22/07/2021
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ДЕПУТАТИ ОТ
46 ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
Планинските райони са пресечна точка на множество проблеми. Те практически водят до изолация на планинските общини от процесите на социално-икономическо развитие на обществото. Това е следствие на недооценяването на тяхната дълбочина и сложност. Нашите приоритети продължават да остават в периферията на процеса на европейската интеграция на страната. Липсата на далновидна политика, несправедла тези райони на лишения и на липса на алтернативи за равнопоставеност по отношение създаването на достойни условия за работа и живот. Нужна е визия или цялостна стратегия за разгръщане в новите евро-пазарни условия на неизползвания потенциал на планинските територии на България.
Днес нашите трудности са свързани основно с нетрадиционни за останалите райони, природно-климатични, комуникационни, битови и социално-икономически условия. Хората от планинските селища и райони на България не разполагат с въз избор на качествено образование, здравеопазване, транспортни като граждани на страна - членка на Европейския съюз.
Всички трудности и проблеми като цяло водят до бедност, миграция и трайно обезлюдяване, липса на алтернативи за професионална реализация, проблемно аграрно производство и състояние на окол Към това могат да се добавят и ограничени възможности за привличане на инвестиции за разработване и оползотворяване на наличните местни ресурси.
Всички сме наясно, че финансирането на публичните дейности в планинските региони е свързано с повече разходи за постигане на ефект, в сравнение с останалите региони. Считаме, че решението трябва да се търси не само по линия на преките финансови субсидии, а посредством преотстъпването на по-голям дял от финансовия и материалния ресурс, генериран от планината. Тоест голяма част от богатството, което се произвежда в планинските региони, да може да остава тук - това е един голям стимул. Този ресурс не е безплатен дар от природата, готов за експлоатация, той е достъпен за всички благодарение на усилията на местното население, на местните общности, на създаваната, изгражданата, съхраняваната и развивана инфраструктура.
Българските планински райони се нуждаят от нова политика, отразяваща изцяло потребностите на местните общности в духа на Европейската харта за местно самоуправление.
Предвид значителният относителен дял на населението на страната, съсредоточено в планинските райони– над 28% и 40% от общините, както и 41,8% от общия брой населени места (2172 населени места, включени в националната селищна мрежа) считаме, че решения може да се търсят посредством разширяване на обхвата на районите с природни ограничения (РПО) и необлагодетелстваните райони (НР) чрез предвиждането на допълнителни плащания за планинските райони до максималната допустима квота от 5% от националния пакет над предвидените по програмата за развитие на селските райони. За целта е необходимо:
- Да се направи класификация и картографиране на планинските райони според критерии, отразяващи природо-климатични характеристики и степента на неблагоприятните природни условия;
- Да се разработят програми за регионално развитие на отделните видове планинските райони, като политиката трябва да бъде комплексна – едновременно разглеждане на проблемите на селското стопанство, икономическите, социалните и културни проблеми на всички равнища;
- Осигуряване на услуги от общ икономически интерес, подобряване достъпността и комуникациите в планинските региони, предоставянето на необходимата инфраструктура, особено по отношение на пътническия и товарния транспорт, образованието, икономиката на знанието и комуникационните мрежи;
- Разширяване правата и отговорностите на общините, които да приемат в своите планове за развитие мерки свързани с разширяване и подобряване условията за местен бизнес, като се изградят звена, отговарящи изключително за прилагане на добри практики и усвояване на средства от европейските фондове и програми за прилагане на тези практики (бизнес инкубатори, технологични паркове и др.). Засилване партньорството с бизнеса, НПО и местните общности.
Селското стопанство в планинските райони е изправено пред предизвикателствата на диверсификацията и конкурентоспособността, както и пред нови предизвикателства, свързани по-специално с глобализацията, либерализацията на пазарите, продоволствената сигурност и устойчивото развитие.
В Планинските райони на България са съсредоточени над 15 млн. дка. земеделска земя (58 млн. дка. е земеделската земя в България, т.е около 26% е в планинските райони) и около 5 млн. дка високопланински пасища. В тези райони са 72% от горите.
Населението в тези райони плати и продължава да плаща висока цена от настъпилите промени в една от най-важните характеристики на тези райони - селскостопанското производство. Това се засилва от негативните промени, които настъпиха и в останалите икономически отрасли. Затова сега трябва да тръгнем към разработване и реализиране на политика, която да използва реалните възможности и преимуществата на този отрасъл.
Достъпът до земя, вода, пазари и финансови услуги, разпознаване правата на най-уязвимите групи, даване правомощия на местните общности, доброто стратегическо управление и активното привличени на инвестиции са основните предпоставки за устойчиво развитие, включително на планинските райони и отделните сектори на тяхната икономика.
Обективните тенденции на развитие показват, че селското и горското стопанство продължава да бъдат структуроопределящи отрасъли за планинските райони и са ключови фактори за осигуряване на заетост на местното население, за растеж и устойчиво развитие на планинските райони и са база за осигуряване в т.ч. на :
- видове качествена (екологично чиста) аграрна продукция, в частност:
уникални и традиционни местни растителни и животинските продукти, произвадство на сувенири и битови изделия;
- типичните местни автентични хранителни продукти на база на съхранени оригинални методи на преработка, които играят важна роля в развитието на търговията,туризма, занаятите в следствие запазването на традициите на местните общности и запазения автентичен характер на културно-историческото наследство;
- сектори, които печелят от връзката с естествената природна среда, като алтернативните видове планински туризъм в т.ч., зимен-ски и летен-селски, еко, приключенски, хоби, здравен и СПА туризъм и перспективни форми на преработващата местни ресурси промишленост;
- участие в съхраняване и щадящо използване на разнообразния ландшафт (ливади и гори), както и на много диви животински и уникални растителни видове (културни и диви);
- участва в борбата срещу промените в климата.
Устойчивото селско стопанство и цялостното развитие на планинските райони, в т.ч. чрез форми на стимулиране кооперирането на заинтересовани публични, частни местни структури, НПО и учебни заведения е от значение не само за населението на тези специфични райони, но и за населението на съседните на тях райони. Това означава, че политиката, която ще прилагаме към планинските райони ще окаже влияние върху устойчивостта в тези съседни райони.
Имайки предвид фактът, че в планинските райони са разположени 82% от горите на България, считаме, че е необходимо въвеждането на мерки, насочени специално към горското стопанство:
- Да се разработи дългосрочна стратегия за развитие на горите, която отчита последствията от изменението на климата, кръговрата на природата и естествения състав на екосистемата на горите, изгражда механизми за предотвратяване, борба и компенсиране при кризисни ситуации (напр. бури и горски пожари) и стимули за интегрирано стопанисване на горите;
- Да се търсят възможностите за устойчиво използване на дървесината и продуктите, изработени от дърво, от планинските райони (строителни материали, производстдво на корпусна мебел и детски играчки, биогорива от второ поколение);
- Площите, неподходящи за обработване и производство, да бъдат използвани за опазване на горския фонд, устойчиво развитие на лова, риболова и за засилване на тези дейности.
Планинския туризъм и зимните спортове са част от механизма за устойчиво развитие на планинските райони – използването на природните ресурси по един балансиран начин. Те са източник за икономически растеж и допълнителни работни места за планинските територии. Балансираното развитие на курортите, съобразно законовите ограничения и екологиочни норми, не би могло да даде екологичен дисбаланс. Гарантиренето на високо качество на туристическата услуга е един от основхите фактори на устойчивия туризъм. Опитът на Европа демонстрира, че е от особено важност за поддържането на жизнения стандарт на местното население в планините да се развиват туристически и спортни дейности, както и доброто състояние и качество на услугите през зимния, но и през летния сезон. Категорично настояваме развитието на туристическата инфраструктура да се съпътства от дейности по опазване и възпроизводства на планинския ладшафт. Средствата за тази цел могат да бъдат набирани чрез въвеждането на разумни екотакси.
И не на последно място, следва да изтъкнем важността от привличане на свежи капитали, които да подпомогнат планинските райони и да ограничат отрицателните тенденции, свързани с тях. Считаме, че решение може да се търси посредством заделяне на средства от държавният бюджет, а именно целеви субсидии за младото население с цел намаляване на обезлюдяването и подобряване на демографските показатели на планинските райони. Неоходимо е създаване на система от стимули и механизми с цел привличане на инвестиции и задържане на бизнеса в планинските райони, формулирани на базата на „зеления“ растеж за развитие и „зелената“ икономика.
С цел повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска продукция,считаме, че е необходимо изграждането на тематични програми за иновации – „земеделие, основано на познанието“. Това предполага и реализирането на мерки за подготовка и развитие на човешкия ресурс:
- Допълнителна специализираща подготовка по отделните специалности във висшите учебни заведения, свързана с многосекторното развитие в планинските райони;
- Преференции за студенти от планинските райони, които да се връщат по родните места след завършване (стипендии, общежития и др.);
- Подготовка на кадри със средно-специално образование – възстановяване на училищата (за подготовка на изпълнителски кадри, както и за организиране на детски и младежки лагери и „ зелени училища”). Подкрепа от страна на ВУЗ;
- Безплатни квалификационни курсове и други форми за обучение на представители от местните общности по програми за учене през целия живот;
- Разкриване на обучителни, туристически и информационни центрове и научни лаборатории на територията на планинските райони.
Ние заставаме зад нова законодателна инициатива която да гарантира устойчиво и равнопоставено развитие на планинските територии в България. Обществените очаквания в тази насока са значителни и в духа на европейската практика те биха могли да намерят покритие в разработвенето на национална стратегия за развитието на планинските райони и приемането на „Закон за устойчиво развитие на планинските райони”.
Нека работим заедно и целенасочено, използвайки най-добрите европейски и наши практики, за да можем да постигнем в обозримо бъдеще възраждането на тези толкова красиви и богати на неизползвани ресурси позабравени краища на България.
АРПОРБ.
