02/01/2024
този студент първо го изгоних от упражнение, защото ми пречеше. После той се извини. От което на мен ми стана неудобно и аз се извиних. После в мир и сговор довърших занятията си с групите от този цикъл, като за мое учудване въпросният екземпляр се оказа най-будният и интелигентен сред навалицата, което не корелираше с оценките му досега.
После, една сутрин на паркинга, като слизах от мотора (когато още ходех на работа с мотор), той застана пред фара, чакайки с любопитство да си сваля каската. Хлъцна и каза: "You look like hell." Разсмях се с искрено удоволствие, защото рядко ми се случва да получа честно мнение. Предишната нощ бях спала три часа, поради необходимостта да пиша презентация за студентското си упражнение въпросния ден.
Седмица по-късно се появи в кабинета ми да му обясня учебен препарат и тъкмо бяхме седнали пред микроскопа, когато му звънна майка му от вкъщи. Стана му неудобно - виждах, че не иска да й затвори телефона, но и не искаше да говори с нея пред мен. Дръпнах се настрани и се престорих, че не слушам, но ми направи впечатление с какво уважение и търпение отговаряше на въпросите й. После ми се извини, а аз обобщих "Mothers will be mothers" и се върнахме към препарата.
По-нататък младежът взе безпроблемно изпита си по Патология и съответно изчезна от полезрението ми.
Нито той е първият поданик на Саудитска Арабия, когото аз съм срещала, нито аз съм единствената българка, с която той е общувал. Но мисля, че краткото ни познанство малко донамести фокуса на взаимните ни представи за националностите ни.
Мисълта ми е, че когато общувате с някого извън града, страната, професията си, вие представлявате не само себе си. Колко от вас съзнават, че начинът, по който се държите, в нечия глава създава стереотипен образ, който ще рефлектира и върху другите хора от вашата общност