01/04/2020
Представете си, че страхът е река, която ни залива, докато сме в нея, опитвайки да оцелеем. Ние не знаем колко дълга е тази река, нито колко дълбока и буйна е на някои места. Непозната ни е, за първи път попадаме в нея. Но знаем, че трябва да се съхраним, минавайки през нея. Нямаме друг избор. Но пък, имаме някаква опитност, попадали сме и в други реки, изпробвали сме някои неща и те са проработили, да, щом сме тук. И точно сега е много важно да успеем да се задържим във водата цели, докато я преминаваме. Иначе рискуваме с необузданата сила, с която се опитваме да се спасим, да се разбием в бреговете й.
В последно време отвсякъде ни залива информация, която сякаш крещи, че светът не е безопасно място, че нещо несигурно ни дебне от всички страни. И ние е много вероятно да попаднем в капана на страха, безпокойството, тревожността. Страх за здравето ни, нашето и на близките ни. Страх от обедняване.Страх от неясното бъдеще. Страх от..
И знаете, че страхът е нормална човешка емоция и е едно от нещата, благодарение на което сме оцелели и оцеляваме. И че всяка емоция е кратковременна, тя възниква, породена от конкретна ситуация. И преминава. Но ако заплахата продължи и изходът от нея е неясен, би могла да премине в нещо трайно, като безпокойство, дори паника.
И всички сме въвлечени.
Има три защитните механизми срещу страха, които сме изградили с времето и опита. Когато сме уплашени, всеки от нас би имал една от тези реакции:
Бягай!
Бий се!
Замръзни!/Парализирай се!
За да оцелее.
- Да избягаш от заплаха е нещо, което правят мнозина. Те действат. Но в тези условия, когато ситуацията е трайна, това може да означава да се научиш избягваш постъпващата информация, да я филтрираш, например. Да се опиташ да останеш буден и здрав, за да издържиш натоварването, като пестиш разумно енергията си. И да бягаш дълго, докато просто съдбата не се смили над теб и някаква висша сила те опази.
Но ако избягаш от действителността, защото не можеш я да понесеш, или защото си уморен и се опиташ да я притъпиш, приемайки нещо, което ще те държи в измамното усещане, че си над водата? ...Тогава е възможно да се разбиеш в бреговете.
- Да се биеш означава да впрегнеш всички свои сили, за да се изправиш срещу противника с надеждата, че ще оцелееш след схватката. Да мобилизираш всички свои психични ресурси, за да останеш цял. Да може да си създадеш график със задачи за днес, за утре и да ги следваш, да спортуваш, да общуваш, макар и в повечето случаи виртуално. Да засееш ново поле със семената, които носиш у себе си. Това пак е действие.
Но ако тази защита прерасне в агресивно поведение срещу опасността, която ще намираш навсякъде и във всекиго? Тогава пак е възможно да се разбиеш в бреговете на страха.
- Да замръзнеш/ да се парализираш е третата защитна реакция. Тя е присъща на по-малко хора, в сравнение с другите две. И не е действие. Така както газелата, гонена от лъва, ляга, затихвайки, за да заблуди преследвача си, че не е жива, да не я забележи, докато гони останалите бягащи . Това има кратковременнен ефект: да спрем и да анализираме ситуацията и случващото се, да погледнем отстрани, докато не ни се наложи да използваме "Бягай!" или " Бий се!". Това поведение е по-скоро присъщо на човек, който е в група, на която може да разчита. Но почти никога, когато трябва да разчита сам на себе си.
Но може да избереш да си социално изолиран и откъснат, да изгубиш връзка с реалността дори и с другите около теб. Хората сме оцелели, защото си взаимодействаме. И стигаш до крайност, а крайностите са бреговете на страха, които те разбиват.
Ще спомена и реакцията на телата ни, заливани от химичните процеси, съпътставащи страха, в случая - продължително. И ако го пренебрегнем, това ще бъде същото разбиване.
Докато пишех това, не целях изчерпателност, а исках да обрисувам достъпно ситуацията, в която сме и ще бъдем.
Някои ще изберат да избягат, други да се бият, трети да замръзнат, но по-важното тук е тази реакция да ни спаси без да ни тласне към крайностите си.
Представихте ли си, че този страх е река, която ни е заляла внезапно? Понякога лъкатушейки, внимателно, използвайки всичката своя опитност до сега, знаем кое може да проработи и кое не. Но понякога, използвайки крайни действия или бездействия, за да можем да откопчим бързо и със сила, която вместо да владеем, ни завладява, може да не успеем да преминем водата. Преплувайте я с любов към себе си и другите. Казват, че обратното на страха е любовта.
А аз съм тук, за да ви кажа, че не сте сами в овладяването на тази стихия, в ролята си на психолог и човек ще бъда онлайн и ще ви подаря подкрепа в един малко по-различен формат: съобщения, в които вие споделяте своите мисли и въпроси, а аз ще отговарям. Ще се опитам, ако не винаги съм на линия, то да ви отговарям възможно най-бързо. Свързвайте се с мен, използвайки месинджъра страницата ми.
Мария Стоянова
психолог и психотерапевт под супервизия
