20/03/2026
В последните месеци Daniela Tahirova участва в няколко разговора за насилието –
за училищния тормоз и за по-личните измерения на тази тема.
Събрахме ги в един текст.
Не защото е важно да се гледат подкасти,
а защото е важно да се разбере какво стои зад тях.
В практиката си виждам, че насилието рядко остава в миналото.
То се пренася – в самочувствие, в отношения, в начина, по който човек живее със себе си.
Но виждам и друго –
че когато има пространство за работа и разбиране, промяната е възможна.
Понякога първата стъпка не е действие.
А назоваване.