
28/06/2025
Вчера, докато работих с ученичка на 6 години, се случи нещо особено. Имаше за задача да оцвети една рисунка по неин избор на цветовете. Нарисува главата на магарето жълта, което никак не ѝ хареса. Опита да го поправи, но който и цвят да слагаше отгоре - все не ѝ харесваше. С всеки следващ опит, напрежението в нея нарастваше до момент, в който детето се разстрои сериозно. Желаеше мама да ѝ изпринтира отново тази страница, за да започне на ново. Това не бе възможно, тъй като работихме в учебна тетрадка, но и да беше възможно - това ли би било най-адекватната реакция?
В тази възраст децата минават през етапи на възхита и разочарование, докато експериментират - не само на лист хартия, но и с всичко, което сътворяват. Всяко от тях има свой личен естетически усет и с практиката формира вкус за нещата. Как обаче децата могат винаги да знаят дали нещо ще им хареса преди да го изпробват? В този процес на експериментиране, децата трупат не само (често - несъзнателна) опитност за това кое е “моето нещо” и кое не е, но и често преминават през редица емоции.
Какво послание можем да дадем на детето, когато преминава през разочарование и то в един особен вариант: Разочарование от свое собствено действие?
Ще споделя какво направих аз:
В случая подкрепих детето като първо я помолих да назове какво чувства. “Тъжна съм.” - успя да отговори. Твърдеше, че не е ядосана, макар да беше видимо, че чувства и гняв. В този момент беше важно за нея да получи позволение да е тъжна и да поплаче - без да бъде “успокоявана” или разсейвана с друга дейност. В този уязвим момент посланията, които даваме влизат изключително мощно в едно човешко същество и е важно възрастният да е много деликатен с думите си. “Понякога в живота правим неща, които не можем да поправим.” - това беше достатъчно, без повече разяснения. Разбира се, тази фраза разстрои детето в една степен повече, но тя имаше ресурса да чуе и поеме тази информация в момента. На тази крехка възраст, тя вече имаше черти на перфекционист и за нея беше важно да чуе тези думи в този уязвим момент. Тя поплака. За съжаление урокът беше онлайн и нямаше как да я докосна и да ѝ предложа убежище - прегръдка, в която да поплаче. Въпреки това, макар и през екран, благодарение на тона на гласа и енергията, която един възрастен излъчва в този момент, ко-регулацията на нервната система е възможна и в един момент тя успя да си поеме дъх. Приканих я да стане, да измие очичките си и да пие вода. Раздвижването и хладната вода винаги успокояват. Нещото, което я заземи беше песничка с леко тъжно звучене, която не прави твърде голям контраст с емоционалното ѝ състояние, но я фокусира в текст, движение, а ритмичността и мелодията сами по себе си успокояват тялото. След няколко изпявания, детето вече държеше молив и беше готова да продължим към следващото упражнение.
Днес ситуацията се повтори и за ирония на съдбата - цветът отново беше жълт. Не можеше да го поправи с никой друг цвят. Trace-вахме букви в различни цветове, общо около 25 на брой. “Грешката” се случи още на първия ред. Този път беше подканена да продължи да действа, не въпреки, а заедно с чувствата, които чувства. Предложих ѝ повече да не използва жълто. Този път обаче, детето реши да използва жълто на всеки следващ ред и да го остави така, без да го поправя, макар все още да беше разстроена за “грешката си” на първия ред. Това простичко (напълно несъзнателно за нея) действие: “повтарям това, което в началото ме е разстроило, за да го видя отново и да го приема такова, каквото е”, беше едно невероятно наблюдение на самолечителните, интуитивни способности, които всеки от нас притежава и може да прилага към себе си в по-трудни моменти.
Тази ситуация говори много за елементарните моменти от израстването на едно дете, които често подминаваме. Понякога, защото е по-лесно да отклоним вниманието им, друг път - защото нямаме представа колко важни са те. Етапите на възхита и разочарование, когато детето екпериментира са основополагащи за изграждането на емоционална устойчивост за напред в живота. Наша задача като придружители в процеса на израстване, е да дадем и държим пространство за детето да изчувства емоциите си и да намери собствен път за разрешение на вътрешните си конфликти.