17/06/2024
Да си си самодостатъчен.” Често давана насока, но защо?! Напоследък разсъждавах по тази тема с приятел и сама. Е оказва се, че да хубаво е всеки да има своите мигове на уединение, съзерцание, но това не далеч не означава, че сме създадени да живеем сами. Напротив по природа сме социални същества. Най-големите истини се раждат в процеса на взаимодействие с другите. Общуването помага за нашата цялостност.
Да хубаво е да обичаме себе си, границата при, която обаче може да се заблудим и да се фиксираме само в себе си е тънка. Както и да използваме “самодостатчността” като удобен предтекст да не работим по общуването си с другите, да се крием и да бягаме от свта. Взимайки още тези думи предвид можем да станем самотни без дори да си даваме сметка, както и да се държим егоистично. Да спрем да мислим как да зарадваме другите, да прекарваме качествено време заедно с тях, а вместо това да сме цялостно погълнати от само от личните си нужди. Ключа като цяло е в баланса. Да зачитаме и ценим едновременно себе си и другия. Да това не е лесно, но си заслужава всеки миг, в който решим да дадем обич от сърце. Ей такова чисто обичане как е нужно само. Вярвам, че обичта е като кислород за душата. Когато го получи става лека, започва да диша и да живее, да се радва, да цени.
Давайте свободно любов. ✨❤️❤️
Михайлова
✨🙏🏻🌞