07/07/2025
СЪРП — парашутът на нашето тяло. Ролята на мембраните на взаимното напрежение в остеопатичната концепция
Източно -Eвропейска школа по остеопатия
Сърпът на големия мозък (falx cerebri) не е просто анатомична преграда между дясното и лявото полукълбо. От гледна точка на остеопатията серпът представлява един от ключовите елементи на системата от мембрани на взаимното напрежение (reciprocal tension membranes, RTM), която обединява краниосакралната и постуралната система в една обща функционална мрежа.
Системата на мембраните на взаимното напрежение (RTM) е сложен интегративен механизъм, изграден от твърдата мозъчна обвивка, която не само защитава централната нервна система, но и разпределя механичните напрежения, възникващи в тялото. Серпът на мозъка е най-важната ѝ част, тъй като поема и модулира векторите на напрежение, идващи от различни отдели на организма.
♦️Предаване на напрежения чрез серпа
Всяко функционално или структурно нарушение в тялото — например асиметрична постурална адаптация, ограничения във висцералната подвижност, миофасциални дисфункции или дори нейнродинамични ограничения — променя разпределението на напреженията в фасциално-мембранната система. Тези напрежения, разпространявайки се през гръбначния стълб и твърдата мозъчна обвивка, се концентрират в областта на серпа, който играе ролята на своеобразен биомеханичен „парашут“.
Благодарение на своята архитектура сърпът е способен да интегрира разнонасочени напрежения, действайки като център за преразпределение на тези натоварвания в краниосакралната система. Ако си представим тялото като многоетажна окачена система, серпът е опорният купол, който поддържа равновесието на цялата конструкция.
♦️Физиологично и остеопатично значение
Сърпът се фиксира отпред за crista galli на решетъчната кост и отзад за вътрешното тилно възвишение, оформяйки вид напрегнат „палатка“ вътре в черепа. Тази структура е тясно свързана с наметалото на малкия мозък (tentorium cerebelli), с твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък, а чрез нея — с кръстцовата област и твърдите структури на таза.
По този начин изменения в биомеханиката на таза или гръдния кош могат да се предават по веригите на фасциите и твърдата мозъчна обвивка директно към серпа. Този феномен обяснява защо при работа с положението на таза или при премахване на висцерални ограничения могат да се наблюдават промени в подвижността на черепа — и обратно.
Серпът, акумулирайки всички тези напрежения, се превръща във важна точка на приложение на остеопатични техники. Влияейки върху него, можем да преразпределим натоварванията на цялата мембранна система, да възстановим физиологичните механизми на краниосакралния ритъм и да оптимизираме взаимодействието между централната нервна система и периферните структури.
♦️Остеопатичен подход към работата със сърпа
В остеопатичната практика вниманието към сърпа е част от по-широка стратегия за възстановяване на глобалния баланс на организма. Работата с мембраните на взаимното напрежение изисква висока степен на чувствителност и разбиране на краниосакралната динамика.
Остеопатът трябва да отчита:
• постуралните модели на пациента;
• висцералните ограничения (например фиксации на лигаментарния апарат на органите);
• нейнродинамични ограничения (например прекомерно напрежение на нервните стволове);
• емоционалните модели, които също могат да влияят върху фасциалните напрежения.
При всички тези промени сърпът действа като интегративен буфер, в който се отразява сумарната картина на взаимното напрежение на всички системи на тялото.
Корекцията на мембранното напрежение чрез серпа позволява:
✅ да се подобри краниосакралния ритъм;
✅ да се намали прекомерното напрежение на твърдата мозъчна обвивка;
✅ да се нормализира циркулацията на ликвора;
✅ да се намали общото фасциално натоварване.
По този начин работата със сърпа не е просто локална манипулация. Това е дълбоко въздействие върху централния мембранен „парашут“ на организма, който свързва краниалната, гръбначната, постуралната и висцералната архитектура на тялото в едно цяло.
▪️Работата със сърпа е като работата на парапланерист, който търси баланс сред въздушните потоци.
Както парапланеристът непрекъснато адаптира положението си, използвайки опънa на въжетата и купола, за да улавя и пренасочва силите на вятъра, така и серпът на мозъка преразпределя напреженията, идващи от различни системи на организма — постурални, висцерални, неврални и краниални.▪️
д-р Роман Ерохов
