Зъболекар Диана Манолова- Дентално студио

20/06/2025

02/03/2022

18/06/2020

Заповядайте в новия ми кабинет - на същият адрес ул.”Позитано” 10,ет.5, КАБ. 508

21/03/2019

Прекрасни усмивки и за най-малките!

09/05/2013

ЗЪБНИ ИМПЛАНТАТИ
Зъбните имплантати набират все по-голяма скорост като вариант за възстановяване на липсващи зъби. Те се поставят директно в костта, за разлика от естествените зъби, чиито корени са здраво свързани с периодонталните нишки и по този начин "висят" в зъбната алвеола.

Какво представляват имплантатите?

Често имплантатите са направени от титан, метал който е биотолерантен (не се отхвърля от организма като чуждо тяло). С времето костта и имплантата стават едно цяло - осъществява се т.нар. остеоинтеграция. На горният край на имплантата към венците има енда м алка приставка към която могат да бъдат завинтени или стабилизирани с клипсове - корони, мостове или зъбни протези.

имплантатИмплантатите са алтернатива на конвенционалните мостове и частични протези. Те са от голяма помощ при пациенти, чиито тотални протези са силно подвижни и това носи дискомфорт. Загубата на естествените зъби се последва от процес наречен алвеоларна резорбция - костта, която е поддържала зъбите започва да се стопява. Имплантатите могад за забавят този процес. Вашият зъболекар може да ви препоръча поставянето на имплантати вместо препариране на живи зъби за изработването на мостова конструкция.

Въпреки, че популярността на имплантатите нараства неимоверно, те не са подходящи за всеки. Пациентите трябва да са в добро общо-медицинско състояние, със здрави венци и достатъчна дебелина на костта, където ще се поставя имплантата.

Поставяне на имплантатите

Поставянето на имплантататите може да стане веднага след изваждането на зъба или след като е минало известно време. След като имплантата е поставен, венецът над него се зашива и мястото се оставя да заздравее. Шевовете обикновено се махат след седмица. Процесът на заздравяване дава възможност на костта да се срастне с повърхността на имплантата. Процесът на остеоинтеграция обикновено трае между 3 и 6 месеца.

По време на заздравяващият период, се поставя временен мост или протеза на мястото на извадените зъби. Ако вече имате тотални протези, те могат да бъдат преработени така, че да продължите да ги използвате.

Точната продължителност на заздравителният период се определя от лекуващият стоматолог. След приключването на този период, с една малка хирургична процедура се разкрива горната част на имплантата. Когато венецът заздравее отново, вашият стоматолог може да вземе отпечатъци за изработката на корона, мост или протеза.
етапи при имплантацията етапи при имплантацията
етапи при имплантацията етапи при имплантацията

етапи при поставянето
на имплантатите

Грижа за имплантатите

Грижата за имплантатите е много важна. Вие трябва да осъществявате много старателно и редовно почистване на имплантатите и останалите естествени зъби с четки и конци. Вашият стоматолог ще ви обясни много подробно за грижите, които трябва да полагате за поддържането на имплантатите. Той ще ви помоли за редовни контролни посещения, които ще са съпроводени с направата на рентгенови снимки за проследяване състоянието на имплантатите.

Какви са рисковете?

Поставянето на имплантатите като хирургична процедура обикновено е съвсем безопасна. Като всяка хирургична процедура, обаче и тази има известен рисков елемент. Преди да решите окончателно, дали да поставите имплантати вие трябва да сте наясно с възможните странични ефекти и вероятни усложнения.

Странични ефекти

Страничните ефекти най-често за временни и се наблюдават след повечето успешни процедури. Става въпрос за дискомфорт причинен от анестезията, подуване на областта и дискомфорт на мястото където са поставени имплантатите.

Усложнения

Усложненията са проблеми, които могат да възникнат по време или след процедурата. Наблюдават се сравнително рядко. При някои пациенти може да настъпи кървене над допустимото, неочаквани реакции на организма към анестезията или инфекция. Твърде вероятно е да ви бъдат предписани антибиотици и антисептични разтвори за изплакване на устата, за да намалите риска от инфектиране на имплантатите.

Вашата долна челюст съдържа нерви, които осигуряват чувствителност на езика, брадичката, долната устна и долните зъби. В малък процент от случаите по време на имплантатната хирургия могат да бъдат засегнати някои от нервите, което да причини изтръпване на областите, които инервират. Най-често това е временно, но понякога чувствителността може да се промени за постоянно.
Имплантатите не се препоръчват при пушачи или пациенти с неконтролирани хронични болести (диабет) или остеопороза. Попитайте вашият стоматолог, дали поставянето на имплантати може да бъде извършено във вашия конкретен случай. Ако са налице контраиндикации, то трябва да бъдат дискутирани други алтернативи за лечение.

Понякога е възможно не добро срастване на костта с имплантата и той да стане "хлабав". Ако това се случи, то вашият зъболекар трябва да махне имплантата, да изчака костта да заздравее преди да бъде извършен нов опит за имплантиране.

Най-често имплантатите са успешни, но може да настъпи увреждане на короните, мостовете или протезите, които лежат върху имплантатите. Това може да се случи инцидентно или в резултат на износване - както нормалните зъби. Ако това се случи, то тези конструкции трябва да бъдат подменени. Ако импланата не е увреден тази подмяна обикновено се извършва много лесно.

14/11/2012

РАЗВЕНЧАВАНЕ НА МИТОВЕ:
1. Спиране на зъбната болка означава, че зъба е излекуван
Факт: В действителност това е най - голямата заблуда за пациента. Ако не се проведе необходимото лечение увреждането на зъба се задълбочава и може да доведе до загубата му.
2. Изкуственият зъб е по - добър от собствения естествен зъб
Факт: Ако е вярно, зъболекарите щяха да имат изкуствени зъби в устите си. В действителност идеалният изкуствен зъб не е измислен.
3. Обтурациите (пломбите) от амалгама са отровни
Факт: В действителност не е така. Живакът образува с останалите компоненти на амалгамата стабилно съединение. Отделянето на живачни йони е минимално и няма отношение към здравето на организма като цяло

14/11/2012

ХИПЕРЕСТЕЗИЯТА (болезнена чувствителност) на зъбите
се наблюдава при оголена коренова повърхност свързана с рецесия на гингивата при заболяване на пародонта или неправилно миене на зъбите с четка и абразивна паста за зъби.

Тя се среща при лица, носители на частични протези с куки и при лица с клиновидни дефекти, ерозио и абразио на зъбите. Главният симптом на дентиновата хиперестезия е остра, внезапна, краткотрайна болка, която се появява след термично (въздушна струя) или тактилно (употреба на зъбна четка) дразнене.
Важно е да се отбележи, че в Европа и САЩ има много страдащи от такива проблеми хора. В САЩ те са над 40 млн, от които при около 10 млн проблемът е хроничен.

При тези случаи за профилактика и лечение често се използуват десензитивни пасти за зъби. В някои страни и в САЩ тези пасти за зъби се третират като лекарствени средства отпускани без рецепта. Строго се следи за тяхната ефективност и безопасност на употреба. Около 20% от населението на западна Европа страда от зъбна свръхчувствителност.
При проучване обхващащо 152 пациенти как преценяват проблема със свръхчувствителността на зъбите, 22% са дали отговор, че това е много сериозен проблем, 63% го намират сериозен в определена степен, и само 9% считат, че това не е проблем заслужаващ внимание.
В проучване направено в България върху 479 пациента (30 - 59 години) е установено, че сензитивни зъби имат 63%. От тях - рядко - 45%, а 18% често имат такива проблеми.
Класификацията на свръхчувствителността на зъбните тъкани е : А. В зависимост от разпространението й се различават две форми:
1. Ограничена форма - проявяваща се обикновено в областта на отделни или няколко зъби, често при наличие на единични кариозни области, при клиновидни дефекти и др.

Б. В зависимост от произхода:
1. Хиперестезия, свързана с загуба на твърда зъбна тъкан при кариесни заболявания, след стоматологична интервенция/коронки, пломби и др./, при ерозия или патологични изменения.

В. В зависимост от клиничното протичане на заболяването:
1. Първа степен - зъбните тъкани реагират на температурни/студено и горещо/ дразнители.
Лечението е комлексно и включва освен всичко друго и:
употреба на десензитивна паста; смяна на неподходяща техника на почистване; диета и хранителен режим (без газирани напитки)
Съществената разлика между обикновените пасти за зъби и десензитивните е наличието в техният състав на определени химични вещества с терапевтичен ефект. Важно е използуваните абразиви да гарантират безопасна употреба и регулирана абразивност. Известна степен на абразивност е желателна, но над определени нива процеса става опасен, особено при наличие на повреден емайл и дефекти на циментно-емайлната граница.
Втора важна характеристика на десензитивните пасти за зъби е аромата. Повечето от тях имат по-особен вкус и аромат поради включването на терапевтични агенти в тях. Този факт не ги прави по-малко приложими, но стоматолозите и фармацевтите следва да обяснят това на пациентите си.
На трето място е важно влиянието на останалите вещества влизащи в състава на пасти за зъби. Те могат да подпомогнат активния продукт да попадне в дентиновите тубули.
Съществува значителен брой средства, които се използуват за обезболяване на свръхчувствителни зъби в стоматологичната практика. В зависимост от степента на клинично протичане на хиперестезиите, те включват десензитивни пасти за зъби, лекарствени средства и комбинация от медикаменти с последващо измиване на зъбите с паста за зъби.

16/10/2012

ВИНОТО ЗАЗДРАВЯВА ЗЪБИТЕ
Червеното и бялото вино помагат срещу кариес и инфекции на горните дихателни пътища, съобщи "Сайънс дейли", позовавайки се на италиански учени.
Габриела Гацани и колегите й са изследвали действието на бяло и червено вино върху няколко щама стрептококови бактерии, отговорни за гниенето на зъбите и в някои случаи за възпалено гърло.
Резултатите показват, че виното е ефикасен антимикробен агент и може да се използва за профилактика на кариес и инфекции на горните дихателни пътища. Благотворното влияние на червеното вино върху здравето е известно отдавна. То е било обект и на много научни изследвания.
Доказано е, че червеното вино намалява холестерола, помага срещу сърдечносъдови заболявания и рак, дори срещу инфекции.
Антибактериалните свойства на виното са известни от древността, когато то е използвано за лечение на рани. Досега обаче никой не е изследвал дали то действа срещу вредни бактерии в устната кухина.
НО НЕ ПРЕКАЛЯВАЙТЕ С ЧЕРВЕНОТО, ЗАЩОТО ОЦВЕТЯВА ЗЪБИТЕ!

16/10/2012

ЯДКИТЕ УКРЕПВАТ КОСТИТЕ И ЗЪБИТЕ
Хрупкавата храна зарежда с калий, магнезий и витамини
Ако искате да похапнете нещо вкусно и на всичкото отгоре полезно, купете си ядки. Само 100 г от тях доставят на организма около 650-750 калории. Ако сте започнали диета за тонус с пресни плодове и зеленчуци или сте се отдали на суровоядство, ядките са най-доброто допълнение към всекидневното ви меню. Те са идеален доставчик на белтъчини и ненаситени мастни киселини. Изчислено е, че по съдържание на незаменими аминокиселини ядковите плодове се доближават до белтъчния състав на млякото. В тях има микроелементи, особено калий, магнезий, фосфор и витамини Е, РР, С от групата В. Средно в 100 г ядки се съдържат 26,5 г белтъчини, 19 г въглехидрати, 740 мг калий, 181 мг магнезий, 411 мг фосфор. Богатството на микроелементи прави ядките изключително необходима храна за укрепване на костите и зъбите. Минералните вещества участват и във важни биологични процеси като възбуждане и свиване на сърдечните мускулни влакна, провеждане на електрическия ток в различните тъкани и органи. Ето защо ядките са полезни за дейността на нервната тъкан. Имат значение и за нормалното протичане на кръвосъсирването и обмяната на въглехидратите и мазнините.
Ценният и разнообразен химически състав на ядковите плодове ги превръща в съществен елемент на лечебното хранене. Поради високата си калоричност те се препоръчват при всички диети за напълняване. Помагат за бързо възстановяване след тежко боледуване, след тежък физически труд или напрегната умствена работа. Включват се в менюто на страдащите от подагра и различни дегенеративни ставни заболявания. При правилно дозиране са подходящи и за болните от сърдечно-съдови увреждания, защото подобряват обмяната на веществата, укрепват сърдечния мускул и стените на кръвоносните съдове, увеличават количеството на отделяната урина, стабилизират липидната обмяна. Всичко това забавя развитието на атеросклерозата.

10/10/2012

ЗЪБЕН КАМЪК:
Мнозина пренебрегват почистването на зъбния камък, за тях грижата за зъбите се изчерпва с миенето им и "спасителните" посещения при личния стоматолог. Зъбният камък е образувание, което се получава от полепналата по зъбите храна и микроорганизмите, намиращи се в устата.
Всички са чували за така наречената "Пародонтоза" (или както е по-правилно да се нарече Пародонтит). Тя се дължи именно на зъбния камък и свързаните с него микроби. Те са в непрекъснат досег с венеца и зъбните тъкани и ги инфектират. Това води до инфекциозно възпаление, което се проявява с подуване, зачервяване и кървене от венците. В късния етап от това възпаление се стига до загуба на костта, която държи зъбите в челюстта, до разклащане и загуба на здрави зъби.

Много често микробите в зъбния камък водят и до развитие на кариеси, които се откриват едва след отстраняването му. В близкото минало възпалението на венците се лекуваше с антибиотици, но това имаше само временен резултат, тъй като основните причинители си оставаха в зъбния камък и след спирането на антибиотика възпалението се възобновяваше. Ето защо напоследък все по-често не се налага антибиотично лечение, защото е достатъчно само да се почистят плаката и зъбният камък. След това възпалението изчезва до няколко дни (без антибиотик и др. медикаментозно лечение).

Освен всичко казано до тук зъбният камък е и причинител на лошия дъх (благодарение на разлагащата се по зъбите храна).
Колко често трябва да се почиства зъбния камък?
При различните хора честотата на натрупване и количеството е различно. При някои хора се образува по-бързо и повече зъбен камък, а при други е обратно. Най-често зъбният камък се почиства два пъти годишно. Най-добре е да се консултирате с вашия стоматолог за нужната честота на посещенията - той ще има наблюдение върху това как се натрупва при вас и на какъв период да се извършва манипулацията.