Green Art Center

20/01/2026

Как се ражда и въздейства думата „благодаря“, разказват за БТА филолог и психолог по повод международния ден на думата, който се отбелязва на 11 януари. Историята н....

19/01/2026

Начинът, по който говорим с децата си, се превръща в техен вътрешен глас.
Начинът, по който говорим със себе си, също.
Една от най-важните задачи за един родител е да погледне себе си. Да научи себе си. Да възпита себе си. Това е голяма част от родителската работа.
Когато общуваме с детето си (а и със себе си) с искрена обич, съчувствие и разбиране, сме способни да го учим, поправяме и изискваме да спазва правила, по един уважителен, изграждащ личността му, начин. Изискването да спазва правилата и поставянето на граници са важна част от това да си родител. Но не е нужно това да става с груб език, с поставяне на негативни етикети и агресия. Достатъчно е да бъдем категорични и твърди. И да се сме сигурни,че се грижим за добрата връзка с децата си.
Всеки ден имаме нов шанс и възможност да изградим у тях позитивна нагласа към себе си. Зависи от нас.

Защото нашите думи се превръщат в техен вътрешен глас. А този глас ще ръководи живота им в голяма степен.

Повече в статията:
https://www.yourmodernfamily.com/way-talk-children-becomes-inner-voice/

24/12/2025

Кои са конфликтните теми във вашето семейство? Какво правите с тях?

Как да говорим за неразрешимите конфликти

Всяка двойка има теми, по които не намира решение. Те често изкачат, създават напрежение и въвличат партньорите в конфликти, които остават неразрешими. Дали ще става въпрос за различия в личните предпочитания, мнението относно възпитание на децата, разпределение на парите, темата за религията или нещо друго, тези теми могат както да бъдат обогатяващи или поне създаващи пространство за споделяне, така и разрушаващи връзката в двойката.

Психотерапевтите от Готман институт са открили, че всяка двойка има неразрешими конфликти помежду си. Това, което отличава успешните от болезнените взаимоотношения е начинът, по който се гледа на тези теми и начинът, по който се говори за тях.

Ако разглеждате наличието на неразрешими противоречия като арена за битки, в която или печелиш или губиш, то много трудно може да се приведе конструктивен разговор по тях. Много двойки или регулярно влизат в ожесточени кавги или напълно отбягват темите, по които не намират решение. И двата подхода трудно ще доведат до сближаване, а още по-лошо -могат да накърнят контакта и да доведат до отчуждаване между партньорите. Да им попречат да изпитват близостта и интимността, която ги е събрала в началото.

А какво да правим с тези теми тогава? Според терапевтите от Gottman институт начинът е да приемем необвинителна позиция. Искрено любопитство към гледната точка на партньора. Да попитаме за нуждите и емоциите, които стоят зад позицията му. Да потърсим предисторията, която предопределя . Да задаваме отворени въпроси и да слушаме. Без да коментираме, интерпретираме, анализираме и убеждаваме в обратното. Просто да слушаме. Първи единия партньор споделя своята позиция, после другия. Чак след това, когато всичко емоции и потребности са "на масата" може да се премине към търсене на някакво решение. Вероятно ще са нужни компромиси. Или ще се се стигне до идеята, че по тази тема просто "сме на различно мнение". Възможно е да стане ясно, че темата е конфликтна и във вътрешния свят на всеки от партньорите. Най-вероятно ще изкача отново и отново, но ако подхождаме с разбиране и уважение към гледната точка на другия много по-вероятно е да подхраним връзката и близостта си, отколкото да оставим на неразрешимите конфликти да разрушат връзката.

Кои са темите, по които сте непримирими? Какво правите с тях? Бихте ли опитали подход като описания от Готман и колегите му?

Източник: Ten lessons to transform your marriage, John Gottman , Julie Gottman and Joan DeClaire

24/12/2025

⚠️ 124 123 ☎️

21/12/2025

Предпразнични съвети. 🙂

21/12/2025

Една от характерните черти на системния подход е идеята, че много различни причини могат да доведат до един и същи резултат. Идеята за еквифиналност е силно приложима в разглеждането на детското поведение и търсенето на това какво провокира действията му. Всяка една причина или комбинация от няколко се нуждае от различен подход, за да има ефективен резултат. Противно на очакванията децата рядко се държат лошо само “за да ни провокират”. Често причините не са лични, а свързани с техни развитийни задачи, недобре развити или липсващи умения, реакция към правилата на общуване в семейството или цялостната среда, в която растат.
В този контекст днес ще споделя статия на Ейми Морин, в която тя говори за 10 причини, които могат да доведат до неприемливо поведение:

✅Искат внимание. когато базовата потребност на децата да бъдат забелязани не е удовлетворена, те започват да търсят внимание по всякакъв начин. Най-добре е да игнорираме това поведение, но да осигуряваме позитивно внимание по-често.
✅Имитират. Децата учат чрез подражание. Видели от някого някакво поведение, те могат да го пробват.
✅Пробват/проверяват границите. Понякога децата просто проверяват колко сме сериозни с някое правило. Нашето постоянство е единственото, което ще проработи
✅Липсват им умения. Според редица автори, децата се държат добре, стига да могат. Понякога децата просто нямат необходимите умения за социална комуникация или за задачата, която трябва да изпълнят и това води до неприемливо поведение.
✅За да покажат независимост. С порастването си децата усвояват все повече умения и знания. Нашето поведение към тях, правилата, които налагаме, следва да са съответно на порастването на детето. Изборът и свободата, които получават не бива нито да надвишават способностите на децата, нито да ги подценяват.
✅Залети са от емоции. Силните емоции и неумението да бъдат регулирани често водят и нас възрастните към необмислени постъпки. Това важи в още по-голяма степен за децата, особено малките. Разговорите за емоции, игрите учещи на регулация и саморефлексията за собствените умения в този план, могат да бъдат от полза.
✅Имат непосрещнати нужди. Когато са гладни, жадни и недоспали децата трудно контролират поведението си. Един начин да предотвратим неприемливи поведение е да се погрижим нуждите им да бъдат удовлетворени, преди да ги поставим в предизвикателна ситуация, като например пазаруване.
✅За да упражнят сила и контрол. Децата имат нужда от определени нива на контрол и власт над ситуацията. Когато те не са им осигурени и регламентирани, те започват да търсят по неприемлив начин.
✅Лошото поведение е заучено като работеща стратегия. Детето е видяло, че получава това, което иска през неприемливо поведение.
✅Имат психични трудности, като тревожност, депресия, хиперактивност с дефицит на вниманието. Често тревожни и депресирани деца изразяват състоянието си чрез неприемливо поведение. Търсенето на професионална помощ може да облекчи значително състоянието на детето и начинът, по който се държи

Повече в статията:

https://www.verywellfamily.com/surprising-reasons-why-kids-misbehave-1094946

14/12/2025

Каква е психотерапевтичната стойност на бойните изкуства?

Бойните изкуства за мен са разговор с живота пряко през тялото. Там няма време да мислиш какъв си, остава само какъв реално си. Секундата се цепи на стотни в едно свръхфокусирано внимание. Не мислиш. Си.
Тялото казва истината веднага и без да пита дали ти е удобно да я чуеш.

Когато стъпиш на татамито/ ринга, психологията спира да е теория и става задъхване, умора и минаване лимити, поглед.в поглед, дух в дух, хъс, отелесяване страха, мотивацията, волята, упоритостта, издръжливостта, ужаса и смелостта. Разбираш как се срещаш с кошмарите си, как гледаш агресията, поемаш болката и паниката, дали бягаш, вцепеняваш ли се, нападаш ли, за да не усетиш уязвимостта. Или танцуваш с тях охотно и храбро. Това е историята ти, написана в мускулните брони, костния мозък и червата.

Психодинамично бойното изкуство показва старите модели в чист вид. Как си се учил да оцеляваш. Как стоиш в любовта, самообладанието, границите, на мястото си ли си в живота и тежиш ли си на него?! На татамито/ ринга ранните отношения оживяват не като визуални спомени, а като позиция на тялото, контрахираност или спокойна релаксация, дистанция и проксемика, нуждата да контролираш или да се предадеш. Или приемайки провала, да успяваш.

Терапевтичната му сила е, че единява. Разделеното тяло и душа се намират отново. Агресията спира да е срамна или разрушителна и става желана, асертивна здравина, на която уверено стъпваш. Страхът не изчезва. Обаче вече не командва, а става гориво за куража. Появява се тихо присъствие, в което можеш да бъдеш и мек, и силен едновременно.

С времето нервната система започва да вярва, че можеш. Че можеш да издържиш. Че да се обичаш, заявяваш и поставяш граници, е позволено. Че конфликтът и предизвикателството не означават унищожение, а са нормална част от живота. Това достига до травмите и ги лекува по начини, по които думите често не могат.

Затова бойните изкуства не са да се млатиш. Път са към вътрешната цялост. Един много човешки начин да си спомниш кой си, когато си в тялото си и не бягаш от него.

Orlin Baev

11/12/2025

Факт! 🤣

10/12/2025

Как влияе на момичето това, което бащата показва към майката

Личността на едно момиче започва да се оформя много преди да разбере думата „личност“. Тя просто гледа двама възрастни хора — мама и тате — и учи какво е любов, какво е уважение, какво е сигурност.

И най-силното послание идва оттам как бащата се отнася към майката.

1. Ако тя е обичана — момичето пораства спокойно

Когато бащата говори на майката с уважение, когато я слуша, подкрепя, защитава… момичето вдишва това като истина за света:

„Жените са ценни. И аз съм ценна.“

То пораства с естествено чувство, че заслужава добро отношение и че любовта е място, в което е безопасно да бъдеш себе си.

2. Ако майката е наранявана — момичето пораства раздвоено

Когато момичето вижда майка, която търпи, плаче, мълчи от страх или е унижавана, вътре в него се появява тих конфликт:

„Ако стана като мама — ще страдам. Но ако не съм като нея — кого предавам?“

Това често води до:
• свръхнезависимост („няма да позволя никой да ме нарани“),
• трудност да се доверява,
• избор на партньори, които приличат на бащата — дори да е болезнено.

3. Бащата учи момичето какво да очаква от мъжете

Той е първият „мъжки свят“, който тя среща.
И ако този свят е топъл — тя става жена, която спокойно се свързва.
Ако е студен или хаотичен — тя става жена, която първо се пази, после обича.

4. Най-тихата рана и най-тихото изцеление

Най-дълбокото, което момичето научава, е това:

„Както баща ми се отнася към майка ми… така светът ще се отнася към мен.“

И цял живот — съзнателно или несъзнателно — тя търси доказателства за тази истина.
Добрата новина? Когато пораснем, можем да я пренапишем.
Въпросът е: Защо да не я пишем правилно?

10/12/2025