Очна клиника Светлина

04/02/2024

Пластична хирургия на клепачите (Блефаропластика)

Какво представлява

Блефаропластиката е хирургична процедура, извършвана в областта на клепачите, с цел анатомично подобряване на външния им вид.

Този вид пластична хирургия е една от най-извършваните в медицината.

Оперативните интервенции в околоочната зона са с висок профил на безопасност, кратък възстановителен период и добри постоперативни резултати.

Повечето хора претърпели блефаропластика съобщават, че изглеждат по-млади и отпочинали както и това, че са възвърнали своята житейска увереност.

При някои пациенти ефекта от процедурата е за цял живот, а при други може да се наложи повторна интервенция.

Защо се прави

Блефаропластиката може да бъде извършена единствено като козметична процедура. Поради това, че клепачната кожата е много тънка, точно там се появяват първите признаци на стареене, изразяващи се в сбръчкване и увисване на клепачите.

Блефаропластиката може да бъде извършвана и по медицински показания, когато увисналите горните клепачи пречат на зрението. Пациентите с този проблем трябва да надигат глава, при нужда от визуализация в горната част от зрителното поле.

Друга причина може да бъде и затруднение в ежедневните хигиенни дейности.

Блефаропластиката може да се извърши както на горния, така и на долния клепач, поотделно или комбинирано.

Обикновено се премахва излишната кожа, мускули, а понякога и подлежащата мастна тъкан.

Всеки случай е индивидуален и се преценява внимателно от хирурга преди оперативната намеса.

Преди процедурата

Необходимо е да се направи обстоен очен преглед както на клепачите, така и на очите.

Офталмолог, работещ като окулопластичен хирург е лекарят, на който би могло да се разчита в най-голяма степен.

Преценка на стабилността на слъзния филм е важен компонент от предоперативния преглед, тъй като блефаропластиката може да увеличи налична симптоматика при Синдром на “сухото око“

Пациентът трябва да е в добро общо състояние и компенсирани придружаващи заболявания.

При поставен ботулинов токсин (ботокс) в областта на лицето, трябва да се изчака между 6-8 месеца от последната апликация.

Пушачите са изложени на повишен риск от усложнения, тъй като при тях има склонност от по-бавно зарастване на постоперативните раните.

При пациенти, приемащи медикаменти за разреждане на кръвта, трябва да се обсъди временно спиране на приема преди операцията.

Операцията и възстановителният период

Процедурата може да отнеме различно време, в зависимост от това дали се прави операция само на горен или долен клепач, или на двата едновременно.

Може да е съчетана с хирургично лечение на птоза(паднал горен клепач), ектропион или ентропион (обръщане на клепача навън или навътре към окото), което допълнително удължава времето за хирургична интервенция.

По време на процедурата пациентът е буден и в съзнание като се използва локален анестетик.

Нормално е след операцията, зоната около очите да бъде подута и посиняла в продължение на дни, а понякога до месец.

Главата трябва да е повдигната по време на сън. В началото е редно да се поставят студени компреси.

При излизане навън, е препоръчително използване на слънчеви очила.

Върху оперативните рани се поставят локални медикаменти за около 2-3 седмици.

След операцията не е редно да се използват контактни лещи и козметични препарати за известен период от време.

Хирургичните конци, поставени по време на процедурата се отстраняват след около седмица.

Пациентът може да се върне на работа в рамките на седмица след операцията, избягвайки тежки физически натоварвания.

Резултатът от блефаропластиката подлежи на окончателна преценка на третия месец след интервенцията.

д-р Борислава Върбанова

07/04/2023

Най-доброто пожелание към всички наши колеги, е да успяват винаги да печелят доверието и благодарността на пациентите си. Весел празник от всички нас, в клиника Светлина.

26/12/2022

С пожелания за весели празници на нашите колеги, пациенти и приятели.

08/11/2021

Днес доцент Евдокия Илиева напусна този свят.
Тя беше душата на очна клиника Светлина, олицетворение на аристократизъм, култура и спокойствие.
В професионално отношение, беше символ на академичното начало, обичаше познанието до последния си час и го раздаваше на всеки, желаещ да се докосне до него.
Не казваме сбогом, а до нови срещи.

23/08/2021

Лазерна корекция на зрението. Оперативна интервенция или амбулаторна процедура?

Може да се каже, че и двата термина могат да се използват основателно. Втория обаче, се възприема по-добре от пациента.

В какво точно се изразява лазерната корекция?

Лазерната корекция променя формата на предната роговична повърхност, за да бъде коригирана рефракционна аномалия късогледство, далекогледство или астигматизъм

Има ли различни видове лазери?

Съществуват два типа лазерни системи: Фемтосекундна и Ексимерна
Фемтосекундния лазер изрязва фрагмент във вътрешните слоеве на роговицата, който в последствие се премахва механично. Такъв тип процедурата е например SMILE.
С Ексимерния лазер могат да се извършат основно два типа процедури: LASIK и PRK
При LASIK се изрязва „капаче“ в предните отдели на роговицата като това може да бъде извършено по механичен начин или с лазер. Капачето се повдига от роговицата и се измества в страни като след обработката с ексимерния лазер се връща обратно.
При PRK се отстранява само епитела на роговицата, след което следва лазерната корекция, в повърхностните слоеве на роговицата. Затова този тип процедура се нарича повърхностна. В зависимост от начина на премахване на епитела има различни варианти на PRK процедурата.

От значение ли е производителя на лазера?

Определено това е от голямо значение. Фирмите, които постоянно обновяват лазерния софтуер, регулярно организират срещи за обмяна на опит на клиентите си и интегрират най-съвременните технологии за алгоритъма на лазерната процедура, са тези, на които трябва да се разчита най-много.

Какво означава индивидуален тип корекция?

Това е корекция, която се базира не само на диоптрите, които трябва да бъдат премахнати или добавени, а и от индивидуалните особености на съответното око и най-вече съответната роговица. Освен късогледството, далекогледството и астигматизма, в оптичната система на окото съществуват и други оптични аномалии, които могат да бъдат адресирани с подобен тип процедура. Моето лично мнение е, че индивидуалната корекция трябва да бъде извършвана на базата на информацията, получена от роговицата, а не тази, получена от изследване на цялата оптична система. Топографията на роговицата е много важно изследване, данните от което трябва да могат да бъдат прехвърлени в лазерната система, при преценка за извършване на индивидуална корекция. Различни болестни състояния на роговицата, също могат да бъдат третирани по този начин.

Кога е правилната възраст за извършване на процедурата?

Няма напълно правилен отговор. Обикновено се счита, че трябва да има стабилност в рефракцията т.е. диоптрите да не се променят в рамките на половин година. Обикновено това е периода след 21 годишна възраст.

Има ли лимити за корекция?

Да, но не тези обявени от производителя на съответната лазерна система, които в днешно време варират от -14 до +6 диоптъра с или без корекция на 6 диоптъра астигматизъм.
Приемливата от медицинска гледна точка корекция според мен не би трябвало да излиза от лимита -7 до +4 диоптъра като разбира се всичко е строго индивидуално и зависи от дебелина на роговицата, наличен астигматизъм и много други фактори.
Високо-степенните лазерни корекции индуцират аберации(най-вече сферични) в оптичната система на окото, което може да доведе до понижаване на яснотата на виждане, а и крият повече рискове.

Кой е най-щастливия пациент?

Най-вече този, на който му е обяснено внимателно и който е разбрал, какво би могъл да очаква от процедурата.
Като правило най-щастливи са пациентите с коригиран астигматизъм, защото получават яснота на виждане, каквато никога не са имали.
Тези с коригирано късогледство също са доста доволни, защото освен че се отървават от досадните очилата, светът става „по-голям“, тъй като очилата за корекция на късогледство намаляват образа.
За да имаме доволен далекоглед пациент трябва да се направи много добра преценка както на вида и обема на процедурата така и на очакванията на пациента.
Профилът на доволен пациент е млад късоглед или далекоглед след 35-40 годишна възраст.
Пациентите с астигматизъм са доволни независимо от възрастта.

Коя процедура е с най-малко рискове?

Като всяко нещо в медицината и тук има рискове. Няма да ги изброявам, но като цяло те са най-малко при процедурата PRK. Премахване на епитела с лазер преди основната корекция (транс-PRK) е може би най-благоприятния вариант. Разбира се, при PRK съществува недостатъка от по-бавното възстановяване на зрението и известна болезненост в деня на интервенцията. Въпреки това, може да се каже, че PRK е най-физиологичния вариант на лазерна корекция, защото е с най-ниска инвазивност, което не е факт при другите типове лазерни процедури.

Добра идея ли е извършване на лазерната корекция извън страната, в която живея?

В днешно време този тип туризъм е широко разпространен, поради множество посредници на по-евтини процедури зад граница. В никакъв случай това обаче не е добро решение.
Както казахме всяка лазерна корекция си има рискове, които изискват продължителен мониторинг. Обикновено контролните прегледи се извършват на първата седмица, месец и тримесечие. Освен това, правните рамки в чужда държава в повечето случаи не могат да защитят правата на пациент, ако това се наложи. И не на последно място всеки трябва да е наясно, че това са неговите собствени очи и не си заслужава да поема рискове за спестяване на известна сума.

Как да разбера, дали мога да се доверя на лекаря?

Задавайте конкретни въпроси и анализирайте получените отговори. Интуицията е тази, която може да ви помогне. Не разчитайте на информация от интернет за съответното лечебно заведение или лекар. В дигиталното пространство хората обикновено се оплакват. От друга страна, съществува огромна маркетингова агитация, която не винаги отговаря на реалностите.
Д-р Недев

10/01/2021

Пресбиопия или защо на определена възраст започваме да отдалечаваме книгата и телефона.

При нужда от фиксация на близък обект, зрителния център в мозъка предизвиква контракция на концентричния мускул, който обхваща вътреочната леща. При тази контракция на мускула множеството микроскопични влакънца, които го свързват с лещата се отпускат като самата леща също се отпуска и придобива по-сферична форма, респективно увеличава пречупвателната си способност. Оптичната система в окото става по-силна и успява да премести дефокусирания зад окото образ, в по-предна позиция към очното дъно, където той трябва да попадне, за да имаме ясно виждане. Този процес се нарича акомодация.

Пресбиопията е нормално състояние, свързано с намаляване на обема на акомодация. Причината е загуба на еластичността на лещата, следствие на настъпване на възрастови склеротични изменения в нея т.е. тя започва по-трудно да променя формата си към сферична, следователно, прибавя по-малко от необходимата диоптрична сила, в оптичната система на окото.

Обикновено състоянието се изявява към четиридесет годишна възраст, но е строго индивидуално.

При далекогледи хора, които имат по принцип по-слаба диоптрична оптична система, пресбиопията настъпва по-рано в годините.

Отдалечаването на обекта на близко гледане, книга, смартфон и т.н. е първия симптом на състоянието.

Присвиването на очите понякога също помага.

Хората с късогледство на пресбиопична възраст, започват да повдигат своите очила за да могат да виждат наблизо.

Настъпването на пресбиопията е неприятен момент, поради това, че в съвременния свят, повечето дейности са свързани с къси дистанции, работа на компютър, четене, боравене със смартфон.

Най-стария начин за справяне с проблема е изписването на очила за близко гледане.

Носенето на очила, придружено с постоянно им махане и слагане не е особено харесвано от хората, особено в активна възраст. Те постоянно търсят начини да избегнат носенето им.

В днешно време съществуват различни алтернативи: пресбиопични контактни лещи, пресбиопична лазерна корекция, поставяне на роговични импланти, дори премахване на непомътняла вътреочна леща с поставяне на специален пресбиопичен имплант.

Всички тези нови методи обаче не са панацея и не могат да заменят това, което сме загубили, а именно акомодацията. Освен това голяма част от изброените процедури са хирургични като съответно носят своя риск. Дори и хирургичната процедура да е успешна, това не значи, че пациента ще е доволен от резултата, а обратния път в повечето случаи е невъзможен.

Кое тогава е правилното решение.

При хора без наличие на катаракта(помътняване на лещата), очилата остават може би най-правилното решение. В наши дни има възможност за изработка на изключително индивидуални стъкла, подходящи за начина на живот и потребностите на всеки един човек, монофокални, бифокални или мултифокални.

При пациенти с налична катаракта, хирургичната интервенция за премахване на помътнялата леща, може да бъде комбинирана с поставяне на подходящ имплант, който да бъде съобразен, отново, с индивидуалните нужди на всеки един. В тези ситуации лекуващия лекар трябва да вземе решение, за вида на изкуствената леща, след добре проведена дискусия с пациента.

12/07/2020

Демодекс, най-често срещания очен паразит

Демодекс е най-често срещания екто-паразит по човешката кожа.
Количеството на заразяване се увеличава с годините. Среща се при 84% хората на 60 годишна възраст и при 100% над 70 годишна възраст.

Клепачите са много по-трудно достъпни за почистване от другите лицеви структури, което е причината Демодекс да се развива лесно там.

Разполага се по кожата на клепача, по-специално в миглените фоликули като предизвиква хроничен блефарит.

Паразита, може да проникне и в клепачните мастни слъзни жлези (Мейбомиеви жлези)

Комбинацията между Акне розацея и Демодекс блефарит, влошава развитието на заболяването.

При напредшане на процеса се стига до деформиране на клепачните ръбове, загуба на мигли и появата на крусти по клепачните ръбове.

Демодекс атакува директно и епителните клетки на Мейбомиевите жлези, което от своя страна, води до намалена продукция на повърхностната мастна част на слъзния филм, респективно причинява т.н. синдром на „сухото око“.

Пациентите се оплакват от дразнене, парене, сърбеж, усещане за „чуждо тяло“, поява на „пърхут“ и зачервяване по миглените ръбове.

Диагнозата се поставя при преглед от очен лекар.
Класическата находка при прегледа са цилиндричните восък-образни маншони в основата на миглите.

В зависимост от напредването на заболяването могат да се наблюдават деформация и зачервяване на клепачните ръбове, загуба на мигли, излизане на гъст секрет, подобен на мас, от Мейбомиевите жлези.

Посоката на растеж на миглите може да бъде обърнат в посока към роговицата, което допълнително увеличава дразненето на окото.

Запушването на Мейбомиевите жлези може да доведе до появата на грануломатозни възпаления и микроабцеси в тях под формата на дифузно подуване и зачервяване на клепача или поява на т.н. „ечемици“.

В крайните стадии може да се стигне до атрофия на жлезите, с изостряне на синдрома на „сухото око“.

Лечението е трудно, от една страна поради факта, че Демодекс е много устойчив на множество антисептици, от друга поради дискретното му местонахождение и трудността за прилагане на необходимите ежедневни хигиенни процедури.

Като доказан терапевтичен агент в последните години се е наложило маслото от чаено дърво. Ежедневното му прилагане с обтриване на клепачните ръбове както и масажа на клепачите, обикновено води до изчезване на паразита и симптомите на заболяването в рамките на месец.

Процедурите с Интензивна пулсираща светлина (IPL) при лечението на синдрома на „сухото око“ също допринасят за унищожаването на паразитния микроорганизъм при по-упорити случаи.

15/03/2020

Дигитална зрителна умора. Причини и начини за справяне с проблема.

Зрителната умора причинена от прекаленото използване на дигитални устройства е често срещано явление в днешно време.
Зрителната умора е много комплексен проблем и изисква специално внимание за намаляване на негативните аспекти, произтичащи от нея.

Какви са симптомите.

Зачервяване, усещане за сухота и дразнене в очите, замъгляване на текста, главоболие, зрителна и умствена умора, нарушено заспиване, намалена работна продуктивност, болки във врата и раменете.

Причината за всички тези оплаквания не е еднозначна, а е съвкупност от фактори.

На първо място стои претоварването на акомодацията.
Акомодацията е процес, при който окото се нагажда за близко гледане. Това става благодарение на промяна във формата на вътреочната леща под въздействието на мускул, разположен циркулярно зад ириса. Претоварването на този мускул при дълга работа предизвиква от една страна напрежение в очите, от друга отслабва действието му, при което акомодацията се влошава и текста започва да се замъглява.

На второ място трябва да се спомене претоварването на конвергенцията. При близка работа, очите променят успоредността на осите си като застават под ъгъл, който е толкова по-голяма, колкото е по близо обекта на наблюдение. Този процес се осъществява благодарение на вътрешните очни мускули. При близка работа, по-дългото напрежение на тези мускули довежда до главоболие и зрителна умора.

Друг проблем е потискането на мигателния рефлекс, който нормално е на всеки десет секунди. Мигането е важно за овлажняването на роговицата и спомага за поддържане на гладката ѝ повърхност. При продължително съсредоточаване, мигането се разрежда драстично, което от своя страна води до чувство за парене и дразнене в очите.

Отблясъците от мониторите също са основен компонент в проблематиката. Когато върху мониторите попада и външна светлина, тя допълнително увеличава общата интензивност, на попадаща в очните дъна светлина.

Излъчването на синя светлина е в по-голямо количество от дигиталните монитори. Синята светлина по правило е характерна за светлата част на деня. Използването на дигитални устройства вечер, води до смущение в дневно-нощния ритъм на мозъка, от там и затруднено заспиване.

Неправилното принудително положение на главата е причината за болки в рамената и врата както и за възникване на главоболие.

Компютрите са неизбежна част от нашето ежедневие и трудно бихме могли да ги премахнем от живота си.
Въпреки това можем да направим така, че негативните последствия от тяхното използване да бъдат намалени значително.

На първо място трябва да бъдат коригирани рефракционните аномалии на пациентите посредством оптична корекция, най-вече далекогледство и астигматизъм.

При пациенти след 40 годишна възраст има естествено намаляване на възможностите за акомодация, поради възникване на склеротични процеси във вътреочната леща. Затова след тази възраст обикновено се налага да се изписва т.н. пресбиопична оптична корекция, в помощ на отслабената акомодация.

Отдалечаването на монитора спомага за намаляване на степента на конвергенцията. Правилната дистанция обикновено е между 55-60 сантиметра. При пациенти с вродена недостатъчност на конвергенцията се изписват специални призматични стъкла, които преместват образа в посока на зрителната ос.

Мигането трябва да бъде част от работата пред дигиталното устройство. Очите не трябва да се стискат, а да се мига бавно както при заспиване. Хубаво е на всеки 15 минути да се извършват около 10 такива мигания.
Почивката на всеки 20 минути, гледайки отдалечен предмет или през прозорец за около 30 секунди е също нещо, което може да облекчи зрителната умора.

Поставянето на капки тип „изкуствена сълза“ помага както за преодоляването на изсушаването на роговицата така и за прекъсване на процеса на съсредоточаване върху монитора.

Редуцирането на отблясъците може да бъде осъществено посредством анти-рефлкесни стъкла в оптичната корекция както и изместване на компютъра, така че светлината да не попада отзад или отпред.
Осветлението в помещението е добре да бъде с мека халогенна светлина, а не с луминесцентна такава.

Филтрите за синя светлина в оптичните стъкла са полезно средство за преодоляване на нарушението в циркадния ритъм. Съвременните мониторите също могат да бъдат настроени да ограничават излъчването на синя светлина.

Ергономичните мебели както и правилното поставяне на монитора намаляват напрежението във вратната и раменната мускулатура. Центъра на монитора трябва да бъде на около 10-15 градуса под зрителната ос.

14/02/2020

26/12/2019

Катаракта. Колкото по-рано, толкова по добре.

Катаракталната хирургия е сред най-извършваните хирургични процедури по света.
С повече от 20 милиона интервенции годишно, този тип хирургия, може да се счита за един от най-успешните в съвременната медицинска практика.
С навлизането на новите технологии, свързани не само с хирургичния процес, а и с пред оперативното плануване, очакванията на пациентите са се увеличили в последните десетилетия.

Има съвкупност от фактори, които са важни за успешното лечение на това състояние.

На първо място стои правилната комуникация с пациента.

Лекарят трябва да е наясно какви са очакванията на пациента, за да се избере правилния имплант.
Пациента трябва да бъде запознат с всички аспекти на процеса както и с възможните неочаквани последствия.

Вида на импланта е от съществено значение.

Трябва да е съобразен с индивидуалния начин на живот.
Не всеки имплант е подходящ за всяко око. Лекарят трябва да вземе решение, в зависимост от индивидуалността на пациента, съпътстващите очни заболявания, анатомията на окото, наличието на предходни хирургични процедури.
Не съществува понятие „най-добра вътреочна леща“, но качеството на импланта е важно. Големите производители като Alcon и Johnson&Johnson, посредством внедряване на нови технологии и клинични проучвания гарантират качеството на продукцията си.

Апаратурата за определяне на диоптричната сила на импланта, трябва да е от най-съвременно поколение.

Въпреки, че винаги може да има следоперативни “изненади” рафинирането на метода за изчисляване, посредством осъвременяване на начините на калкулиране на диоптричната сила както и интуитивния подход от страна на лекаря са много важни.

Качеството на оперативното звено, гарантира правилното протичане на оперативния процес.

Отново апаратурата има огромно значение. От операционния микроскоп, през апарата за извършване на процедурата, до малките спомагателни уреди, всичко това има значение.

Хирурга е основна предпоставка за добре извършена операция. Съчетанието между опит и оптимална възраст е главния фактор. Обикновено се счита, че апогея на един хирург е между 45 и 55 години. Тогава има необходимата рутина и в същото време физическа и ментална стабилност. Разбира се, в това отношение може да има изключения. Броя на извършвани интервенции също не е за подценяване. Трудно е пациента да вземе правилно решение в това отношение, но съобразявайки се с гореизброените фактори както и доверието, което излъчва лекаря би могло да бъде от полза за правилната крайна преценка.

Персоналът в операционната зала трябва да създава спокойна атмосфера по време на целия процес, от приемането на пациента, до завършване на процедурата.

Неверни схващания относно процедурата.

Катарактата трябва да „узрее“. Всъщност колкото по-рано се извърши интервенцията, толкова вероятността за благоприятен изход е по-голяма. Чакането не е от полза нито за пациента, нито за хирурга. Освен че помътнява в процеса на катаракто–генеза лещата се уплътнява и става много твърда. Това затруднява хирурга и води до увеличаване вероятността от възникване на оперативни усложнения.

Може да решим проблема с катарактата по алтернативен път. Истината е че такъв не съществува. Алтернативните решения, обикновено опосредствани от т.н. народни лечители, могат да доведат до излишно чакане на „чудото“, респективно до затруднена хирургична интервенция.

Най-добрата изкуствена леща. Всъщност правилния избор зависи от ежедневните нуждите и начина на живот на пациента. Разбира се трябва да се има предвид и производителя, респективно, качеството на импланта. Все пак има разлика в това дали караме Мерцедес или Дачия.

Катаракталната хирургия е рутинна и лесна процедура. Това, че се извършва доста често в амбулаторни условия не прави процедурата лесна за извършване. Повечето хирурзи се справят при нормално-протичаща хирургична интервенция. Добрият хирург обаче трябва да се справя и в случаите, когато нещата не протичат по план. Това е основното, което го отличава от останалите. Именно това понижава процента на недоволни пациенти.

Процедурата се извършва с лазер. Истината е че процедурата се извършва посредством ултразвукова фрагментация на катарактата. Единствено част от процедурата, предхождаща основната интервенция, а именно премахване на предната капсула на лещата, може да бъде направена с лазер.

Катаракталната хирургия има малко рискове. Всъщност рисковете са много и трябва да се преценяват много добре, за да бъдат избягвани.

Може да си изберем правилния лекар по интернет. Всъщност в интернет хората по правило не препоръчват, а се оплакват. Има правило, че един доволен пациент ще каже на други десет, но недоволния на други хиляда. Интернет е благоприятно пространство за илюстриране на този постулат. Интуицията е тази която може да помогне. Говорейки с лекаря, гледайки го в очите, търсейки увереността и спокойствието в него, пациента би могъл да вземе правилното решение за себе си. Разбира се и интуицията понякога може да ни подведе.

Научната титла е признак на качествен хирург. Истината е че в повечето случаи това не е така, особено в нашата българска реалност. Практиката и таланта са факторите, които изграждат качествения хирург.

26/12/2019

Пожелаваме весели коледни и новогодишни празници на всички наши пациенти и колеги.

30/10/2019

Клиника Светлина ще се присъедини към призива на Българското дружество по офталмология като обявява безплатни прегледи за диабетно болни пациенти на 14 и 15 ноември, във връзка със Световния ден за борба с диабета. Прегледите ще стават след предварително записване на телефоните на клиниката 02/9312281 и 0899519407 като целта ще бъде насочена към установяване на наличие на диабетна ретинопатия при диабетици както и нейната профилактика.