Психологическо консултиране Олга Кряжевских

02/03/2026

"Никой не може да "излекува" война или тормоз, изнасилване, сексуално посегателство или което и да е друго ужасяващо събитие; случилото се не може да се върне назад. Но това, с което можем да се справим, са отпечатъците от травмата върху тялото, ума и душата: смазващото усещане в гърдите ви, което можете да наречете тревожност или депресия; страхът да не загубите контрол; постоянната бдителност за опасности или отхвърляне; ненавистта към себе си; кошмарите и проблясъците; мъглата, която ви пречи да се съсредоточите върху задачите си и да се ангажирате напълно с това, което правите; неспособността напълно да отворите сърцето си за друго човешко същество."
"Тялото помни. Мозъкът, умът и тялото в лечението на травмата" Бесел ван дер Колк

27/02/2026

Набирам участници в онлайн група за преодоляване не тревожност и панически атаки. Индивидуален подход, проверен метод. Форматът на групата е седмичен. За повече информация пишете лично съобщение.
https://www.olgapsychotherapy.com/group-therapy/

29/01/2026

Как са мечтали родителите ни за нас? А впрочем дали са мечтали? Какъв проект са изграждали за бъдещето си дете? Какво са искали да му поверят? Какво са чакали от бебето си? Каква роля искали да му отредят в живота си на двойка? След Фройд мнозина специалисти са се занимавали с въпроса за желанието на родителите, който несъмнено е много по-сложен и смислен, отколкото изглежда. Още преди нашето съществуване да е станало осезаемо, клетъчно, биологично, нашите родители ни виждат във фантазмите си и си ни представят. Раждаме се натоварени с фантазмите и образите, които те са проектирали понякога в продължение на месеци, години, преди да ни създадат от плът и кръв. Произхождаме и от въображаемия свят на родителите си; от умствения им и от психичния им свят; от съществуването им, то самото натоварено с множество съзнателни или несъзнавани параметри, които те ни предават и които се записват в паметта ни, преди още да съществуваме.
Мириам Брус "Паметта на тялото"

25/01/2026

Интересно относно Анимата:
"Анимата е носител на способността на мъжа да установява отношения - отношението му към тялото, към инстинкта, към живота на чувствата, към духа, и накрая - към външната жена. Онези енергии на анимата, които не са достъпни за съзнанието, ще бъдат неизбежно потиснати, ще бъдат засмукани в архаичните места на тялото или ще се проявят навън чрез проекция или натрапчиво поведение. Разцеплението на анимата, присъщо на повечето мъже, несъмнено е причина за по-високия процент самоубийства при тях, алкохолизъм и смърт на по-ранна възраст, в сравнение с жените, ала най-голямата от всички рани, които получават в резултат от това, е отчуждението им от самите себе си, и един от друг. Докато мъжете не се отворят към вътрешния живот, те ще срещат трудности по пътя си, и взаимодействието им с другите мъже, както и логическата им аргументация по отношение на жените ще продължават да страдат."
Джеймс Холис

16/12/2025

"Истината рядко може да се възприеме обективно, а винаги се преживява субективно, заради:
1)вътрешните ни възражения да опознаем себе си и своя свят : страх, скептицизъм и апатия;
2) завладяването ни от необходимите адаптации, които правим спрямо средата около себе си и 3) обсебването ни от нашите "истории", с които се опитваме да осмислим живота си." Джеймс Холис

16/12/2025

Анорексията на съвременната млада жена очевидно е различна (от тази на средновековните мистички), но тя също е "утвърждаване". Тя дори е "отказ", най-честно насочен към една укорявана или възприемана като властна, излиятелна и взискателна майка; начин да се запази известна автономност предл лицето на угрозата от заливане или поглъщане. Това не е нищо друго, освен реакция срещу зависимостта. Но и нищо друго освен стратегия за удоволствие. По-нататъшният анализ показва, че този отказ е и наслаждение: лишаването от храна е не само "страдание", но и "задоволяване", форма на търсено и ценено съществуване, на насърчаване на едно много специфично "нищо", характерно за оралността. Поради този факт то въплъщава друго преживяване, превръщайки негатива в позитив: "отсъствието се вкусва като такова" , тоест самото онова нещо, от което желанието не би могло да отсъства. Това е краен парадокс и терапевтът трябва да намери ключ към него."
"Образ и патологии днес"
Ванина Микели-Рехтман

31/10/2025

Никой не проектира съзнателно, тъй като това е противоречие в термините. Никой не се събужда и не поздравява утринта с намерението да прави проекция. При все това, неизменно психическата енергия вътре в нас, особено онази, която се намира извън обхвата на съзнанието ни, се проявява посредством една динамика, която егото не е в състояние да удържи. По този начин ние се влюбваме, страхуваме се от другите, които са ни непознати, пресъздаваме отново и отново историите на взаимоотношенията си с другите. Душата представлява захранван от миналото ни аналогов компютър. Тя си търси, така да се каже, аналози: :" Къде тук съм била и преди? ", "Какво знам за това?"., "Какво казва миналият ми опит за това?" Въпреки че всеки момент в историята е съвършено уникален, нашата душевна система, служейки на исторически заредения ни опит, както и на управлението на тревогата, залива новото поле на опита със стари данни. Така ние проектираме нашия вътрешен живот, или аспекти от него, върху другите, върху групи от хора, върху нации."
"Да разбираме сянката си" Джеймс Холис

12/01/2025

Лекарят и философ Франкъл е представил страха и принудата като два клинични феномена, защото съответстват на двете фундаментални характеристики на човешкото съществуване -"свобода" и "отговорност": "Само създание, което е свободно, може да се страхува...(тук се има предвид не инстинктивният страх, а страхът от грешни решения; забележка на издателя) и само създание, което е отговорно, може да бъде виновно. Следователно създание, което е благословено да е свободно и отговорно, е и осъдено да се страхува и да чувства вина."
Виктор Франкъл "Теория и терапия на неврозите"

12/01/2025

Трансформираща група „ Нова година – време за ново начало“
От години правиш едни и същи грешки? Постоянно се връщаш в едни и същи ситуации? Въртиш се в омагьосан кръг? Страхове, съмнения, вътрешни блокажи, тревожност ти пречат да живееш както искаш. От този цикъл на пръв поглед няма изход. Старите модели на поведение и убеждения ти пречат да се развиваш и просто да бъдеш щастлив.
В тази група ще изследваме реалните ти житейски ситуации и ще търсим по-ефективни решения. Груповата работа ще разкрие една нова перспектива, ще вдъхне повече увереност и спокойствие, защото никога не сме сами в проблемите и борбите си. Ще получиш разбиране и подкрепа. Промяната е процес, който изисква време, но ще видиш благотворно влияние на групата още от първите ни срещи. Ако си попаднал на този текст, вероятно не е случайно и си готов да тръгнеш към една лична трансформация.
Форматът на групата е седмичен. Провежда се в удобен онлайн формат. Местата са ограничени.
Участие в групата е след индивидуална среща на този номер: +359897449491 (Whatsapp, Viber)

Помощ и подкрепа в трудна ситуация

09/06/2023

"Животът е низ от разочарования - постепенно човек се освобождава от всички свои заблуди, докато бъде в състояние да изтърпи истината. Така онзи, който би се осмелил и би понесъл да приеме болестта , лишението и смъртта като неизбежни и верни спътници на съществуването си, скоро ще разбере, че това прозрение в никакъв случай не буди безнадеждност. В лицето не тези спътници човек ще намери по-скоро полезни и мъдри приятели, които непрекъснато му помагат да открива своя верен и целебен път. Защото, за съжаление, между хората рядко или никога не срещаме толкова честни приятели, които наистина да разобличават игрите на нашето его и да насочват погледа ни към нашата сянка. Ако някой приятел посмее някога да стори това, ние бързо го окачествяваме като "враг". Същото става и с болестта. Тя е прекалено откровена, за да бъде обичана от нас."
"Болестта като път" Детлефсен и Далке

06/06/2023

"Причините да ни е трудно да казваме "не" са много. Възможно е да желаете да сте винаги харесвани и отзивчиви към семейството и приятелите си, независимо какво пожелаят от вас, и затова да ви е трудно да поставяте граници дори когато исканията и нуждите им започнат да надхвърлят силите ви. Или може дотам да се идентифицирате с работата си, че тя да е основният източник на смисъл в живота ви. И независимо колко тежки и времеемки са професионалните ви отговорности, да продължавате да се товарите с още и още, защото, ако не го правите, ще се чувствате празни.
Накратко, неспособността да се отказва е обикновено обвързана с Аз-образа. Ако образът, който имате за себе си, налага през цялото време да сте отзивчиви и на разположение на всички, вероятно няма граница в онова, което другите ще искат от вас. Ако се идентифицирате с работата си, ще ви е трудно да кажете "не" на служебните изисквания, за да си осигурите време за удовлетворяване на личните потребности.
За да се научите да отказвате, е необходимо да сте готови да се разделите с някои любими убеждения за самите себе си - което може да е едно от най-трудните неща за всеки човек. За тази цел може да е нужно да разширите обхвата на идентичността си отвъд грижата за другите или професионалната добросъвестност и да се научите да се грижите за себе си и да обръщате внимание на собствените си потребности. Това означава да приемете истината, че да полагате грижи за себе си - дори за сметка на онова, което правите за другите - не е егоистично. Способни ли сте изобщо да дадете най-доброто от себе си за другите, ако сте изтощени, стресирани или в състояние на бърнаут?
Трайната неспособност да се отказва може действително да доведе до бърнаут или дори до болест. В много случаи болестта - дали под формата на панически пристъпи, депресия, или някакъв друг персистиращ проблем - може да ви принуди да преосмислите начина си на живот. Тя може да е онзи катализатор, благодарение на който да забавите ритъма и да започнете да живеете осъзнато, просто и балансирано."
Едмънд Борн

31/05/2023

"София Кал и нейният проект "Изискана болка" е в известен смисъл съвършена илюстрация на работата на траура, както е описана от Фройд. Пристигайки в "Хотел Империал"в Ню Делхи, за да се срещне с любимия си след 92-дневно пътуване, тя получила телеграма, от която разбрала, че той е в болница във Франция. Оказало се, че малкото му неразположение е извинение за прекратяване на връзката, а Кал е оставена в мрачната хотелска стая сама със скръбта си. "Изискана болка"(Exquisite pain) се състои от 99 различни описания на случилото се тази нощ: телеграмата, обаждането й до Франция, осъзнаването, че връзкате е приключила, детайлите от стаята. Всяко описание минава през тези подробности по различен начин, като че за да наподоби Фройдовия процес на достигане на обекта във всичките му различни репрезентации. Всяко описание е спомен, от който либидото постепенно трябва да се оттегли.
Но това не е всичко. Кал подрежда всяко от своите описания от лявата страна на страницата. Отдясно има 99 текста, всички те, даващи отговора на въпроса: "Кога страдахте най-много?", поставен на приятели и непознати. Красотата на творбата лежи в това избистряне на процеса на траур. Всяко от нейните описания е в диалог с описанието на някой друг. Сякаш Кал има нужда от историите на други хора, за да обработи своята собствена или дори, за да може да я види като история. Към края на тази поредица в нейните описания започват да се появяват коментари като "нищо специално", "не много", "все същата история" и "обикновена история". Събитията губят своя либиден заряд, сякаш силата на привързаността й прогресивно отслабва. Сега вече те се явяват като всяка друга тъжна история, за която тя може да чуе от някой друг...
Проектът на Кал извиква в ума добре познатата будистка история за жената, скърбяща за смъртта на мъртвото си и единствено дете. Тя го носела привързано към гърдите си и пътувала от място на място, търсейки лек. Най-накрая я приел един свят мъж и й казал да му донесе семена от синап от къща, в която никой не е починал. Тя започнала да обикаля домове и където и да отивала, посещението й завършвало със слушане на истории за смърт и загуба. Никоя къща не правила изключение. Осъзнавайки, че не е сама в скръбта си, тя най-сетне могла да остави тялото на детето й да си почива."
"Новото черно" Дариен Лийдр
Поредният много ценен момент от тази възхитителна книга, където е описан един от принципите на психотерапията, а именно "универсалността". Ние, хората, имаме сходни проблеми, преживявания, изпитания, през които преминаваме и изключително много ни помага осъзнаването, че не сме сами в това...