10/04/2026
Казвам се Евгения, на 38 г., арт-терапевт и за тази възраст съм завършила няколко висши образования, сменила няколко професии, но смятам, че вече открих себе си в терапията. Тук съм спокойна, когато влагам енергия в собственото си развитие. Психотерапията позволи големи промени в живота ми и когато те се случиха, осъзнах колко много бих искала и аз да бъда човек, който подкрепя хората в техния житейски път.
Какво Ви привлече към работата с хора, живеещи с редки болести?
- Рядката диагноза рядко е адекватно подкрепяна у нас. Обикновено минава много време, докато специалистите успеят да я диагностицират, а през този период хората просто не получават необходимата подкрепа. Понякога процесът на диагностициране е толкова дълъг, че когато пациентът най-накрая получи своята диагноза, изпитва удовлетворение, че вече знае какво му е и как да подхожда към заболяването. Разбирайки сложността на живота с рядка диагноза, нямаше как да остана безучастна към опитите за подкрепа на хората, засегнати от такъв тип заболявания.
Какво всъщност представлява арт-терапията и как тя помага на хората да се справят с трудни емоции?
- Докато рационалната част на ума създава бариери в терапевтичния процес, чрез арт-терапията тези бариери се преодоляват. Тя се свързва директно с несъзнаваното и проблемите, които се намират там, излизат на повърхността. А когато един проблем е добре осветен, вече може осъзнато да се работи с него.
Арт-терапевтичните техники могат да бъдат изключително разнообразни. Смятам, че когато се схване основата на арт-терапията, тогава терапевтът може да маневрира и да създава свои техники, които да са индивидуално приложими в конкретния момент и към конкретната личност.
Чрез арт-терапията достъпът до човешката душа е много по-лесен. Красивият момент е, когато пациентът изпитва радост от творението си и едновременно с това е положил усилия за своето по-дълбоко емоционално изживяване на себе си.
С какви емоционални състояния най-често се срещате при хората, които идват в Центъра?
- Най-честите състояния са раздразнителност, отчаяние, депресия и повишена тревожност.
Как изглежда една арт-терапевтична сесия - какво се случва в този процес?
- Обикновено започваме с разговор за настоящите емоции и преживявания. В този разговор се изяснява каква трябва да бъде целта на конкретната терапевтична сесия. След това вече може да се оформи и подходящата арт-терапевтична техника за дадената ситуация. Тази последователност не е задължителна - понякога сесиите протичат и в обратен ред: започваме с техника, която помага да бъде разкрит проблемът, а след това преминаваме към по-когнитивна работа с него.
Има ли хора, които в началото се притесняват, че „не могат да рисуват“? Как им помагате да се отпуснат?
- Разбира се, това се случва често. Обикновено се опитвам да убедя човека, че не резултатът от творението е важен, а преживяването на самия процес на създаване.
Има ли момент или история, която силно Ви е докоснала и е останала с Вас?
- Тези моменти са много и е трудно да се спра на един конкретен. Всеки път, когато човек си тръгне от кабинета ми удовлетворен и мотивиран, когато някой се разплаче, или когато виждам дълготрайни резултати от терапията – това са моментите, които осмислят моята кауза.
Как се променя човек, когато освен терапия получава и усещане за общност и принадлежност в Центъра за подкрепа на семейства с редки диагнози?
- Хората често споделят, че този вид сплотеност ги кара да се чувстват част от едно по-голямо семейство. Ние празнуваме заедно, споделяме тревоги и надежди. Един от най-трудните за преодоляване проблеми при хората с редки диагнози е социалната изолация. Тя невинаги е само наложена от самия човек или от симптомите на заболяването - обществото ни все още трудно приема хората с редки диагнози. Често чувам за въпроси, които случайни хора задават на нашите потребители, и те звучат осъждащо, отхвърлящо и с липса на емпатия.
Ако трябва да дадете кураж на човек, който тепърва се сблъсква с диагноза, какво бихте му казали?
- Бих казала, че животът с диагноза може да бъде щастлив и пълноценен. Важно е човек да опознае диагнозата си и симптомите ѝ, да я приеме като част от себе си. Когато това се случи, и когато се адаптира към новите условия на живот, които заболяването налага, човек може по-спокойно да работи за подобряване на качеството си на живот.
Ако трябва с едно изречение да обясните защо е важно да съществува Центърът за подкрепа на семейства с редки диагнози - какво бихте казали?
- Общността, която създава Центърът, е като втори дом за неговите потребители.
Материалът е част от кампанията на Българска Хънтингтън Асоциация - Bulgarian Huntington Association за повишаване на информираността по повод Международния ден на редките болести, който всяка година се отбелязва на 28 февруари. Ако искате да подпомогнете дейността на Центъра за подкрепа на семейства с редки диагнози, посетете www.huntington.bg.
