Miss Yana

Miss Yana Холистичен педагог, Преподавател по английски за възрастни и деца, Специалист и консултант по ранно детско развитие, Пиано за деца

Аз съм Яна Венкова или позната още като Мис Яна - име, което ми бе дадено от децата. Консултант по ранно детско развитие и холистичен педагог съм.

Работя с деца и семейства вече 10-та година. Пътят ми като учител ме доведе до един по-цялостен и психологически поглед над детето и над системата, в която то расте. Това ме подтиква непрестанно да надграждам педагогическото си образование като най-по

следно - и с магистър по Психология на развитието.

Към днешна дата:
- Преподавам английски език и пиано за деца през холистичния подход
- Консултирам родители и учители - индивидуално и групово


⚜️ Мога да бъда полезна в следните казуси:

🟡 За родители:

- нарушения в съня / храненето
- затруднено отбиване
- късно проговаряне, заекване
- прилепчивост към родител
- отказ детето да спи в отделно легло/стая
- адаптация в ясла/детска градина/училище
- затруднена социална адаптация
- хронично боледуване
- поведенчески проблеми
- понижена или свръх-активност
- ревност към родител
- конфликти между братя и сестри, сиблингова ревност
- тревожност и симптоми на безпокойство
- нервни изблици
- свръх-доминантност
- страхове и фобии
- преодоляване на загуба


🟡 За учители:

- проблемна динамика в класа или групата / на работното място
- „проблемното дете“
- себерефлексия и самоконтрол на учителя
- комуникацията с родителите
- адаптация на нов ученик
- поставяне на граници, изработване на правила
- агресивно поведение в класа – какво да правя?
- нов учител на стар клас – как да застъпиш с авторитет
- сплотяване на класа/групата
- адаптиране на учебния материал според индивидуалните нужди на групата
- упражнения за подобряване на вниманието на децата
- проблемни взаимоотношения между колеги, началници
- „Кое да свърша първо?!“ – burnout и демотивация
- възвръщане на баланса във взаимоотношенията




⚜️ Повече за ХОЛИСТИЧНИЯ ПОДХОД при преподаване:

С практиката си се убедих, че академичният процес не може да бъде отделен от фактори като емоционалното състояние, психическата зрялост, физиологичното състояние на едно дете, както и от средата, в която то расте - семейството и училището.

От друга страна, в дългосрочен план, усвояването на какъвто и да е материал, преди всичко зависи от начина, по който мозъкът на всеки един от нас възприема по най-подходящ начин. (Това рядко е начинът, по който са ни преподавали в училище. Тоест – не всеки учи по един и същи начин: някои учат по-добре само със слушане, други – докато тялото им е в движение, трети – докато си драскат или рисуват, четвърти – докато четат материала, пети – докато пишат (и още, и още). Въпрос на генетика е, това е начин, по който функционират мозъкът и нервната ни система и ни съпътства до края на дните ни – не подлежи на промяна. )

🟡 Поради това, учебният процес с всяко дете започва с диагностика на стила учене, който е най-оптимален за него, а след това целият материал се адаптира към този стил.

🟡 Друга важна отправна точка при преподаването ми винаги е:

- Какво има в това дете? (емоции, спомени, мисли, вълнения)
- Кой стои зад това дете? (неговите родители, близки, братя и сестри)

Защото видимо или не – тези фактори винаги присъстват в един обучителен процес.

- На първо място е важно какво присъства в детето в момента. Всяка емоция, състояние, може да бъде препятствие, но може да бъде и ресурс. Изкуството е как да трансформираме тази енергия и как да оползотворим ресурса.
- Уважението към родителите и възможността да виждаш детето като част от едно неделимо цяло, а не като единица, отделна от тях, е ключово за разбирането на казусите, които изникват в процеса.
- Историята на детето - как е било отглеждано, колко е било обслужвано, кога е проходило, кога е казало първата си дума, как е родено - всичко това също оказва огромно влияние върху когитивното развитие на детето и съответно - върху академичното му развитие и поведенческите му характеристики.

🟡 Поради това, преди да поема нов ученик, винаги започваме с интервю с родителите, в което да разбера повече за миналото на детето.

Нерядко урокът се превръща в сесия, в която не само се усвояват нови знания, но има и терапевтично въздействие върху личността. Това не е новооткрита теория, а е ефект, който дълги години е изследвал, доказал и прилагал проф. Георги Лозанов, създателят на Сугестопедията, а неговите последователи, колеги сугестопедагози, включая и аз, прилагаме и до днес.

🟡 По този начин всеки учебен час, се превръща в сесия, в която има пространство за себеизразяване, за изкуство и за забавление, а не на последно място – и за лечение на части от личността, които имат нужда от внимание и грижа.


⚜️ Методите, които използвам в ПРЕПОДАВАНЕТО си са:

🌱 Jolly Phonics – мултисензорна система, която е приложима и за най-малките (още на 4 годишна възраст), захождаща към английския език през звуковете, без необходимост да се наизустяват думи и да се усвоява граматика по изтощителен и неефективен за детето начин

🌱 Личната ми интерактивна методика на преподаване по пиано, която е вдъхновена и адаптирана по Монтесори метода. Пиесите и упражненията избираме заедно с децата и могат да са както класики, така и песнички, които са им любими и изпълняват с громно удоволствие

🌱 Сугестопедия – метод и философия, които увеличават възприемчивостта на мозъка многократно, а законите й превръщат учебния процес в едно терапевтично и задушевно пространство, в което си свободен и приет такъв, какъвто си

🌱 Слънчевата педагогика – български метод, разработен върху духовната връзка с природата и елементите в нея, която спомага за адаптиране на средата и учебния процес според нуждите на детето към момента



⚜️ Повече за метода ми на КОНСУЛТИРАНЕ:

Както всяка личност, така и всяка ситуация е нужно да бъде погледната от различни страни. С родителя/учителя разглеждаме всеки казус през призмата на:

🌱 Системния подход и фамилните констелации - кой къде се намира в системата спрямо останалите; как да възвърнем баланса във взаимоотношенията - у дома или в класната стая

🌱 Психоанализата – дълбоко несъзнаваното, което се проявява през дадени ситуации в живота ни; ранното детство, което е оказало влияние на възпитаващия или ще окаже влияние в развитието на детето

🌱 Първичната терапия (Primal Therapy) – връзката на възрастния с неговото собствено вътрешно дете, а именно – личните нужди и жизненият потенциал на всеки възрастен

🌱 Невробиологичните фактори – стимули на нервната система, здраве, начин на живот, хранене, движение и дефицити на нутриенти, които често са подценявани в битката със стабилното психическо състояние на детето, родителя и учителя




⚜️ Това е пространство, в което споделям полезна информация за детското развитие, опит от практиката си, интересни наблюдения и не на последно място – добри практики от колеги-специалисти в областта.

⚜️ Ако желаете да запазите час за консултация, пробен урок за детето Ви или искате да зададете въпрос, можете да го направите на лично съобщение тук или на missyanaholistic@gmail.com

Вчера, докато работих с ученичка на 6 години, се случи нещо особено. Имаше за задача да оцвети една рисунка по неин избо...
28/06/2025

Вчера, докато работих с ученичка на 6 години, се случи нещо особено. Имаше за задача да оцвети една рисунка по неин избор на цветовете. Нарисува главата на магарето жълта, което никак не ѝ хареса. Опита да го поправи, но който и цвят да слагаше отгоре - все не ѝ харесваше. С всеки следващ опит, напрежението в нея нарастваше до момент, в който детето се разстрои сериозно. Желаеше мама да ѝ изпринтира отново тази страница, за да започне на ново. Това не бе възможно, тъй като работихме в учебна тетрадка, но и да беше възможно - това ли би било най-адекватната реакция?

В тази възраст децата минават през етапи на възхита и разочарование, докато експериментират - не само на лист хартия, но и с всичко, което сътворяват. Всяко от тях има свой личен естетически усет и с практиката формира вкус за нещата. Как обаче децата могат винаги да знаят дали нещо ще им хареса преди да го изпробват? В този процес на експериментиране, децата трупат не само (често - несъзнателна) опитност за това кое е “моето нещо” и кое не е, но и често преминават през редица емоции.

Какво послание можем да дадем на детето, когато преминава през разочарование и то в един особен вариант: Разочарование от свое собствено действие?

Ще споделя какво направих аз:
В случая подкрепих детето като първо я помолих да назове какво чувства. “Тъжна съм.” - успя да отговори. Твърдеше, че не е ядосана, макар да беше видимо, че чувства и гняв. В този момент беше важно за нея да получи позволение да е тъжна и да поплаче - без да бъде “успокоявана” или разсейвана с друга дейност. В този уязвим момент посланията, които даваме влизат изключително мощно в едно човешко същество и е важно възрастният да е много деликатен с думите си. “Понякога в живота правим неща, които не можем да поправим.” - това беше достатъчно, без повече разяснения. Разбира се, тази фраза разстрои детето в една степен повече, но тя имаше ресурса да чуе и поеме тази информация в момента. На тази крехка възраст, тя вече имаше черти на перфекционист и за нея беше важно да чуе тези думи в този уязвим момент. Тя поплака. За съжаление урокът беше онлайн и нямаше как да я докосна и да ѝ предложа убежище - прегръдка, в която да поплаче. Въпреки това, макар и през екран, благодарение на тона на гласа и енергията, която един възрастен излъчва в този момент, ко-регулацията на нервната система е възможна и в един момент тя успя да си поеме дъх. Приканих я да стане, да измие очичките си и да пие вода. Раздвижването и хладната вода винаги успокояват. Нещото, което я заземи беше песничка с леко тъжно звучене, която не прави твърде голям контраст с емоционалното ѝ състояние, но я фокусира в текст, движение, а ритмичността и мелодията сами по себе си успокояват тялото. След няколко изпявания, детето вече държеше молив и беше готова да продължим към следващото упражнение.

Днес ситуацията се повтори и за ирония на съдбата - цветът отново беше жълт. Не можеше да го поправи с никой друг цвят. Trace-вахме букви в различни цветове, общо около 25 на брой. “Грешката” се случи още на първия ред. Този път беше подканена да продължи да действа, не въпреки, а заедно с чувствата, които чувства. Предложих ѝ повече да не използва жълто. Този път обаче, детето реши да използва жълто на всеки следващ ред и да го остави така, без да го поправя, макар все още да беше разстроена за “грешката си” на първия ред. Това простичко (напълно несъзнателно за нея) действие: “повтарям това, което в началото ме е разстроило, за да го видя отново и да го приема такова, каквото е”, беше едно невероятно наблюдение на самолечителните, интуитивни способности, които всеки от нас притежава и може да прилага към себе си в по-трудни моменти.

Тази ситуация говори много за елементарните моменти от израстването на едно дете, които често подминаваме. Понякога, защото е по-лесно да отклоним вниманието им, друг път - защото нямаме представа колко важни са те. Етапите на възхита и разочарование, когато детето екпериментира са основополагащи за изграждането на емоционална устойчивост за напред в живота. Наша задача като придружители в процеса на израстване, е да дадем и държим пространство за детето да изчувства емоциите си и да намери собствен път за разрешение на вътрешните си конфликти.

ЕДНАКВИ ЛИ СА НАВСЯКЪДЕ ДЕЦАТА? - ЧАСТ 5: Виетнам 🇻🇳Едно необикновено пътуване из страната на оризовите полета, която ми...
04/06/2025

ЕДНАКВИ ЛИ СА НАВСЯКЪДЕ ДЕЦАТА? - ЧАСТ 5: Виетнам 🇻🇳

Едно необикновено пътуване из страната на оризовите полета, която ми подари още една вълнуваща среща с Детето на Азия... ❤

🌿 Попаднах на това прекрасно дете в един ресторант в Бали. Казваше се Ния и растеше тук - сред оризовите полета, на рабо...
23/05/2025

🌿 Попаднах на това прекрасно дете в един ресторант в Бали. Казваше се Ния и растеше тук - сред оризовите полета, на работното място на майка си, където всички се грижеха едновременно за нея. Няколко пъти бях минавала от тук и винаги се пленявах от жизнерадостността на това малко човече. Неподправена, жива и пъстра радост.

Днес седнахме с приятелка в ресторанта на майката на Ния, където ни хвана тропическият дъжд. Ния щъкаше из ресторанта, хванала снопче опаковани клечки за зъби в едната ръка, а в другата - отворена клечка, която лапаше, после изпускаше на земята и отново лапаше. Веднага се сетих за ножчетата, с които давахме на децата в Монтесори яслата сами да режат бананчетата и ябълките си, за виличките, които сами сервираха и измиваха, както и други остри предмети, които чрез опитността си, учеха как да манипулират. Въпреки това, чувството ми за безопасност се обади и се зачудих дали да не информирам майка ѝ. Но видях, че тя беше на ясно. Детето беше оставено да се учи само да предпазва себе си от остри предмети, ръбове, стръмни стълби и всичко, което в околната му среда би могло да бъде потенциална опасност.

Нещо повече… Имунната му система беше оставена да се изгражда и усилва, благодарение на това, че Ния не беше постоянно предпазвана от “мръсотия” - напротив. В устата ѝ постоянно влизаха неща, падали на земята. Когато я гушнах, усетих аромата ѝ и я видях от близо - това беше изключително чистоплътно и здраво дете, не беше пренебрегвано или оставено на произвола.

И някак, така помежду другото, това дете беше отглеждано по един изключително здравословен и развиващ начин, без никой да е чел книги за родителство или да е запознат с Монтесори философията. Ния беше отглеждана естествено, сливайки се със средата, в която ще порасне и живее живота си. В тази среда участваха и множество непознати лица на туристи, което я правеше много контактна. Заиграваше се с тях (в случая - с мен), смееше се, тичаше и същевременно с това, ясно показваше кога, къде и как не желае да бъде докосвана. Когато инстинктивно понечих да я погаля по бузката и шията, тя сви рамо към главата си - това беше чувствителна зона за нея, където изпитваше гъдел, а едно докосване там, особено от чужд човек, може да бъде доста неприятно или превъзбуждащо. Тялото на Ния вече знаеше как да се саморегулира, да се предпазва и защитава, въпреки че беше доверчива към хората. Фината и грубата ѝ моторика бяха чудесно развити за възрастта - след няколко дни щеше да навърши 2 години.

Благодарение на нея и семейството ѝ видях още веднъж няколко толкова важни принципа, спазени при отглеждането на дете. Велики психолози, педагози, учени са ги синтезирали в книги, научни трудове, провели са множество изследвания. Тези велики умове обаче, са стигнали до прозренията си чисто и просто наблюдавайки Детето и най-често - наблюдавайки го в една естествена среда, близка до природата, там, където е силно застъпена племенната култура или поне присъства племенният принцип - по една или друга причина (например в сформирали се общности покрай Първата и Втората световни войни).

>> Принципите бяха:

🔰 1. Детето бива оставено да изследва средата с тялото си, да поема дори известни рискове, за да развие мускулния тонус, фината и грубата моторика, да развие осъзнатост за своите собствени възможности, както и за рамките и ограниченията на външния свят.

🔰 2. За отглеждането на едно единствено дете е нужна цяла общност. По този начин то получава разнородна обратна връзка от външния свят, разширява кръгозора си, обогатява възприятията си за света и развива разбиране за социалните роли и функции от най-ранна възраст. Бива обгрижено по начин, който само едно “племе” може да му осигури.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

🎥 В следващото видео с Ния, ще разберете как една проста игра с чаши способства за:

- развитието на моториката
- пространствената ориентация
- координацията око-ръка

и най-вече как:

- интегрира здравословната агресивност у детето
- изгражда чувство за сигурност в собственото му тяло.

ЕДНАКВИ ЛИ СА НАВСЯКЪДЕ ДЕЦАТА? - ЧАСТ 4Един по-интерактивен фоторазказ за невероятните срещи с Детето на Азия - свободн...
07/05/2025

ЕДНАКВИ ЛИ СА НАВСЯКЪДЕ ДЕЦАТА? - ЧАСТ 4

Един по-интерактивен фоторазказ за невероятните срещи с Детето на Азия - свободно, неподправено и щастливо от най-простичките неща...

След като 4-5 пъти обиколих Европа, този континент постепенно ми отесня. Единственото място, което скиталческото ми сърц...
06/05/2025

След като 4-5 пъти обиколих Европа, този континент постепенно ми отесня. Единственото място, което скиталческото ми сърце още не е пребродило, са студените земи на Скандинавия, които обещават един много успешен и хуманен метод на образование, но огромен рейт на депресивност и самоубийства. Разминаване, което учителската ми природа иска да изследва от близо.

Най-честите ми бягства от Европа се простираха до Северна Турция. И понеже пътувах, сливайки се с местните, а не като турист, видях отблизо как растат малките човеци в един патриархален ислямски свят.

Това ми помогна да разбера много и за Балканския манталитет на възпитание. Балканецът, стъпил на ръба между Ориента и западния свят, е все още стъпка назад в разбирането на важни концепции за човешкото развитие, като неприкосновеността на тялото, детската сексуалност, що е то "вербално насилие" и често е привърженик на (не)възпитателни методи от рода на “шамарената фабрика”.

Любопитството ми какво е отвъд обаче, ме хвърли в едно дългомечтано пътуване из страните от третия свят на Изтока, в които подобни концепции със сигурност не са по-добре разбрани или развити от местните, НО… хората са много по-спокойни, по-свързани, по-единни. Светът, който видях не беше нищо, което западният човек може да си представи в ежедневието си…

По пътя си срещнах безброй много семейства - тайландци, мианмарци, лаоси, малайзийци, виетнамци, индонезийци, индийци, китайци, и любимите ми филипинци, а измежду тях и по-познати за мен култури, като украинци, руснаци, някои идващи от най-студените гори на Алтай, французи, поляци, немци, американци. Най-трогната от отношението към децата, бях от австралийците.

Независимо от поведението на родилите, обаче, в децата забелязвах едно и също: След около четвъртата година започват да се появяват различни тенденции в поведението им, спрямо тяхната култура (без да си позволявам масово да генерализирам). В най-ранна възраст, обаче, всички деца споделят едни и същи характеристики, като писани по учебник...

Повече за срещите ми отблизо с Детето на Азия, ще разберете в ЧАСТ 4 и 5.

Дали ескимосчетата и хавайчетата протягат ръчички към майка си по еднакъв начин, когато са гладни? И ако едно бебе заспи...
06/05/2025

Дали ескимосчетата и хавайчетата протягат ръчички към майка си по еднакъв начин, когато са гладни? И ако едно бебе заспива насред ледовете, в иглу, намъкнато с кожи, по-различна ли е нуждата му да чувства допира на майчиното тяло от тази на бебето, което заспива голо в сламена колиба?

От друга страна, напълно логично е, че човешкото същество идва с едни и същи рефлекси, първични потребности и умения, които следва да усвои до към 6-тата година, независимо в коя точка на света се ражда. Тази перспектива дава един бърз и лесен отговор на въпроса, зададен по-горе. Но аз не съм фен на готовите отговори…

И така, тласната от вечното си любопитство и жажда за нови пейзажи, нови култури, непознати земи и обичаи, многократно се оказвах стъпила на Пътя. Дълго време не си давах сметка, че наред с всичко изброено, има едно нещо, което ме вълнува повече от всичко…

И това е човешкото създание.

Така пътешествията ми придобиха един още по-дълбок смисъл, освен личното преживяване. А именно: да видя, да чуя, да преживея Детето в различните краища на света. Защото това е една цяла, пъстра вселена! И винаги има къде да отидеш. Винаги има какво да видиш, какво да чуеш. Рисунка, която не е нарисувана. Игра, която не е изиграна. Песничка, която стои недоизпята. Не е ли именно това Детето - само по себе си, една вечна изненада; форма, която не можеш да хванеш и да пъхнеш в рамка? Картина, която продължава да се рисува… Игра, която продължава да се играе… Песен, която продължава да се пише…

Когато обичаш Детето и искаш да го опознаеш - във всичките му форми и лица, вероятно имаш сърце на търсач. А тези сърца имат само един избор - да следват вътрешната си посока…

Тя винаги води до най-значимите срещи.

(За част от моите, ще разберете повече в ЧАСТ 3)

ЕДНАКВИ ЛИ СА ДЕЦАТА НАВСЯКЪДЕ? - ЧАСТ 1Една от първите книги, които ме запалиха по детското развитие, беше “В търсене н...
03/05/2025

ЕДНАКВИ ЛИ СА ДЕЦАТА НАВСЯКЪДЕ? - ЧАСТ 1

Една от първите книги, които ме запалиха по детското развитие, беше “В търсене на изгубеното щастие” на Джейн Лидлоф, която беше прекарала две години и половина в южноамериканската джунгла с индианците Йекуана, наблюдавайки как местните племена отглеждат децата си, тя беше посочила някои основни, открояващи се разлики в начина, по който се формира личността на тези деца, една от които беше безбрежно спокойствие и чувство за сигурност - нещо, което в западния свят е меко казано рядко срещано. Не само сред деца, но и сред възрастни.

Тази книга ме накара да си задам много въпроси… За връзката на детето с майчината гръд и дали наистина то има място прилепено до нея цели 3 години. За връзката с природата като необходимост, като изконна нужда, а не като опция за посещение през уикенда. За свободата на тялото и всички действия, които детето има нужда да извърши в света, в който тепърва навлиза, като един малък изследовател… 12 години по-късно и с много опит зад гърба си, на някои от тези въпроси все още не съм си отговорила… Най-важният от всички тях, обаче, остава:

Наистина ли културата и семейното и обществено обуславяне предопределя поведението на детето, докато то все още е в крехката възраст на най-ранното детство? Има ли всеобщи закони на детското развитие, които властват във всяка точка по света и във всяко човешко същество, независимо от средата?

По-късно разбрах, че това е един вечен въпрос в психологията, озаглавен: “Nature or Nurture?”

Нека разясня за моя контекст обаче: Всичко, което съм чела и учила за детското развитие произхожда от европейци или американци - хора от западния свят, не всички от които са имали възможността да наблюдават детското развитие в коренно различен културен контекст. Мога да посоча единствено Мария Монтесори, като отличаваща се от тях, със сигурност има и други. Това подхрани търсенията ми… Въпросите, които си задавам и до днес звучат относително така...

(Продължение в ЧАСТ 2)

26/04/2025

🤔Когато общувате с децата, случвало ли ви се е да се чудите "Защо прави това?"?
Да се чувствате безпомощни пред поредния пристъп на плач или агресия?

Представете си, че детското поведение е като език - език, който все още учим да разбираме.

Ето какво често се крие зад "трудните" моменти:
1️⃣ Когато детето постоянно търси внимание
Дали наистина е "досадно"? Или просто ни казва "Имам нужда да знам, че ме забелязваш, че съм важен за теб"? Особено когато сме били по-заети или разсеяни напоследък.
2️⃣ Когато отказва да следва правила
Не е просто инат! Често това е начин да каже "И аз искам да имам глас, да контролирам поне малко от това, което се случва с мен"
3️⃣ Когато проявява агресия
Зад юмручетата и ритниците обикновено се крие едно объркано дете, което ни казва "Имам толкова силни чувства, а не знам как да ги изразя"

📍 Важно е да помним, че в ранна детска възраст децата активно опознават границите на своето тяло и се учат как да се свързват с другите. Това, което възрастните често възприемат като агресия, всъщност е естествен процес на учене чрез докосване, бутане, дърпане. При толкова малките деца не можем да говорим за истинска агресия - те просто изследват света и връзките си с него по начина, който познават.

✨ Когато приемаме емоциите на детето, ние му помагаме да изгради здрава основа за бъдещите си взаимоотношения и емоционална стабилност.

Какво е Холистичният подход?Думата холистичен или холизъм, произлиза от гръцката дума holos, която означава цял, пълен. ...
28/02/2025

Какво е Холистичният подход?

Думата холистичен или холизъм, произлиза от гръцката дума holos, която означава цял, пълен. В същността си холистичният поглед над личността, взима предвид всички нейни компоненти едновременно като едно функциониращо цяло. Така, всяко измерение на човешката същност има взаимовръзка и е в постоянно взаимодействие с всяка друга, като например: физическата ни форма и здравето ни са пряко обвързани с емоционалното ни състояние. То от своя страна, е зависимо от менталното ни здраве, от функционирането ни като социална единица в обществото, от духовното ни развитие и редица още фактори.

Днес терминът „холистичен“ е по-познат в съчетание с думата „медицина“. Холистичната медицина разглежда не само симптомите на пациента, но и всеки друг аспект от живота му, който би повлиял на дадено физическо състояние, наблягайки най-вече на емоционалния му свят. Холистичният лечител, който лекува симптом на висока температура или тежка кашлица, например, вероятно ще изследва имало ли е събитие, което да провокира силна емоция (като разочарование, гняв), която не е могла да бъде изразена навременно.

Така наречената психосоматика (неосъзнатият акт на пренос от психическата ни натовареност върху физическото ни тяло) е мощен, но естествен човешки механизъм, който е особено силно изразен при децата. Затова, проблеми като чести боледувания, особено с повтарящи се симптоми, хронични здравословни състояния, необичайно повтарящо се поведение и дори чести инциденти, следва винаги да бъдат разглеждани през призмата на голямата картинка. А голямата картинка при детето, включва не само неговия вътрешен свят, но и света на родителите му, заобикалящата го среда (детска градина, училище) и дори събития, на които не е било свидетел, но подсъзнателно усеща. И нещо повече – някои от тези събития, могат да дадат отражение в много по-късен етап от живота му.

По идентичен начин, Холистичната педагогика разглежда личността на ученика като едно цяло с отделни компоненти, които са неразривно свързани помежду си. В нея академичният прогрес е пряко зависим от емоционалната предразположеност и психическия ресурс, а не на последно място – и от физическото състояние на обучаващия се – бил той дете или възрастен.

Състоянието на ученика и неговият капацитет за възприятие зависят от множество фактори. В Холистичната педагогика ние се стремим да отчетем всеки от тях:

♦️ На първо място отчитаме как най-ползотворно функционира точно тази личност, с нейните индивидуални характеристики и потребности. Как е устроен мозъкът на този човек и от какви стимули се нуждае за по-качествен обучителен процес. Тук на помощ идват когнитивната наука и невробиологията.
♦️ Отчитаме и психо-емоционалния свят на ученика - нещата, които го вълнуват и го вдъхновяват; нещата, към които има съпротива и от които се бои към текущия момент. Работим върху тях – по любящ и съчувствен начин, основан на принципите на Ненасилствената комуникация и Сугестопедията.
♦️ Връщаме се и назад и взимаме предвид личната му история – как се е появил на този свят, как са преминали първите месеци и години от живота му – най-ключови за развитието му в последствие. Тук наш голям помощник е Психоанализата.
♦️ В по-редки случаи, се налага да изследваме и семейната му история, родовите модели и ресурси, с които личността е несъзнателно ангажирана и го движи по необясним начин. Тук отправната ни точка е философията на Берт Хелингер, още познат като създателят на метода „Семейни констелации“ – безценен инструмент в по-заплетени и необясними казуси.
♦️ Не на последно място – взимаме предвид и потенциала на душата, с който този човек идва, за да подпомогнем развитието на Духа му – най-движещата сила. Отпечатъкът, с който тази душа идва в света, може да бъде изследван по множество начини, най-вече на сетивно и интуитивно ниво от преподавателя. На помощ обаче идват и астрологията, както и Хюман Дизайн.

Макар да има полярни мнения, последните две изброени науки могат изключително добре да ни упътят кои принципи е най-добре да прилагаме в обучителния процес и какви са характерът и темпераментът, с които работим. Ако владеем материята добре, можем да си послужим дори с информацията как е устроен когнитивният процес за индивида, как функционира най-оптимално неговият мозък. Това автоматично ни препраща към първата ни отправна точка, свързана с когницията и невробиологията и по този начин затваряме цикъла на факторите, с които Холистичната педагогика взаимодейства.

В обобщение: Холистичната педагогика обединява отделните компоненти на личността и приобщава един всеки от тях в учебния процес. Задачата на Холистичния педагог е да сътвори онази магия на Новото знание, пускайки го по веригата, така че то да циркулира в цялата система и да достигне до всички съставни части на същността, чрез естествената им взаимосвързаност. По този начин Новото знание бива усвоено на множество нива и се превръща в част от същността на Ученика.
Това е изключително отговорна задача за преподавателя, в която е важно той да може да се довери на естествения ход на процеса. Необходимо е непрекъснато да се самонаблюдава и да си напомня, че преди да бъде учител, той самият също е… ученик.

Това е лицето на един човек, току що приключил работата си в пълно удовлетворение!Имам нова фантастична ученичка и се за...
21/02/2025

Това е лицето на един човек, току що приключил работата си в пълно удовлетворение!

Имам нова фантастична ученичка и се забавляваме чудесно заедно!

Много пъти в края на урок си давам сметка колко усмихната приключвам, друг път - дори не се усещам. Днес обаче, не успявах да сваля усмивката от лицето си няколко минути и реших да го заснема.

Гледам тези снимки и се чудя… Ако в края на работния ден или поне по време на него, не изглеждаш така, не се чувстваш така - какъв е смисълът да работиш това, което работиш?

Пълната лекция с Becky Bailey можете да изслушате тук на английски език (с опция за автоматичен превод, чрез български с...
14/02/2025

Пълната лекция с Becky Bailey можете да изслушате тук на английски език (с опция за автоматичен превод, чрез български субтитри):

https://www.youtube.com/watch?v=NLUaKB5y5S8

Здравейте, приятели! 🙂🌏 След дълга пауза, поради пребиваването ми на друг континент, с радост съобщавам, че възстановява...
12/02/2025

Здравейте, приятели! 🙂

🌏 След дълга пауза, поради пребиваването ми на друг континент, с радост съобщавам, че възстановявам дейността си.

👥 Отново съм на линия да поемам ученици, родителски консултации, а новата ми страст е да преподавам на възрастни! 🙂

📅 До средата на юни месец консултациите и уроците ще се провеждат онлайн, всеки ден, до 17:00ч. След това, ще имам възможност за регулярни срещи и на живо.

📞 Можете да се свържете с мен, както тук, на лично съобщение, така и на посочения мейл и номер във Viber u WhatsApp.

Добре сте дошли! ☀️

Address

Sofia

Opening Hours

Monday 10:00 - 20:00
Tuesday 10:00 - 20:00
Wednesday 10:00 - 20:00
Thursday 10:00 - 20:00
Friday 10:00 - 20:00
Saturday 10:00 - 17:00

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Miss Yana posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share