Как да бъдем в хармония със себе си

17/09/2024

Ако знаех само, че като лист отронен ще се превърнеш в спомен.
Припомням си колко нежно и уютно беше в тези дни, когато снега беше замръзнал. Взирайки се в твоите сини очи, сякаш света ми с тях се съгради.
Сгушени в малка бяла стая, споделяхме с вълнение своите мечти, ала предвкусвахме, че всичко ще се развали. Така решихме пътя си поотделно да продължим. Понякога те търся за да се взра пак в красивите сини очи, ала при тази мисъл просто ме боли. Сърцето ми ще продължи всеки миг макар и в миналото да цени. А сега изпращам те със сълзи и моля те прости. ✨

23/06/2024

✨🙏🏻🌞

17/06/2024

Да си си самодостатъчен.” Често давана насока, но защо?! Напоследък разсъждавах по тази тема с приятел и сама. Е оказва се, че да хубаво е всеки да има своите мигове на уединение, съзерцание, но това не далеч не означава, че сме създадени да живеем сами. Напротив по природа сме социални същества. Най-големите истини се раждат в процеса на взаимодействие с другите. Общуването помага за нашата цялостност.
Да хубаво е да обичаме себе си, границата при, която обаче може да се заблудим и да се фиксираме само в себе си е тънка. Както и да използваме “самодостатчността” като удобен предтекст да не работим по общуването си с другите, да се крием и да бягаме от свта. Взимайки още тези думи предвид можем да станем самотни без дори да си даваме сметка, както и да се държим егоистично. Да спрем да мислим как да зарадваме другите, да прекарваме качествено време заедно с тях, а вместо това да сме цялостно погълнати от само от личните си нужди. Ключа като цяло е в баланса. Да зачитаме и ценим едновременно себе си и другия. Да това не е лесно, но си заслужава всеки миг, в който решим да дадем обич от сърце. Ей такова чисто обичане как е нужно само. Вярвам, че обичта е като кислород за душата. Когато го получи става лека, започва да диша и да живее, да се радва, да цени.
Давайте свободно любов. ✨❤️❤️

Михайлова

✨🙏🏻🌞

27/05/2024

Започваме с леки физически и дихателни упражнения преди медитацията, която трае 30 минути и се състои от няколко части:
Молитва за цялата Земя
Медитация върху мантрата "ОМ" и върха на главата.
Лечение на цялото тяло.
Освобождаване на излишната енергия към майката земя.
След края на Планетарна медитация за мир правим упражнения за да разнесем хармоничо енергията в тялото.
По желание всеки прави кратко споделяне за преживяното повреме на медитацията и как се чувства.
Практиката ще се провежда всеки понделник онлайн от 19:00 до 20:00 в Гугъл Мийт.
Вход: дарение по желание. Получател: Ива Михайлова. Основание: дарение
Айбан: BG73STSA93000029228077
Линк за достъпване на практиката:
https://meet.google.com/inm-prag-nsy
За мен:
Аз се казвам Ива Михайлова и се занимвам с личностно и духовно развите. Преминала съм успешно курсове по Прана енергиийно лечение, пранична психотерапия, енергиийна психозащита, лечение с кристали.
Преподавател съм на първо ниво за лечение с прана.
За контакт с мен: 0899574314, mihailova.iva11@gmail.com

24/05/2024

✨Честит празник на българската просвета и на нашите скъпи учители без, които няма как да бъдем тези, които сме днес.
✨Разцъфвайте в словото си и нека то носи знание, мир и любов на всички!

24/05/2024

☝️Как успешно да се справяне с гнева си.

Практика за спокойствие: https://youtu.be/tLAPokzZ9NM?si=aRpQPwzOBQvaqucB

16/05/2024

Видиш ли роза ще почувстваш нежност и красота. Ако е бяла да ти напомни нека колко чиста е душата. Сияе в мрака. Говори тихо за някоя друга земя. 🤍

09/04/2024

Духовните принципи са винаги валидни без значение дали си даваме сметка за това.
Да се стремим да поддържаме нашата чистота в духа е от огромно значение за нашето добруване в живота, както и здравето на всички нива.
Проявяваме ли достатъчно разбиране към себе си и другите? Прощаваме ли? Продължаваме ли напред? Честни ли сме? Открити ли сме? Или ни е страх? Кои са страховете? Защо са там? Кое ни помага да пазим чувствата ни и тези на другите?
Тези и още въпроси има на, които да си дадем честен отговор за да осветим пътя си.

Ива Михайлова

09/04/2024

🌞✨

29/03/2024

Ако искаш да чувстваш любовта. Можеш. Навярно е на една ръка разстояние. В на пролетта омайното дихание. В красотата на цветята. В простора на синевата. В сиянието на Луната. В спокойствието на тишината. В дъждовни дни и най-вече в твоето сърце, което единствено дава да прогледнеш и през най-тъмната мъгла за да откриеш светлината на душата.
Вечна и без предметна с любов единствено служи си душата. Сбъдва всяка искрена мечта.
Лети, и ако паднеш отново разпери крила. До теб е била винаги тя само любовта. Погледни с тези очи, с които сърцето ти създава светове и не дели на две, а събира и умножава всички блага на Вечността.

Ива Михайлова

24/03/2024

В празнотата можеш да откриеш душата. Но какво всъщност е празнотата? Да пуснеш и да се огледаш наоколо. Нежно и тихо да усетиш Всемира. Там където всичко спира.
И наблюдавайки го отвън да намериш утеха в сърцето. Да стигнеш там. Където няма дори мечти. Сам си, а във теб света отрязва се като на повърхността на чисто езеро. И дори в нощта клоните на дърветата виждаш да се отразяват по повърхността водата, но не успяват да скрият те хоризонта от звезди. Центърът свободен е нали. През него всичко небесно се отразява и духът ти в този един миг безкрайността изживява. Душата се учи да лети на свобода.

Ива Михайлова

28/02/2024

Не искаме да имаме лош предизвестен завършек. Всеки от нас се стреми към по-добро развитие на себе си и на другия. И точно тогава се случват най-големите дилеми. Проявява се страха от несигурността. Разумно, знаем, че няма нищо сигурно и все пак се нуждаем от тази вътрешно спокойствие, че каквото и да се случи всичко ще бъде и е наред и сега. Защо ни е страх от изпитанията? Не вярваме, че ще се справим? Но, ако Бог или съдбата са изпратили нещо на нашия пътя, то има защо и как да го преминем. Но не знаем как и това води до вътрешен дискомфорт породен от съмнение дали този път наистина ще се поучим от грешките си и взели ли сме си поука изобщо от преди или лошия изход ще се повтори от това, че вярваме отново в утопия. Защо все се стремим към някакъв вид утопия. Или това просто е надеждата, че всички е за добро. И защо все си мислим, че всичко това ще се случи без борби и различни страни. Познаваме ли истински потребностите си, не такива, каквито сме свикнали да ни ръководят от обществото на повърхността, а тези в дълбочина. Ок ли съм с това, което се случва в момента и мога ли да го променя? Как да следвам на сърцето си гласа без да е задушен и притиснат от страха? Какво ми иска да ни каже този вътрешния глас на Бога в нас? А не гласа на травмите, а този на Любовта, която лекува? Защото Бог е любов. Покажи се искам да те видя искам да те чуя. Търся истината? И как мога да я разбера, да я преживея?!Колко смелост се иска да бъдеш едно със себе си и? Да няма разминаване или забравяне. Търсим ли значението на опита ни от всичко щ, което ни се случило до сега? Смисъла. И кое не виждаме сега? Кое ни обяхва? Имаме нужда да се проясни преди да продължим напред. Никой по време на буря не тръгва освен, ако не е заставен да върви. Тогава опасява се само на Милостта, че чудодейно ще бъде съхраненена и спасена неговата душа. Че бурята не ще го повали. И дори пороен и непрогледен дъжд да вали няма да стане жертва на него. Навярно тези въпроси ни водят именно към това. Ако нещо все още предстои да се изясни и душата ни да се смири. 🤍🤍

Ива Михайлова