12/11/2025
Искрици от деня
На опашката в магазина съм.
В този магазин, където опознавам хората- тези опашки са дълги, интересни. Винаги има разнообразие от човешки съдби и срещи.
Пристигат двама младежи, така наречените локални. Както сега ги наричат- къса пострижка, черни дрехи, анцузи и грубо, грубо, грубо държание. Единият говори с явно с жена по телефона и така много грубо я напсува и казва, че е тъпа. И още доста други неща. Затваряки телефона започват много грозно да се смеят и да ѝ се подиграват с неговия приятел.
Нещо в мен настръхва изключително много в този момент - страх в тялото, през ума ми започват да минават всякакви мисли за това, че нашите тинейджери им се налага да се срещат с такъв тип грубост, че това никак не е лесно. Че всъщност тези младежи, те са около 18-20 годишни, са толкова лесно възпламеними, че всеки един момент могат да се обърнат срещу всекиот опашката и да стане много грозно. Усещането е, че се леят тестостерон и грубост.
Стигаме с тях по едно и също време на две каси, една срещу друга и те продължайки да се държат толкова грубо, изведнъж почват да се роват да смятат че нямат достатъчно пари да платят нещо - някаква храна си бяха взели.
И в мен е много интересна реакция- изведнъж се смени наратива и без да знам как им предложих да им плата ориза от 3 лева, за които не им стигаха пари.
Те така се стъписаха, че първоначално не можяха да реагират. Честно казвам и аз се стаписах от реакцията си, защото до този момент вътрешно течеше съвсем друг диалог, но нещо в мен е проговори съвсем от различни ниво. Те се смутиха и даже единия се изчерви, което не можах да повярвам, че може да се случи. И казаха не, не и върнаха ориза . Аз не настоях, но беше много чудващо различно как всичко омекна. Те започнаха да говорят по-тихо и меко.
Минаваки покрай тях, защото приключих по-рано на касата, отново им казах, ако имат нужда, мога им услужа с тези 3 лева , за да ядат. Единият от тях се засрами и погледна в земята, докато този, който се изчерви със светнили очи и ми каза, не, не, няма нужда, благодаря. И ми се усмихна. Очите ни се срещнаха в благодарност.
Излезах и очите ми се бяха насълзили от това, че успяхме да се видим и че тези същите младежи се трансформираха за миг. Защото всички тези младежи, от които се страхуваме, те са нашите деца.
Те са децата на всички нас:)
********
Ставам много рано да изпратя сина ми за работа и си лягам да си доспивам, защото усещам, че се случва някакъв дълбок процес на чистане. В съня ми в просъница, свързано с страховете, които нося в своето тяло, се появи цялата ми рода от бащина страна. Много интересно , че прост седяха и ме гледаха - отпред баща ми, а зад него неговите предци. В просъница явно инстинктивно усетих как една от темите, с които работя, е свързана с тях и се опитвах да направя практика, която аз правя и с клиентите, и тя е да върна това, което нося за тях, за да мога да живея собствената съдба.
Усещах в себе си светлината на новото, на моята лична съдба, връщайки им това, което носех за тях, но нещо не се получаваше.
Интересно енергийно усещане се случваше, че все едно аз се опитам да върна нещо, което все още изцяло не съм взела. Всъщност взела е думата от моя гледна точка, но в сърцето има друга дума и тя е - съгласила. Все едно не съм се 100% съгласила с съдбата им и затова я нося.
Цял ден го наблюдавам това и всъщност много интересно усещане за това, че ако не съм съгласна със съдбата ими, с геноцида, с цялото нещо, което са преживяли, продължавам да имам в себе си желание аз да нося и за тях, защото ми се струва прекалено тежко да го носят самите те.
Преди много време, когато съм работила отново с предците на баща ми, които са минали през геноцид, правих констелации и други енергийни практики.Така един момент стигнах до гроба на баба ми и дядо ми да говоря с тях, да видя, да усещам, т.е. да видя смъртността на това, което се е случило и да се свържа с духа им. И тогава духа на баба ми, която има изключително тежка съдба, са загубили много деца, бягали , за да оцелеят ,се появи и ме благослови, казвайки, че няма нужда да нося тяхната съдба и съм свободна и че съм дете на слънцето и да вървя в светлината.
Този процес продължава вече много години и се откриват нови и нови пластови, защото това, което са преживели е наистина огромно.
Преди години едно от основните неща, което се случи в момент на пускане беше да отворя сърцето си еднакво за турците и арменците. И минаваха всички, защото жертвата и насилника в този случай бяха на едно и също място. Аз имах пълното състрадание към двете страни и все още го нося.
Но днес в личната ми съдба да си позволя да светя, да мога да да се разширявам, имаше още едно ниво на пускане с тази история. И то е ниво на съгласие със съдбата им. И звучи много трудно и някак си даже почти жестоко да се съгласиш със съдба, в която са избити милион и половина от кръвта ти л,а и толкова много са разпръснати по света!
Все още имаше едн глас в
мен , който осъжда тази безчовечност и жестокост.
Все още държи в тялото ми страха им,съдбата им.
Но някак си усещането ми в просъница беше как те очакват мен да се съглася с живота, който са имали. Усещах как седят там тъжни и ме виждат мен сега в друга епоха, с друга сила, с друга съдба. И ми казват, ти си свободна. Ние го преживяхме и оцеляхме, за да може да ти да си свободна.
И в един миг се съгласих.
Поклоних се и се събудих:)
Цял ден в мен се случа освобждаване на разлини нива. Но усещам как съгласието на най- дълбоко пробужда състраданието.Нещо в мен е много месо и топло.Бъбреците ми за първи път се отпускат.
….
Защото когато пуснем гнева и страха идва място на сърцето да води- то има
място за всички - и за арменците, и за турците , и за българите и за локалните:)
Елвира Бахуля
