02/05/2026
Понякога ми липсва дядо ми.
Понякога ми липсват зимите с вкочанените пръсти на плетените ръкавици, които ме карат да си държа ръката свита вътре в юмрук.
Понякога ми липсват черешите в хартиена кесия и миризмата на ръчен хляб.
Понякога ми липсва трудното дишане след като бяхме прескочили оградата на басейна в квартала и цял ден плувахме.
Понякога ми липсват котенцата от строежа.
Понякога ми липсва чувството през май преди лятната ваканция.
Понякога ми липсва маршрутът на трамвая през гората, който се смени с метро.
Понякога ми липсва странно зловещата стълба в къщата на баба ми, която често сънувам. И баба ми.
Понякога ми липсва безстрашието да се покатеря на джанката.
А от както не работя директно с деца, често ми липсва това, което се случва на снимката ❤️
И все още не съм готова са се върна...