя Костуркова - психолог:

Shortcuts

Share

Category