25/01/2026
🌀Пътят...❤
Пътят
Много пъти бях предаван. Много пъти – гонен. Злосторни хора, скрити зад маски, показваха образ на добрина, а с времето искаха своята горчива разменна монета.
Когато се борех със собствената си същност, когато сам ограничавах възможностите си, душата ми се затваряше. Ридаеше дълбоко в мен — толкова дълбоко, че дори без емоции сълзите намираха път и се стичаха като реки.
Емоциите ме объркваха. Те бяха слабото звено. Губех се. Нямах път. Нямах смях. Нямах глас. Погубвах се в собствения си слаб характер.
Но слънцето изгря — тихо, с шепот и мисъл. Вселената ми каза: „Върви.“ А мисълта ми започна да диктува пътя.
Намерих се. Имах път. Имах смях. Имах глас.
Емоциите вече не ме разрушаваха. Те крещяха в мен, даваха ми сила и жизненост. Превърнах ги в оръжие. В опора. В движение.
Приех същността си. Никога повече не ѝ сложих рамка. А сълзите — те вече бяха от щастие.
Злосторните хора не изчезнаха. Продължиха да тровят, да се опитват, да посягат. Но аз ги пропъдих в дълбоките пластове на творческото си съзнание — там, където са в окови и мрак, неспособни дори на дъх, докато се въртят в нематериалното си самопогубване.
Много пъти бях атакуван. Много пъти — подлаган на изпитания. От завист. От страх.
И тогава разбрах: страхът е избор.
Хората се страхуват от това, което не разбират. От това, което не могат да контролират. От всичко, което може да разруши пъклените им планове и да застраши измисленото им господство.
Едно е да мислиш. Друго е да знаеш.
Аз знам кой съм. И каква е моята същност.
Изправих се срещу море от тъмнина и знам, че по пътя си ще срещна още такива морета — бурни, страшни, безпощадни.
Но не се страхувам. Защото накрая побеждава онзи, който помни кой е.
А този, който има досег до старите си спомени, е по-силен от която и да е същност.
Знанието е сила. Но само тогава, когато върви редом с едно ясно, непоклатимо:
АЗ МОГА.
ДИАР НУАРА СЕПАСТИЯР ДРУЕХ
ЖЕНДАР АНАРА ДУРАНЕС БИАР
ЕНПАР`А ЛЕРАХ ДУЕСТИЯ РИДАРН
БЕСТАРА ЖИЕР УМАРА РИХАН