12/01/2026
Трябва да съм била на сладките 15 години, когато пътувах за пръв път сама с влак. А аз и досега обичам влакове. Помните ли миризмите на машинно масло и метал; кънтящите удари с чук по колелата на всяка гара, търсещи пукнатини и дефекти; тъмнозелените седалки от изкуствена кожа в купетата; прозорците, които се свалят надолу, за да се провесиш през тях и да търсиш с очи в мрака кои от жълтите или червени светлини отпред ще станат зелени и ще сигнализират на машиниста, че можем да тръгнем?
А люшкането помните ли? Люшкането и приглушеното тракане по време на път са ми любими. Може би затова толкова харесвам метрото – то също люшка, ама не така хубаво като във влак.
И хората. В купето ви все ще има някой свърх-интелигент, който ще бърчи нос заради плебса наоколо. А плебсът ще мъкнем торби с картофи и лук от село. Даже веднъж бяха помъкнали и жива кокошка. И все ще има някоя баба в купето ви, която тарторски ще даде тон в приказките и ще разпита всеки какъв е и откъде е.
И когато аз бях на ред да отговарям, я осведомих с фактологична точност:
– Сега трябва да съм в девети клас, но съм в осми, защото повтарях една година.
Бабата ме изгледа студено.
– Ами да, аз веднага те разбрах, че си развалено момиче... с тези червосани устни и разпасани коси.
Присъдата ѝ ме засрами, защото наистина бях с грим и не на плитка.
Тъй че се умълчах и ми беше неудобно да се обяснявам на възрастната жена, че в езиковите гимназии минаваш 8 клас два пъти, като едната година почти всички часове са по чуждестранния език. Както си ме люшкаше влакът, се замислих – кое е по-лошо – да ти сложат етикет “зубрачка” или “пропаднала”. И реших, че реално не можех да се сърдя на бабата – не се ли случва на всички ни понякога да избързваме със заключенията, съблазнени от подтика да се покажем компетентни и адекватно ориентирани във всяка житейска ситуация?
И не се ли случва на всички ни да сме груби и пренебрежителни към някое дете по простата причина, че е слаботелесно и интелектуално наш неравен опонент? И все забравяме житейския факт, че това дете няма какво друго да прави, освен да порасне, и един ден ще е нито толкова слабо, нито толкова глупаво.
Същото пренебрежително отношение понякога виждам към новопостъпилите специализанти в клиниките. А това е толкова неразумно. Всеки нов човек е неизвестна величина – спомнете си, че реално не знаете какво ще излезе от него...
Реципрочност, моля. Разкажете ми какво се е случвало на вас във влака.