05/02/2026
Критиката и съденето са вредни за "извършителя"...
Когато критикуваш и съдиш другите, мозъкът ти не прави разлика
дали атакуваш някого отвън или себе си отвътре.
За нервната система това е заплаха.
Какво реално се случва:
🔺 активира се амигдалата → режим борба / бягство
🔺 повишава се кортизолът → хроничен стрес
🔺 изключва се префронталният кортекс → по-лоша преценка, импулсивност
🔺 тялото остава в напрежение → възпаление, умора, безсъние
👉 Ти плащаш цената, не този, когото съдиш.
⚠️ Защо мозъкът "обича" да съди (но това ти вреди)
Съденето дава илюзия за контрол и превъзходство.
Кратко "облекчение", дългосрочно – изтощение.
Колкото повече критикуваш:
* толкова по-неспокоен ставаш
* толкова по-недоверчив е мозъкът ти
* толкова по-стеснено мислиш - получава се "тунелно мислене"
Психологическият парадокс
Хората, които най-много съдят, обикновено:
* носят силен вътрешен критик
* живеят с напрежение и вина
* имат ниска вътрешна сигурност
Съденето е симптом, не сила.
🧩 Алтернативата (която лекува)
🔹 Наблюдение вместо присъда
🔹 Любопитство вместо обвинение
🔹 Граници вместо критика
Това успокоява мозъка, а не го държи в бойна готовност.
🔥 Изречение за запомняне:
„Всеки път, когато съдя някого, тялото ми мисли, че е в опасност.“
Ина Антонова – психиатър, психолог и психотерапевт
www.bowencenter.bg
#инаантонова
#психиатър #психолог
#психотерапевт
#боуенцентър