23/04/2026
ПАТОЛОГ И МОБИЛНИ ОПЕРАТОРИ
Да, вярно е, че аз съм човекът, който извършва аутопсии, който се сбогува с вас пред последното ви пътешествие. И който с написването на един ред диагноза може да ви вкара в хирургията да ви оперират...
Но понякога се занимавам и със съвсем тривиални неща. Като това да бърша прах или да ходя на родителски срещи...
И да сключвам договори с мобилни оператори.
Тъй...
– Здравейте. Искам да подновя договора за домашния ни интернет.
Бях в офиса на популярен мобилен и интернет доставчик... а за да няма обидени, нека го наречем "Ер малък нула".
– А защо въобще сте го прекъснали? – попита ме привлекателният момък зад масичката.
– Не АЗ прекъснах договора, а сестра ми – обясних. – Беше на нейно име, но тя нито го ползваше, нито го плащаше. Каза, че просто ѝ омръзнали постоянните ви рекламни обаждания и съобщения... Затова го прекъснала.
– Ясно. Не, не можете да го подновите. Трябва да върнете старите устройства и да сключите нов.
Точно от това се притеснявах. Нямах време да разучавам пазара за най-подходяща оферта и да чета ситния текст на нови договори, да разнищвам скритите клаузи и подводни камъни, както и да крада часове от задълженията си, за да седя вкъщи и да чакам идването на техници...
– А не може ли просто да сключим нов със старите условия или сходни – примолих се, – без да пипаме никакви кабели вкъщи, и да продължим като преди?
– Не може – усмихна ми се с искрено съчувствие лъскавият левент.
При тази мила усмивка осъзнах с неудобство, че сега стоя пред него след дежурство, смачкана, изтормозена и хич не изглеждам на висота. Но какво да се прави, това е моята реалност.
– Такава е политиката на компанията – продължи той. – Но точно за вашия случай се сещам какво можем да направим... Сега имаме една промоционална оферта, която ще ви пасне идеално. Прехвърляте телефонните си номера при нас и така ще плащате мобилните телефони и интернета на едно място. Получавате по-изгодни условия на по-ниска цена.
И той ме затрупа с думи като роуминг, файв джи, мегабити за секунда, ейч би о и какво ли още не, от които преумореният ми мозък напълно блокира. Интересно, дали е споменал някъде между словоизлиянията, че ще дължа неустойка на мобилния си оператор за прехвърлянето на номерата? Допускам, че е напълно възможно – изстреляно на картечарски каданс и сливащо се с другите стойности от тарифния план. Но, честно – губи ми се сред останалото.
Обаче си спомням кристално ясно, че все пак попитах:
– Ще плащам ли нещо за прехвърлянето на телефонните номера?
– Не, няма да дължите никакви такси. Запазвате си същите номера, а прехвърлянето става автоматично между мобилните оператори. Спокойно, такива неща се правят постоянно.
Замънках неуверено:
– Но аз от години съм при този оператор и нямам никакви забележки към услугата им.
– Е, щом държите, мога да ви включа само интернет – сви рамене напетият младеж, – без прехвърляне на номера и без телевизия, но ще ви излезе по-скъпо от промоционалната услуга.
Опитвах се да мисля, но мозъкът ми даваше на късо.
Той се наведе към мен:
– Това е перфектната възможност за вас. Ще получавате повече, а ще плащате по-малко. Като приятел ви го казвам.
Ей точно в този момент – обаче – вече го изгледах навъсено. Защото всеки опит за фамилиарничене предизвиква у мен рефлекторна негативна реакция.
Затуй просто взех брошурната книжка и му казах довиждане.
Пределно наясно бях със себе си, че не съм успяла да уловя всички нюанси на хипер-мега-гига промоционалната оферта и се чувствах напълно извън свои води.
Но не, нямах никакво намерение да ровя в брошури, да сравнявам мегабити и да анализирам примерни договори.
За мен да чета договор е все едно да изучавам епикриза. А патолог да чете епикриза е когнитивно крайно натоварващо занимание. Защото аз не се запознавам само с изложените факти и тяхната последователност, а и правя справки в научната литература, уверявайки се в тяхната правдоподобност; опитвам се да отгатна това, което клиницистът не е споменал – поради неинформираност, дезинформираност или като напълно умишлен пропуск. Успоредно с историята на болестта върху листа, в главата ми върви моя си версия на патогенезата, която допълва или отхвърля написаното.
Не, съзнанието ми и без това беше претоварено с данни и нямах нужда от още информационен боклук. Тъкмо туй е една от причините защо рядко скролвам социалните мрежи или гледам телевизия.
Но пък домашният интернет беше с величината на семейна криза...
А аз не преувеличавам. Само си представете как ще ревне малкият, ако една вечер не ще може да гледа любимите си клипчета от ютуб... И като всяка средностатистическа домакиня, се обърнах за помощ и съвет към главата на семейството. А той и без това е IT, пък и в службата неведнъж е имал взимане-даване с интернет доставчици на професионално ниво. Това си беше тъкмо в неговата сфера.
И като всеки достопочтен съпруг с възложена задача от благоверната си жена, той направи именно това, което се нарича "претупване на работата".
Понеже тогава той не беше в София, просто отишъл в офиса на "Ер малък нула" в града, където пребиваваше. Там му изпяли същата песен като на мен и съответно той ми се обади с препоръката да прехвърля телефонните номера и да подпиша договора.
Тъй че няколко дни по-късно отново цъфнах в местния офис, грохнала след поредното си дежурство, и потърсих дискаунт плейбоя. Не че имах преференции към въпросния момък, но не ми се навлизаше пред нов служител в предисторията и междусестринските ми отношения на втори дубъл. Той се зарадва да ме види, предложи ми кафе, курабийки и не помня още какво. Връчи ми някакъв таблет, където трябваше да се разпиша около двайсет пъти, но там друг текст не виждах освен заглавията, моите и неговите имена. Беше ми адски некомфортно да слагам подписа си върху фрагменти от договор, който не можех да прочета. Та аз този мой подпис го поставям върху аутопсионни протоколи и патохистологични диагнози...
Забелязал неудобството ми, лаченият юнак се подсмихна и предложи:
– Ако искате, мога да разпечатам договора и да подписвате на хартия.
– Не – въздъхнах, – нека опазим дърветата.
В интерес на истината, по-късно видях, че въпросният договор е изпратен на електронната ми поща – общо към 30 pdf файла, за които би ми бил нужен един цял ден отпуска, че да успея да ги разуча.
След последния подпис събеседникът ми угрижено напомни да скрия старите устройства, че техниците да не ги видят, защото новият договор не бил съвсем в реда на нещата и с него той всъщност ми правел тайна услуга. Обещах да ги скатая, но нямах енергия да питам защо, с което разговорът приключи и след лаконично сбогуване поех към вкъщи доволна, че най-после съм отхвърлила тази задача. Чертаех в главата си какво имам да правя през остатъка от деня – трябваше да събирам пране, да пусна нова пералня, да мия съдове, да чистя подове, да проверя домашни по български и математика, да измисля някаква вечеря за малкия, както и да напишем домашното по английски.
Обаче скоро след като се прибрах, получих съобщение и обаждания от мобилния си оператор, че дължа 180 евро (350 лв) неустойка за прехвърлянето на двата си телефонни номера.
– Трябва да има някаква грешка - рекох им благоразумно. – Сигурни ли сте? В офиса ме увериха, че няма да дължа никакви такси. Невъзможно е да са толкова некоректни.
– Възможно е, и още как – отвърна жената. – Сега при нас е пълно с клиенти със случаи, подобни на вашия. Кажете, към "Ер малък нула" ли прехвърлихте номерата?
– Точно към тях – казах ошашавена. – Но защо си въобразяват, че ще им се размине такова нещо?
– Защото клаузата за неустойка е част от договора ви с нас и тях не ги касае. "Ер малък нула" не ги е грижа, че хвърляте 350 лева на вятъра. Еее... ако смятате, че тази сума не представлява проблем за вас...
Как да не представлява проблем? Че това е една шеста от докторската ми заплата, която и без туй не стига за нищо. Предполагам, че за нахакания тарикат от офиса това са дребни пари и вероятно той получава заплащане, доста по-високо от моето... но такова ни е обществото.
– Какво да правя сега? – попитах, съсем забъркана.
– Блокирайте прехвърлянето на номерата – предложи тя. – Можете да го направите чрез нашето приложение, директно от телефона ви.
Вярно, че имах такова приложение, но досега не го бях отваряла. Жената беше достатъчно любезна да остане на линия, че бързо да ме ориентира в менютата и да ме насочи към това, което ми трябваше. Но когато стигнах до потвърждаване на блокирането с личната си карта, приложението не я прие. Защото това беше нова лична карта, която бях извадила едва миналото лято.
Същата карта, онази с УРУНГЕЛСКАТА снимка – спомняте си я, предполагам.
– Ох, съжалявам – каза жената. – Новоиздадена лична карта първо трябва да се регистрира в наш офис, а после да се използва в приложението. При тези обстоятелства можете да блокирате прехвърлянето само ако идете до физически център за обслужване.
– Но вече е почти вечер. А имам да проверявам домашни... – изломотих аз.
В този момент малкият извика от неговата стая, че е свършил с математиката и ме чака. Но вместо да подхванем българския, го оставих да гледа филмчета с разтворените учебници пред него на масата. Изритах токчетата на цял метър по коридора и нахлузих по-ергономични обувки. Имах половин час до края на работното време на "Ер малък нула", а възнамерявах да намина и през техния офис – просто ей така да се видим, чисто от симпатия...
Още с излитането си от апартамента превключих дългоногия си кракомобил на пета скорост в посока филиала на сегашния ми мобилен оператор. Там за нула време блокирах прехвърлянето на номерата, но на излизане им казах да ме изчакат, че ей сега ще се върна, защото възнамерявам да сключа с тях и договор за домашен интернет.
Офисът на "Ер малък нула" беше буквално на две крачки от техния. Там потърсих любимия си гелосан гларус, но за мое съжаление ми съобщиха, че вече си е тръгнал. Тъй че циркът, за жалост, нямаше да е на нивото, което очаквах.
Обаче последващият диалог се оказа не по-малко поучителен.
– Вие ми казахте, че НЕ дължа пари за прехвърляне на номера. Излъгахте ме!
– Не може колегата да е казал подобно нещо! Всички знаят, че дължат три месечни такси неустойка при прехвърляне. Как пък точно вие не го знаете?
– Много неща знам – озъбих се, – но точно това не го знаех. Окачете го на вратата си за такива като мен.
– Грешно да ви казали, госпожо. Говорили сте по телефона с робот. Дължите на оператора си съвсем малка сума, а не 350 лв.
– Говорих с двама живи човека по телефона и сега с още един, очи в очи, тук в офиса им. Всички ми казаха същата сума.
– Излъгали са ви. Те просто искат да ви задържат като клиент... – в разговора се включи още една служителка. – Но оставете това, хайде сега да видим какъв интернет да ви включим...
– Не ме разбрахте – изръмжах. – Аз повече работа с вас не искам да имам. Дойдох само да ви върна новите сим-карти, както да отменя посещението от техник, и да чуя обясненията ви. Е, чух достатъчно.
Че си тръгнах изумена от наглостта им, е меко казано.
Все пак в офиса на моя мобилен оператор помолих да ми изяснят несъответствието между тримесечна неустойка, която се равнява на 120 лв, и тези 350, които твърдяха, че им дължа.
– Мобилните ви номера сега са на промоционална тарифа – обясниха ми, – а неустойката се изчислява върху реалната.
Брей, още една врътка, която със сигурност е записана някъде из километричните договори. Но пък после ми предложиха домашен интернет на цена, доста по-ниска от очакваната.
И с това, файв джи сапунката ми завърши, поне за днешния ден.
Домашното по английски си остана ненаписано, а сколасах да вкарам малкия в леглото чак към единайсет часа. Доста по-късно и аз се сгуших под завивките, докато следните думи се превъртаха в главата ми: "Всеки знае за неустойката при прехвърляне на номера. Как пък точно вие не знаете?". Гледах в тъмното, размишлявайки върху праисторическия похват на лъжците да ти вменяват вина за това, че са успели да те измамят.
При все че имам много таланти, аз свръхестествени способности не притежавам. Не си говоря със Зевс на дневни начала и не мога да го помоля да тресне с мълния офиса на "Ер малък нула", за да го изпепели из основи, барабар със съдържанието му. Пък и това би било постъпка нехуманна, неподхождаща на човеколюбив патолог.
Туй, що можех да направя, бе да оставя лошо ревю на офиса им в Гугъл с една звезда и кратък коментар: "Измамници".
Но да сторя подобно нещо ми се виждаше прекалено некрасиво и дребнаво. Все пак и тези служители са хора, и те душа носят. Не им трябват мъмрения, понижения, орязване на заплатите. Нали им е нужен комфортен социален статут, бонуси, премии и парички, с които да ходят на почивки и да си купуват дрънкулки.
Вместо това предпочетох да изкажа възхищението си от маркетинговата им стратегия тук, в скромната си ФБ страничка.
Както и да попитам: Човек като мен, тотално затънал в микроскопските си диагнози, с нископлатена, но високохуманна професия в служба на обществото – що да сторя, че това същото общество, използвайки именно липсата ми на интерес към текущите злободневности, да не ме цака по най-безсрамен начин? Тъй че, мило мое хоби, време е да ме ориентирате в най-модните схеми, шашми и далавери. Осветлете ме – последно кой и как се е пробвал да ви измами?
