06/05/2025
"Най-лошото нещо, което един родител може да направи за дъщеря си, е да я възпита като "добро момиче"."
Не казвам достойно, умно или отговорно.
Казвам "добро" . "Добротата" е навикът да се съсредоточаваш върху преценката на другите хора, страхът да не обидиш някоя гад, желанието да виждаш най-доброто във всяка твар.
Да бъдеш добра ( чети, удобна) - е тежко бреме, от което мнозина не могат да се отърват цял живот.
Добрите момичета са обичани от възрастните.
Учителките в детската градина, родителите, преподавателите в началното училище.
Кажете на доброто момиче да си дояде супата или мусаката - то ги дояжда, задавяйки се, само и само да не разстрои възрастните.
А после, в зряла възраст, не разбира как са се сдобила с наднормено тегло и навика да яде повече, отколкото тялото ѝ се нуждае.
Тя не може да чуе тялото си, не е свикнала с него.
Свикнала е да гледа в очите на другите : пълна ли съм, или още не съм?
Доброто момиче не се "отговаря" на възрастните.
Не им говори грубо: само се усмихва, отстъпва, подчинява се.
А когато на е 14-15г., и към нея, с похотлива усмивка започне да се натиска възрастния ѝ чичо- дори не може да отговори ( няма умението) .
Така че и търпи ( в ужас) , и още много ще търпи там там където е необходимо твърдо и ясно да изкрещи: махни ръцете си от мен!
Едно добро момиче се учи за 6.
А 4 -за нея е трагедия.
През годините, тя така свиква да се ръководи от оценките на другите, че си създавс навикът да живее в нервно очакване: как ще я оценят?
Какво ще кажат за мен?
Всички ли ме смятат за добра?
Тя иска да получи от света шестици) както в училище) .
Но светът на възрастните е различен, той е скъперник на похвалите и щедър на ударите. Момичето страда и пие успокоителни( ако не и нещо по-силно) .
"Доброто" момиче се опитва да бъде удобно за другите. Най-удобното - по-удобно от износените домашни чехли.
Угажда, грижи се, жертва себе си.
Но тези жертви често не само не се оценяват, но и се смятат за признак на слабост.
Колко добри, порядъчни момичета, възпитани в идеалите на жертвоготовността, попадат на - безделници, мързеливци и женкари.
И не се притесняват да се оженят за тях и после да се самобичуват.
Доброто момиче е научено да бъде търпеливо. Да не отвлича вниманието на възрастните от важната им работа с дребните си проблеми.
Послушно да чака да бъде забелязано.
Толкова свиква да търпи, че това се превръща в нейна втора природа, в начин на живот - да намира страдание дори там, където го няма.
Дори нов диван не може да си купи от години - просто не забелязва как я болят гърбът и вратът от неудобното място за спане. Просто е свикнала със страданието като с необходимост.
Да имаш "добри" деца е много успокояващо за възрастните.
Добрите деца са като цветя в саксии, подредени на перваза на прозореца - приятни за окото.
Но да бъдеш "добър" - уви,в живота е много лошо.
От "добротата"- след време, трябва да се отървем.
Така че по-добре да не бъдат удобни.
Но ще е добре да бъдат смели, способни да отстояват себе си, познавайки своите желания, нужди и граници.
Нека свикнат да се оценяват сами, а не да гледат в очите другите .
Позволете им да бъдат груби и да отвръщат на удара, ако се налага.
Нека не бъдат мили.
Нека бъдат щастливи.
Надежда Димитрова
