06/06/2025
Историите, които си разказваме за страданието, могат да блокират скръбта, която лекува.
В своята работа с хора, преживели ранна травма, психоаналитикът Доналд Калшед открива, че съществува дълбоко вътрешна, архетипна система за самозащита. Тази система използва механизми като дисоциация и оттегляне, за да предпази уязвимото ядро на личността от непоносимата болка. В началото тя служи като щит, но с времето може да се превърне в преследваща сила, която причинява още по-големи вътрешни страдания.
Един от начините, по които тази система поддържа контрола си върху психиката, е чрез това, което Калшед нарича фалшива скръб. Тя не е пряко свързана с първичната рана, а с историите, които сме създали около нея – разкази за безполезност, жертвеност или вродена лошота. Тези истории създават усещане за идентичност и придават смисъл на болката, но същевременно ни заклещват в хронично страдание и пречат на истинското изцеление.
Под повърхността на срама и усещането за жертва често се крие по-дълбока, първична болка – болката от страданието на детската крехка психика, скрита от съзнанието, за да може детето да оцелее. Това е болката на „изгубеното сърце на себе си“ – част от нас, която е едновременно невинна и дълбоко наранена. Преминаването от фалшива към истинска скръб изисква огромна смелост и готовност да пуснем защитните разкази и да се изправим лице в лице с дълбоката рана.
Истинската скръб започва, когато тази изгнана част от нашата същност се завърне в съзнанието ни и ни позволи да се свържем отново с уязвимото си „аз“, което някога сме изоставили, за да оцелеем. Ако срещнем тази болка със състрадание, вместо с избягване, можем най-сетне да освободим сълзите, които започват истинското ни изцеление.
Този трансформативен процес е ярко илюстриран чрез случая на Леонор – една от клиентките на Калшед. Пренебрегвана още в детството и по-късно привлечена към нарцистичен партньор, Леонор носела дълбоко в себе си усещане за безстойностност. Едва когато попаднала в безопасна терапевтична връзка, тя започнала да сънува – сънища за едно невинно, ядосано и пренебрегнато малко момиче.
В ключова терапевтична сесия – точно след като съпругът ѝ ѝ казал, че иска развод – Леонор насочила вниманието си към възел от болка в стомаха. Изведнъж пред очите ѝ се появило момичето от сънищата ѝ, и очите ѝ се напълнили със сълзи. За първи път в живота си тя наистина почувствала скръбта от ранното си изоставяне. С това освобождаване вцепенението изчезнало, и духът ѝ се събудил отново.
Източник: Юнг общество в Южна Африка
#аналиничнапсихология #пясъчнатерапия #юнг