Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙

30/04/2026

СПИСЪК ИЛИ ЧОВЕК?

Не винаги съм била терапевт, открай време, обаче, съм наблюдател и слушател на хорските истории.
Още ми звучат в главата горди юнашки приказки на случаен спътник в пътешествията в годините:
"Съпругата е длъжна: точка едно..., точка две..., точка три...!"

Човекът беше бегло споменал за самотната си майка и отношенията си с нея.
----------------------
Усещането за собствени липси и дефицити – реални или въображаеми – често придобива формата на претенции и изисквания към партньора или кандидат-партньора.

Реално, това не е заявка за добро партньорство, а за по-добро родителство. "Дай ми това, което родителите ми не са ми додали: дохрани, догушкай, дообичай и т.н.!"

Също така, това е и заявка за по-добрия себе си, чрез образа на партньора. "Бъди такъв, какъвто трябва да съм, (и може би) не успявам да бъда: по-красив, по-осъзнат, по-забавен, по-трудолюбив ..."
------------------------------

Дано на този млад (някога) господин да му е светнало нещо по пътя на живота, да е могъл да провиди що е то реалната съпруга – жив човек, индивидуалност, а не тунелно да се фокусира само върху нейната функция;
да е разграничил, към кого реално е насочено това "длъжна/длъжен":
– към собствения родител, недохранил по един или друг начин детето, загатнал очертанията на "по-правилен" отношенчески модел?
– може би, към себе си, "недохранил" очакванията на родителя; неизпълнил определени задачи в живота? към своята идентичност?
Дано този бивш юноша не е останал все така "гладен", нереализиран и в стабилен "брак" единствено със списъка си.

Обикновено и нормално е да имаме някакви съзнавани ориентири за желания партньор. Но ако го търсим, вкопчени в списъка с критерии и длъженствувания, вероятно, ще открием стотици съответстващи кандидати, но... надали ще се срещнем с поне един истински. Защото зад списъка няма да можем да видим човека като субект (а не обект, изпълняващ функции), да дадем пространство и шанс за изживяване на същинска близост. Ще се обречем на перманентно усещане за самота и недостиг.

И така, докато първоначално не установим що-годе добра връзка със самите себе си.

Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙

Целият текст в линка:

Блог за Психология, Психотерапия, Личностно развитие.

28/04/2026

ПРИКАЗКА ЗА ЗАВИСТТА
(съкратено)

Иван и Стоян били съседи. Стоян имал магаре, с което пренасял стоката си, а Иван, макар да бил сръчен майстор, нямал такова. Вместо да се радва на уменията си, Иван постоянно мислел за магарето на съседа си и започнал да му завижда.

Един ден при него дошла Съдбата и му казала, че ще изпълни едно негово желание. В завистта си Иван пожелал магарето на Стоян да умре. Желанието се изпълнило веднага. Иван първо се зарадвал, но скоро разбрал, че не е спечелил нищо — просто и двамата вече нямали магаре. А е могло да си поиска свое магаре!

Тогава осъзнал грешката си и поискал магарето да бъде върнато и той също да получи едно. Но Съдбата вече била изчезнала и било късно.
---------------------------------

Поука: Завистта кара човека да избира злото и да губи възможността за собственото си щастие.
---------------------------------

Позитивно претълкуване:
Позитивно погледнато ЗАВИСТТА, ако подходим към нея по един осмислящ, вместо осъждащ начин, е чудесен шанс да се свържем със своите потребности и да насочим енергията си към задоволяването им.
Приказката на Светослав Минков се явява едно изящно подсещане, че даже и във властта на това (социално неугодно) чувство може да имаме избор в посока конструктивност. Стига да сме достатъчно позитивни и способни да чуваме себе си. 🙂
------------------------------------------------

https://myreflektion.blogspot.com/2020/04/blog-post_28.html

26/04/2026

Вечер, Южен парк...
Една неочаквана гледка. Какво заглавие бихте дали на снимката (сценката)? Какви асоциации ви поражда?
Дотук чух три съвършено различни. Колко разнообразни светове сме само! :)
Споделете, какво ви хрумва на вас?

25/04/2026

"ДОБРАТА ЛОША ТАБУРЕТКА."


Понякога малките деца като не знаят какво ги мъчи, сякаш си търсят В КАКВО да се блъснат, та да имат повод да си излеят иначе неизливаемото. Малко им трябва за "голяма обида" и силен рев ... "Лоша табуретка", изправила се на пътя, "гадна стена". После с някой възрастен утешител може шумно да им се карат на "лошите обекти".

Понякога големите, уви, не отиват по-далече от същите малки деца. Вместо да си дадат сметка за неясните комбинации от чувства и емоции, които ги изпълват, вместо да се саморефлексират – кое, как, откъде и т.н., те се впускат да си търсят В КАКВО да се обидят в пространството.

Малко им трябва... Дума, фраза, случаен образ, поглед. Няма нужда да се вниква в общата картинка, контекст, цялото съдържание. Един фрагмент от цялото ("ъгълът") е достатъчен, за да послужи за тяхната нужда – да си излеят иначе неизливаемото.

И следва същата схема с "възмутителните обекти", които "как си позволяват?!" и поддържащо кимващите утешители.
В друг момент нашите "герои" ще си поседнат удобно върху, "добрата" иначе, табуретка, или ще разглеждат с интерес шарките на стената... Но не и тогава, когато същата им е била нужна за други цели – да бъде "лоша".

Така е, когато субектът не си прави труда да отдели своето – вътрешните бури, конфликти, потребности – от чуждото. И щедро оцветява това чуждо в своите собствени багри.
А "лошите табуретки" на своя ред стоят и се чудят – какво общо имат с цялата драма?
----------------------------
P.S.
"Всичко, което ни дразни у околните, ни води към самопознание", изтъркан, но винаги актуален цитат на К.Г.Юнг
Даже и някой "ъгъл".
Даже и цялата чужда драма.

Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙

30.04.2020
https://myreflektion.blogspot.com/2020/04/blog-post_25.html

23/04/2026

"Съществува една ширеща се заблуда, че пси-специалистите, особено след като са преминали своя личен опит в терапията, не изпитват емоции. Но реалността е такава, че емоциите не само се изпитват, но и се явяват един от основните инструменти на терапевта, наред с много други инструменти, разбира се."

ДАРЪТ НА ЕМОЦИИТЕ

«Разказах за своето разочарование по повод лоша рецензия на една от книгите ми на своя приятел... Той отговори в чуден подкрепящ маниер и мигновенно ме изцели.
"Ърв, разбира се, че си разстроен от рецензията. И слава на Бога! Ако не беше толкова чувствителен, ти никога нямаше да станеш толкова добър писател!"»

"Дарът на терапията", Ървин Ялом

-----------------------------------------------------------
Тук бихме могли да добавим "нямаше да станеш и толкова невероятно добър терапевт".
Съществува една ширеща се заблуда, че пси-специалистите, особено след като са преминали своя личен опит в терапията, не изпитват емоции. Но реалността е такава, че емоциите не само се изпитват, но и се явяват един от основните инструменти на терапевта, наред с много други инструменти, разбира се.

Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2024/04/blog-post_23.html

23/04/2026

"Въпреки популярното поляризиране на понятията "нарцис" и "емпат" и двете могат преспокойно да важат за една и съща личност, като да представляват неочаквано отровна комбинация."

ЕМПАТИЯ ≠ ДОБРОДЕТЕЛ

"Дори емпатичното разбиране на друг човек може да се използва по манипулативен и егоистичен начин. Често този вид ментализираща злоупотреба включва изкривяване на чувствата на другите или изкривяване на репрезентацията на собствения опит. Емпатичното уж възприемане на чувствата може да бъде преувеличено и изкривено. ...

Например, родителят може да реагира прекалено остро на чувството на лека тъга на детето, преувеличавайки страданието му, за да създаде проблеми на бившия си съпруг във връзка с делото за попечителство. Подчертано емпатичното разбиране на „скръбта“ на детето изграва ролята на оръжие в битката за взаимоотношения. Понякога тази форма на злоупотреба с емпатията (ментализацията) се превръща в психологическо насилие."

/"Лечение на граничното разстройство на личността, базирано на ментализацията", Ентъни Бейтман, Питър Фонаги/
--------------------------

Тази злоупотреба с емпатията е много характерна за нарцистичната перверзия (Paul-Claude Racamier), когато разбирането на чувствата на другия се използва за контрол, манипулация, блокиране на способността на другия човек да мисли, за създаване на паника, предизвикване на определени мисли, чувства и реакции, психологичното насилие и т.н..
Така че въпреки популярното поляризиране на понятията "нарцис" и "емпат" и двете могат преспокойно да важат за една и съща личност, като да представляват неочаквано отровна комбинация.

Едно е да долавяш чувствата и емоциите на другия, съвсем друго е (и е въпрос) – какво правиш с тях?

превод и работа върху текста:
Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2025/04/blog-post_22.html

16/04/2026

"Когато преди години започнах моята собствена анализа, бях убеден, че съм много добър и никой не ме обича. Инвестирах много време и много средства, за да разбера, че не съм чак толкова добър и въпреки това съм обичан."

По следите на лекцията с проф. Салман Ахтар

11/04/2026

"Бог е превъзходна поема!
Ако имате интерес към нея – насладете ѝ се.
Ако нямате интерес – просто я подминете."

По следите на семинара с проф. Салман Ахтар

10/04/2026

НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ЖЕНАТА Е ДА ОСТАНЕ ЖЕНА

"Разсъждавайки за жените по принцип, не разбирам защо толкова настояват за равноправно отношение към себе си, борят се за равенство... Според мен, най-важното за жената е да остане жена. Красотата на жената е в нейната същност, в това да съхрани съществото си. Свойствени за нея са слабостта, женствеността и любовта.

Считам, че жената е не просто равна на мъжа, а дори го превъзхожда, но само ако си остане жена във всичко.
Тогава тя предизвиква в мен огромно уважение и любов."

АНДРЕЙ ТАРКОВСКИ – руски филмов режисьор и сценарист

рисунка на Ана Василева

09/04/2026

Допуснем ли идеята за загуба и липса като част от живота, преставаме да им се съпротивляваме с вечното недоволство – и така отваряме възможността за радост и удоволствие там, където наистина има защо.

Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙

„Вечното недоволство“ – щрихи към феномена Психология на личността, Самопомощ и самоусъвършенстване, Статии 1 ноември 2021 0 Ирина Янчева-Карагяур „Бедата на човек...

09/04/2026

"Когато виждам тълпа, която се залива от смях до изнемога на пошли естрадни концерти, и този глупав смях и вулгарният хумор се тиражират от милиони телевизори;

когато виждам безсрамни девици, които по същата телевизия с наслада разказват за своите сексуални приключения;

когато чувам, че в училище е намален броят на часовете за изучаване на литературата –
у мен възниква усещането, че някой много иска отново да превърне народа в стадо…

„Ще пуснем нечуван разврат, пиянство, клюки… ще задушим всеки гений още в зародиш…“
А народът – в по-голямата си част – с радост грабва тази вмирисана стръв."

ОЛЕГ БАСИЛАШВИЛИ, „Нима това съм аз?! Господи…“

снимка Pinterest

04/04/2026

ЧЕСТИТ ДЕН НА ПСИХОЛОГА!