Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

27/07/2025

:)

Властта над хората се придобива само като им се служи.

/Виктор Кузен/
----------------------------------
автор на карикатурата:
Алексей Меринов https://www.facebook.com/alex.merinov

27/07/2025

"Върху Аз-модела на детето дълбоко повлиява начинът, по който майката го вижда и се отнася с него: всичко, което тя не е в състояние да разпознае в своето чедо, то надали ще е способно да разпознае в себе си."

Една от ролите на психотерапевта е на "разпознаваща", както и на "отнасяща се" майка. Често не толкова чрез блестящи интерпретации, колкото чрез отнасянето с клиента по някакъв нов, по-животворен за него начин се разгръща личността му, събуждат се "спящите" му части и се разширява репертоара на ролите, от които се (въз)ражда неговия Аз.
------------------------

Колкото до самата майка – винаги може да има някакъв пропуск. Човешко е!
Но нека го погледнем и от друга страна.
Идеята, че майката не е всемогъща и всеуспяваща би могла да бъде много градивна за самата нея (в ролята ѝ на майка) – най-вече в това да подкрепя детето в изследването му на света и хората, следователно и на самото себе си – с тях, чрез тях и т.н..

С различни хора се разкриваме и себеопознаваме по различен начин. И е благотворно, когато имаме "родителско позволение" за това.

Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2019/07/blog-post_27.html

26/07/2025

"Психотерапия не прави хората по-щастливи.
Тя ги прави по-зрели. Ако нашите клиенти идват при нас за щастие, тогава ги очаква голямо разочарование.
Една от задачите на психотерапията е помощта в узряването – да се приведат в съответствие нашите реална и психологическа възраст."
/Ирина Млодик/

"Психотерапия не прави хората по-щастливи.
Тя ги прави по-зрели. Ако нашите клиенти идват при нас за щастие, тогава ги очаква голямо разочарование.

Една от задачите на психотерапията е помощта в узряването – да се приведат в съответствие нашите реална и психологическа възраст."
/Ирина Млодик – руски психолог/

-----------------------

В едно от своите интервюта Ирина Млодик развенчава разпространения мит за психотерапията "бързо, гарантирано, безплатно", първо шеговито – "бавно, скъпо и без гаранции", а после, давайки следен пример:

*******

В терапията идва жена и казва "не ми се получава да се омъжа, направете така, че да се омъжа". И в нейните представи "ефективна терапия" ще е такава, след която тя ще се омъжи, условно казано, още на следващия ден.

Но когато започнем да работим с тази жена, може да се изясни, че до брака тя има да извърви път колкото до луната. Причините могат да бъдат безброй...
Защото тя е твърде самотна в своята душа. Тя не умее да изгражда отношения по принцип с никого, и още повече с толкова различна вселена, каквато за нея се явяват мъжете.

Пътят в терапията ще е най-напред запознанство със своята собствена вселена, а после и с вселената на друг.

Това е, първо, порастване, узряване, което при нея е било пропуснато. Жената може да е на 33-35-40 години, а вътре в себе си да е само на 5-4 и да е емоционално неразвита; затова да не ѝ се получават връзките с мъжете, защото на тях им е скучно с нея. Инфантилните мъже не я интересуват, най-вероятно. А зрелите на своя ред не се интересуват от нея. Те някак нямат за какво да се хванат в личността ѝ.

Затова ѝ предстои достатъчно дълъг път.
От тази гледна точка, психотерапията може да ѝ се види като безрезултатна, защото след две години терапия, например, тя ще се изправи пред това колко е инфантилна, колко малко знае и колко още терапия ѝ предстои, преди тя да достигне онова ниво, в което ще може да реализира с мъжете нещо повече от една среща.

Звучи доста неприятно, но...
Много е по-страшно, ако тя доживее до 60 години, преминала през безброй астролози и гледачки, така не се и омъжила, същевременно пропуснала възможността да познае себе си. И това ще е много по-голяма трагедия, отколкото след две години терапия да признае своята вътрешна реалност.

преразказ и превод:
Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2021/07/blog-post_26.html

25/07/2025

12 ПРИЧИНИ ДА НЕ БЪДЕШ ПСИХОЛОГ

/С широка усмивка от гещалт-терапевт Полина Гавердовская. :) :) /

Професията на психолога и психотерапевта и до днес е обвита в романтична мистерия, въпреки всички усилия да бъде разобличена или осмяна. Хората продължават да вярват, че психолозите лесно печелят купища пари, без да правят почти нищо. Психологът е едновременно проницателен и глупав. Глупав – защото изрича баналности. Проницателен – защото е измислил как да печели от това. Психологът буди завист и възхищение, и затова дразни. Мнозина искат да станат психолози, именно за да предизвикват тези силни и противоречиви емоции у другите. Искате ли да знаете защо не трябва да го правите?

1. Ако клиентът се оплаква, че му е трудно да изразява гняв, първият човек, на когото ще излее всичко, трупано 40 години, ще бъдете вие. По-добре е да сте продавач! Поне бихте могли да отвърнете.

2. Те няма да разкажат за вас на приятелите си: срам ги е. Много по-удобно е да бъдете козметик.

3. Ако не ги радва животът, няма да ги радва и терапията. Кой ще е виновен? Познахте – Вие.

4. Един ден много богат клиент с радост ще ви предложи пари за терапия за три години напред. И ако не искате да загубите лицето си завинаги – не трябва да приемате. По-добре е да сте строител.

5. Не можете да помолите клиента-счетоводител да ви води фирмата, клиента-масажист – да ви разтрие врата, клиента-гинеколог – да направи ултразвук на вас или на жена ви, клиента-полицай – да усмири съседите. Ако го направите, вече няма да сте психолог. По-добре изобщо да не бяхте.

6. Не си мислете, че клиентите ви обичат. Това е трансфер – просто им напомняте за майките им. Ако ви обичат, значи майките им не са били чак толкова зле. Колкото по-добре работите, толкова по-бързо ще го разберат и ще си тръгнат.

7. Ако майките им са били ужасни, ще започнат да ви третират като тях. Мисълта, че нямате вина, малко утешава, но понякога, когато се отклонявате, за да избегнете летящата към вас възглавница (добре, ако не е стол), ще си мислите: по-добре да бях треньор по бокс.

8. Винаги сте под лупа. Ако след посещение в Застрахователната компания раздразнено напишете в блога си „Боже, писна ми от глупачки“, всички клиентки ще се обидят, а някои дори ще се ядосат. Следващата седмица ще обяснявате на всяка една, че не сте имали предвид нея. По-добре да работехте в Застрахователната компания.

9. Не им пука за вас. Омъжихте се (оженихте се)? Не знаят. Имате любовна драма? Безразлично им е. Интересува ги само как вие се отнасяте лично към тях. Даже на масажиста му е по-лесно!

10. Не можете да спите с тях, колкото и да ви се иска. А имайте предвид – ще ви го предлагат! По-добре да бяхте ортопед.

11. Ако това много ви натъжи, можете да се оплачете на супервизора си. Само че и с него не можете да спите. Иначе той вече няма да ви е супервизор.

12. Всичко това не носи толкова много пари. Ако цял живот само консултирате, ще карате „Форд Фокус“. Ако искате „Лексус“, трябва да сте супервизор или да преподавате. Някои по-разсъдливи психолози правят точно това.

P.S. Този текст е написан на шега, изключително с цел да облекчи напрежението у автора и читателите. Авторът не визира никого конкретно. Авторът изпитва безкрайно уважение към своите колеги, клиенти, а най-вече – към своя терапевт и супервизор!

превод и работа върху текста:
Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2025/07/12.html

23/07/2025

БЕЗУСЛОВНОТО ПРИЕМАНЕ (в терапията) ИМА УСЛОВИЯ
-----------
"Контейнирането от страна на терапевта на агресивните проявления на инстинкта за смърт, без защита на границите на Егото и на взаимоотношенията, е терапевтично само до определена граница. След тази граница терапевтът заема мазохистична позиция, тоест става обект на садизма на пациента и по този начин поддържа, затвърждава, а в крайни случаи и развива садо-мазохистичен модел на взаимоотношения в психиката на пациента чрез интроекция на образа на терапевта като мазохистичен обект."

Джил С. Шарф/Дейвид Е. Шарф

„Основи на теорията на обектните отношения“

https://myreflektion.blogspot.com/2025/07/blog-post_22.html

22/07/2025

ВЛАСТВАНЕТО ПОД ФОРМАТА НА АВТОРСТВО

Властването под формата на авторство, творчество и създаване много се различава от
властването над другия, превръщането го във вещ с помощта на контрол, насилие и разрушение, или пък от властването над себе си,
при което човек превръща самия себе си в обект на самопреследване и, в някои случаи, саморазрушение, както се случва при свръх-строгото отношение към тялото, например (вманиаченост с диети, пречиствания, тренировки, разкрасителни процедури), или свръх-изискванията към личноста си като цяло.
Тогава дисциплината и установените ограничения вече не служат като едно платно с рамка, върху което се пише картината на битието,
а придобиват характера на прокрустово ложе, унищожаващо същността на индивида, вместо да ѝ позволи да бъде разгърната по един благоприятен начин.

Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2025/07/blog-post_21.html

20/07/2025

ПЪРВИЧЕН НАРЦИСИЗЪМ

Първичният нарцисизъм е етап от психосексуалното развитие, необходим за психическото здраве. През този период е важно бебето да премине през усещането за собственото си всемогъщество и е важно да бъде изпълнено с удоволствието, което майката изпитва при взаимодействие с него. Този етап е необходим за формиране на вътрешна опора на човека, неговото стабилно самочувствие, самовкореняване и способността му да се наслаждава на живота.

Хората, които не успяват да преминат успешно през този етап и да бъдат инвестирани от майка си, в крайна сметка не са изпълнени с първичен нарцисизъм. В тяхната психика се формира компенсаторна структура, наречена вторичен нарцисизъм, нарцистична структура на психиката. Или незарастваща нарцистична рана.

Тоест, има голяма вероятност в бъдеще такъв човек, който не е изпълнен с първичен нарцисизъм, да стане нарцисист.

Какви удоволствия от детството ще запълнят етапа на първичния нарцисизъм?

Според известния френски психоаналитик Рене Русийон етапът на първичен нарцисизъм на бебето е изпълнен със следните удоволствия:

1. Удоволствие от задоволяване на желанието за самосъхранение по време на кърмене;

2. Удоволствието от усещането за събраност на тялото му, което то получава, когато майка му го вземе на ръце (и особено по време на хранене): майката събира тялото на бебето сякаш в едно цяло и му дава усещане за границите на тялото си. Освен това, майката с любов маркира всяка част от него. Например: "Чие красиво носленце е това? На Мимето красивото нослеце! И чие красиво ушенце е това? На Мимето красивото ушенце!" И т.н.. По този начин тя го учи да обича тялото си.

3. Удоволствието на бебето от задоволството на майката, че е успяла като майка, издигнала се е до "ранга" на възрастните жени – бебето улавя и попива тази гордост на майката.

4. Удоволствие от импулса за развитие на любопитство и любознателност, които се раждат на този етап: "Къде отива мама? При кого?" – в момента, в който майката се връща при бащата. И бебето го усеща: има друг, на когото тя дава своята обич.

5. И накрая, удоволствието от сладкото, топло майчино мляко, което, преминавайки през храносмилателната система на бебето, маркира вътрешните граници на органите (устна кухина, стени на хранопровода, стомаха и др.). Това е много важно усещане за тялото – все пак там се появява вътрешният свят, вътрешният живот.

По този начин първичният нарцисизъм е изпълнен с комплекс от удоволствия и инфантилно усещане за всемогъщество (задоволяване на неговите желания), което помага на човек да бъде изпълнен с удовлетворение и да не се фиксира върху нарцисизма в своя възрастен живот.

"Психоаналитична психосоматика"
Лариса Фусу
Аурелия Коротецкая
Ксения Канская

работа върху текста: Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2025/07/blog-post_19.html

18/07/2025

ПОТРЕБНОСТТА ДА ПРЕВЪЗХОЖДАШ или "Писано яйце към Великден".

Много от неприятностите в човешките взаимоотношения биха ни били спестени, ако не
тръгвахме към тези взаимоотношения с нагласата "кой кого?!", ако най-важният, за съжаление като правило неосъзнаван, въпрос на общуването ни не беше "Аз ли съм на пиедестала?" и "Дали, всъщност, съм?".
И вместо да изпитаме и проявим истински интерес към човека отсреща (същността му, интересите, емоциите му...), трескаво да опипваме главата си "дали не ми е паднала короната?" и да треперим "на върха ли съм?".

В никакъв случай не определям желанието да превъзхождаш като ненужно и безполезно. Това желание (или "стремеж" по Алфред Адлер) е нормално и работещо в много от областите на живота, когато, например, сме в процес на постигане на целите си - образование, професия, състезание и т. н. Но дали то е също толкова уместно, когато сме седнали, да кажем, с приятелка на по кафе?

Сещам се за Вирджиния Сатир, която предлага метафора за различните роли в живота, като ги сравнява с шапки, които сменяме според ситуациите. Не можем да сме едни и същи насаме със себе си, с приятелите си, с шефа си, с партньора, с децата си. Във всяка от тези ситуации си слагаме различни "шапки" (роли, изискващи проява на различни качества) и би било много неудачно, ако ги объркваме. На какво ще заприличат приятелствата ни, ако с приятелите се държим, както с подчинените си, или пък с шефа се отнасяме като с личен партньор?

Да се върнем към желанието за превъзходство.

Доколко е уместна тази шапка там, където отношенията изискват съвсем друг вид способности? Онези първичните, като се сетим за това определение на Носрат Песешкиан: oбич, доверие, търпение, контакт, вяра, смисъл и т.н…

„Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада!"
Дейл Карнеги.

Да вземем една ситуация "лимон".
Представете си, ваша приятелка на чаша кафе (може и виртуално) ви споделя лични размисли, които по някакви причини разклащат вашите досегашни представи за нещата (каквито и да са те).
Лимон... Една суровина. Какво ли ще направим с нея?

Ако сте обладани от желание за превъзходство и се вглеждате в приятелката като в огледало, търсейки отражение на вашия собствен блясък, ако сте си сложили "състезателна шапка", най-вероятно полученото разклащане ще накара самооценката ви в този момент да падне и... от ваша страна да последват реакции-защити: оправдание, обезценяване ("о! глупости!" ), нападателност, агресия, дистанциране... Ще ви накара да спорите, да се отстоявате, само и само да си върнете чувството "аз съм най-!" или да обърнете гръб, за да се отървете (уж) от чувството "аз НЕ съм най-".

Ако четете по форуми в социалните мрежи, предполагам, че неведнъж ви се е случвало да наблюдавате нещо подобно.
Липса на диалог. Използване на ближния като обект на потребността. Потребността да превъзхождаш.
Кисело, а? Че и горчи на моменти...

Но ако пък се отдадете на обич, контакт, доверие... Много вероятно разклащането на представите няма да разклати и самооценката ви. Вероятно, ще проявите търпение, като изслушате размислите - "би ли разказала повече?" Ще подкрепите контакта с интерес към новото (за вас) - "интересно, какво те кара да мислиш така?" Вероятно способността ви за обич ще намери повод и за чувството на Благодарност. За оказаното доверие, например. За споделянето на нов, по-различен опит, евентуално в някаква степен обогатяващ и вас самите.
Усещате ли вече сладкия ароматен вкус на Лимонадата?

Често наблюдавам семейства (или групи), където членовете им сякаш се намират в непрекъснато съперничество. Няма обръщане лице с лице на партньорите, няма искрено споделяне, опити за споразумения, търсене на компромиси, неподправен интерес, емпатия... Има само едно безпощадно бутане с лакти: кой кого ще надмине, надхитри, избута от "трона"... Сякаш не се намираме сред човеци, които са свързани роднински, приятелски, чувствено, интимно, а сред състезатели, войници от противоположни лагери, кандидат-лидери в предизборна борба и други подобни.

Къде и как се формира това непрекъснато желание на човека да е винаги пръв? Желанието, което го кара да се намира в непрекъснато съперничество със света? Немалко автори в областта Психология и Педагогика обръщат погледа ни към детството...

2014 г..

Продължение в линка:
https://myreflektion.blogspot.com/2014/09/blog-post.html

Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

04/07/2025

"Не знам, доколко може да се говори за (истински) обмен в параноидно-шизоидната позиция, при която частите на Аза (наред с импулсите и вътрешните обекти, Хетчегоен) се настаняват в другия, като отношенията с него придобиват силна нарцистична компонента и в известен смисъл се явяват отношенията на човек със самия себе си.
Това не е толкова обмен, колкото бъркотия между субекта и обекта."

R. Horacio Etchegoyen

https://myreflektion.blogspot.com/2025/07/blog-post.html

29/06/2025

ТОЗИ, КОЙТО ПРЕЗИРА СЕБЕ СИ ...

Тези, които си мислят, че са преодолели гордостта си, като се самоосъждат, би трябвало да се замислят над твърдението на Спиноза:
"Този, който презира себе си, доста се приближава до горделивия."

Роло Мей

https://myreflektion.blogspot.com/2015/05/blog-post_34.html

28/06/2025

КОГАТО ЗАБЕЛЕЖИШ, ЧЕ НЯКОЙ ТИ СЕ КЛАНЯ...

Веднъж ученик попитал своя духовен старец:
– Как да се науча да разпознавам хората – на кого мога да се доверявам и от кого да се боя?

– Ще ти кажа най-напред от кого трябва да се боиш – отвърнал старецът. – Пази се от крайно смирените на вид! Когато забележиш, че някой ти се кланя, залива те с прегръдки и изказва пред теб необикновено разположение, от такъв се пази повече от всички останали!

– Но защо, отче? – удивил се ученикът. – Обясни ми.

– Защото такъв ще те предаде пръв! – отвърнал старецът с дълбока въздишка.

– А на кого да се доверявам? – попитал ученикът.

– Доверявай се на такива, които се държат към теб с простота, казват ти истината, каквато и да е тя – такива хора първи ще ти се притекат на помощ!
----------------------------------------

Не е толкова страшен Идола (Идеала), колкото идеализирането.

В идеализирането главната движеща сила е преследването. Идеализирайки, индивидът няма отношение към обекта като към добър такъв. Напротив, той е движен от деструктивни импулси, завист и тревога, като идеализацията му служи основно като защита от тези емоции.

Идеализацията логично бива последвана от обезценяване.

коментар към притчата: Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2025/06/blog-post_28.html

26/06/2025

"ЧЕРТА" + ...


С напредване на себепознанието, давайки си сметка от какви извори сме черпили: в каква емоционална среда сме израсли, какви мисловни и поведенчески модели сме попили; нерядко започваме да изпитваме вид разочарование, смут, понякога и отвращение по повод това, че възприетото (понякога твърде неприятното) реално вече си е станало част от нас.

Дали тази част е видима или не, действаща или в затихнало състояние, тя е някъде там, някъде вътре, гложди ни или си пее тъжна, свиваща сърцето песен и, уви, не може да бъде току така изтръгната и запратена надалече.

– Дядо ми е бил такъв! Чак лошо ми става от осъзнаването, че нося това в себе си!
– Съществената разлика е, че го носиш в себе си! Тоест, контекста вече е друг – твоя собствен.

Фриц Пърлз има прекрасна метафора –
"Лилавият цвят изглежда леко син на фона на червеното и, обратното, червенее на фона на синьото".

Така и с нашите черти. Носим си ги, но има голямо значение с какво ще ги обградим, надградим, с какви бои и мазки, тухли и рамки, нишки или подправки ще ги допълним, по какъв начин ще ги вплетем в своя личен контекст: както вътрешен, така и външен...

P.S.
"За да направим лимонада от лимон, първо трябва да приемем, че лимонът е лимон".

И да... последното никак не е лесна работа, както и първото. 🙂
"Viam supervadet vadens" (Пътят се изминава с ходене).

На добър час на тръгналите по пътя! 🙂

Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2018/06/blog-post_26.html