Premananda art house

Premananda art house Център за творчество, медитация и себеосъзнаване.

Може да видиш Истината в очите на някого. Може нещо да изживееш, ама не можеш нищо да кажеш за това.
08/05/2026

Може да видиш Истината в очите на някого. Може нещо да изживееш, ама не можеш нищо да кажеш за това.

Бог при всички идва по различен начин. В уникално време, по уникален начин. Играта с всеки е уникална. Абсолютно индивид...
05/05/2026

Бог при всички идва по различен начин. В уникално време, по уникален начин. Играта с всеки е уникална. Абсолютно индивидуална. Колкото има хора, Бог толкова има отношения - с всеки лично.

Кану

БОДХИДХАРМА завещал робата и паницата си на избрания от него приемник и оттогава насетне всеки следващ учител ги предава...
04/05/2026

БОДХИДХАРМА завещал робата и паницата си на избрания от него приемник и оттогава насетне всеки следващ учител ги предавал на монаха, когото избирал за следовник.
Гунин бил петият поред учител по Дзен.
Един ден той оповестил, че ще го замести онзи, който напише най-хубавия стих, изразяващ истината за тяхната секта.

Тогава ученият настоятел от манастира на Гунин, взел четка и туш и написал с изящни йероглифи: Тялото е дървото Бодхи, духът е сияйно огледало. С учение ще му придаваш блясък, иначе прах ще го замъгли".

Никой от другите монаси не посмял да си съперничи с настоятеля на манастира. Но привечер Йено, скромен послушник, който работел в кухнята, минал през залата, където бил окачен стихът.

След като го прочел, взел четчицата, която била наблизо и с грубата си ръка добавил под горния стих: Бодхи не е дърво; и няма сияйно огледало. Щом всичко води началото си от Нищо, где ще се събира прахът?

Късно вечерта Гунин, петият от учителите, повикал Йено в стаята си:

— Прочетох стихотворението ти - споделил той, — и те избрах за мой приемник.

Ето: вземи робата и паницата ми. Но настоятелят и другите ще ти завидят и могат да ти сторят зло.

Ето защо искам да напуснеш манастира още тази нощ, докато другите спят.
Сутринта настоятелят научил новината и веднага се спуснал след Йено.
По обед го застигнал и, без да каже дума взел да дърпа робата и паницата от ръцете му. Йено сложил робата и паницата на един камък край пътя.

— Това са само неща, които не са нищо повече от символи - казал той. - Ако толкова много ги желаете, моля, вземете ги.

Монахът алчно посегнал и ги сграбчил. Но не могъл да ги помръдне.

Те били станали тежки като планина.
— Простете ми - проговорил той най-сетне. - Аз Всъщност желая познанието, а не предметите. Ще ме учите ли?

Йено отговорил:
— Спри да мислиш „това е мое“ и „това не е мое“. После ми кажи, къде си ти. Кажи ми още как е изглеждало лицето ти, преди твоите родители да се родят.

Просветлението е когато разберем, че само той съществува. Той като невидимия, Той като безвременния, Той като проявения ...
28/04/2026

Просветлението е когато разберем, че само той съществува. Той като невидимия, Той като безвременния, Той като проявения също в тази форма на Мая.

Кану
https://premananda-bg.com/

Живял някога човек на име Харидатта. Той бил земеделец. Имал малка ферма, от която не получавал добри добиви. Харидатта ...
27/04/2026

Живял някога човек на име Харидатта. Той бил земеделец. Имал малка ферма, от която не получавал добри добиви. Харидатта и семейството му живеели в бедност. Един ден докато работел на нивата си, победен от умора и жега той полегнал под сянката на едно дърво и потънал в дрямка. Внезапно бил събуден от голяма качулата змия, която усетил да се плъзга под ръката му към един мравуняк. Харидатта бързо се изправил, загледал се в змията с почит и възкликнал:
"О, това трябва да е пазителят на тази нива, а аз никога не съм го обожавал. Ето защо плодовете на моето земеделие са толкова оскъдни. Ще отида да му се поклоня." Веднага щом взел това решение, той извадил малко мляко, налял го в една купа и отишъл при мравуняка и казал на висок глас: - О, пазителю на това поле, аз не знаех че обитавате това място, поради това още не бях идвал да поднеса своите почитания към Вас. Моля за Вашата прошка. Той се поклонил, оставил млякото и се прибрал в къщи. На другия ден се върнал на нивата и погледнал в купата. Млякото го нямало, на негово място намерил един златен денар. От този ден нататък той винаги оставял на змията купа мляко, и винаги на следващия ден намирал златен денар от нея.

Един ден Харидатта трябвало да отиде до селото, така че помолил сина си да занесе млякото до мравуняка. На следващия ден, той отново отишъл до мравуняка и намерил там златен денар. Виждайки денара, той си помислил:
"Този мравуняк трябва да е пълен със златни денари. Защо не взема да убия змията и да ги взема всичките за себе си?!"
Речено - сторено! На следващия ден, докато давал млякото на змията, синът на Харидатта я ударил силно по главата с тояга. Змията обаче, по волята на съдбата не умряла от този удар, затова пък яростно ухапала синът на Харидатта с острите си зъби. Синът паднал мъртъв от отровното ухапване на змията, и бил отнесен и погребан на погребална клада недалеч от нивата. Не след дълго бащата се върнал и като разбрал каква участ е сполетяла сина му горко се разплакал.
Минало време. Един ден той отново взел купата с мляко и отишъл на нивата. Дълго викал змията произнасяйки хвалебствени думи. Тя не се появявала. Минало много време и накрая змията се появила и казала на Харидатта:
- Алчността е това, което те доведе тук, и което те накара да забравиш дори гибелта на сина си. От този момент нататък нашето приятелство е невъзможно. Твоят син ме удари с тояга, заради младежката си глупост, а аз го ухапах до смърт. Как мога да забравя удара от тоягата, който получих от него? А как можеш ти да забравиш мъката поради загубата на сина си?! Казвайки това змията дала на Харидатта скъпа перла и изчезнала. Харидатта взел перлата и тръгнал към къщи проклинайки глупостта на сина си.

Въпрос: Като Ваши ученици, какво можем да Ви предложим? Шри Чинмой: Учениците трябва да се опитат да навлязат дълбоко на...
26/04/2026

Въпрос: Като Ваши ученици, какво можем да Ви предложим?

Шри Чинмой: Учениците трябва да се опитат да навлязат дълбоко навътре и да видят какво всъщност искам аз от тях. Ученик е много, много важна дума. Ако Гуру е важен също така е важен и ученикът. В Индия казват, че учителите никнат като гъби навсякъде. Но, за да намери един истински ученик, човек трябва да обиколи света надлъж и шир. Всеки човек може да намери много, много учители, но истинският ученик е нещо изключително рядко в цялото творение на Бог.

Живял някога един човек. Той не бил богат, изкарвал си прехраната с честен труд и много обичал да прави добро. Веднъж ре...
20/04/2026

Живял някога един човек. Той не бил богат, изкарвал си прехраната с честен труд и много обичал да прави добро. Веднъж решил да посади фиданка на един кръстопът. "Някой ден ще си ида от този свят - мислел си човекът, - но дървото, което посадя, ще остане след мен. Ще се разлиства всяка пролет, а през горещото лято изморени пътници ще отдъхват в сянката му. Да бях по-богат, повече бих направил за хората, но..."

Захванал се човекът да копае. Докато копаел дупката, в която да посади дръвчето, ударил в метал. И, какво да види - сандъче, пълно със злато и скъпоценни камъни. Човекът се зарадвал от сърце:

- Ех, какви добрини мога да свърша сега! Грабнал сандъчето и хукнал към къщи. Но както често се случва при подобни обстоятелства, отдал се на охолен живот и добрите му намерения потънали в забрава. Човекът станал безчувствен към хорските мъки и неволи.

И понеже готовите пари бързо свършват, той не усетил как всичко похарчил и така на стари години нашият човек се докарал до просешка тояга. Намерил последен пристан в една стара схлупена колиба.

Настигнала го болест и го тръшнала на легло. В агония от треската, човекът сънувал как върви през пустиня, а слънцето безмилостно грее като огромна златна монета.

Чувствал се хванат в огнен капан и мечтаел за зелена сянка, в която поне за миг да се скрие от палещите лъчи.

Впуснал се в бяг с последни сили, с надеждата да достигне оазис. И тогава внезапно осъзнал, че така и не посадил онова дърво...

Въпрос: Защо е по-лесно да се доближа до Бог чрез Гуру?Шри Чинмой: Точно сега Всевишният, който действа в теб и чрез теб...
19/04/2026

Въпрос: Защо е по-лесно да се доближа до Бог чрез Гуру?

Шри Чинмой: Точно сега Всевишният, който действа в теб и чрез теб е една неясна представа. Когато мислиш за Бог, ти можеш да си Го представиш като едно красиво дърво, да си Го представиш седнал на върха на планина или пък ще си кажеш, че седи в някоя пещера или на дъното на океана. Той може да изчезне във всеки момент и ти ще се чудиш къде ли е отишъл.

Когато мислиш за Бог винаги си Го представяш или в рая или някъде другаде. Но когато си мислиш за мен, този въпрос не възниква. Ти знаеш, че съм или в къщата си, или в магазина, или в някое друго познато място. Ти също имаш някаква представа как в действителност изглежда Бог. Но знаеш как изглеждам, аз. Мен можеш да ме докоснеш. Можеш лесно да ме видиш, защото съм във физическо тяло.

Можеш незабавно да ме визуализираш. Затова се казва, че чрез учител може по-лесно да се достигне до Бог. Много по-лесно и по-сигурно е да позволиш на учителя да доведе Бог при теб, отколкото ти да отидеш директно при Бог. Ако се опиташ да отидеш при Бог умът ти ще е изпълнен със съмнения. Даже ако установиш директен контакт с Бог, лесно можеш да се заблудиш и да не разбереш правилно това, което преживяваш. Но ако отидеш с помощта на Гуру, който може да те убеди, да те увери и ти да повярваш, тогава няма да има никакво съмнение.

Умът живее от различията, от това, което казва - не това е това, онова е онова. Не може да разбере единството,. Не може ...
15/04/2026

Умът живее от различията, от това, което казва - не това е това, онова е онова. Не може да разбере единството,. Не може да го открие. Божественото в света. Умът е пречка да изживееш това. Ако изчезне умът имаш шанс.

Кану

Светлината на слънцето, която винаги сияе в нас, над нас, ще дойде, ще ни осветли отвътре и това се казва медитация.Кану
15/04/2026

Светлината на слънцето, която винаги сияе в нас, над нас, ще дойде, ще ни осветли отвътре и това се казва медитация.

Кану

Един ученик попитал учителя си: - Толкова си мъдър, винаги добре настроен, никога не ми се сърдиш. Помогни ми и аз да ст...
13/04/2026

Един ученик попитал учителя си:

- Толкова си мъдър, винаги добре настроен, никога не ми се сърдиш. Помогни ми и аз да стана такъв. Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и една чанта.

- Когато се разгневиш и някой те обиди, вземи един картоф и напиши името на човека, с който си се скарал, а след това постави картофа в торбата.

- И това е всичко? Учудено попитал ученикът.

- Не, отговорил учителят. Необходимо е да носиш със себе си тази чанта навсякъде.

Ученикът се съгласил. Минало известно време, торбата се напълнила с картофи и ставала доста тежка. Вече било невъзможно да я носи със себе си. Плюс, картофите започнали да се развалят. Някои изгнили и миришели лошо. Тогава ученикът отново се обърнал към учителя.

- Невъзможно е това да го нося със себе си, чантата е прекалено тежка, а и картофите се развалят.

- Това се случва и в душата ти, отговорил учителят. Когато се разгневиш на някого, когато обидиш, в душата се създава тежест, която в началото не забелязваш. След това товарът става все по-голям. Процедурите се превръщат в навик, а навиците характер. А много лесно би забравил да не носиш товара навсякъде със себе си.

Дадох ти възможност да наблюдаваш целия процес. Всеки следващ път, когато решиш да се скараш, обидиш или те обидят, помисли дали този товар ти е необходим.

Address

Улица "Миле Попйорданов" 20
Sofia

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Premananda art house posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Premananda art house:

Shortcuts

Share