Психотерапевт Катя Попова, работи под супервизия

01/08/2025

Група за подкрепа:

Психологът Катя Попова и нейната група за подкрепа на хора, загубили любим човек

25/06/2025

28/05/2025

Група за подкрепа на хора, преминаващи през траур след загубата на любимия човек

Здравейте!

Преди четири години съпругът ми почина. Преминах през опустошителна скръб, през отчаяние, през самота. Няма думи, които да опишат колко сив и безрадостен бе животът ми – не намирах смисъл да се будя сутрин и не исках да се прибирам вечер в празния ми дом.

Днес имам сили, знания и умения и искам да подам ръка на хора, които преминават през траур след загубата на любимия човек. Планирам да създам група за взаимопомощ – пространство на доверие и добронамереност, където да се споделят мисли, емоции, чувства и всичко онова, което не може де се довери на деца и родители, на приятели и колеги. Място, където, вместо „Стегни се!“, се чува подкрепящото „Отпусни се! Поплачи си! Тук съм, за да те чуя! Ще постоя до теб и ще помълчим!“. Място, където всеки участник да получи нужната му подкрепа, да се обнадежди, че сегашната му житейска ситуация ще се подобри и че скръбта и безпътицата са етап, който няма да продължи завинаги. Всеки ще помага на останалите като споделя собствения си опит как успява да се справя, как успокоява ума си, кое му дава надежда, кои са хората и дейностите, които му помагат да преминава по-лесно през наистина съкрушителното житейско събитие.
Планирам срещите да се провеждат веднъж седмично, вечер след работа, с продължителност два часа. Цената за участие в една сбирка ще е десет лева. Групата за взаимопомощ ще е „отворена“ – по всяко време могат да се включват нови участници и всеки е свободен да присъства на колкото сбирки желае.

Ако Вие самите преминавате през траур и тази група представлява интерес за Вас, може да се свържете с мен, за да получите по-подробна информация.
Тел.: 0888668860 и katiapopova124@gmail.com
Ако Ваш роднина, приятел, колега или съсед преминава през траур, може да му препратите информацията за групата за подкрепа.

За мен: Катя Попова – психолог с магистратура по специалността „Психологично консултиране“ и психотерапевт от психо-телесна школа, работещ под супервизия. Преминала съм и специализирани обучения за работа с травма, фамилна терапия, психотерапевтична работа с деца, работа със зависимости, сексология и арт-терапевтични техники.

06/02/2025

Здравей!
Аз съм Катя Попова. Психолог с магистратура по специалността „Психологично консултиране“ и психо-телесен терапевт, с разрешение за работа под супервизия. Преминала съм допълнителни специализирани обучения за работа с травма, фамилна терапия, психотерапевтична работа с деца, работа със зависимости, сексология, арт-терапевтични техники.
Открих психотерапията в най-тежкия етап от живота ми – загубата на любимия.
Моят психотерапевт ме преведе през скръбта, отчаянието, унинието и самотата и ми помогна да открия отново смисъла и радостта от живота.
Вярвам, че полученото добро трябва да се предаде нататък – някой да се преведе през скръбта, някой да осъзнае ценността си, някой да намери истинския партньор, някой да се научи да се отстоява, някой да...
Със знания и практическа опитност се надявам да помогна и на теб, да те подкрепя по пътя ти към себеопознаването и постигането на баланс между тяло, ум и душа.

Ако връзката с партньора ти е „сложна“,
ако се затрудняваш да намираш общ език с родителите си,
ако не се разбираш с шеф или с колега,
ако изпитваш затруднение да казваш „Не!“,
ако си преживял травматично събитие,
ако преминаваш през траур,
ако желаеш личностно развитие,
ако …,
аз съм тук, за да те съпътствам в процеса ти на промяна и израстване.

Сесиите се провеждат в кабинет с адрес: ул. „Пирин“ № 73, София (в района на България Мол) или през интернет платформа.
Може да се свържеш с мен и на тел.: +359 888 66 88 60 или на електронна поща: katiapopova124@gmail.com.

02/09/2024

За непоисканата помощ

Много хора споделят разочарованието си, че са дали съвет, направили са услуга, предложили са помощта си, а отсрещната страна била толкова невъзпитана, че дори не благодарила.
Нормално е човек да е разочарован, обиден или дори гневен, когато е отделил време и усилия, за да помогне, а не е получил благодарност, когато е дал съвет, но не са го послушали.
На въпроса „А човекът поиска ли ти съвет или услуга, помоли ли те за помощ?“ отговорите обикновено са „Не, не ми е поискал съвет или помощ.“ или „Аз прецених, че му е необходима помощ“.
Съветите и помощта, които не са ни били поискани, но въпреки това натрапваме, се наричат „непоискано добро“. Опитайте се да се поставите на мястото на човека, който според нас преминава през житейски трудности и има нужда от помощ. Нашите най-добри намерения за него са натрапени съвети и помощ, които той не е поискал. Нашите действия за него не са помощ, а демонстрация на нашето превъзходство. С нашите действия и съвети ние всъщност му казваме „Аз съм „голям“, а ти си „малък“!“, „Аз съм умен, а ти си глупав!“, „Аз съм успял, а ти си неудачник!“, „Аз действам, а ти само мрънкаш!“, „Аз съм победител, а ти си губещ!“, „Аз съм спасител, а ти си удавник!“, „Аз мога, а ти – не!“, ... Този човек ни преживява като натрапник, като агресор, който го обезценява и грубо се намесва в най-съкровеното – в личния му живот и в личните му избори.
Поведението на даващия съвети и помощ е арогантно, защото заема позиция над получаващия, защото счита, че притежава по-голям житейски опит, за да дава съвети, защото предполага, че е по-компетентен и знае как се действа в конкретната ситуация.
Когато даваме непоискани съвети или натрапваме помощта си, ние лишаваме другия от възможността да направи собствените си избори, възпрепятстваме го да изживее житейските уроци и спираме неговото съзряване и израстване.
Освен това, даващият съвети и помощ е не просто обиден, че не са му благодарили, той е и ядосан, защото счита, че дава толкова много, а не получава нищо в замяна. Получаващият също е ядосан, защото не е поискал нищо, съветите и помощта са му били натрапени, а и се чувства задължен да върне услугата. И накрая и двамата се чувстват ощетени, защото балансът във взаимоотношенията им е нарушен.
В лична терапия може да се изследва кое ни кара да се опитваме да помагаме на другите, когато самите ние имаме нужда от помощ, защо се опитваме да решаваме чуждите проблеми, когато самите ние имаме неразрешени житейски ситуации, кое ни кара да сме винаги на разположение, защо ни е необходимо да чуваме похвалите, че сме невероятни приятели или колеги, а в същото време да не отделяме внимание и време за нас самите и раздаването за другите да ни коства пълно физическо и емоционална изтощение.

22/04/2024

За обичта и уважението към родителите

Много хора споделят притесненията си, че не изпитват любов и уважение към родителите си.
В повечето от нас се е загнездила интерпретация на петата Божа заповед: „Обичай / уважавай родителите си!“. А всъщност петата Божа заповед гласи: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.“.
Обичта и уважението са чувства. И тъй като чувствата, положителни или отрицателни, отразяват нашето отношение към другия, любовта и уважението трябва да се заслужат. Любовта и уважението не са даденост, за тях трябва да се положат съзнателни усилия. И когато родителите не са полагали нужната грижа, не са влагали ласка, добра дума и любов, е напълно естествено детето да не изпитва предполагаемите любов и уважение към тях.
Опитайте се да разберете и поведението на родителите си. Родителите са хора, а не свръхчовеци, каквито очаквания има всяко дете, и са направили най-доброто, на което са били способни докато са Ви отглеждали и възпитавали. Може би и те не са получавали любов в детството си и са научени, че това е правилният възпитателен модел, може да са полагали неимоверни усилия за прехраната и да са нямали време и сили и за друго, може да ….
В речника на Българската академия на науките едно от остарелите значения на думата „почитам“ е „приемам“. Приемането не е одобрение или неодобрение. Приемането е да осъзнаем, че родителите ни са обикновени хора с техните положителни и отрицателни качества, че са такива, каквито са, че миналото не може да се върне и животът да се изживее повторно, но по мечтания начин.
Родител, дете, баба, леля, братовчед, … са нашите роднини. С тези хора общуваме по силата на роднинската връзка. Задайте си въпросите: „Щях ли да общувам с тези хора, ако ми бяха съседи, колеги? Бих ли избрал тези хора за мои приятели?“. Отговорът в много от случаите е: „Не!“.
Моля Ви, не забравяйте, че родителите ни са направили най-ценното за нас – дали са ни Живота. Липсата на любов и разбирателство, постоянните кавги и упреци между родителите ни са ни дали примера какви не трябва да бъдат партньорските взаимоотношения и благодарение на тях сме станали любящи, разбиращи и подкрепящи партньори. С липсата на грижа, подкрепа и ласка през нашето детство са ни показали какви родители не искаме да бъдем и са ни направили обичливите, грижовни и топли родители, които сме ние сега за нашите деца. Затова, когато чувствате, че не изпитвате любов и уважение към родителите си, може да се опитате да кажете следните слова:
„Мамо и татко, почитам Ви затова, че сте ми дали Живота!“
„Мамо и татко, почитам Ви затова, че станах човекът, който съм сега!“
„Мамо и татко, почитам Ви затова, че днес съм любящ партньор, грижовен и обичащ родител, добър приятел, доказан професионалист!“
Може и да откриете и поводи за благодарност – за красивите очи, за гъстата коса, за стройната осанка, за прекрасния глас, за готварския талант, за упоритостта, за любовта към някоя наука, за …
Тези редове са за самопомощ. Те са начало към разбирането на поведението на родителите и осъзнаването, че са обикновени хора и имат право на своите грешки и слабости.
За да се осъзнае как родителите ни формират, как изграждат характера ни, за да се прекъснат нефункционалните модели на общуване с тях, за да се постигне психологическо отделяне от родителите, за да се преработи стаеният гняв, който се изпитва към тях, е необходима лична работа с подкрепата на терапевт.

20/03/2024

Психиатър, психолог и психотерапевт

Много хора са объркани за разликата между психиатър, психолог и психотерапевт. За мнозинството, ако някой е посетил психиатър, психолог или психотерапевт, това означава, че този човек „не е в ред“. А това е много погрешно. С някои от горните специалисти може да се наложи консултиране, когато се преминава през разнообразни житейски събития – раздяла с любим, смърт на близък човек, трудности при зачеване, изтощение от работохолизъм и много други. Това те прави осъзнат човек, който е проумял, че психичното здраве е важно, колкото и телесното здраве.
Психиатърът е завършил висше образование в медицински университет с образователно-квалификационна степен „магистър” и правоспособност „лекар” с право на обща медицинска практика. След това психиатърът специализира в превенция, диагностика и лечение на психични заболявания. Психиатърът е лекар, който работи в специализирана болница или отделение по психиатрия.
Психологът е завършил образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър” в класически университет (не в медицински университет). Той е изучавал основите на научната психология, отделните клонове на психологията, психичните феномени, какво е норма и патология. С придобитите знания може да работи като психолог в образованието и здравеопазването, в държавната администрация, в звена за подбор и оценка на персонала, и др.
Психотерапевтът е завършил образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър” в класически университет, с което става психолог. За да стане психотерапевт, е необходимо да завърши следдипломна специализация в конкретна психотерапевтична школа (например Неорайхианската аналитична психотерапия в Българския институт по Неорайхианска аналитична психотерапия – 4-годишен обучителен курс).
За да се получи диплома за психотерапевт в Българския институт по Неорайхианска аналитична психотерапия е необходимо: 1. успешно издържани изпити по множества дисциплини, сред които еволютивна психология, психопатология, психодинамика, психиатрия, психофармакотерапия, анатомия, психоневроендокриноимунология, психоантропология, психодиагностика, групова терапия, работа с травма, фамилна терапия, арттерапия и др.; 2. задължителен стаж в психиатрия; 3. задължителна лична терапия с психотерапевт поне 100 часа; 3. работа като психотерапевт под супервизията на психотерапевт с голям опит; 4. симулации на индивидуална психотерапевтична сесия пред обучаващи психотерапевти; 5. симулации на групова терапия пред обучаващи психотерапевти; 6. участие в множество преживелищни психотерапевтични групи; 7. задължителни психотерапевтични тренинги; 8. успешно положен изпит по индивидуална психотерапия; 9. успешно положен изпит по групова терапия; 10. успешно положен изпит по теория; 11. успешно защитена дипломна работа.
Психолог, който не е специализирал в психотерапевтична школа, не би трябвало да работи като психотерапевт, защото не притежава нито нужните знания, нито практическия опит, за да терапевтира клиенти. Това е както студент, който е завършил Българска филология, да претендира, че е получил образование да бъде поет или писател.
Когато избирате психотерапевт, задължително го попитайте в коя психотерапевтична школа се е обучавал, колко години е било обучението и какви са предимствата на психотерапевтичния метод, който практикува.

20/03/2024

За психотерапевтичния метод

Според Неорайхианската аналитична психотерапия човек е единство на тяло, ум и душа. Телесното здраве и психичното здраве са еднакво важни. Те са взаимосвързани и си влияят. Както телесните неразположения, когато например боледуваме от грип, повлияват психиката ни – унило настроение, липса на желание за нищо, така и самовнушението, че е възможно да сме болни, предизвиква физическите симптоми на предполагаемата болест, въпреки че сме здрави.
В Неорайхианската аналитична психотерапия се работи едновременно с психиката, с ума и с тялото, защото преживените емоционални травми се „записват“ в телата ни като мускулни блокажи, а умът ни ни кара да повтаряме нефункционални модели на поведение.
Неорайхианската аналитична психотерапия съчетава класическата психоанализа, когнитивно–поведенчески техники, гещалт терапия, психодрама, арт терапия, телесни опити, биоенергийно дишане, специализиран биоенергиен масаж и други методи. Това което я отличава от другите терапии е, че до несъзнаваното се достига и през паметта на тялото – клетъчната памет и мускулните защитни блокажи.
Основата на метода е Терапията на петте движения. Всяка потребност, която изпитваме, би трябвало да се задоволява чрез преминаване на кръга на опита: 1. поява на потребност; 2. възбуда; 3. планиране на действията за задоволяване на потребността; 4. осъществяване на движението; 5. удоволствие от задоволената потребност. Пример: внезапно изпитвам жажда, появява се потребност да се пие вода; жаждата се усилва; планирам какво мога да направя – да отида да сипя вода, да помоля някого да ми донесе вода, да отида на пазар и да купя вода; действам – сипвам вода и я изпивам; изпитвам удоволствие от изпитата вода и вече не изпитвам жажда.
Поради нашите различни характери и психичните травми, които носим, често не може да преценим, кое е подходящото действие/поведение, за да задоволим потребността си, и често желаната цел заместваме с други цели (вместо пълноценна връзка с партньор прекаляваме с храна, вместо да кажем „не“ работим безропотно, вместо …).
Целта на Неорайхианската аналитична психотерапия е да се изградят следните умения: да се разпознават потребностите; да се преценяват факторите на средата и другите хора, с които влизаме във взаимодействие; да се планира печелившо поведение за задоволяване на потребностите; да се отстояваме и да не се притесняваме да казваме „не“; да си позволяваме да се доверяваме; да не считаме молбата за помощ за унизителен акт; да се научим да привличаме другите; да постигаме удовлетворение от изборите, които правим.
Холистичният (цялостният) терапевтичен подход води до себеопознаване, до подобрение на психотелесното здраве и общуването с другите, до осъзнатост, че смисълът на живота е да бъдем щастливи.

20/03/2024

Терапевтичните сесии се провеждат в кабинета с адрес: ул. „Пирин“ № 73, София (в района на България Мол)